Решение по дело №10998/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 738
Дата: 19 октомври 2021 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20211110210998
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 738
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110210998 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. ДЖ. С., ЕГН **********, чрез
пълномощник – адв. М. П. от САК, против заповед за задържане на лице № УРИ -
228зз-671 от 29.05.2021 г., издадена от М.В. М. – мл. инсп. – ст. полицай при 04 РУ-
СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за
срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се
незаконосъобразност, понеже била постановена в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта по аргументите изложени в
жалбата и тъй като нямало данни за извършено престъпление от задържания.
Претендира разноски.
За ответника по жалбата – М.В. М. – мл. инсп. – ст. полицай при 04 РУ-СДВР, се
явява юрисконсулт П., която моли за потвърждаване на издадената заповед.
Претендира разноски. Прави и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е
1
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2021 г. в 00:50 часа, М.В. М. – мл. инсп. – ст. полицай при 04 РУ-СДВР,
издал заповед за задържане на жалбоподателя С. ДЖ. С. за срок до 24 часа, тъй като С.
бил заедно с лицето К. Н. Г., в което при рутинна полицейска проверка било
установено наличието на наркотични вещества. Жалбоподателят С. и лицето Е. Х.
придружавали Г, но в тях не били установени наркотици и те не са заявявали на
полицаите, че имат в себе си такива. Лицето Г предало доброволно наркотичните
вещества на полицаите, като за случая било образувано Бързо ДП № 706/2021 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 13094/2021 г. по описа на СРП. Впоследствие
наказателното производство било прекратено с постановление на прокурор при СРП от
04.06.2021 г., тъй като била приета малозначителност на деянието по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК. Въпреки, че С. нямал в себе си наркотични вещества и заявил на полицаите
това обстоятелство, той бил задържан и отведен в 04 РУ-СДВР заедно с лицето К. Г,
като С. бил освободен на 29.05.2021 г. в 13:00 часа.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР
заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно – името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице;
датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и
правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната
заповед действително е незаконосъобразна, тъй като от събраните по делото
доказателства стана ясно, че по отношение на С. ДЖ. С. не е имало данни и
информация за съпричастност към извършено престъпление, а той е бил задържан само
и единствено, защото е придружавал лицето К. Н. Г., в което при рутинна полицейска
2
проверка било установено наличието на наркотични вещества. Задържането на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява
принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Това предполага наличието на достатъчно данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. С
други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди
задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по-
скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица,
което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му
или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване. В случая жалбоподателят е бил задържан заради съмнение за притежание
на наркотични вещества, но реално не е имало никакви данни за такова държане на
наркотици от негова страна. За всеки конкретен случай на задържане установяването
на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено,
тоест предпоставките за нейното налагане, в случая данни, че лицето е извършило
престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в конкретния
случай, от страна на административния орган не са представени никакви доказателства
за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Не
може основание за задържането да е това, че жалбоподателят е бил заедно с лице,
срещу което има подозрения за извършено престъпление или което е държало
наркотици, тъй като по тази логика, ако компанията се състоеше от 10 или повече лица,
то това би означавало да има основание за задържане на всички тях, което е
незаконосъобразно нарушаване на правата им. Наказателната отговорност е лична, не
се касае за някаква форма на съучастие и няма как да се презюмира, че щом лицата са в
една компания, то най-вероятно всички те държат наркотици в себе си. Това означава,
че ако примерно лицето държащо наркотици се намира на обществено място –
ресторант, кафене, кино, театър, то полицейските органи следва да задържат всички от
неговото моментно обкръжение само заради това, че те са се намирали в близост до
дееца. Процедиране по този начин накърнява сериозно правата и интересите на лицата,
срещу които няма такива подозрения, но просто в конкретния момент са се намирали в
близост до лице уличено в престъпление. Това означава, че ако в този момент
жалбоподателят не се е намирал на едно място с лицето К. Г, то същият е нямало да
бъде задържан.
3
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Със
задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство - чл.6 от АПК. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР
е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР съставлява
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел
да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е
призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ
не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена на
мястото на проверката, не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни
за опасност от укриване на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства не се
установява и съпричастност на С. към посоченото престъпление по чл.354а, ал.3 от НК.
Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-
голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда в
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния
случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 600 лева за настоящото производство (договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено плащането в брой на лист 7). В съдебно заседание юрк.
П. направи възражение за прекомерност на разноските на другата страна. В чл.8, ал.2,
т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, в случая за дело по
Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението на адвоката не
може да е по-малко от 400 лева. Съдът намира, че следва да се уважи възражението на
юрисконсулта и да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение до предвидения в наредбата минимум от 400 лева, тъй като делото не
се отличава с правна и фактическа сложност, защитникът се яви само в едно от двете
открити съдебни заседания, като не бяха ангажирани допълнителни доказателства от
страна на адв. Пеева и не бяха направени доказателствени искания от нея. Поради това
4
и съдът счита, че заплатеното от страна на жалбоподателя възнаграждение се явява
прекомерно. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които да бъдат заплатени от СДВР.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № УРИ - 228зз-671 от 29.05.2021 г.,
издадена от М.В. М. – мл. инсп. – ст. полицай при 04 РУ-СДВР, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на С. ДЖ. С.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на С.
ДЖ. С., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени
разноски в производството по обжалване на заповедта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5