Р Е Ш Е Н И Е
№….........../13.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12990 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.В., действащ чрез адв. Н.Щ., срещу В.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за кредит № ********** от 20.04.2015 г., изменен с договор от 28.04.2015 г.,
сключени между ответника и „4.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 27.08.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 74,71 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на кредита и сумата от 632,80 лв., представляваща наказателна
лихва, начислена за периода от 27.08.2015 г. до 31.01.2018 г., които вземания
са прехвърлени от „4.“ ЕООД на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018 г.
По твърдения в исковата молба, на 20.04.2015 г. между В.Ж.П., в качеството
й на потребител, и „4.“ ЕООД – доставчик, по реда на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен договор за кредит №
********** от 20.04.2015 г. при общи условия (ОУ), по силата на който
доставчикът се е задължил да предостави на потребителя сумата от 350 лв. срещу
насрещното негово задължение да върне заетата сума, ведно с уговорените лихви и
такси, в срок от 30 дни, тоест до 20.05.2015 г. Ищецът твърди, че посочената
сума от 350 лв. е преведена по банковата сметка на потребителя на същата дата –
20.04.2015 г., съобразно заявената допълнителна услуга за експресно разглеждане
на заявката, за която е начислена такса от 54,71 лв. Поддържа, че на 28.04.2015
г. ответницата е заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на
150 лв., въз основа на което договорът за кредит от 20.04.2015 г. е изменен,
като всички условия по него, с изключение на размера на дължимите суми, са
останали непроменени и приложими съответно и за допълнителния кредит. В
изпълнение на поетите задължения, на 28.04.2015 г. доставчикът е превел по
банковата сметка на потребителя сумата от 150 лв., отново при заявена
допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, за която е начислена
такса от 20 лв. Излага, че на основание чл. 11 от ОУ потребителят е упражнил неколкократно правото си да удължи срока за връщане на
кредита, като последният уговорен краен падеж е 26.08.2015 г. Поддържа, че на
посочената дата ответницата не е изпълнила задължението си да върне заетите
средства, ведно с дължимите лихви и такси за експресно разглеждане, и е
изпаднала в забава, като на основание чл. 13.3 от ОУ дължи наказателна лихва,
формирана като сбор от договорения лихвен процент по кредита от 40,92 % плюс
надбавка в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01 %.
Твърди, че на основание сключен с „4.“ ЕООД договор за цесия от 01.02.2018 г. е
станал титуляр на процесните вземания, за което прехвърляне ответникът е
уведомен с писмо от упълномощения за целта цесионер,
получено лично от В.П. на 19.03.2018 г.
Излага, че въпреки отправените покани, ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, поради което моли за уважаване на
предявените осъдителни искове за следните суми: сумата от 500 лв.,
представляваща непогасена главница по договора, ведно със законната лихва,
сумата от 74,71 лв. – такси за експресно разглеждане и сумата от 632,80 лв. –
наказателна лихва, начислена за периода от 27.08.2015 г. до 31.01.2018 г.
Претендира присъждането и на сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на
приложения по делото договор за кредит № ********** от 20.04.2015 г. (л. 11) и
от 28.04.2015 г. (л. 12) се установява, че „4.“ ЕООД е предоставило кредит на В.Ж.П.
в размер на сумата от 500 лв., срещу насрещното нейно задължение да върне
заетата сума, заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП)
от 40,92 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,8 %. Наред с това,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса за експресно
разглеждане в размер на 74,71 лв. Общата дължима сума по договора е отразена в
размер на 590,20 лв. с краен срок за издължаване до 20.05.2015 г.
Представени са и Общи
условия на договора за кредит (л. 13 и сл.).
Според т. 2.2. от ОУ кредиторът дава право на
кредитополучателя изрично да заяви получаването на незадължителна допълнителна
услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен
кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата и получаването на
отговор на искането за отпускане на кредит до 20 минути от изпращането му.
Според т. 2.4. от ОУ за тази услуга се дължи такса за експресно разглеждане,
която се изчислява спрямо сумата на предоставения кредит и неговия период.
Клаузата на т. 13.3,
б. „а“ от ОУ предвижда, че в случай на забава на плащания по договора за
кредит, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху незаплатената сума
за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора е посочено,
че възлиза в размер на 10.01%. Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка
за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен
процент, определен от БНБ.
Видно от приложените преводни нареждания (л. 26 и 27), „4.“ ЕООД е превело
по банкова сметка ***., както следва: на 20.04.2015 г. – 350 лв. и на
28.04.2015 г. – 150 лв.
От
представената извадка от договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018 г. (л. 6 - 7) се установява, че цедентът -
„4.“ ЕООД, е прехвърлило в полза на цесионаера
- „К.Б.” ЕООД, вземанията, произтичащи от
договорите за кредит, заедно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други
принадлежности, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. По делото е
представено въпросното приложение (л. 9), в което под № 2274 е посочен договор
№ ********** с длъжник В.Ж.П. и са описани процесните вземания за главница по кредита в размер на 500
лв., такси за експресно разглеждане в размер на 74,71 лв. и начислени
наказателни лихви към датата на цесията в размер на 632,80 лв.
По делото е
приложено и пълномощно – приложение № 4 към договора за кредит (л. 28), с което
„4.“ ЕООД, е упълномощило „Кредитреформ България” да
извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вземанията
срещу които са предмет на договора за цесия.
От
приложеното уведомление с изх. № 5132/14.02.2018 г. се установява, че „Кредитреформ България” е уведомило длъжника В.Ж.П. за
извършената цесия. Уведомлението е изпратено с писмо, получено лично от неговия
адресат на 19.03.2018 г., видно от представеното известие за доставяне (л. 31).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявените
искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „4.“
ЕООД и ответницата по договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора
задължения по договора, тоест предоставянето на заемната сума и допълнителна
услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, настъпила изискуемост на
задълженията и неизпълнение на същите, както и сключването на договор за цесия межу „4.“ ЕООД и ищеца и уведомяването на длъжника за това.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
По делото е установена активната материалноправна
легитимация на ищеца, в качеството му на цесионер по
договор за кредит № **********. Прехвърлянето е съобщено на длъжника от
предишния кредитор, действащ чрез изрично упълномощения за това цесионер, поради което цесията е породила действие по
отношение на него, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
От обсъдените писмени доказателствени средства се доказва наличието на
облигационно правоотношение между „4.“ ЕООД и В.П. по процесния договор за
кредит, като уговорената сума от 500 лв. е предоставена на ответницата по
банков път. Доколкото кредитът е усвоен, за ответницата е възникнало насрещно
задължение да върне предоставените парични средства на посочения падеж –
20.05.2015 г. Изискуемостта на вземането е настъпила и по делото не са
представени доказателства за извършено плащане (нито са наведени твърдения за
това), поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск за главница по
договора е основателен.
Освен главница, ищецът претендира също и заплащането на такса в размер на
сумата от 74,71 лв., начислена на основание т. 2.4.
във вр. т. 2.2. от ОУ за предоставена
допълнителна услуга за експресна обработка на искането за отпускане на кредит
до 20 минути, вместо обичайните 7 календарни дни по т. 2.1 от ОУ.
Според нормата, обективирана в чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото разглеждането на заявката е пряко
свързано с одобряването на кредита, респективно с предоставянето на заявената
от потребителя сума, съдът намира, че клаузата на т. 2.4. във вр. т. 2.2. от ОУ, въз основа на
която е начислена претендираната такса, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1
във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като заобикаля
изискванията на закона, установяващи забрана за събиране на такси за действия
във връзка с усвояването на кредита.
Отделно от това, по делото не са представени
доказателства, от който да се установява, че въпросната услуга, изразяваща се в
експресно разглеждане на искането до 20 минути, е предоставена на
кредитополучателя. Представен е само договорът за кредит, в който не е отразена
датата на искането (формуляр за кандидатстване съгласно т. 1.1 от ОУ), респ. не
може да се направи категоричен извод за периода, в който са обработени
документите, съответно за изпълнението на задължението на ответника по
договора, за което се претендира насрещната парична престация.
Следователно предявеният осъдителен иск за сумата от 74,71 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на кредита, е неоснователен.
Неоснователен е също и предявеният иск за заплащане на
наказателна лихва по т. 13.3, б. „а“ от ОУ. Предвид съдържанието на посочената
клауза, в същата на практика е обективирана мораторна неустойка в тежест на
длъжника, като уговорката е нищожна, на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като
разширява отговорността на длъжника при допуснато просрочие над императивно
установения в специалния закон размер на обезщетението за забава, равняващо се
на законната лихва. В случая наказателната лихва е в размер на 51,01 % (ГЛП от
40,98 % плюс наказателен лихвен процент за просрочеие
от 10,03 %), който надвишава петкратно размера на законната лихва. Последното
обстоятелство обуславя извод за нищожност на обсъжданата неустойка и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост
на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване.
Същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна
и наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да
бъде уважен предявеният осъдителен иск за главница по договора в размер на 500
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, а останалите обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за такса за експресно разглеждане в размер на 74,71
лв. и за наказателна лихва в размер на 632,80 лв. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски по делото. Такива
се претендират в общ размер на 510 лв., от които 150 лв. за внесена държавна
такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие №
3929/20.08.2018 г. (л. 33), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение
е заплатено изцяло в брой при подписване на договора. Съразмерно с уважената
част от исковите претенции, от посочения общ размер на разноските, извършени от
ищеца, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 211,18 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща неизплатена главница по договор за кредит № ********** от
20.04.2015 г., изменен с договор от 28.04.2015 г., сключени между ответника и „4.“
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени от „4.“ ЕООД на ищеца с договор за
цесия от 01.02.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 27.08.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 74,71 лв. (седемдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща такса за експресно
разглеждане, начислена по договор за кредит № ********** от 20.04.2015 г.,
изменен с договор от 28.04.2015 г., сключени между ответника и „4.“ ЕООД, както и сумата от 632,80 лв.
(шестстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща
наказателна лихва по кредита, начислена за периода от 27.08.2015 г. до
31.01.2018 г., които вземания са прехвърлени от „4.“ ЕООД на ищеца с договор за
цесия от 01.02.2018 г.;
ОСЪЖДА В.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 211,18 лв. (двеста и единадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сторени
в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в
полза на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка *** ***, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК;
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „4.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, като трето лице - помагач на страната на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: