РЕШЕНИЕ
№ 1623
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502216 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41970/30.06.2020 г., депозирана от адвокат
Светлана Петрова Костова от ВАК, преупълномощена от адвокат П.Д.И. от ВАК, действаща
като особен представител на А. С. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. В., ул. „Б.“
№ ..., ет. ., офис ., срещу Решение № 2272 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 7300 по
описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 11 съдебен състав, с което на основание чл. 422 от ГПК, е
признато за установено в отношенията между ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. В., Район „В.В.”, „В.Т.– Г”, бул. „В.В.”
№ ..., от една страна и ответника А. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.С.“ №
.., ап. .., от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на
потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „Доктор
Селименски“ № 97, ап. 13, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
следните суми, а именно:
- сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Селименски“ № 97, ап. 13, с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, по фактури №
*********/10.05.2016 г., **********/13.06.2016 г. и № **********/11.07.2016 г.,
- сумата от 56.07 лв., представляваща сбор от мораторната лихва по всяка от фактурите за
периода от падежа ѝ до 26.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда- 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.
Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което
1
го обжалва в неговата цялост. Сочи, че по делото не се е установило наличието на каквато и
да било облигационна връзка за доставка на ел. енергия между страните по делото. Оспорва
извода на съда, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, тъй като от
справката която е постъпила по делото от Община Варна по никакъв начин не се установява,
че това е апартамент № 13, за който се твърди да е доставена ел. енергия. Намира за
неправилни изводите на съда, че СТИ, с което е измерена процесната енергия, е
метрологично годно, тъй като заключението по СТЕ е базирано изцяло въз основа на
едностранно изготвени частни документи от насрещната страна, а проверка на място и на
самия електромер не е извършвана. Сочи, че липсват и доказателства относно техническата
изправност на СТИ. Въззивникът твърди, че по делото не се е установило действителното
доставяне на процесната ел. енергия до адреса на потребление, като в заключението на
вещото лице по СТЕ е посочено, че количествата са „доставими“ и „нормално потребими“,
но липсва заключение, че реално количеството енергия е консумирано.
Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като съответно исковите
претенция да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество намира жалбата за
редовна и процесуално допустима, но изцяло неоснователна. Намира за неоснователно
твърдението на въззивника, че процесното СТИ е технически неизправно, тъй като по
делото е приложен протокол за монтаж/демонтаж на електромера, от който е видно, че към
дата на монтиране на СТИ, същото е било с нулеви показатели за дневна и нощна тарифа.
Протоколът е бил връчен на особения представител заедно с исковата молба по делото, като
възражение срещу него не е било направено. Предвид това, намира възражението в тази
насока едва с въззивната жалба, за преклудирано. Заявява, че в първоинстанционното
производство, от заключението на вещото лице по СТЕ се е установила метрологичната
годност на СТИ, както и че процесните количества ел. енергия са доставими и реално
потребими от битов абонат. Намира за преклудирани и оплакванията на особения
представител на въззивника относно правилността на заключението на вещото лице,
доколкото в първоинстанционното производство адв. Костова не се е противопоставила на
приемането на заключението, нито е поискала допълнителна или повторна експертиза, а
напротив, помолила е същата да бъде приета. Относно твърдението за липса на
облигационна връзка между страните посочва, че съгласно практика на ВКС длъжник по
вземане за консумирана ел. енергия е собственикът на съответния обект на потребление,
като в тази връзка по делото се е установило, че Алекси Алеков е собственик на имота.
Предвид изложеното, въззиваемото дружество моли атакуваното съдебно решение да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира и сторените
разноски пред въззивна инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез назначения си особен
2
представител адв. Светлана Костова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ,
като изрично завява, че не прави възражение за прекомерност на претендираните от
въззиваемата страна разноски.
Въззиваемото дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, чрез писмена
молба от процесуалния си представител юрисконсулт Полина Иванова, оспорва изцяло
въззивната жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. , Район „В.В.”, „В.Т.–
Г”, бул. „В.В.” № ...срещу ответника А. С. А. ЕГН ********** , с адрес: гр. В., ул.Д.С. № ..,
ап... положителен установителен исков с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление,
находящ се в гр.Варна, ул. Доктор Селименски, 97, ап.13, с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, следните суми, а именно 225.50 лв. /двеста двадесет и пет
лева и петдесет стотинки/, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел.
енергия за обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Доктор Селименски“, № 97, ап.
13, по фактури №№ *********/10.05.2016 г., **********/13.06.2016 г. и
**********/11.07.2016 г., както и сумата от 56.07 лв. /петдесет и шест лева и седем
стотинки/, представляваща сборът от мораторната лихва по всяка от фактурите за периода
от падежа й до 26.01.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане , за които
суми е издадена Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав.
Ищецът сочи, че А. С. А. , е клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, с клиентски номер
клиентски № **********, във връзка с продажба на ел.енергия в обект на потребление,
заведен с абонатен номер абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
„Доктор Селименски“, № 97, ап. 13. Тези облигационни отношения се регламентират от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД,
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ-
06/21.07.2014г. на (Д)КЕВР (ОУПЕЕ, действали от 08.09.2014г. до 14.02.2017г.), като
съгласно чл. 16, ал.1, т. 2 от тях „клиентът се задължава да заплаща стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
3
условия". Сроковете са регламентирани в чл. 27 от ОУПЕЕ, като в ал. 2 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, а съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ
„неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати
дължимата сума в срок". При това положение клиентът изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. А съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „в случай на забавено плащане
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки
ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".
Ищецът претендира на осн. чл. 84 от ЗЗД да се уважи и акцесорният иск за обезщетение за
забава, считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението. Сочи, че
претендираната сума, посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК, е формирана като сбор от
дължими суми по фактури както следва: Фактура № **********/10.05.2016г. с падеж
27.06.2016г. на стойност от 161.44 лв.; Фактура № **********/13.06.2016г. с падеж на
25.07.2016г. за сумата от 115.65 лв. и Фактура № **********/11.07.2016г. с падеж на
01.08.2016г. за сумата от 4.48 лв.
Ищецът твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението по горепосочените
фактури, до датата на подаване на заявлението дължимите суми не са заплатени от
ответника. Предвид това е релевирал искане към съда да постанови съдебно решение, с
което да установи със силата на пресъдено нещо, че ответникът дължи заплащане на
процесните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Излага, че
видно от Справка по лице от ел. регистър на Имотен регистър на България за настоящият
ответник липсват вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.
Варна. Т.е. ответникът не притежава недвижим имот и не е нито собственик, нито ползвател
на имота, за който се претендира да е доставена и начислена ел. енергия от ищеца.
Обстоятелството, че ответникът има регистриран постоянен и настоящ адрес, но на адрес гр.
Варна, ул. Доктор Селимински № 97, а не на адрес гр. Варна, ул. Доктор Селименски № 97,
ап. 13, също не го прави клиент, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-про
продажби" АД, респективно собственик или ползвател на недвижимия имот, за който е
начислена процесната ел. енергия. Ответникът оспорва, че СТИ, с което е измерена
твърдяната да е доставена и потребена ел. енергия за процесния период от 23.03.2016 г. до
22.06.2016 г., е било в техническа изправност, както и че същото е било в метрологична
годност, както и че отчетената ел. енергия е реално доставена и потребена от абоната.
Счита, че ищецът е длъжен да осигурява първоначален и последващ метрологичен контрол
на СТИ, съобразно изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване. С оглед изложеното ответникът счита, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
4
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Със Заповед № 1189/14.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2129/2019г. на ВРС - 41 състав, РС Варна е осъдил ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 225.50 лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия, както и сумата от 56.07 лв., представляваща сбор от мораторната
лихва по всяка от фактурите за периода от падежа ѝ до 26.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 08.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е било указано, че в едномесечен срок
може да предяви установителен иск за вземането си. В едномесечния срок е депозиран иска
по чл. 422 ГПК от ищцовото дружество.
Представени са Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с
Решение ОУ-06/21.07.2014г. на (Д)КЕВР (ОУПЕЕ, действали от 08.09.2014г. до
14.02.2017г.).
Представени са 3 броя фактури както следва: Фактура № **********/10.05.2016г. с падеж
27.06.2016г. на стойност от 161.44 лв.; Фактура № **********/13.06.2016г. с падеж на
25.07.2016г. за сумата от 115.65 лв. и Фактура № **********/11.07.2016г. с падеж на
01.08.2016г. за сумата от 4.48 лв.
Представена е справка за потреблението по клиентски №********** за периода 03.01.2014г.
до 22.03.2019г.
Съгласно заключението на изготвената по делото ССчЕ, по клиентски № ********** и
абонатен № ********** за периода 10.05.2016г. до 11.07.2016г. съществуват 3 броя
неплатени фактури с дължим неплатен остатък в общ размер на 225.50 лева. Процесните
фактури са правилно остойностени по цените, регламентирани съгласно Решение № Ц-
35/01.11.2015г. на КЕВР, които са в сила от 01.11.2015г. Съгласно отговора на вещото лице
по третия поставен въпрос, размерът на мораторната лихва за забава за периода от
26.07.2016г. до 26.01.2019г. възлиза на сумата от 56.28 лв.
5
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ се установява, че
количествата енергия, които са остойностени съгласно процесните фактури, са следствие на
нормални ежемесечни отчети на процесния СТИ. Тези количества електроенергия са
доставими, а от техническа гледна точка и са нормално потребими за битов абонат.
Извършените изчисления са математически точни, а цените на електроенергията са съгласно
приетите стойности от КЕВР за този период. Процесният СТИ с №1125071210427980 -
електромер тип NP7EE е бил в метрологична годност, като същият е с дистанционно
отчитане и е бил монтиран с нулеви показания на визуализираните тарифи.
Видно от приложения към делото Протокол за монтаж № 0827472 от 31.05.2012г.,
процесното СТИ е било монтирано на адреса на потребление в гр. Варна, ул. „Д-р Иван
Селименски“ № 97 с нулеви показатели в нощна и дневна тарифа.
Видно от приложената по делото Справка от Община Варна с изх. №
53005000090/17.02.2020г., ответникът А. С. А. на 23.04.1998г.е декларирал притежаван от
него недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. Варна, район Младост, ул.
„Д-р Иван Селименски“ № 97.
По така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част. В този смисъл е
спазен и срокът по чл. 415, ал. 2 от ГПК, което е допълнително изискване за допустимост на
производството.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
6
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК, като
съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва
да докаже дължимостта на претендираната сума и по-конкретно в условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в
рамките на исковия период, по силата на които е предоставил претендираното количество
ел.енергия; стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата
изискуемост на главното вземане, както и на вземането за мораторна лихва.
Относно възражението, че между страните не е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът има качеството на краен клиент по смисъла
на §1 т.27г от ДР ЗЕ, съдът намира следното:
Отношенията между крайния клиент и доставчика на енергийната услуга се уреждат от ЗЕ и
ОУ на договорите за продажба на електрически услуги, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-
06/21.07.2014г.
Видно от приетата по делото справка от Община Варна с изх. № 53005000090/17.02.2020г.,
ответникът А. С. А. е декларирал притежаван от него недвижим имот, представляващ
жилище, находящо се в гр. Варна, район Младост, ул. „Д-р Иван Селименски“ № 97 още на
23.04.1998г. Адресът на декларираното жилище от въззивника съвпада с адреса на
потербление, посочен в процесните фактури. Предвид това, съдът намира, че въззивникът
Сашов е потребител на електроенергия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ОУ, съгласно който
всяко лице, чийто обект е присъединен към мрежата на „Енерго-Про Продажби“ АД е
клиент на доставчика, а съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ, всички фактури се издават на името на
клиента.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на въззивника, че няма
качеството на клиент на предоставяната от въззиваемото дружество услуга, е
неоснователно.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че по делото не се е доказала техническата
изправност и годност на процесното СТИ, както и реалното доставяне на фактурираната
електроенергия. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Процесните суми са начислени при реалното отчитане на показанията на електромера в
обекта на потребление. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно количеството
консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните,
към момента на отчитане на процесната електрическа енергия, СТИ е било метрологично
7
годно и в техническа изправност. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните,
като съдът намира същото за правилно и обосновано.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ са издадени 3 броя фактури за
ползвана ел.енергия за периода 10.05.2016г. до 11.07.2016г., като дължимия остатък по
фактурите е на обща стойност 225.50 лева. За остойностяване на доставената
електроемергия са приложени действащите към момента цени съгласно решение на КЕВР,
като сумите са математически правилно изчислени. Съгласно експертизата, размерът на
мораторната лихва за забава за периода от 26.07.2016г. до 26.01.2019г. възлиза на сумата от
56.28 лв. Заключението на вещото лице и по тази експертиза не е оспорено от страните, като
съдът намира същото за правилно, изчерпателно и обосновано.
Реалното потребление на количеството енергия се установява от приложените по делото
фактури и представената справка за потреблението по клиентски №********** за периода
03.01.2014г. до 22.03.2019г. Тези документи са изготвени вследствие на дистанционното
отчитане на средството за търговско измерване. Видно от протокола за монтаж на
електромера, чрез който е измерено процесното количество електроенергия, същият е бил
монтиран на адреса на абоната с нулеви показания в дневна и нощна тарифа, което води до
извода, че процесното количество електроенергия (отчетено в дневна и нощна тарифа) е
преминало през СТИ след монтирането му на адреса гр. Варна, район Младост, ул. „Д-р
Иван Селименски“ № 97.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 32 от приложимите към
спора ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в
срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Съобразно чл. 22, ал. 2 от ОУ във фактурата се посочва и срок на нейното плащане.
Следователно, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Видно от приетите и
приложени по делото фактури, всяка една от тях има посочен падеж – срок за плащане, след
изтичането на който потребителят изпада в забава. Съобразно представените справки за
потребление на електроенергия и посочените в цитираните фактури главници, както и от
заключението на вещото лице по ССчЕ, настоящият състав на съда намира, че претенцията
за заплащане на мораторна лихва в размер на 56.28 лева е доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
8
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемето дружество за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същото претендира разноски в общ размер на 300 лева, от
които 200 лева – заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е представило списък
по чл. 80 от ГПК в законоустановния срок. Доколкото процесуалният представител на
въззивника изрично е посочил, че не възразява срещу претендираните размири на
разноските, същите следва да се присъдят в полза на въззиваемото дружество, така както са
посочени.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2272 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 7300
по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 11 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В., ул. „Д.С.“ № .., ап. .. , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. В. Район „В.В., „В.Т. – Г”, бул. „В.к” № ...,
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9