№ 3783
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110152975 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. В. С. срещу „К. и „К..
Ищецът твърди, че на 19.07.2023г. сключил с първия ответник договор № 3-1-
12051-295514 за потребителски кредит тип кредитна линия – Премиум, а с втория
ответник – договор за възлагане на поръчителство. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за
кредит, кредиторът предоставя на кредитополучателя парична сума, а според чл. 1, ал.
2 от него, кредитополучателят се съгласява в 5-дневен срок да осигури като
обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, отговарящи
на редица изисквания, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или банкова
гаранция от одобрена от кредитора банка. В ал. 4 били описани условията на договора
за кредит, като според погасителния план ищецът следвало да внася по 502,31лв.
месечно за 12 месеца при падеж на последната вноска – 19.07.2024г. Ищецът усвоил
5000лв., като общата дължима сума, без в нея да се включва възнаграждението за
поръчител, възлизала на 6027,72лв. Според чл. 1, ал. 1 от договора за поръчителство,
поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по
договора за кредит, като за това дължал месечна вноска от 337,69лв. за срок от 12
месеца.
Ищецът поддържа, че се явява потребител, а договорът за кредит не отговарял
на изискванията на ЗПК и се явявал недействителен. Посочва, че в него не е посочено
кои разходи формират ГПР, а самото посочване на ГПР, който не е реално прилаганият
между страните, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че
възнаграждението за гаранта/поръчителя следвало да бъде включено в ГПР, тъй като
представлява задължително условие за получаване на кредита, но това не било
сторено. Изтъква, че това възнаграждение представлява скрита комисиона за
кредитодателя и е следвало да бъде включено в погасителния план и ГПР, което не
било направено в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ищецът твърди, че договорът за поръчителство се явява нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение,
1
тъй като длъжникът не получава никаква насрещна престация. Посочва, че клауза или
договор, които предвиждат, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител,
влиза в пряко противоречие с целта на Директива № 93/13, тъй като на практика
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
оценка на платежоспособността на длъжника на самия него. Отделно от това,
поръчителят бил свързано лице с кредитодателя и ако плати дълга, ще има право на
заплатената част заедно с възнаграждението, с което се обогатява.
Съобразно изложеното, моли за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит, сключен с „К., както и за прогласяване нищожността на
договора за поръчителство, сключен с „К..
Ответникът „К. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Признава, че на 19.07.2023г. между страните е сключен договор за
кредит за посочената сума, но отрича същият да противоречи на изискванията на ЗПК.
Счита, че ГПР е описан пълно и коректно, а разходът за възнаграждение за поръчителя
не следвало да бъде включван в него. Излага допълнителни съображения за
неоснователност на иска.
Съобразно изложеното, моли за неговото отхвърляне.
Ответникът „К. също е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявения спрямо него иск. Признава, че на 19.07.2023г. между
страните е сключен договор за гаранция. Счита, че същият има характера на договор за
услуга и не е налице нееквивалентност на престациите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 19.07.2023г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първия ответник –
„К., в качеството на кредитодател, чрез кредитен посредник „К., е сключен договор за
потребителски кредит № 3-1-12051-295514. В чл. 1, ал. 1 от него е посочено, че
дружеството предоставя на кредитополучателя описания в договора потребителски
кредит под формата на кредит тип „кредитна линия – премиум“, а кредитополучателят
го усвоява при предвидените условия и срок в съответствие с ОУ. Описано е, че
кредитополучателят може да усвоява и погасява многократно изцяло или частично
възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко
ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността. В чл. 1, ал. 2 е
предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от одобрено искане за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по
кредита поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.; одобрено от
кредитодателя дружество – поръчител; или неотменима и безусловна банкова гаранция
от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък на одобрени банки, достъпен на
уеб-страница. В ал. 4 са предвидени параметрите на кредита – минимална усвоена сума
– 300лв., кредитен лимит – 6000лв., лихвен процент по кредита – 36,00%, условия за
издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума,
ГПР – различни комбинации в зависимост от усвоената сума и срока за погасяване,
като същият е отразен в приложение № 1 към договора, обща дължима сума – съгласно
погасителния план за всяка усвоена сума. Описано е, че ГПР е изчислен в съответствие
2
с приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи
параметри и при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се
предоставя за една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че
окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от
главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява на равни
месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното
усвояване; в случаите когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно
плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания
и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя,
настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите,
предвидени в договора; в случай че за ограничен период от време или за ограничена
сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че
лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, са тези с най-
високи стойности. В приложение № 1 е посочен цифрово годишен процент на
разходите според усвоената сума и броя на месечните вноски, като при сумата от
5000лв. и 12 месечни вноски е равен на 42,97. Представен е погасителен план, в който
е посочено, че има силата на споразумение между страните относно размера на
усвоената сума от 5000лв. за срок от 12 месеца, като общата дължима сума възлиза на
6027,72лв. и е платима на равни месечни вноски от по 502,31лв. Представен е и
погасителен план, в случай на възползване от услугата за възлагане на поръчителство
между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, като се дължи
възнаграждение, платимо на месечни погасителни вноски със същите падежи от по
337,69лв. или общо 4052,28лв. В ч. 3, ал. 1 е предвидено, че заплащането на дължимите
суми се извършва по банкова сметка с IBAN: ., в търговски обекти на „К. или чрез
други, изрично посочени на сайта, начини.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на същата дата – 19.07.2023г., между ищеца и втория ответник – „К., в качеството на
поръчител, чрез посредник, е сключен договор, съгласно който поръчителят поема
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и
срока на договора за потребителски кредит, сключен с „К.. В чл. 2, ал. 1 е предвидено,
че клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение, чийто размер е посочен в
погасителен план, неразделна част от договора, като възнаграждението представлява
сбор от всички вноски. В чл. 2 е предвидено, че клиентът заплаща възнаграждението
по следната банкова сметка на посредника - . или в брой в търговските обекти на
посредника. На стр. 4-5 от договора е представен погасителен план при ползване на
услугата обезпечение, която при кредит от 5000лв. за 12 месеца възлиза на 337,69лв.
месечно, както бе посочено и в самия договор за кредит. На стр. 6 е предвидено, че
„като клиент на „К., в рамките на 5 календарни дни усвояването на кредита си можете
да предоставите обезпечение според обявените условия от „К.. В случай че нямате
такава възможност, ползвате услуга от дружество „К., предоставящо гаранционни
услуги на пазарни цени. Това се случва без да се ангажирате с допълнителни действия.
Към месечната ви вноска по потребителски кредит автоматично се добавя стойността
на услугата по гаранция. Тя е разсрочена за срока на кредита и се заплаща заедно с
месечните ви погасителни вноски по кредита“.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и
3
ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
42,97%, като е налице и формално описание как е изчислен и при какви допускания. Т.
е., формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с втория ответник, което възнаграждение също се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по
договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от
кредитополучателя. Всички останали суми, които кредитополучателят заплаща като
лихви, такси, комисионни, застрахователни премии, възнаграждения и др. под.
представляват разходи, свързани с договора за кредит, а не главница по него. Ето защо,
главницата по договора за кредит в процесния случай възлиза на 5000лв. Всички
останали суми имат характер на разход по него и следва да бъдат включени в ГПР.
Възнаграждението в полза на поръчителя също представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен по
един от описаните начини, като самият договор за поръчителство е сключен на същата
дата, на която е сключен и договорът за кредит – 19.07.2023г., чрез един и същ
посредник. В самия договор за кредит се съдържа погасителен план относно
дължимото възнаграждение за обезпечението /л. 52/, а в договора за поръчителство
ясно е посочено, че ако не се избере друга възможност, автоматично към договора за
кредита се добавя стойността на услугата по договора за гаранция, без да е необходимо
извършването на допълнителни дейности. Както в договора за кредит, така и в
договора за поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, по която да се
превеждат сумите за погасяване, както и едни и същи офиси, в които може да се плаща
в брой. Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на
4
кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които
биват сключвани договорите за поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по
кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – вноски със същите падежи и краен срок на издължаване, като всички
плащания се извършват само в полза на кредитодателя. Всички тези обстоятелства
показват свързаност както между договорите, така и между двете дружества. Отделно
от това, другите поставени пред потребителя възможности за обезпечаване на кредита
чрез банкова гаранция или две физически лица, отговарящи на определени условия,
включително минимален доход, са почти невъзможно за изпълнение и същите целят
единствено да насочат кредитополучателя към конкретното дружество – гарант, с
което дружеството – кредитодател се намира в облигационна връзка и свързаност.
Също така, ясно е посочено, че ако не бъде предоставено друго обезпечение,
автоматично клиентът ползва услугата на гаранта, за което дължи възнаграждение.
Всички тези обстоятелства навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че
потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено
от него дружество – гарант. Този извод се изгражда и въз основа на представените
погасителни планове. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит,
доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е
изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите
по кредита попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
В случая предоставянето на обезпечение под една от посочените форми и най-вече
чрез сключването на договор за поръчителство с предложено и одобрено от
кредитополучателя дружество представлява задължително условие, за да обвърже
договора за кредит страните и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това
възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на
разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях. Този разход обаче
не е включен в ГПР, в който е включена само възнаградителната лихва. Това води като
резултат до неправилно и подвеждащо определяне на ГПР, посочен в приложение № 1
към договора. При включването на възнаграждението за поръчителя в ГПР, последният
възлиза на 327,52%, изчислен от съда с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
посочване на действителния процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се
тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без
подробно описание на компонентите по него. Нормативното изискване следва да се
приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР
с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят
добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на
5
ответника в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първият
предявен иск за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
се явява основателен.
По отношение на втория иск – за нищожност на договора за поръчителство:
Настоящият съдебен състав счита, че този договор също се явява нищожен.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което
е свързано с кредитодателя и се намира в облигационни отношения с него, обуславя
извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. При горните обстоятелства възниква
обосновано съмнение за типично неравноправно договаряне чрез използване на
предварително фиксирани клаузи и договори, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе. Предварителното одобряване от кредитодателя на евентуалния
поръчител и отправянето на предложение към него за сключване на договор за
поръчителство, обвързването на падежа на възнаграждението по този договор с падежа
на задълженията по договора за заем, плащането на това възнаграждение съгласно
погасителния план в полза на кредитодателя и свързаността между двете дружества
поражда сериозни съмнения относно добросъвестността при сключване на договорите
за заем и за предоставяне на поръчителство, които очевидно се намират във взаимна
връзка. Може да се направи обосновано предположение, че със сключването на
договора за предоставяне на поръчителство не се преследва легитимна цел, а
единствено оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на императивните правила
на Закона за потребителския кредит относно максимално допустимите размери на
ГПР. Тоест, чрез формално законни средства се преследва забранена от закона цел.
Също така, поставянето като условие за отпускането на заема предоставяне на
поръчителство от предварително одобрено дружество, сочи на възползване от
икономически слаби участници в оборота, изпитващи недостиг на материални
средства, за облагодетелстване на други правни субекти. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се възникват при
спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на
този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване чрез поръчителство посредством две физически лица с безсрочни
трудови договори и доход от поне 1500лв. или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване
на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор, за сума, близка или дори надвишаваща тази по
договора за кредит. Отделно от това, не може да бъде пренебрегнато, че
възнаграждението се дължи само за евентуалната и абсолютно несигурна възможност
някога имуществото на поръчителя да бъде обременено със задълженията на
длъжника, което зависи единствено от дружеството – кредитодател, доколкото дали да
насочи претенциите си и спрямо поръчителя или да търси изпълнение само от главния
длъжник е негова преценка. Но дори това хипотетично да се случи някога, това лице
има право на регресни вземания спрямо длъжника за всички платени суми, ведно със
6
законната лихва.
По изложените съображения, съдът намира, че този договор влиза в пряко
противоречие с изискванията за добросъвестност, нарушава принципа за съответствие
на договорите с добрите нрави и като такъв се явява нищожен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който не е направил такива. Претендира се адвокатско възнаграждение от
процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на когото следва да се
присъдят 600лв. без ДДС или 720лв. с ДДС спрямо първия ответник, и 480лв. без ДДС
и 576лв. с ДДС срещу втория ответник, определени от съда при съобразяване
извършените процесуалния действия и правната и фактическа сложност на делото.
Наредба № 1/2004г. няма задължителен характер за съда, в който смисъл е Решение от
25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, Определение № 343/15.02.2024г.
по т. д. № 1990/2023г., II ТО на ВКС и др.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт следва да
бъдат присъдени държавните такси, от които ищецът е освободен, а именно 200лв.,
дължими от първия ответник, и 162,09лв., дължими от втория.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Т. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ., срещу „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ". че сключеният между страните договор № 3-1-12051-
295514 от 19.07.2023г. за потребителски кредит тип кредитна линия – Премиум е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Т. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ., срещу „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ., че сключеният между страните договор за възлагане на
поръчителство от 19.07.2023г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ". да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. А. Д. от САК, с личен № . и адрес: гр.
София, ул. „., сумата от 720лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. А. Д. от САК, с личен № . и адрес: гр.
София, ул. „., сумата от 576лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ". да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 200лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К., ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата от 162,09лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8