Решение по дело №2581/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 25.02.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2581/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за револвиращ заем *от 10.05.2007г., съгласно който на 10.05.2007г., на 20.02.2008г. и на 02.12.2008г. ищецът е предоставил на ответника сумите от 1952 лв., от 2002 лв. и от 2002 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне сумата от 5956 лв. на 27 месечни погасителни вноски в срок до 27.08.2009г., а съгласно Общите условия на договора е уговорено начисляване на неустойка в размер на 50 % от дължимата сума. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 27.01.2009г. като е погасил само 19 от дължимите вноски, в резултат на което и съгласно Общите условия договорът е прекратен на 03.04.2009г. като са останали дължими вземания от 2219 лв. за главница и 941,49 лв. за неустойка. Ищецът твърди, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд като същата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по договора за кредит са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №894 от 11.06.2018г. по частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който оспорва предявените искове. Изтъква, че уговорените в процесния договор клаузи са неравноправни като алтернативно изразява становище, че претендираните вземания са погасени по давност. С оглед гореизложеното счита, че претендираните вземания са недължими, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 10.05.2007г. между ищеца и ответника е сключен Договор за револвиращ заем *. Съгласно договора ищецът се задължил да предостави по банкова сметка ***., която последният да върне заедно с начислено оскъпяване в размер на 550 лв. на 9 равни месечни погасителни вноски в срок до 27.02.2008г. Ответникът се запознал и приел Общите условия на договора като се съгласил при револвинг на заема кредиторът да му отпусне сумата от 2002 лв., които да върне заедно с оскъпяване от 500 лв. Съгласно т. 4 от Общите условия при редовно погасяване на заема, револвингът следвало да се предостави до 5 работни дни по банкова сметка *** му следвало да бъде продължен с още 9 вноски. В т. 9 от Общите условия било уговорено прекратяване на договора при изтичане на срока за погасяване на заема и последващите го револвинги, а в т. 13 – начисляване на неустока в размер на 50 % от отпуснатия заем при виновно неизпълнение от страна на длъжника. С преводни нареждания от 10.05.2007г., на 20.02.2008г. и на 02.12.2008г. ищецът превел по банкова сметка ***., от 2002 лв. и от 2002 лв. По делото е представено извлечение от сметката на ответника по договора, съгласно което заемът и последвалите го два револвинга е следвало да се погасят на 27 месечни вноски в срок до 27.08.2009г. Съгласно извлечението след спиране на плащанията от страна на длъжника на 27.01.2009г., той е погасил 5287 лв. като е останало задължение в размер на 2219 лв. На 08.06.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно заплащане на сумите от 2219 лв. за главница и от 941,49 лв. за неустойка, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 11.06.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото е установено съществуването на заемно правоотношение от 10.05.2007г., по силата на което за периода от 10.05.2007г. до 02.12.2008г. ищецът е предоставил на ответника общо 5956 лв.,, които последният е следвало да погаси заедно с начислените договорни възнаграждения от общо 1550 лв. на 27 месечни вноски в срок до 27.08.2009г. Ищецът е признал погасяване на сумата от 5287 лв. от страна на ответника като от 27.01.2009г. последният е преустановил да изпълнява задълженията си и е останала дължима сума от 2219 лв. В резултат на това на 27.08.2009г. договорът е прекратен поради изтичане на срока му като кредиторът е начислил неустойка за неизпълнение съгласно т. 13 от Общите условия от 941,49 лв. Въпреки доказаното неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заем, претенциите на ищеца относно процесните вземанията се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени тъй като са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 111, б. „б” от ЗЗД. С прекратяване на договора на 27.08.2009г., задълженията за заплащане на главницата и неустойката са станали изискуеми и съгласно чл. 114 от ЗЗД определения от закона давностен срок е започнал да тече. От този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред районния съд на 08.06.2018г., когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от три години по отношение на вземането за неустойка и по-голям срок от пет години по отношение на вземането за главницата по заема. От гореизложеното се достига до извода, че ответникът не дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователни поради погасяване по давност предявените от *, срещу Е.Д.Е. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията от 2219 лв. /две хиляди двеста и деветнадесет лева/ - главница и 941,49 лв. /деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/ - неустойка, представляващи задължения по Договор за револвиращ заем *от 10.05.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №894 от 11.06.2018г. по частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №1879/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: