№ 122
гр. Благоевград, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500990 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“, ЕООД против
определение № 502009/28.4.2021 г., постановено по гр.д. № 369/2021 г., с
което е допуснато обезпечение.
Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“, ЕООД сочи, че е лице с активна
процесуална легитимация да обжалва определението и че жалбата е подадена
в срок, считано от 20.5.21 г. – когато ЧСИ им е връчил съобщението за
спиране на публичната продан на процесния имот. Сочи, че определението е
неправилно. Искът не е вероятно основателен, няма твърдения за наличие на
обезпечителна нужда, като и обезпечителната мярка е изцяло неадекватна на
търсената с иска защита. Дори не се твърди, че правата на ищците при
евентуално положително решение в тяхна полза ще бъдат нарушени от
провежданото принудително изпълнение. Предявеният установителен иск не
подлежи на принудително изпълнение, поради което наложената мярка е
неадекватна. Липсва обезпечителна нужда, тъй като целта й да не се допусне
трети лица да придобият права, които да се противопоставят на ищците, няма
как да се постигне, предвид вписаните преди подаване на настоящия иск
ипотека и възбрана върху имота т.е. вече са налице права на трети лица,
които могат да се противопоставят на ищците. Съгл. чл. 453, ал. 1, т. 2 от ГПК
на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се
противопоставят решенията на исковите молби, подлежащи на вписване,
1
които не са били вписани преди възбраната. В случая възбраната по изп.д. №
28/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. е вписана през 2014 г., а ИМ – 2021 г.
Заключава, че решението по висящото исково производство няма да бъде
противопоставимо на „ЕОС Матрикс“, ЕООД, който е взискател в
изпълнителното производство. Неадекватността на наложената обезпечителна
мярка произтича и от чл. 173 ЗЗД като се цитира и Р. № 204/19.10.2017 г. по
гр.д. 4806/2017 г., където е прието че придобиване право на собственост по
давност след вписване на ипотеката е непротивопставимо на ипотекарния
кредитор.
Сочи се, че искът не е вероятно основателен, като представят
доказателства, че имотът преди закупуването му от „Роксел БЪЛГАРИЯ“ е
бил в същия вид и със същата площ и е бил актуван като частна държван
собственост, управлявана от НК „Железопътна инфраструктура, а в миналото
е бил пионерски лагер, видно от заключението за оценка на имота по изп.
дело. Сочат, че представят скица, от която е видно, че с предходен
регулационен план имота, ведно със съседния му, е отреден за работническо
общежитие. От тези данни и фактът, че върху имота е построена сграда
обосновават извод, че ищците няма как да претендират, че им е била
възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху част от него - 908 кв.м.
Посочват, че решението на ОСЗГ-Разлог за процесната площ от 908
кв.м. не е породило действие. Сочат, че решението е постановено при
забраната на чл. 10б от ЗСПЗЗ за възстановяване, тъй като имотът не е
земеделски, станал е част от имот, отреден за работническо общежитие и
пионерски лагер и върху него от трети лица е изградена сграда преди влизане
в сила на ЗСПЗЗ. Ако не се възприеме наличието на тази хипотеза, то сочат,
че не подлежи на възстановяване на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ поради
построяване на сгради върху него от трети лица, преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ. Твърдят, че „Роксел България“, ЕООД от закупуването му през 2005
г. до сега го владее в границите, включващи и процесните 908 кв.м.
Ответниците по жалбата оспорват същата като недопустима и
неоснователна. За недопустимостта й сочат, че жалбоподателят не е страна в
исковото производство, като няма и правен интерес от обжалването й, защото
с налагането на обезпечителната мярка не се ограничава правната сфера на
взискателя, какъвто е жалбоподателя в изп. дело. За неоснователността й
2
изтъкват, че правилно РС е счел иска по чл. 54 от ЗКИР за вероятно
основателен, въз основа на фактическите твърдения в ИМ, приложената
заповед на кмета на община Разлог и решението по адм.д 192/2006 г. За
обезпечителната нужда и адекватността на наложената обезпечителна мярка
е видно, от насоченото принудително изпълнение върху имот, в границите на
който попадат и процесните 908 кв. м., като ако той се продаде, купувачът по
публичната продан би придобил права, които могат да да им се
противопоставят. Постановеното спиране е единствената мярка, която
обезпечава реализация на правата им при позитивно за тях решение. Сочат, че
са предявили установителен иск, защото те владеят процесните квадратни
метра, но неправилно в КК е поставена границата. По отношение на реда на
вписванията съотв. на ипотеката, на възбраната и на ИМ сочат, че са
ирелевантни, тъй като никой не може да прехвърля /ипотекира/ повече права
от тези, които притежава. Като ирелевантни сочат, доводите в жалблата за
липса на предпоставките за възстановяване на имота на ищците по реда на
ЗСПЗЗ.
За да се произнесе БлОС съобрази следното:
С атакуваното определение РС е допуснал обезпечение на
предявения от ищците против „Роксел България“, ЕООД иск по чл. 54, ал. 2
от ЗКИР като е наложил обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 28/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. по отношение на
процесните 908 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02693.14.33 по
КККР на с. Баня, общ. Разлог до приключване на производството по гр.д.
369/21 г. по описа на РС-Разлог, с влязъл в сила съдебен акт, като е определил
на основание чл. 391, ал. 2 от ГПК парична гаранция за обезпечението в
размер на 355,94 лв.
Определението се атакува от „ЕОС Матрикс“, ЕООД, което е трето за
исковото производство лице, но взискател по изп.д. № 28/2014 г. по описа на
ЧСИ Г. Ц., по което ответникът „Роксел България“, ЕООД е длъжник.
БлОС счита подадената от „ЕОС Матрикс“, ЕООД жалба за
допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
Съдът не споделя доводите на ответниците по жалбата за нейната
недопустимост с аргумента за подаването й от лице без правен итерес.
3
В процесния случай страните по предявения иск и страните по
изпълнително дело 28/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц. не съвпадат.
Неучастващите в изпълнителното дело ищци предявяват иск срещу длъжника
по изп. дело – „Роксел България“, ЕООД като искат спиране на изпълнението,
което се осъществява по изп. дело между взискателя и длъжника, като
длъжникът е и ответник по предявения иск. В хипотеза като настоящата
допуснатата обезпечителна мярка не ограничава правната сфера на ответника
по иска, който е длъжник по изпълнението, а правната сфера на взискателя,
който може и да не е страна по предявения иск. Затова съгласно чл. 390, ал. 3,
изр. 2 ГПК "спиране на изпълнението" се допуска само срещу представяне на
обезпечение в полза на взискателя по изпълнението, който може да не е
страна по предявения иск. В този случай процесуално легитимиран да
обжалва допуснатото обезпечение не е ответникът по иска - длъжник по
изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по
изпълнителното дело, който може да не е страна по предявения иск, но е
страна в обезпечителното производство, тъй като неговата правна сфера е
засегната от обезпечителната мярка. За да допусне исканата обезпечителна
мярка, съдът трябва да прецени не дали ищецът претендира права, който
могат да бъдат противопоставени на ответника по иска (длъжника), а
претендира ли ищецът права, които могат да бъдат противопоставени на
взискателя по изпълнителното дело срещу длъжника.
Ето защо БлОС счита жалбата за допустима, като съобрази и че е
подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона
срок, считано от получаване на съобщението от ЧСИ за налагането й.
За произнасяне по доводите в жалбата по съществото на атакувания акт,
БлОС съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск против ответника
„Роксел България“, ЕООД, за признаване на ищците , че са собственици на
908 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02693.14.33 по КККР, които
неправилно са заснети с КК на с. Баня от 2018 г. като част от поземления
имот, целият с площ от 2 923 кв.м.
При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл.
389 респ. чл. 390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е
4
допустим и вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда - т.е.
ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по
постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде
допуснато исканото обезпечение на иска, както и дали исканата
обезпечителна мярка е подходяща.
БлОС счита изводите на РС за наличие на тези предпоставки за
законосъобразни. В случая е предявен иск за собственост на площ от
недвижим имот, за която ищците сочат, че неправилно с кадастралната карта
са включени в съседния имот, собственост на ответника, както и че
упражняват владение върху процесната площ от момента на
възстановяването на собствеността им по реда на ЗСПЗЗ през 2006 г.
Иска се спиране на изпълнението, насочено срещу частта от
процесния имот, предмет на спора за собственост.
Предявения иск е допустим, като предвид твърденията на ищците
и от приложените с исковата молба писмени доказателства - решение на
поземлената комисия, заповед на кмета на община Разлог и решение по
адм.д 192/2006 г. за нейната отмяна може да се направи извод за неговата
вероятна основателност. Представените от жалбоподателя с жалбата
доказателства не опровергават този извод, тъй като от тях се обосновава
веороятна основателност и на тяхната теза. Но коя теза доказателствата
установяват по несъмнен и категоричен начин по едно дело се преценява от
съда със съдебния акт по съществото на спора. За обезпечителното
производство е достатъчно да са налице писмени доказателства, които да
сочат на извод за вероятна основателност на иска т.е. на тезата на ищците.
Нещо повече, дори при липса на писмени доказателства, водещи до такъв
извод, практиката на ВКС приема, че обезпечение се допуска при условието
на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – на представяне на парична гаранция.
В контекста на изложеното доводите в жалбата за липса на
предпоставките за възстановяване на собствеността и по-конкретно на
чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като имотът не бил земеделски, станал е част от имот,
отреден за работническо общежитие и пионерски лагер и върху него от трети
лица е изградена сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ; на чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ поради построяване на сгради върху него от трети лица, преди влизане
в сила на ЗСПЗЗ, не обосновават отмяна на обезпечението.
5
БлОС счита, че е налице и обезпечителна нужда. Наличието на такава
ГПК свързва с опасността за осъществяване на правата по решението,
включително и когато ще се затрудни осъществяването на защитаваното
материално право в резултат на такива промени от фактическо и правно
естество, които налагат водене на нов процес за неговото възстановяване. В
случая ако се осъществи публичната продан по изпълнителното дело на
процесната площ, чието изпълнение РС е постановил да се спре, то след
влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, за съдебният
изпълнител възниква задължението по чл. 498 ГПК за извършване на въвод
във владение на купувача. Ищците твърдят, че владеят процесната площ от
имота, което означава, че при извършена публична продан, владението им ще
бъде отнето принудително от съдебния изпълнител и те ще бъде принудени
да водят нов иск срещу приобретателя по публичната продан за предаване на
владението. А обезпечителната защита, изразяваща се в спиране на
изпълението по изп. д. по отношение на процесния имот, би предотвратила
именно необходимостта от водене на нов процес. Ето защо БлОС намира за
несъстоятелни аргументите на жалбоподателя за липса на обезпечителна
нужда.
Останалите доводи в жалбата, отнасящи се до адекватността на
наложената обезпечителна мярка, обосновани с чл. 173 ЗЗД и чл.453, т. 2
ГПК, БлОС счита също за несъстоятелни.
Съдът съобрази, че вписването на актове за придобиване на права в
случая на правото на „ЕОС Матрикс“, ЕООД по чл. 173, ал. 1 ЗЗД - като
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху процесния имот, да
има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания
имот, в чиято собственост и да се намира той - не го защитава в това му
качеството на ипотекарен кредитор, спрямо действителните собственици на
имота, ако е придобил това право от несобственик. Затова както ипотеката,
така и вписаната възбрана са без правно значение за правата на
действителните собственици.
Заложения в нормата принцип, че ипотеката следва вещта и съотв.
ипотекарният кредитор ще може да насочи принудително изпълнение върху
него е, само ако той все още е собственост на длъжника, или ако е
собственост на трети лица, които обаче са го придобили от длъжника. В
6
случая ищците не се позовават на права придобити от ответника /от
ипотекарния длъжник по изп. дело/.
Разпоредбата на чл. 453, т. 2 от ГПК е неприложима в казус като
настоящия. В подкрепа на извода е не само чл. 173 ЗЗД, но и чл. 496, ал. 2 от
ГПК в изр. 1 на който се сочи, че купувачът /след влизане в сила на
постановлението за възлагане/ придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота; а в изр. 2 се сочи, че правата, които трети лица са
придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако
тези права не могат да се противопоставят на взискателите. Очевидно правото
на собственост на ищците в настоящия случая може да се противопостави на
взискателя, като се съобрази, че законодателят изрично е постановил в чл.
498, ал. 2, изр. 2 възможността за защита със собственически иск на всяко
лице срещу което се извършва въвод във владение въз основа на
постановления за възлагане.
При изрично уредената възможност да се брани правото на
собственост при предпоставките на чл. 498, ал. 2 във вр. с чл. 496, ал. 2 от
ГПК спрямо купувача, въз основа на влязло в сила постановление за
възлагане, то не е логично да се отрече възможността да се брани
собствеността в един по-ранен момент - преди издаването на постановление
за възлагане в хода на висящото изпълнително дело - срещу ипотекиралия
имота собственик “Роксел Българя“, ЕООД, който е ипотекарен длъжник в
изпълнителното производство и което право на собственост му се оспорва от
лица, които са ищци в настоящото исковото производство без да се позовават
на претендираните собственически права да са придобити от ипотекарния
длъжник. Изложеното сочи и че мярката е подходяща на обезпечителната
нужда.
По изложените съображения обжалваното определение БлОС
потвърждава.
На ответниците по жалбата се дължат от жалбоподателя разноски,
направени във връзка с частната жалба в размер на 500 лв., които видно от
договора за правна защита и съдействие са договорени и платени в брой.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
7
Потвърждава определение № 502009/28.4.2021 г., постановено по
гр.д. № 369/2021 г., с което е допуснато обезпечение на предявения иск.
Осъжда „ЕОС Матрикс“, ЕООД да заплати на Д. ИВ. Д., ИВ. С. ДР.,
Н. С. ДР., ЕЛ. Б. Щ., Р. П. КР., Янка Георргиева К., Е.Г. Къцева, С. Й. КР., АН.
ИВ. К., Б. ИВ. УШ. и АТ. ГР. В. сумата от 500 лв., представляваща разноски
за частната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8