Решение по дело №616/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 285
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 28 юни 2019 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20193630200616
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

285/8.5.2019г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На петнадесети април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                               Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 616/19 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.Т.Д. *** срещу Наказателно постановление №395026-F351252/08.01.2019 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството. Санкционираното лице  счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Счита и че описаното в АУАН нарушение не може да му се вмени във вина, поради което моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмени бележки в подкрепа на жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил управител на „Дигипекс“ ООД-гр.Шумен. На 17.03.2017г. дружеството подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2016г., в която декларирало своите приходи, разходи и счетоводна печалба. През периода 01.01.2017г.-30.06.2017г. обаче дружеството не предприело необходимите действия за публикуване на годишния финансов отчет за 2016г. Впоследствие в ТД на НАП-офис Шумен била получена справка за лица, неподали в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет за посочената година, в която било включено и „Дигипекс“ ООД- гр.Шумен. В тази връзка на 19.07.2017г. от С.С.Е.- инспектор по приходите при ТД на НАП-.Варна била извършена съответна проверка в програмните продукти на НАП и в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, при която изложените обстоятелства били установени. Била изпратена покана, адресирана до дружеството, с която жалбоподателят, в качеството му на представляващ юридическото лице, бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт. Д. обаче не се явил в предоставения му срок. Поради това на 09.10.2017г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че като представляващ „Дигипекс“ ООД- гр.Шумен, не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2016г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок- до 30.06.2017г. Впоследствие /на 18.12.2018г./ актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.11.2017 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.Д. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, от Закона за счетоводството.

Изложената фактичесска обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката С.С.Е., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за счетоводството задължава всички предприятия да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган. По силата на т.1 от цитираната норма с това задължение са натоварени изрично и търговците по смисъла на ТЗ, които следва да изпълнят същото чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване на ГФО в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „Дигипекс“ ООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2016г. в установения за това срок. От доказателствата по делото се установява, че дружеството е осъществявало дейност през отчетния период, поради което не е било освободено от изпълнението на това задължение с измененията на чл.38, ал.9 от ЗСч, в сила от  01.01.2018г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2016 г. е било подадено едва след издаването на наказателното постановление, много след изтичането на установения за това срок. От своя страна чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Доколкото представляваното от жалбоподателя дружество се явява предприятие по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, жалбоподателят, като негов управител и следователно ръководител, е носел отговорността за съставянето и публикуването на годишния финансов отчет за 2016г. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че правилно е констатирано наличието на административно нарушение и административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към жалбоподателя.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно постановление. При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, като последният изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. Покана в този смисъл е била изпратена до „Дигипекс“ ООД, но не и до лицето П.Д.. От приложеното на л.12 от делото копие от покана с изх.№3448/28.08.2017г. по никакъв начин не става ясно, че жалбоподателят следва да се яви за съставяне на акт за извършено от него, а не от дружеството нарушение. При това положение съдът намира, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като жалбоподателят не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен незаконосъобразно в негово отсъствие. В практиката си ШАС последователно третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това. Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото основание. На следващо място, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. От приложения по делото Протокол №**********/05.01.2018г. се установява,  че административнонаказателното производство е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, тъй като след предприети действия за щателно издирване във връзка с връчване на издадения акт нарушителят не е бил намерен. В случая обаче актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя. При това положение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, според която когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В случая тази процедура не е изпълнена, при което и не са били налице основания за спиране на административнонаказателното производство. В практиката си по аналогични случаи ШАС приема, че наказателното постановление е издадено след изтичане на предвидения в  чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок, тъй като административнонаказателното производство е било спряно, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН /в този смисъл изрично е Решение № 281 от 30.10.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 251/2017 г./. Констатираното обстоятелство се явява съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №395026-F351252/08.01.2019 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на П.Т.Д. ***, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: