Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова разгледа
докладваното от съдията Михайлова въззивно гражданско
дело № 670 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 157 от 21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1192/2017
г. по описа на РС – гр. Костинброд, са отпхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК против ответниците К.К.П. и Х.Д.П. за признаване за установено
вземането на ищеца за общата сума от 66.19 лева,
от които 34.50 лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от
м. 05.2013 г. до м.04.2014 г., 10.90 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2014
г. до 22.05.2017 г., 16.20 лв. – сума за дялово разпределение на топлинна енергия за същия период, 4.59 лева – лихва за забава върху вземането за главница он 16.20 лв. за този
период, ведно със законната лихва от 12.06.2017 г. до
окончателно изплащане на вземанет.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т." ООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Твърди, че неправилно районният съд е приел,
че вземанията му са погасени по давност.
Ответниците по жалбата - К.К.П. и Х.Д.П. –
оспорват същата.
Третото лице-помагач "Т." ООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на районния съд е правилно.
Спорните във въззивното
производство въпроси са възникнало ли е облигационно отношение между страните,
какъв е дължимият размер на претендираните вземания
за главници и лихва и въпросът за приложението на института на погасителната
давност. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното.
Ответниците са собственици на топлоснабдявания имот за исковия период. Следователно,
съобразно действащата нормативна уредба, те се явяват „заварени потребители“ на
енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). Поради
изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответниците
реално са ползвали топлинна енергия е без значение – достатъчно е да са
собственици на жилище в топлоснабдяваната сграда, за
да се считат за потребители. При това те остават такива дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази
хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остават потребители
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения нито данни ответниците да са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно
установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение
между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността
на ползваната услуга.
Между страните не се спори, а това
се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер, както и че стойността на доставената топлинна енергия
възлиза на претендираната в исковата молба. Съобразно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. От заключенията на приетата ССЕ се установява, че в конкретния случай
дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно действащите нормативни
изисквания.
По въпроса каква част от процесните вземания е погасена по давност, в каквато насока
е направеното възражение във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното.
Възприетото от районния съд
становище, че процесните вземания за заплащане на
цената на доставена топлинна енергия представляват “периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, буква “в” ЗЗД, за които е приложима 3-годишна погасителна
давност, е в съответствие с тълкуването на посочената разпоредба, извършено с
ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК, ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото тълкувателно
решение, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви, а в мотивите на тълкувателното решение изрично е
посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комунални услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а не от
датата на издаване на фактурата, както твърди ищецът – въззивен жалбоподател. В
частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според общите
условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От 01.07.2013
год. – когато изтича срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за първия месец от исковия период (м.05.2013 год.), до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК) - 12.06.2017 г., са
изтекли повече от 3 години по отношение на вземането за главница за периода от
м.05.2013 г. до м.04.2014 г.,
включително. В този смисъл претенцията за главните вземания се явява неоснователна.
По отношение на исковете за лихвите.
Съгласно клаузите на Общите условия
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца (продавача) всеки
месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в
30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т. е.
задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като
срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника. Според нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му (не е нужно
отправянето на покана) - т.е. ответниците
следва да се считат за изпаднали в забава на 1-во число на втория месец,
следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената
топлинна енергия.
Вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са
капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение, и когато главното
вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 от ЗЗД. В случая вземането за лихва, дължима за главницата до 3004.2014. г,
включително, е погасено поради погасяването на главното задължение за този
период и следва да се отхвърли.
Поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на районния съд -
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този
изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответниците по жалбата не претендират съдебни
разноски.
На
основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 21.06.2018 г., постановено по гр. д. №
1192/2017 г. по описа на РС – гр. Костинброд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т." ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.