Решение по дело №1214/2019 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1214

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 10013/11.10.2019 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, с което на основание чл.66, ал.3 от ЗРА на Б.Р.К. ***, ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

Жалбоподателят Б.Р.К. твърди, че не е съгласен с издаденото наказателно постановление и моли да бъде отменено, като му бъдат присъдени и направените за водене на делото разноски. Сочи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Освен това, съществено била нарушена процедурата по издаването му. Съществено бил опорочен и съставения АУАН от 01.09.2019 г. В същия било посочено, че е съставен от лицето С. П. Е. на длъжност „ст. спец. Р.К.“, което съкращение било неясно. Актосъставителят не бил сред лицата имащи право да съставят АУАН, тъй като съкращението „ст. спец. Р.К.“ не можело да бъде приравнено с длъжността „главен специалист в отдел „Рибарство и контрол“ на ИАРА. АУАН бил съставен при непълно описание на самото нарушение. Графите иззето количество риба, иззети уреди и приспособления, с които е извършено нарушението и посочени обяснения на нарушителя, останали празни. Така при съставяне на акта били допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които ограничавали правото на защита на жалбоподателя. Порокът непълно описание на длъжността на актосъставителя и пестеливото описание на самото нарушение бил съществен съобразно нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тези пороци съществували и в атакуваното постановление, което повтаряло констатациите в акта. Жалбоподателят твърди, че въдицата действително се намирала на брега, но без стръв и със събрана корда, а той и съпругата му спели в кемпера. Не можело да носи административнонаказателна отговорност, тъй като не бил извършвал риболов. На следващо място, ставало дума за явна незначителност на вмененото му нарушение по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.28 от ЗАНН, защото към момента на проверката нямало улов на риба. По преписката липсвали данни за извършени други нарушения от жалбоподателя по ЗРА. Затова наказателното постановление се явявало незаконосъобразно, а наложеното наказание – несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца.     

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Сочи още, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се разминавали, но водените от жалбоподателя свидетели били категорични, че той не е упражнявал процесния риболов. Настоява за отмяна на издаденото наказателно постановление по подробно изложените в жалбата доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2019 г. свидетелите С.Е. и С.А. - служители на ИАРА отдел „Рибарство и контрол-Южна България”,  извършвали проверка по спазване на ЗРА на яз. „Студен кладенец”. Около 03.00 часа на посочената дата те стигнали до местността на с.Гняздово, общ.Кърджали, когато видели светлини на брега на яз. „Студен кладенец”. Затова решили да проверят дали там не се извършва риболов. Свидетелите Е. и А. били с лодка и слезли на брега, при което установили един брой въдица открита в работно положение във водата на язовира. Служителите на ИАРА започнали да проверяват лицата, които били на брега, за да установят на кого е потопената в язовира въдица. По този повод проверили и каравана, в която спели жалбоподателят Б.Р.К. и неговата съпруга – свидетелката Е.К.. Свидетелите Е. и А. събудили жалбоподателя, легитимирали се и го попитали дали въдицата, която е пусната в язовира е негова, при което той отговорил положително. Проверяващите не попитали жалбоподателя и не установили кой е поставил въдицата във водата. Преценили, че щом К. заявил, че е негова собственост, то той следвало да носи отговорност в случая. По този повод свидетелят Е. на място съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА срещу жалбоподателя. На 11.10.2019 г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което на основание чл.66, ал.3 от ЗРА на Б.Р.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на гласните доказателства - показания на свидетелите С.Е., С.А., Е.К. и Н.Г., както и на писмените такива -  Акт за установяване на административно нарушение от 01.09.2019 г.; Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на МЗХ.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА. Съгласно цитираната норма, в редакцията към датата на деянието, любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл.32, ал.1. Приложената санкционна норма на чл.66, ал.3 от ЗРА предвижда да се наказва с глоба от 400 до 650 лв., който извършва любителски риболов в нарушение на чл.24, ал.5. В АУАН и наказателното постановление е прието, че Б.К. е извършил административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА, тъй като на 01.09.2019 г. към 03.10 часа на яз. „Студен кладенец” в местността на с.Гняздово, общ.Кърджали, извършва любителски риболов с един брой въдица в работно положение, през тъмната част на денонощието. Тъй като акта и наказателното постановление не се ползват с доказателствена сила, съдът следва да установи фактите от предмета на доказване с помощта на всички допустими доказателства и доказателствени средства. От събраните такива по делото според настоящата инстация не се доказа жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Действително на процесната дата е била извършена проверка на яз. „Студен кладенец” в местността на с.Гняздово от служители на ИАРА. Те свидетелстват, че в хода на проверката открили въдица, която била в работно положение, потопена във водата на язовира. Свидетелят Е. пояснява, че нямало никой до въдицата и затова започнали да търсят нейния собственик. По този повод бил установен и жалбоподателя, който спял в каравана на брега. Не знаели кой заложил въдицата в язовира, но щом била на К., то той си носел отговорност за нея. Затова съставили именно на него и акта за установяване на административно нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА. Показанията на свидетелят А. са по-схематични в сравнение с тези на неговия колега Е.. Той посочва кога и къде са извършили проверката, в какво положение са установили въдицата, но не си спомня къде точно се е намирал жалбоподателя и какво е правел. В хода на проведените разпити нито един от двамата свидетели – Е. и А., не твърди да е видял жалбоподателя да извършва риболов, така както изисква чл.25, ал.4 от ЗРА. Ето защо съдът намира, че от страна на наказващия орган не се ангажираха достатъчно доказателства жалбоподателят да е осъществил  административното нарушение, както е описано в АУАН и наказателното постановление. Съгласно определението, дадено в §1, т.26 от ДР на ЗРА „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. В случая не се установи К. да е извършвал каквито и да било действия от състава на определението на понятието риболов с въпросния уред. Изобщо не се доказа той да е поставил установената на мястото на проверката въдица във водата за улов на риба и други водни организми. Напротив, видно от показанията на актосъставителя С.Е. и свидетелите Е.К. и Н.Г., жалбоподателят към инкриминираната дата и час е бил в каравана недалеч от брега. Нещо повече, от показанията на Е. става ясно, че е съставил АУАН срещу жалбоподателя по повод предположението, че щом въдицата е негова, то значи той я е заложил в язовира.  Следва да се има предвид обаче, че наказателното постановление като краен санкциониращ акт се издвава само при наличие на безспорна установеност на нарушението, извършителя и неговата вина /арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН/, като е недопустимо административнонаказателната отговорност да почива на предположения. В тежест единствено и само на административно наказващият орган е да установи по категоричен и недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а липсата на доказателства за извършването му от страна на санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Предвид изложеното дотук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е  незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С подаване на жалбата от Б.К. са поискани и направените разноски за водене на делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури със седалище град Бургас, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.5, ал.2 от ЗРА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИАРА следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10013/11.10.2019 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, с което на основание чл.66, ал.3 от ЗРА на Б.Р.К. ***, ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури-град Бургас, да заплати на Б.Р.К. ***, ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

               

                                                 Районен съдия: