Р Е Ш Е
Н И Е
№ 43
гр. Враца, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 28.01.2021г./ двадесет и осми
януари две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №562 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е второ по ред и е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба от К.Й.Й. ***, срещу ЗАПОВЕД
№ ДК-10-СЗР-17/27.11.2018г. на Началника на РДНСК- СЗР, с която е оставено в
сила Разрешение за строеж №
158/08.10.2018г. на Гл.архитект на Община Враца за "Преустройство на
съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги“, находящ се в УПИ ІІ –
43, кв.33 по плана на ЦГЧ на ***, с идентификатор 12259.1017.43.1.4 по КК на ***.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при непълнота на доказателствата и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорват се констатациите на органа,
че предвиденото с проектите преустройство не се изисква съгласието на
собствениците в етажната собственост, не е отчетена специфичната дейност която
ще се развива, което нарушава основното предназначение на сградата- за жилищни
нужди, както и уникалния външен вид на
сградата. Иска се отмяна на оспорената заповед, като неправилна и
незаконосъобразна по изложени в нея съображения, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от *Т., който поддържа жалбата. Излагат се съображения за отмяна
на оспорената заповед и разрешението за строеж, като незаконосъобразни.
Претендират се разноски по делото. Съображения за това са изложени и в
представена по делото писмена защита.
Ответникът - Началник РДНСК-СЗР, чрез
процесуалния представител Ц.Х., оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Счита оспорената заповед за законосъобразна и като такава да се
остави в сила, за което се навеждат доводи. Претендират се разноски.
Заинтересованата страна - Главен архитект на
Община Враца не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна - Н.И.Н., чрез представена
по делото писмена защита от пълномощника * М., оспорва жалбата и моли да се
потвърди оспорената заповед, с която е оставено в сила разрешението за строеж,
като правилна и законосъобразна, по подробно изложени съображения в писмената
защита.
Заинтересованите страни - Е.Й.Й. и Н.Г.Н.,
редовно призовани, не изразяват
становище по делото.
По делото е приета и изслушана съдебно-техническа
експертиза с ** Д.Д., назначена по адм.дело №90/2019г. на АдмС-Враца, върнато
от ВАС за ново разглеждане, както и са приобщени събраните писмени
доказателства по делото към настоящото производство.
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заявление вх.№9400-0-140/01.10.2018г., Н.И.Н.,
е заявил искане да бъде издадено разрешение за строеж „Преустройство на
съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги“ в УПИ ІІ-43, кв.33, ЦГЧ
на ***. Към заявлението са приложени съответните документи - заявление за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на оценка за
съответствие по чл.142, ал.6, т.1 ЗУТ, декларация от бившия собственик,
разрешение за строеж № 409/25.08.1994г., виза за проектиране на вътрешно
преустройство, доклад за оценка на съответствието, проекти по части „Архитектура“,
конструктивно становище, технически проект, документ за собственост, скици и
др. / л.57-91 /.
Видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 42, том ІV, рег.№ 2928, дело № 365/2017 г. /л.67-70/, Н. И.Н., се легитимира като собственик на
самостоятелен обект в сграда с предназначение„за търговска дейност/магазин/ с
идентификатор 12259.1017.43.1.4 по КК на *** с
площ 42.86 кв. м.
Гл. архитект на Община Враца на основание
чл.148 ЗУТ, е издал Разрешение за строеж
№ 158/08.10.2018г. /л.49 /, с което е разрешено да се извърши така поисканото преустройство
на самостоятелен обект с идентификатор 12259.1017.43.1.4 по КК на *** от „
Преустройство на съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги“ в сграда с идентификатор 12259.1017.43.1,
находяща се в имот с идентификатор 12259.1017.43 по КК на ***, УПИ ІІ-43, /бивш
VІ, кв.33, ЦГЧ по плана на ***. Оспорващата е уведомена за издаденото
разрешение за строеж с писмо изх. № 9100-1040/08.10.2018 г./л.48/. Срещу
разрешение за строеж №158/08.10.2018г. е подадена жалба от К.Й.Й., вх.№
9400-0-15442/29.10.2018 г./л.41-42/. След размяна на книжа по преписката и становище на комисия,
назначена със заповед № ДК -14-СЗР – 67/21.11.2018 г. на Началника на РДНСК-
СЗР,/ л.20 и сл. от делото/ и съгласно заповед № РД-13-444/09.11.2018 г. / л.19
от делото/, за Началник на РДНСК – СЗР, се е произнесъл по тази жалба с
оспорената в настоящото производство заповед №ДК-10-СЗР-17/27.11.2018г., с
която на основание чл. 216, ал.6 ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата,
подадена от К.Й., срещу издаденото от Главния архитект на Община Враца,
разрешение за строеж №158/08.10.2018г. за „Преустройство на съществуващ магазин
в гараж и офис за траурни услуги“ на самостоятелен обект с идентификатор
12259.1017.43.1.4 по КК на ***, в сграда с идентификатор 12259.1017.43.1 в имот
с идентификатор 12259.1017.43 по КК на ***, УПИ ІІ-43, /бивш VІ, кв.33, ЦГЧ по
плана на *** „за търговска дейност /магазин/ в „ гараж и офис за траурни
услуги“, и е оставено в сила разрешение
за строеж № 158/08.10.2018г., издадено от Главния архитект на Община Враца.
В случая до разглеждане на спора се е
стигнало въз основа на установените в хода на административното производство
обстоятелства, сочещи на допустимост на жалбата, подадена от заинтересована
страна по чл.149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като собственик на апартамент, находящ се
жилищната сграда, в която е допусната промяна на предназначението на нежилищен
обект от магазин в гараж и офис. В мотивите на заповедта административният
орган е посочил, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати
нарушения на действащата нормативна уредба по устройство на територията. Съгласно
изискванията на чл.38, ал.5 ЗУТ, помещения и обекти за нежилищни нужди могат да
се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай, че не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване. С предвиденото преустройство и
промяна предназначението на магазин/нежилищен обект за ремонт КА/, не се
предвижда отнемане на общи части и
промяна на предназначението им, не се предвижда съществено изменение на
общите части, при изпълнение на вътрешните инсталации не се предвижда промяна
на връзките им с общите части, не са предвидени източници на наднормено шумово
и друго замърсяване. Оспорената заповед е съобщена на оспорващата на
05.12.2018г. с известия за доставяне /л.15-17/ и жалба срещу същата е подадена
на 17.12.2018 г., чрез РДНСК – СЗР Враца.
По искане на оспорващата е била допусната и
назначена съдебно-техническа експертиза с ** Д.Д., като същата не е оспорена от
страните в производството. Вещото лице е
установило и е дало отговор на въпроса “какви са изискванията за
преустройство и дали са спазени същите“, че съгласно посочените правни норми,
необходими за исканото преустройство, същите са спазени. На въпроса „в какво
състояние се намира обектът, предмет на разрешение за строеж № 158/08.10.2018
г., дали в него е извършен цялостен или частичен ремонт, и с какво
предназначение са помещенията в него, има ли поставени рекламни и указателни
табели на сградата за извършвана търговска дейност“, отговорът е, че е обектът
е в много добро състояние след извършен цялостен текущ ремонт – които по данни от собственика са
извършени през есента на 2018г., като от магазина са обособени две помещения,
чрез преградна стена, така както е показано на проекта/л.74/. Експертът е установил, че не са налице специални
изисквания за промяна на предназначение на помещение в жилищна сграда/
предназначено за нежилищни нужди/ в
друго такава за траурни дейности. Както и, че преустройството се извършва в
рамките на магазина, съгласно одобрените проекти от 1994 г. и не се засягат
общи части на сградата. Описани са СМР, като становището е, че те водят до
несъществено изменение по смисъла на чл.185, ал.1, т.2 и 3 и чл. 154, ал.2 от ЗУТ. Според вещото лице предвиденото преустройство е в рамките на съществуващия
магазин, съгласно одобрени проекти от 1994г. и не се завземат общи помещения. В
с.з. ВЛ поддържа заключението и дадените от него уточнения в предходното с.з,
като дава допълнителни пояснения относно
изготвеното заключение и в какво се състои промяна на предназначението
дефинирана в §5,т.41 ДР на ЗУТ.
Не се спори, че обектът се намира в жилища сграда, на първи приземен етаж, като с
разрешение за строеж №409/25.08.1994г. е
преустроено в работилница за настройка и ремонт на КА, а съгласно
декларация от бившия собственик е посочено, че е „работилница и магазин за настройка и ремонт
на КА и е ползван като такъв /л.53-55/.
В преписката се съдържа и разрешение за
ползване №181/26.08.1994г., както и писмо от община Враца изх.№
9400-0-16246/1/16.11.2018 г., „ че за описания строеж – вътрешно преустройство
на помещения в приземен етаж на жилищна страда за работилница с магазин за
настройки и ремонт на КА “ и РС № 409/25.08.1994г. /л.23 и 24/. С разрешение за строеж №158/08.10.2018г. е
разрешено да се извърши „преустройство на съществуващ магазин в гараж и офис за
траурни услуги“.
При така установената фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните и в рамките на съдебната проверка съгласно
чл.168 АПК във вр. с чл.146 АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването й по
смисъла на чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл.216, ал.5 ЗУТ/отм./,
при спазване на установената от закона форма, като не са извършени съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е
издадена при съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Видно от събраните по делото доказателства,
оспореното разрешение за строеж е издадено на основание чл.148, ал.1 и ал. 4 ЗУТ и виза за проектиране на основание чл.140 ЗУТ, като изрично е посочено при
спазване на изискванията на чл.38, ал.1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Съгласно чл.38, ал.5 ЗУТ
във вр. с чл.185, ал.1, т.2-4 ЗУТ,
когато преустройството се извършва на самостоятелни обекти за нежилищни нужди,
изградени в заварени сгради и не се допуска наднормено шумово и друго
замърсяване, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост
при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, а според
чл.185, ал.2 ЗУТ, извън тези случаи се изисква решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички
собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
- съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
В конкретния случай съдът намира, че по делото безспорно е установено, че
обектът, предмет на разрешението за строеж, е такъв за нежилищни нужди,
независимо дали е работилница или работилница с магазин- каквото възражение е
направено. Всъщност се запазва неговото предназначение за нежилищни нужди и
същият е такъв по чл.38, ал.5 ЗУТ – от „магазин/работилница“ предназначението
му се променя в „гараж и офис“ и поради това административният орган правилно е
приложил разпоредбата на чл.38, ал. 5
във връзка с чл. 185, ал. 1, т.2-4 ЗУТ. В производството не са събрани
доказателства и няма данни за твърдението за
евентуален наднормен шум или
друго замърсяване. Възражението на жалбоподателя, че се касае за преустройство
на жилищен обект е неоснователно, тъй като не се подкрепя от доказателствата по
делото. От същите е видно, че обекта не се е ползвал за жилищни нужди, а за
нежилищни поради което правилно органа е приел, че са приложими разпоредбите
на чл.38, ал.5 ЗУТ във вр. с чл.185,
ал.1, т.2-4 ЗУТ. В тази насока следва да
се има предвид и становището на назначената от органа комисия от 26.11.2018г.,
която се е състояла от различни специалисти и е извършила проверка на
документите и проверка на място на разрешението за строеж и не е установила
нарушения. В тази насока е и заключението на ВЛ.
Видно от заключението на вещото лице, същото
твърди цялостен текущ ремонт, но няма данни и не се
установява кога точно е извършен, като в с.з. същото посочва, че горе-долу през
есента на 2018г. тези промени трябва да
са завършени. Разрешението за строеж е издадено на 8.10.2018г., според ВЛ
ремонта трябва да е завършен през есента на 2018г., т.е. не се установява и
доказа в производството, че ремонтът е извършен преди да е издадено
разрешението за строеж, м.септември 2018г. в каквато насока се прави възражение
от жалбоподателя. В тази насока не са представени и събрани доказателства от същия,
за да се приеме, че ремонтът е извършен преди издаването на разрешението за
строеж. Твърдението само по себе си не води до този извод, още повече, че
доказателствената тежест в тази насока е на жалбоподателя. Ако се твърдят
неправомерно извършени действията след издадено, но не влязло в сила разрешение
за строеж, за същите редът за оспорване е друг.
На следващо място към проекта на основание
чл.142, ал.4 ЗУТ е приложена и оценка за съответствие, приета на заседание на
ОЕСУТ с протокол №12/14.08.2018г., становище от РИОСВ, приложено е и
конструктивно становище от инженер с пълна проектантска правоспособност, който
е извършил конструктивно изследване на обекта, преценил е кои са носещите
елементи на сградата и е дал заключение, че предвиденото преустройство не
нарушава действащите норми за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на
строителните конструкции, че сградата притежава необходимата сигурност и може
да понесе всички основни и допълнителни натоварвания, свързани с експлоатацията.
Няма данни и за засягане на общите части на сградата, нито за промяна на
вътрешните инсталации и връзките им с
общите части, т.е. безспорно са налице посочените изисквания в чл.185, ал.1, т.2-4 ЗУТ, така както е посочил
и административния орган в оспорената заповед.
Не се установиха и твърдените в жалбата
нарушения на норми за шумово или друго замърсяване, т.к. ще се полза и гараж.
Съгласно архитектурния проект не се допуска шумово и друго замърсяване над
нормата. Освен това както се каза по-горе, към настоящия момент единственият
възможен извод, който може да се направи с оглед новото предназначение на
обекта – за гараж и офис - и граничните стойности на шум, залегнали в таблица №
2 от приложение № 2 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. е, че допустимите нива на шум, през цялото
денонощие за смесени централни градски части ден 60, вечер 55, нощ 50 dB,
каквото е допустимото ниво на шум в жилищните зони и територии, т.е. при всички
случаи промяната на преустройството няма да се отрази на всички собственици и
носители на ограничени вещни права в имота и около него. Предвидената промяна
категорично няма да доведе до наднормено шумово и друго замърсяване.
Не се установи в производството, че сградата
в която е разрешено преустройството на обекта е със статут паметник на
културата с историческо, етнографско или архитектурно значение, поради което и
възраженията относно годината на построяване и др. са ирелевантни към предмета
на делото.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспорената заповед, с която е потвърдено разрешението за строеж е
законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона и без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което следва да остане в сила,
а жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и искането за
разноски от процесуалния представител на ответника е основателно, като на
основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъдат
присъдени и разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съгласно чл.37 ЗПП във вр.с чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.Й. ***, срещу Заповед
№ ДК-10-СЗР-17/27.11.2018 г. на Началника на РДНСК- СЗР, с която е отхвърлена подадената
от нея жалба против Разрешение за строеж
№158/08.10..2018г. на Главния архитект на Община Враца за „Преустройство на
съществуващ магазин в гараж и офис за траурни услуги“, находящ се в УПИ ІІ –
43, кв.33 по плана на ЦГЧ на ***, с идентификатор 12259.1017.43.1.4 по КК на ***
и е оставено в сила Разрешение за строеж
№158/08.10..2018г. на Главния архитект на Община Враца.
ОСЪЖДА К.Й.Й. ***, да заплати в полза на РДНСК- СЗР- Враца сумата от 100/ сто/ лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС-София
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: