№ 436
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.05.2021г., постановено по гр.д. № 229/2018 г. по описа на ОС
Монтана, ГО, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД
„БУЛ ИНС“ АД са осъдени да заплатятв полза на непълнолетните В. Р. С.,ЕГН ********** и
на Д.Р. С.,ЕГН **********, действащилично и със съгласието на своята майка Р. Д. С.,ЕГН
**********, както и на малолетния С. Р. Д., представляван от неговата майка и законен
представител Р. Д. С., сумата от по 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща З. З.
Г.,причинена при ПТП, настъпило на 31.07.2018г.,ведно със законнаталихва върху
главниците, считано от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществените вреди за разликата
над по 35 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от по 150 000 лв., като
неоснователни в тази им част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят на
Окръжен съд-Монтана сумата от 3150лв. държавна такса.
По компенсация В. Р. С. и Д.Р. С., ЕГН **********, действащи със съгласието на
своята майка Р. Д. С., са осъдени да заплатят в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, сумата от 60 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Т. Л. З., трето лице-помагач на
1
ответника.
С решение от 30.07.2021г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на
решението, като вместо ГФ да се чете Бул инс АД.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци малолетния С. Р. Д., представляван от неговата майка и
законен представител Р. Д. С., и непълнолетните В. Р. С. и Д.Р. С., действащи лично и със
съгласието на своята майка Р. Д. С., оспорват решението в неговата отхвърлителна част за
разликата над 35 000 лв. до 150 000 лв. и молят съда да го отмени и уважи претенцията в
пълен размер. Изтъкват факта, че решението в отхвърлената част на иска и в частта му за
присъдените разноски е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и е необосновано, поради което моли да бъде отменено в тази част, а искът да бъде
уважен за сумите от по 150 000 лв., т.е. изцяло. Посочват, че определените от съда
обезщетения в размер на по 70 000 лв. (редуцирани с 50 %, поради прието за доказано
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия) са крайно занижени и
несправедливи, същите не кореспондират нито с характера и обема на търпените
неимуществени вреди, нито със съдебната практика, като не са в състояние да изпълнят
репариращата си функция. Не е отчетено обстоятелството, че в съвсем крехка детска възраст
те са осиротели, че са останали без баща, който, както съда е отчел в мотивите на
Решението, макар живеейки отделно от тях, често ги е посещавал, като се е грижел за тях
материално, носил им е подаръци, полагал е грижи и внимание. Във възрастта, в която са
ищците, те имат най-силна нужда от бащина грижа, обич и отдаденост, от материална
подкрепа, но уви, баща им си е отишъл и те няма как да получат тази грижа от друг човек. В
тази връзка считат, че следващото се обезщетение на всяко едно от децата е в размер на по
150 000 лв., а не както е определил ОС Монтана - 70 000 лв. Така присъдените обезщетения
не кореспондират и с практиката на ВКС по дела с предмет репариране на неимуществени
вреди, търпени от деца, следствие смърт на родител.
На следващо място, считат решението за неправилно, поради неправилното
приложение института на чл.51 ал.2 ЗЗД, доколкото съпричиняване в размер на 50 % е
изключително завишено и несправедливо. Не считат за безспорно доказано по делото
обстоятелството, че починалият е знаел, че водачът на увреждащият л.а. е употребил
алкохол. Дори да се приеме, че е знаел, съпричиняването не следва да бъде определено на
повече от 10 %. Съдът приема за безспорно установено и доказано при условията на пълно и
главно доказване, че пострадалият и виновният водач са употребявали заедно алкохол,
съответно починалият баща на ищците е бил наясно, че делинквентът е имал външни,
видими за останалите прояви на алкохолно опиянение. Въз основа на това,
първоинстанционният съд е определил съпричиняване при равни квоти от 50 %, което, от
своя страна се явява изключително завишено, защото дори да се приеме, че пострадалият
има някакъв минимален принос, то той не може да бъде повече от 10 %, доколкото вината за
настъпване на ПТП е в поведението на водача на л.а., не в поведението на пострадалия.
2
Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София не изразява становище по
жалбата в писмен вид.
Трето лице-помагач на страна на ответника Т. Л. З., не изразява становище по
жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците - В. Р. С. и Д.Р. С., действащи лично и със съгласието на своята майка Р. Д.
С., както и малолетния С. Р. Д., представляван от неговата майка и законен представител Р.
Д. С., твърдят, че при произшествието, осъществило се на 31.07.2018г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника, е починал З. Г. - техен баща . Катастрофата е
причинена от действията на Т. З., като по повод това произшествие е образувано и ДП №
1901/2018г. по описае на РУП Лом. Налице е влязла в сила присъда, с която последният е
признат за виновен по обвинение по чл.343,ал.3,пр.1,б „б" във вр.ал.1, б.В във
вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и му е наложено съответното наказание. Поддържат, че отношенията
им с починалия са били изключително близки, като майка им Р.Д. е живяла повече от 10
години на съпружески начала с последния, а пострадалият е биологичен баща на децата,
въпреки че същите не са изрично припознати приживе. Дори след раздялата на родителите
им, близките взаимоотношения продължили, като пострадалият се грижел за децата си, а
последните изпитвали дълбока привързаност към него. След смъртта му децата били много
разстроени, освен това са загубили подкрепата, която винаги им е оказвал. Претенцията към
застрахователя е заявена с искане от 05.02.2020г., но с писмо от 21.02.2020г. същият е
отговорил, че не са налице основания за плащане. В резултат на тежката загуба претърпяли
значителни неимуществени вреди, поради което тримата претендират заплащане на
обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва,
считано от 21.02.2020г. /датата на отказа/ до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът Бул инс АД оспорва исковете по основание и размер. На първо място оспорва
активната материално-правна легитимация на ищците да получат обезщетение с оглед
обстоятелството, че не попадат в кръга на лицата, определени с ППВС 5/69 г. и 4/61 г., като
в тази насока са развити подробни доводи. Оспорва размера на претендираните обезщетения
като прекомерни, като в тази насока изтъква, че същите не отговарят на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с оглед обстоятелството, че водачът на
л.а. е бил употребил алкохол, който факт е бил известен на починалия, но въпреки това е
поел риска и се е качил в л.а., а освен това пострадалият е бил без колан. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции или съответно да
редуцира обезщетенията . Претендира разноски.
3
От фактическа страна се установява, че на 31.07.2018г. около 12,45ч., на път ІІV
14 с посока на движение от с. Дондуково, обл. Монтана към с. Динково, обл. Видин, при
управление на МПС - л.а."Алфа Ромео" м. „14/' с рег.№ *** Т. Л. З. нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.21, ал.1 ЗДвП/ „При избиране скоростта на движение извън
населено място на водача на пътно превозно средство категория „В" е забранено да
превишава скоростта от 90 км/ч", като управлявал МПС в пияно състояние / с концентрация
на алкохол в кръвта 1.96 промила, установено по надлежния ред с протокол
№326/06.08.2018г. за химическо изследване на кръвна проба на СХЛ към ЦСМП гр. Плевен/
и с превишена скорост /със скорост от около 105 км/ч/, при разрешени 90 км/ч извън
населено място/, вследствие на което загубил контрол на управлявания от него автомобил,
излязъл извън пътното платно в дясно и блъснал автомобила в крайпътно дърво.
В резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на З. З. Г., ЕГН **********
/34г./ от с. ***, обл. *** / настъпила вследствие разкъсване на мозъка вследствие на тежка
множествена съчетана черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, поради което с влязла в
сила присъда по НОХД № 196/2019г. по описа на ОС Монтана подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. "б", във вр.ал. 1, буква „в",
във вр.чл. 342, ал.1, пр.3 НК, като му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА„
за срок от три години, чието изтърпяване е ефективно.
Видно от мотивите към присъдата причината за настъпване на произшествието е скоростта на движение
на лек автомобил – около 105 км/ч. при максимално допустимата извън населено място от 90 км/ч., както и след
употреба на алкохол, както и че подсъдимият З. и починалият са били роднини, като сутринта на 31.07.2018г. към
04.14ч. отишли до с.***, обл.*** при другата жена на пострадалия З. Г., за да си видел децата. Там и двамата
употребили алкохол до към 10ч., след което пострадалият получил обаждане от жена си в с.*** и решил да се
прибира незабавно, за да не избяга. З. е пътувал на предна дясна седалка и е починал на място, след удара в
крайпътно дърво.
От заключението на депозираната на л.137 съдебно- медицинска експертиза, прието
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
към момента на ПТП водачът е бил с 1.8 промила алкохол в кръвта, което е средна степен и
е видимо за околните т.е. имало е външни прояви.
С оглед горното съдът намира за основателно възражението на ответното дружество
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед поемането на риска да се
качи в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол. Правилни и напълно
законосъобразни са изводите на първа инстанция, че поведението на пострадалият се намира
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредите, тъй като не само е знаел
за употребата на алкохол, но и самият той е пожелал да се върнат обратно в селото. Ето
защо правилно е присъден принос от 50% по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и причинна връзка с
вредите.
Що се отнася до второто възражение – че е бил без поставен колан, същото е
недоказано пълно и главно.
От удостоверение за родствени връзки на л.103 е видно, че починалият е оставил за
наследници по закон две деца Л. и Т. З. Г., като няма данни за сключен граждански брак, нито да е припознал
за свои деца ищците в настоящото производство. Видно от 2 бр. удостоверения за раждане на (л.59 и 60 и 61),
починалият не е посочен като техен биологичен баща.
Спорен е въпросът дали ищците, сега жалбоподатели разполагат с активна материално-правна
легитимация по предявените искове предвид факта, че трите деца нямат установен произход по
баща т.е. не са изрично припознати от него. В тази насока по делото са събрани гласни
доказателствени средства, а именно – показанията на св В.С./чичо на ищците/, А.З.
/сестра на починалия/ и Сп.С., въз основа на които се доказва, че пострадалият З. Г. е
живял на семейни начала с Р.С. около 15 години до 2015-2016г., когато двамата се
разделили, тъй като майката Р. избягала с друг мъж. Същите са категорични, че С. Р. Д., В.
Р. С. И Д.Р. са деца на пострадалия, който се е грижил за тях и след като се разделили, но ги оставил за
4
отглеждане и възпитание на бабата и дядото. Самият той създал ново семейство, от което имал други две или три деца, но
посещавал и ищците, носил им пари и подаръци. З. заминал да работи в чужбина в Швеция,
където берял боровинки и билки. Там стоял по 7-8 месеца и се връщал. Раздялата е
станалата 7-8 години преди ПТП. Децата знаели, че той е техен баща и са преживели
изключително тежко смъртта му.
От друга страна показанията свидетелите М.Д. /съученик на починалия/ и В.К. са
категорични, че починалият З. Г. не е живял с друга жена освен сегашната - Ю., двамата
изобщо не са чували за Р. и не знаят за други деца, освен тези, родени от настоящата му
съпруга Ю.. Не знае З. да е живял някъде другаде, освен в с.***. Вярно е, че ходел в
чужбина периодично, където просел и правел дребни кражби. З. никога не е споменавал да
има други деца, освен тези, родени от Ю..
Св.З. е бивш колега на починалия З., твърди, че познава жена му Р., но не знае
колко време са живели заедно. След тяхната раздяла децата ги гледал бащата на Р.. Двамата
се разделили преди около 10 години и е виждал З. да идва в тяхното село да си вижда децата.
Знае, че З. е ходил някъде по чужбина.
Първостепенният съд е кредитирал показанията на първата група свидетели, тъй
като св.С. и З. са близки роднини на пострадалия, които познават в детайли живота на
последния. От друга страна е посочил, че св.Д. и К. очевидно не са близки познати на
пострадалия и са се срещали с него инцидентно, поради което и не познават неговите
роднини, не са запознати с личния му живот в конкретика. Едиственият категоричен извод,
който може да се направи от техните показания е, че Г. има две биологични деца от друга
жена Ю., но според ОС това не доказва пълно и главно, че ищците не са негови деца.
САС не споделя горните изводи, тъй като е разместена доказателствената тежест, която пада
върху ищците, а не върху ответника. Ето защо именно те следва да установят пълно и главно, не само че З.
е техен биологичен баща, а и че между тях и З. са създадени близки родствени отношения, аналогични на
обичайните такива между баща и деца. Именно затова съдът намира за недоказан последният факт.
Показанията на свидетелите С. и Т. /чичо и леля/ следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Тази родствена близост рефлектира върху обективността на техните показания, тъй като
същите.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Налице е влязла в законна сила присъда, с която водачът на л.а.
е признат за виновен за произшествието.
Ищците по настоящото дело не попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право
да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, който
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и фактическа съпруга.
5
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение се присъжда по изключение и само при доказани пълно и главно
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
кумулативно действително претърпени от смъртта му вреди. Предварителното
изключване от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, на роднини, с които
починалият може да е имал особена емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано,
съставлява и значително по-стеснително тълкуване на понятието за близки роднини на лица
– жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част от европейските страни.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищците е била налице особена
емоционална връзка, аналогична на взаимоотношения между роднини по права линия. При
условията на пълно и главно доказване ищците носят доказателствената тежест, поради
което съдът намира, че именно тези отношения в случая остават недоказани. Създаването
на трайна и дълбока емоционална връзка между предполагаеми роднини по права линия,
пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е въпрос
на конкретни житейски обстоятелства и ситуации, но не и задължително, затова подлежи на
доказване. Правото на ищците, макар и близки родственици на пострадалия, не е абсолютно.
То може да бъде реализирано, само ако те докажат пълно и главно, че са създали с
починалия особено близка житейска връзка, предполагаща оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и че в резултат на неговата смърт са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Дори не е необходимо връзката между тях да е биологично доказана, достатъчно
и необходимо е починалият да ги е приел като свои собствени деца и фактически да е
живял с тях с намерение да ги отгледа и възпита като свои, независимо дали ще ги
осинови реално или не. В случая децата и починалият не са живеели заедно с него, а с
бабата и дядото по майчина линия. З. е живеел в друго населено място, където е имал
свое семейство, за което се е грижел, като периодично ходел в чужбина по 7-8 месеца.
Фактът, че към датата на смъртта му те не са живеели заедно в една къща, като
той очевидно има преки наследници по закон - жена Ю. и две деца от нея очевидно
сочи различни намерения на вече починалия, което не се приравнява на особено
6
близка житейска връзка. По делото не се доказва смъртта на З. да е причинила на
жалбоподателите морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормалноприсъщите за родствена връзка между роднини от този кръг. Следва да се
отбележи, че посочените в исковата молба морални болки и страдания, не са изключителни,
а нормално присъщи при загуба на близък родственик. Събраните гласни доказателства не
сочат за дълбоко и трайно „преобръщане на живота" на децата в резултат именно на смъртта
на З., тъй като те не са живеели с него от около 5-6 години преди смъртта. От друга страна
починалият има преки наследници по закон, в друго населено място. Наличието на такива
отношения с преките наследници по закон, само по себе си изключва основателността
на претенцията на наследниците от разширения кръг – фактически отгледани, но
неосиновени/неприпознати деца. Това е така, защото няма да е създадена заместваща
връзка, която да е липсвала, съгласно указанията на ВКС в практика по чл. 290 ГПК
т.е. връзката не е била заместител на липсващи родители и не е налице хипотеза, при която
З. да е играл роля, аналогична на родителите, при което е възможно и допустимо да се
приеме за доказано наличието на изключение от общото правило. Правно ирелевантен е
факта, че майка им Р. е избягала много преди процесното ПТП. Не се установяват някакви
извънредни душевни страдания с тежка и съществена, продължителна промяна в
личен, битов и професионален план. Свидетелите заявяват стандартни заключения за
подобен род дела, без конкретна факти, които да указват на визираната в
тълкувателната практика извънредна връзка приживе и страдания по повод загубата на
своя брат.
В решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към
решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна
житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри - израстването им
сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. По мнение на
настоящия състав, примерите могат да се допълнят и с хипотеза на смърт на двамата
родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от
настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава
грижа.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като
причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на
обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан
с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в
хипотезата на родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия,
предпоставя установяването на три групи факти:
1 / такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена
близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в някаква степен на родство -
типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и
морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за възникването
7
на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за
обосноваване на активна материалноправна легитимация;
2/ факти, свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина
особената житейска ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност,
интензитет и проявления, съобразими за период значително преди и към момента на
настъпване на смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ;
3/ търпимите болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек. Неустановяването на която и
да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна материално - правна
легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга
очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на
ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и починалия, дадена от
трети лица / свидетели /, а доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът
да изгради личното си впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по
смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл
решение № 60070 ОТ 29.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 904/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/.
Ето защо настоящият състав намира за недоказана пълно и главно наличието на
активна материално-правна легитимация за ищците, сега жалбоподатели. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и трите деца е била налице
особена емоционална връзка, аналогична на типичните взаимоотношения между баща и
деца. При условията на пълно и главно доказване ищците носят доказателствената тежест,
поради което съдът намира, че именно тези отношения в случая са недоказани пълно и
главно.
Затова исковете би следвало да се отхвърлят като неоснователни. Доколкото в
осъдителната му част решението е влязло в сила и съгласно чл.271 ал.1 изр. Последно ГПК
не може да се влошава положението на жалбоподателите, същото следва да бъде потвърдено
в обжалваната му отхвърлителна част.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
8
Обжалваем интерес от общо 345 000 лв. като жалбата на жалбоподателите-ищци е
изцяло неоснователна.
Затова в полза на последните не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите-ищци дължат в полза на
застрахователя направените разноски за въззивното производство, в размер на 4680 лв. ,
съгласно списък по чл.80 ГПК /л.19/ Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно предвид обжалваемия интерес.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.05.2021г., постановено по гр.д. № 229/2018 г. по
описа на ОС Монтана, ГО, и решение по чл.247 ГПК от 30.07.2021г. за поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението - неразделна част от него, в обжалваната отхвърлителна
част.
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН ********** и Д.Р. С., ЕГН **********, действащи лично и
със съгласието на своята майка Р. Д. С., ЕГН **********, както и С. Р. Д., ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител Р. Д. С., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ЗД„ БУЛ ИНС" АД София, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София ,бул." Джеймс Баучер" № 87, сумата от 4680 лв./четири хиляди
шестстотин и осемдесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, съобразно
отхвърлената част от жалбите, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на Т. Л. З., трето лице-помагач на
ответника.
В осъдителната част - до 35 000 лв. за всяко от децата, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9