Решение по к. адм. дело №1558/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

Обжалва се Решение № 5303 от 12.06.2025г., постановено по адм. дело № 366/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която са отхвърлени предявените от Р. К. И. против ГДИН искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер .

Касационният жалбоподател Р. К. И., чрез процесуалния си представител адв. А. К., излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и иска да му се присъди по-голямо обезщетение за претърпените вреди. Посочва, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля Н. А..

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – [населено място], изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по два обективно съединени иска, предявени от Р. К. И., [ЕГН], против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл. 284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧ за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди при престой в Затвора - Пловдив:

-за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2023 г. в размер на 3 000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 675,92 лева, считано 30.06.2023г. – датата на преустановяване на бездействието от органите на ГДИН, до датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2025г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата;

- за периода от 01.09.2023г. до 30.09.2024 г. в размер на 3 000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 161,29 лева, считано 30.09.2024г. – датата на преустановяване на бездействието от органите на ГДИН, до датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2025г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата;

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на тях, в оспорваното в настоящото производство решение, административният съд е приел, че ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив в периода от 29.07.2022 г. до 23.08.2022 г. и на 30.06.2023г. в рамките на първия исков период и в периода от 20.12.2023г. до 30.09.2024г. в рамките на втория исков период.

Съдът е констатирал че за част от първия исковия период, по-конкретно за 04.08.2022г. и за периода от 13.08.2022г. до 23.08.2022г. и за част от втория исков период, по-конкретно от 20.12.2023г. до 21.12.2023г. ищецът е пребивавал в помещение, в което не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м., което следва да се счита за незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. На ищеца е присъдено е обезщетение за период от общо 14 дни /12 дни в рамките на първия исков период и 2 дни в рамките на втория исков период/, в общ размер на 98 лева /84 лева за първия исков период и 14 лева за втория исков период/.

В останалата си част претенциите са отхвърлени до пълния предявен размер, тъй като не е доказано наличието на други незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация. Мотивирано е, че битовите условия в посоченото затворническо заведение за посочените периоди не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, както и за уронване на човешкото му достойнство, както и не представляват заплаха за здравето.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Първоинстанционния съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и липса на медицински грижи, лоши хигиенни условия, изразяващи се в липса на достатъчно препарати за лична хигиена и почистване, както и наличието на инсекти в обитаваните от жалбоподателя стаи, предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.

В решението е изведен правилният извод за липса на доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти.

По отношение на акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забава и на мораторна лихва, първоинстанционният съд е приел, че същото се дължи, считано от съответната дата на преустановяване на незаконосъобразното действие/бездействие, като е присъдил общо за двата периода на предявени акцесорни претенции за обезщетение за забава и за мораторна лихва при забава, считано от предявяване на исковата молба, без да ги разделя, което не е съответно на предявенияте искове, но предвид идентичността на двата вида обезщетения, касационния съд приема,че това не е основание за ревизиране на постановения резултат, тъй като не се нарушават правата на ищеца.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, Х състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

С оглед разпоредбата на чл.286 от ЗИНЗС юрисконсултско възнаграждение не се дължи на ответника по касационната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5303 от 12.06.2025г., постановено по адм. дело № 366/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Р. К. И. против ГДИН искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС при престоя в Затвора Пловдив за периода от 01.06.2022г. до 30.06.2023 г. за разликата от 84 лева до пълния предявен размер от 3000лв. и за периода от 01.09.2023г. до 30.09.2024 г. за разликата от 14лв. до пълния пълния предявен размер от 3000лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Оставя без уважение искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.