Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 08.06.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 72 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба (уточнена в
съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г.) на М.М.С. с ЕГН **********, С.М.Б.
с ЕГН **********, С.М.П. с ЕГН **********, и трите с адрес: ***, както и К.М.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 1837 от 31.12.2019 г. на кмета
на община Добрич, с която е одобрен РУП за УПИ ХV-30 за „ОДО“, УПИ І-1500, УПИ
ІІ-1499 и УПИ ІІІ в кв.1125 по плана на ЖК „Север – 1“ град Добрич. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност (нищожност и унищожаемост) на
оспорената заповед като издадена при липса на компетентност, неспазване на
установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, поради което се иска тя да бъде прогласена за нищожна или в
условията на евентуалност да бъде отменена. Твърди се, че обжалваният
административен акт не е издаден от кмета на общината, тъй като подписът под
документа не е негов, както и че кметът не е компетентен да издава заповеди за
одобряване на РУП. Сочи се, че в заповедта липсват фактически и правни основания
за нейното издаване. Твърди се, че подробният устройствен план, въз основа на
който е изработен оспореният РУП, е нищожен административен акт. Счита се, че обжалваната
разработка не е съобразена със заварените сгради в съседните урегулирани имоти,
с разположените в имота на жалбоподателите отходни шахти, както и със
съществуващия подход на имота им към булеварда. Сочи се, че с РУП са допуснати
изменения на границите на урегулираните поземлени имоти в нарушение на разпоредбата
на чл.17 от ЗУТ. В пледоарията по същество се излагат допълнителни доводи, че
обжалваната разработка не съответства на предвижданията на действащите ОУП и
ПУП – ПРЗ, тъй като е налице промяна в начина и характера на застрояване, както
и в устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване. Налице
са и намалени отстояния, както и непокриване на калканни стени съгласно
заключенията на вещите лица, което води до незаконосъобразност на обжалвания
РУП в неговата цялост. Претендира се присъждане на сторените разноски по
делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от заинтересованата
страна „М. М..“ ЕООД адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът – кметът на община
град Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения,
че заповедта е издадена от лице, което разполага с материална компетентност, в
кръга на неговите правомощия, в законоустановената форма, с посочване на
фактическите и правните основания за нейното издаване, както и в съответствие с
материалния закон. Твърди, че одобреният със заповедта РУП е изготвен в
съответствие с предвижданията на действащите ОУП и ПУП - ПРЗ на града, при
спазване на предвидените с тях параметри на застрояване, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна – „М. М..“
ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата по
съображения, че жалбоподателите нямат правен интерес да обжалват заповедта по
отношение на УПИ, които не са тяхна собственост. В условията на евентуалност
оспорва нейната основателност и иска тя да бъде отхвърлена. Сочи, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия
и в предвидената от закона форма. Твърди, че всички необходими по закон
процедури са изпълнени и е налице съответствие между текстовата и графичната
части на заповедта. Счита за ирелевантни твърденията на жалбоподателите, че РУП
не е съобразен с намиращите се в имота им сгради и отходни шахти. Твърди, че
при изработването на РУП са спазени изискванията на чл.113, ал.2 и ал.4 от ЗУТ,
поради което не са налице основания за отмяна на заповедта, с която той е
одобрен. Претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованите страни – А.Ф.Р.
и П.Д.К., чрез назначения им по делото особен представител – адв. Н.А. ***,
изразяват становище за основателност на жалбата. Считат, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с материалния закон.
Останалите заинтересовани страни
не изразяват конкретно становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.215, ал.4 ЗУТ, от легитимирани лица съгласно разпоредбата на чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ, собственици на имот, предмет на самия план, видно от
представените по делото писмени доказателства – нот. акт № 60, т.ІІІс, дело №
1240/1998 г. по описа на РС – Добрич (л.6) и удостоверение за наследници №
004343/01.12.2003 г., издадено от община Добрич (л.7), поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна, макар и не по всички
изложени в нея съображения.
Административното производство е
образувано пред кмета на община град Добрич по писмено заявление с вх.№ 70-00-2068/11.12.2019
г. на “М. ***, в качеството му на собственик на УПИ ХV-30 в кв.1125 по ПУП –
ПРЗ на ЖК „Север -1“ на град Добрич съгласно нот. акт № 25, т.ІV, рег.№ 11313,
дело № 613 от 07.11.2019 г. на нотариус с рег. № 535 от регистъра на НК, с
което е поискано процедиране и одобряване на РУП за УПИ ХV-30, УПИ І, УПИ ІІ и
УПИ ІІІ в кв.1125 по плана на ЖК „Север – 1“ град Добрич въз основа на скица за
проектиране на РУП и на търговска сграда от 19.11.2019 г., издадена от главния
архитект на общината (л.11), както и на изготвен проект за РУП (л.19-24 от
делото). В обяснителната записка към проекта е посочено, че в УПИ ХV-30 се
предвижда изграждане на сграда за обществено обслужване на два етажа – магазини
и офиси, с максимална височина на корниз 9, 30 м, като разстоянията до
страничните регулационни линии са определени по общите правила. Имотът е ъглов.
За останалите имоти е предвидено сключено жилищно застрояване, като калканните
стени се покриват напълно. Етажността е до 3 етажа с височина до кота корниз до
10 м. Предвидените показатели за УПИ ХV-30 са : Пзастр. 75 % и Кинт 1, 49.
Устройствените показатели за УПИ І, ІІ, ІІІ в кв.1125 са съобразно устройствена
зона Жм, като отклонение по чл.27, ал.3 от ЗУТ има само за УПИ І.
С решение по протокол № 12/19.12.2019
г. ОбЕСУТ при община град Добрич е приел проекта за РУП.
С обжалваната заповед № 1837/31.12.2019г.
на кмета на община град Добрич е одобрен процедираният РУП за УПИ ХV-30 за
„ОДО“, УПИ І-1500, УПИ ІІ-1499 и УПИ ІІІ в кв.1125 по плана на ЖК „Север – 1“
град Добрич. В мотивите към заповедта е посочено, че правното основание за
изработването на РУП е чл.113, ал.2 от ЗУТ (при свързано застрояване в повече
от два УПИ изработването на РУП е задължително), а фактическото основание –
инвестиционните намерения на собственика на УПИ ХV-30 да застрои предвиденото
по действащия ПУП – ПРЗ, което може да стане след изработването и влизането в
сила на РУП за урегулираните четири имота със свързано застрояване.
Изработеният РУП е според червени и черни линии, цифри и надписи на графичната
част към заповедта. В заповедта е посочено, че РУП е изработен без промяна на
характера на застрояване – ниско (Н до 10, 00 м,) начина на застрояване –
свързано за четирите УПИ, без намалени отстояния, а калканите между съседните
УПИ се „покриват“ в хоризонтално и вертикално отношение.
Съобщението за издаване на
заповедта е връчено на 13.01.2020 г. на собственика на УПИ І (В.Г.) и част от
собствениците на УПИ ІІ (жалбоподателката С.П.), видно от записванията в
съобщението на л.17 от делото. В сградата на общината е залепено обявление № 70-00-2068/02.01.2020
г., подписано от главния архитект на община град Добрич (л.18). Обявлението е
публикувано и на сайта на общината на 13.01.2020 г. По делото липсват
доказателства за съобщаването на заповедта на останалите заинтересовани лица, собственици
на имоти, предмет на одобрения план.
По делото е представена
декларация на кмета на община Добрич, в която под страх от наказателна
отговорност е декларирал, че той е издал процесната заповед и подписът, положен
под текста, е негов (л.279).
За изясняване на спорните обстоятелства
по делото са допуснати и изслушани две единични съдебнотехнически експертизи по
искане на страните.
Според първата експертиза по
действащия ОУП процесните четири имота, предмет на оспорената разработка,
попадат в устройствена зона с преобладаващо малкоетажно жилищно застрояване
(Жм). По действащия ПУП – ПРЗ в тях е предвидено средно по характер застрояване
(устройствена зона Жс) и свързано по начин застрояване – в УПИ І-1500, УПИ
ІІ-1499 и УПИ ІІІ в кв. 1125 – с жилищни функции, а в УПИ ХV-30 – за обществено
и делово обслужване. По действащия ПУП съществуващите сгради в първите три
имота не са предвидени за запазване, а УПИ ХV-30 не е застроен. Съгласно заключението
на вещото лице застрояването по РУП съответства на предвидения начин на
застрояване и предназначение по действащия ПУП. Не съответства на предвиденото
средно застрояване по действащия ПУП, но не превишава максималната височина от
12 м за тази устройствена зона. Разстоянията до вътрешнорегулационните линии не
съответстват на устройствена зона Жс, но съответстват на приетото малкоетажно
застрояване, с изключение на намаленото разстояние в северния ъгъл на УПИ ХV,
където отстоянието до общата регулационна линия на изток с УПИ ІІ е под 3 м,
маркирано със жълт цвят на приложение № 7 към заключението. Устройствените
показатели по РУП не съответстват на предвидените за Жс, като в УПИ І, УПИ ІІ и
УПИ ІІІ не ги превишава, а в УПИ ХV Пзастр. превишава максималната стойност от
70 % за Жс. Според вещото лице застрояването по РУП съответства по характер на
предвиденото преобладаващо малкоетажно застрояване (Жм) по действащия ОУП, в
което се допускат имоти с показатели на друга устройствена зона. Съответства и на
предвиденото преобладаващо жилищно застрояване по действащия ОУП, в което се
допускат отделни имоти за обществено и делово обслужване, както и на
предвидените за Жм показатели (Пзастр до 60 % и Кинт до 1, 2) – според
обяснителната записка, освен в УПИ ХV, където ги превишава. Според вещото лице
е налице промяна в характера на застрояване, предвиден в действащия ПУП.
Калканите между УПИ ІІІ и УПИ ІІ се покриват напълно, но калканите между УПИ ІІ
и УПИ І, както и между УПИ І и УПИ ХV се покриват само в хоризонтално
отношение, не и във височина. Дължината на калканите е равна на дълбочината на
застрояване, която не е котирана. Височината на калканите при фасадите и при
билото съответства на нормативите по чл.24 от ЗУТ. Съгласно заключението с РУП
се променят устройствените показатели, определени с ПУП – ПРЗ за устройствена
зона Жс (плътност и интензивност). Новата сграда за обществено обслужване в УПИ
ХV-30 е предвидено да се построи на уличнорегулационната линия към ул.
“Плиска”, на страничната регулационна линия към УПИ І, на променливо разстояние
от 1 м до 3 м от страничната регулационна линия към УПИ ІІ (в малък участък в
северния ъгъл на УПИ ХV разстоянието намалява до 1 м) и на разстояние 3 м до
УПИ ХІV. Според вещото лице няма пълна съгласуваност между текстовата и
графичната част на заповедта. Одобреният РУП не притежава всички необходими
елементи от съдържанието и характеристиките на този вид устройствени планове,
посочени в чл.62 от Наредба № 8 от 2001 г. за ОСУП. В текстовата част няма
обосновка на проектното решение за промяна на характера на застрояване от Жс на
Жм. Към графичната част не е приложено допълнително геодезично заснемане на
поземлените имоти. В ПЗ не е нанесено проектното застрояване в съседните имоти
и през ул. “Хайдут Пейо”. Неправилно са нанесени очертанията на сградите в план
– с прекъснати (ограничителни) линии вместо с непрекъснати линии на
застрояване, с изключение на сградата в УПИ ХV. В останалите три УПИ не е
котирана дълбочината на застрояване, не са котирани разстоянията между сградите,
в т.ч. сградите в съседните имоти и през улицата. Има пет броя силуети, в които
неправилно са котирани височините на сградите, разположени на линията на
застрояване (до стрехата, без да са отчетени от средното ниво на прилежащия
терен за съответните ограждащи стени). Котирана е височина на стрехата, не на
сградата, което е в нарушение на чл.24 от ЗУТ. Височините на сградите и билата
са в абсолютни коти, но не е изяснена връзката между сградите в УПИ І, УПИ ІІ и
УПИ ХV, където калканите не се покриват напълно. Липсват силуети от югоизток и
през улица. Липсват характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и
подземните етажи. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че маркираната жълта площ между УПИ ІІ
и УПИ ХV е измерена графично. Според него линията на застрояване в УПИ ХV не е
успоредна на границата на имота, която в северната си част прави чупка. Линията
на застрояване би трябвало да следва тази чупка и да се отдалечи пак на 3
метра, но в случая това разстояние го няма, което води до недопустимо намалено
отстояние от страничната регулационна граница с УПИ ІІ. Вещото лице счита, че
четирите УПИ попадат в устройствена зона за средно застрояване (Жс), като
показателите на застрояване в тях не трябва да превишават нормативите за тази
устройствена зона.
Заключението на вещото лице по
първата експертиза е оспорено от страна на ответника и заинтересованата страна
“М. М..” ЕООД, поради което по тяхно искане е назначена втора единична техническа
експертиза.
Според тази съдебна експертиза
конкретните предвиждания на РУП повтарят предвижданията на действащия ПУП за
четирите имота. Както и ПУП – ПЗ, РУП е разработен с ограничителни линии на
застрояване, като предвижда свързано ниско застрояване с Н до 10 м. Обжалваният
РУП е разработен в съответствие с предвижданията на ОУП и ПУП – ПРЗ. ОУП
предвижда Жм (устройствена зона за ниско жилищно застрояване) за квартала, в
който попадат процесните имоти. ПУП – ПРЗ предвижда свързано ниско застрояване за
същите имоти - за трите по ул. “Хайдут
Пейо” - жилищно, а за УПИ ХV – ОДО, с
градоустройствени показатели, указани в матрицата към плана – Жм, Н до 10 м,
ПЗастр. – до 60 %, Кинт – до 1,2 (приложение 2 към заключението). Според вещото
лице няма промяна в характера и начина на застрояване в обжалваната разработка.
Не са предвидени намалени отстояния към съседни имоти. Отстоянията до странична
регулационна линия и до дъно са съответно 3 м и 5 м и отговарят на изискванията
на чл. 31, ал.1 от ЗУТ. С изключение на калканните стени на застрояването по
границата между УПИ І и УХИ ХV е осигурено покриването на калканните стени
между свързаното застрояване в останалите имоти. Непокриването на калканите
между горните два имота е отразено в силуетен по ос Б – Б1 в РУП. В текстовата
част на обжалваната разработка са указани градоустройствени показатели –
Пзастр. – 75 %, Кинт 1, 49 само на УПИ ХV, отреден за ОДО. Това отреждане е
допустимо за единични имоти в жилищни зони съгласно чл.17 от Наредба № 7 за ПН
за ОВТУЗ, като за подобни дейности градоустройствените показатели не са
нормирани, т.е. не би следвало да са в рамките на определените в ПУП за жилищно
ниско застрояване – Пзастр. – до 60%, Кинт – до 1,2 и др. Според втората
експертиза е налице съответствие между графичната и текстовата част на
разработката на РУП. Вещото лице по нея е изразило становище, че съгласно
чл.113, ал.4 от ЗУТ РУП определя точно разположението и очертанията на сградите
в план, поради което е недопустимо застроителната му част да бъде разработена с
ограничителни линии на застрояване (прекъснати), допускащи застрояване
съобразено само с минимално допустимите отстояния от граници и сгради, без да е
съобразено с допустимите за съответната зона плътност и интензивност на
застрояване. Спазването на заложените градоустройствени показатели в
предходните устройствени планове е допълнително ограничение и внася
определеност и точност в застроителния план, което може да се постигне
единствено със задължителни (плътни) линии на застрояване. Неточността в застроителния
план предполага и неточност в силуетния план, ключова съставка на РУП. Според
вещото лице с изключение на непокриването на калканите по вътрешната граница
между УПИ І-1500 и УПИ ХV и неизписването в графичната или текстовата част на
нормираните градоустройствени показатели от действащия ПУП, останалите
реквизити на РУП, описани в чл.113, ал.4 от ЗУТ, са спазени. При изслушването
му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че основните пропуски в
разработката са, че РУП не е изработен с точните изискуеми от закона
задължителни линии на застрояване, че в силуетния план калканите между ъгловия
УПИ ХV и съседния УПИ І не се покриват, както и че не са изписани показателите
на застрояване за останалите три имота от разработката извън ъгловия УПИ ХV. Според
него липсата на такива показатели в текстовата или графичната част на РУП прави
невъзможна преценката относно това дали са спазени устройствените параметри по
ПУП - ПРЗ, т.е. дали те се изменят или не се изменят. Вещото лице е
категорично, че и четирите имота в разработката попадат в зона за ниско жилищно
застрояване и по ОУП, и по ПУП - ПРЗ,
като отразяването за Жс (средно жилищно застрояване) касае съседните имоти по
ПУП – ПРЗ, които не са част от РУП. Посочва, че в документацията няма
допълнително геодезическо заснемане, но нанасянето на абсолютни коти в ЗП и в силуетния
план предполага, че е направено такова. Счита, че в РУП се съдържат
необходимите силуети на сградите и през улица, както и необходимите разрези. Според
него няма намалени отстояния между УПИ ІІ и УПИ ХV, тъй като границата е
странична и за ъгловия УПИ ХV нормативното отстояние е 3 м от страничната
граница, каквото е котирано и в РУП.
След съпоставка на заключенията и
обясненията на вещите лица в съдебно заседание съдът намира, че следва да
кредитира частично и двете експертизи. Не възприема заключението по първата
експертиза в частта относно установената устройствена зона по ПУП – ПРЗ (Жс) и
спазването на параметрите на застрояване според тази устройствена зона. Счита,
че процесните имоти попадат в зона за ниско (Жм), а не средно жилищно застрояване
според всички приложени по делото скици – извадки от действащия ПУП – ПРЗ и
КККР на град Добрич, поради което и преценката за съответствието на РУП с
разпоредбите на чл.113 от ЗУТ следва да бъде направена според тази устройствена
зона. Действително от извадките от подробния устройствен план е видно, че в
квартала, в който попадат четирите имота, има две устройствени зони за ниско и
средно жилищно застрояване (Жм и Жс), разграничени с плътни черни линии с точки
съгласно т.11.5 от Приложение № 1 към чл.68, ал.1 и т.П.8.5 от Таблица 2
“Графични елементи на ПУП” към Приложение № 2 към чл.68, ал.2 от Наредба № 8 от
2001 г. за ОСУП, но от очертанията и разположението на тези разделителни линии
може да се направи извод, че имотите се намират в устройствена зона Жм, а и
навсякъде в документацията по преписката те фигурират с този характер на
застрояване. Съдът не кредитира заключението по втората експертиза за липсата на
намалени отстояния по РУП, като счита, че следва да се съобрази със
заключението на първото вещо лице, което е дало подробни и точни обяснения, че
проектираната сграда в УПИ ХV е на намалено отстояние ( на места до 1 м) от
страничната граница с УПИ ІІ въпреки котираното в плана минимално разстояние от
3 м от източната страна. Не кредитира заключението на второто вещото лице и в
частта, в която е посочено, че градоустройствените показатели за УПИ ХV – за
ОДО не са нормирани, поради което не би следвало да са в рамките на
определените в ПУП за жилищно ниско застрояване, както и в частта, в която е
посочено, че са налице всички необходими елементи на силуетния план, като
съображенията си за това ще изложи в правните изводи по - надолу. В останалата
си част констатациите и заключенията по двете експертизи съвпадат по същество,
поради което съдът ги възприема като обективно и компетентно дадени.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното :
Административното производство се
е развило по реда на чл.113, ал.2 от ЗУТ и е приключило с обжалваната заповед за
одобряване на РУП за четирите УПИ, включени в свързано застрояване по ПУП - ПРЗ.
Не се споделя възражението на
жалбоподателите за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на
издалия я орган, както и поради неавтентичност на подписа под нея. Заповедта е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган
съгласно чл.129, ал.2, във вр. чл.110, ал.1, т.4 от ЗУТ, в кръга на
предоставените му по закон правомощия, в предписаната от закона форма и при
липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Тя е валиден административен акт, подписан от лицето, посочен за неин
издател, видно от представената по делото и неоспорена от жалбоподателите декларация
на кмета на общината. Заповедта е фактически и правно мотивирана и отговаря на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Като фактически основания за издаването
на заповедта са посочени инвестиционните намерения на собственика на УПИ ХV –
30 да застрои предвиденото по действащия ПУП – ПРЗ. Цитирана е приложимата
материалноправна норма, регламентираща предпоставките за одобряване на РУП –
чл.113, ал.2 от ЗУТ. Мотиви за издаването на акта се съдържат и в цялата
проектна документация по изработването и одобряването на РУП, което е допустимо
съгласно мотивите към ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК. Действително в текста на заповедта
е цитирана и разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗУТ, която касае измененията на
подробния устройствен план и е неприложима в конкретния случай, но това не е съществен
порок, водещ до неяснота на волята на административния орган и
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Заповедта обаче е издадена в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Работният устройствен план е
одобрен за имоти, предвидени за свързано застрояване по застроителния план. Изработването
на РУП в тези случаи е задължително по силата на чл.113, ал.2 от ЗУТ, като
одобряването му става по инициатива на възложителя за реализиране на конкретно
строителство в неговия имот съобразно предвижданията на действащия ПУП - ПЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.113,
ал.1 от ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от
територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени
имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по
чл.110, ал.1, т.1, 2 и 3, като с него (РУП) не може да се променя характерът и
начинът на застрояване, предвидени в действащия ПУП. В ал.4 на същия текст са
регламентирани основните изисквания относно обема и съдържанието на работния
устройствен план, съгласно които той определя точно – разположението и
очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до
имотните граници – съобразно допустимите за съответната устройствена зона
плътност и интензивност на застрояване – т.1 и необходимите силуети, изясняващи
: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на
етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите
с оглед на правилното архитектурно – пространствено оформяне – т.2. Същите
изисквания са възпроизведени и в чл.62 от Раздел V “Работен устройствен план (
план за застрояване и силуетно оформяне)” на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове, в ал. 1 на който е посочено, че
РУП съдържа текстови и графични материали и се изработва в една фаза. Съгласно
ал. 2 текстовите материали към РУП се оформят в обяснителна записка, в която се
дава обосновка на проектното решение. Съдържанието на графичните материали е
определено в ал.3 и включва : 1 . допълнително геодезическо заснемане на
поземлените имоти и съществуващите сгради; 2. план за застрояване, в който се
определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните
разстояния между тях и до имотните граници, в т.ч. и през улиците, в М 1 : 250
или М 1: 1500; 3. силуети на сградите и през улиците, изясняващи максималните
височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и
наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед правилно
архитектурно – пространствено оформяне в М 1:250 или М 1: 500; 4 . характерни
напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи в М 1: 250 или М
1: 500.
Видно от данните по
административната преписка, както и от заключенията по двете съдебнотехнически експертизи
в кредитираните им от съда части, процесният РУП не променя характера и начина
на застрояване, предвидени с действащите ОУП и ПУП – ПРЗ – свързано ниско
застрояване за четирите имота – за трите имота по ул. “Хайдут Пейо” – за
жилищно, а за УПИ ХV – за ОДО, но застрояването в УПИ ХV превишава максимално
допустимите стойности на показателите за плътност и интензивност на застрояване,
определени с ПУП – ПРЗ за устройствена зона Жм. Според матрицата към плана
нормативите на застрояване за тази устройствена зона са съответно до 60 %
(Пзастр) и до 1,2 (Кинт), а съгласно РУП в УПИ ХV са – Пзастр 75 % и Кинт 1,49.
По отношение на останалите три имота в обяснителната записка към проекта е
посочено, че устройствените показатели за УПИ І, ІІ и ІІІ са както следва за
устройствена зона Жм, като отклонение по чл.27, ал.3 от ЗУТ има само за УПИ І,
но нито е посочено в какво се изразява това отклонение, нито какви са неговите
стойности. В обяснителната записка не е посочено и защо градоустройствените
показатели за УПИ ХV надвишават пределно допустимите стойности на плътност и
интензивност на застрояване по ПУП - ПРЗ, което е в противоречие с изискването
на чл.62, ал.2 от Наредба № 8 от 2001 г. за ОСУП за обосновка на проектното
решение в текстовите материали към РУП. Вярно е, че за разлика от останалите
три имота в свързаното застрояване УПИ ХV е отреден за обществено и делово обслужване,
а не за жилищно застрояване, което е допустимо съгласно разпоредбата на чл.17,
ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУОВТУЗ, но всички те попадат в
устройствена зона Жм, поради което за тях са приложими устройствените
показатели за тази устройствена зона. Не се споделя становището на второто вещо
лице, че градоустройствените показатели за този тип единични имоти в жилищни
зони не са нормирани, поради което не би следвало да са в рамките на
определените в ПУП за жилищно ниско застрояване. Това би могло да е така само
ако за този УПИ има конкретно определени устройствени показатели по плана,
аргумент за което е и разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба № 7 от 2003 г. за
ПНУОВТУЗ, съгласно която за поземлени имоти с определено конкретно предназначение
по чл.4, ал.7 с подробен устройствен план се определя конкретен режим на
устройство за всеки имот, който се изразява с нормативи, означавани на плана,
както и т.8.5 от Приложение № 1 към чл.68, ал.1 от Наредба № 8 от 2001 г. за
ОСУП, съгласно която устройственият режим, вкл. режимът на
застрояване на група урегулирани поземлени имоти, се определя с устройствената
зона, а на конкретен поземлен имот със самостоятелен устройствен режим - с
директно обозначаване на режима на застрояване. В случая в действащия ПУП – ПРЗ няма отделна
матрица с конкретно определени нормативи за УПИ ХV, поради което режимът на
застрояване в него следва да се съобразява с общите показатели за устройствена
зона Жм, в която попадат четирите имота в свързано застрояване, съгласно т.8.9
от Приложение № 1 към чл.68, ал.1 от Наредба № 8 от 2001 за ОСУП. Не може да се
сподели възражението на ответника и заинтересованата страна “М. М..” ЕООД, че в
случая плътността и интензивността на застрояване са съобразени с ъгловия
характер на имота. Първо, никъде в обяснителната записка превишението на
показателите не е обосновано с разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗУТ. Тази
разпоредба е посочена единствено и само по отношение на другия ъглов УПИ І, но
не и по отношение на УПИ ХV. Второ, нормата на чл.27, ал.3 от ЗУТ (редакция -
ДВ, бр.25 от 2019 г.) допуска възможността предвидените
с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на
застрояване да се надвишават в ъглови урегулирани поземлени имоти, но само ако
тези имоти са със свързано основно застрояване на двете странични регулационни
линии и това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в
съседните урегулирани поземлени имоти, което в случая не е налице по отношение
на УПИ ХV, който е в свързано застрояване само на едната странична регулационна
линия. Всичко това дава основание да се приеме, че РУП е изработен в
противоречие с императивните изисквания на чл.113, ал.4, т.1 от ЗУТ, които
налагат планът да определя разположението и очертанията на сградите в план,
както и минималните разстояния между тях и до имотните граници – съобразно
допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на
застрояване.
От друга страна, от
заключението на първото вещо лице е видно, че е налице и едно намалено
разстояние от проектната сграда в УПИ ХV до общата регулационна линия с УПИ ІІ,
тъй като линията на застрояване не следва чупката на имота в северната му част
и не отстои на минимум 3 метра от страничната граница със съседния имот
съгласно графичното измерване по плана, което е в нарушение на
законоустановените нормативи за отстояния по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, във вр. чл.35,
ал.1 от ЗУТ и чл.79 от Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУОВТУЗ.
От заключенията по
двете експертизи се установява безспорно, че са нарушени и императивните
разпоредби на чл.21, ал.2, изр. първо от ЗУТ, във вр. чл.82, ал.2 от Наредба № 7 от 2003 г. за
ПНУОВТУЗ, които изискват сградите при основно
свързано застрояване да се покриват напълно в хоризонтално и вертикално
отношение. Според второто вещо лице не е осигурено покриване на калканните
стени между УПИ ХV и УПИ І, а според първото вещо лице липсва покриване на калканите
във височина между УПИ ІІ и УПИ І, както и между УПИ І и УПИ ХV. Разбира се,
правилото по чл.21, ал.2 от ЗУТ и чл.82, ал.2 от Наредба № 7 от 2003 г. за
ПНУОВТУЗ за напълно покриване на калканните стени не е безусловно и се допускат
отклонения от него, когато спазването му води до нарушаване на други нормативи
за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени
специфични дадености, но в случая не се установяват, а и не се твърдят такива обстоятелства
нито в обяснителната записка към проекта, нито в останалата документация по административната
преписка.
На следващо място от
заключенията на двете вещи лица се установява категорично, че са налице редица
пропуски и неточности в графичната част на проекта, които са в разрез с
разпоредбата на чл.113, ал.4, т.2 от ЗУТ. Според първото вещо лице графичната
част на проекта съдържа ПЗ с точното разположение, но не и с точните очертания
на всички сгради. В УПИ ІІ и УПИ ІІІ минималните разстояния (3 м и 5 м) от
сградите до регулационните граници са нанесени допълнително и не съответстват
на М 1:500. При такива разстояния очертанията на сградите се променят –
увеличава се дължината на сградата в УПИ ІІІ и дълбочината на застрояване в УПИ
ІІ и УПИ ІІІ, съответно – увеличава се и размерът на калканните стени. От
заключението по първата експертиза е видно, че в РУП не е нанесено проектното
застрояване в съседните имоти и през ул. “Хайдут Пейо”. Очертанията на сградите
в план неправилно са нанесени с прекъснати (ограничителни) линии вместо с
непрекъснати червени линии. Липсва означение за разстоянието през улици
съгласно чл.62, ал.3, т.2 от Наредба № 8 от 2001 г. за ОСУП. Не са котирани
разстоянията между сградите, както и дълбочината на застрояване. Неправилно са
котирани височините на сградите, разположени на линията на застрояване.
Котирана е височина на стрехата, не на сградата, което е в несъответствие с
чл.24 от ЗУТ. Липсват силуети от югоизток и през улицата, както и характерни
напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните етажи, с което са
нарушени изискванията на чл.62, ал.3, т. 3 и т.4 от Наредба № 8 от 2001 г. за
ОСУП. Второто вещо лице също е дало заключение, че неправилно застроителната част на РУП е разработена
с ограничителни (прекъснати) линии на застрояване вместо със задължителни
(плътни) линии на застрояване (с изключение на свързаното застрояване на
страничните регулационни граници). Според него спазването на заложените
градоустройствени показатели в предходните устройствени планове може да се
постигне единствено със задължителни линии на застрояване, като липсата на
определеност и точност в застроителния план води и до неточност в силуетния
план, който е ключова съставка на РУП.
Всички изброени дотук недостатъци
и пропуски неминуемо водят и до несъответствие между текстовата и графичната
част на заповедта, в текста на която е записано, че РУП е изработен в
съответствие с ПУП, няма намалени отстояния и калканите между съседните УПИ се
покриват в хоризонтално и вертикално отношение, а в графичната част очевидно това
не е напълно така.
С оглед на изложеното
следва да се приеме, че са налице допуснати нарушения на приложимите материалноправни
разпоредби на ЗУТ и издадените въз основа него подзаконови нормативни актове,
които опорочават обжалваната заповед до степен на незаконосъобразност по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Така констатираната незаконосъобразност
се простира по отношение на цялата заповед, с която е одобрен работният
устройствен план, въпреки че някои от нарушенията засягат само част от този
план. И това е така, защото оспорената заповед е единен и цялостен акт, който
няма самостоятелни части, съществуващи независимо от другите части -
волеизявлението за одобряване на РУП за група от имоти не представлява сбор от
самостоятелни административни актове за одобряване на РУП за всеки един от
имотите, а формира съдържанието на единен по своето естество административен
акт. Това следва и от характера на процесния план, който е съставен при
условията и по реда на чл.113, ал.2 от ЗУТ за група урегулирани поземлени
имоти, включени в свързано застрояване, и спецификата на изработването му
изключва частичната незаконосъобразност на одобряващия го индивидуален административен
акт.
По тези съображения обжалваната
заповед следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна по същество, без
да е необходимо да се разглеждат останалите възражения в жалбата относно
нейната унищожаемост.
С оглед на изхода от спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателите имат право на сторените от тях
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 180 лева съгласно приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК. На основание чл.137, ал.6 от АПК (предишна ал.5) на
особения представител на заинтересованите страни А.Ф.Р. и П.Д.К. – адвокат Н.А.,
назначена на разноски на жалбоподателите, се дължи възнаграждение в размер на
300 лева, което следва да бъде заплатено от внесения от жалбоподателите депозит
за това.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.М.С. с ЕГН **********,
С.М.Б. с ЕГН **********, С.М.П. с ЕГН **********, и трите с адрес ***, както и К.М.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, заповед № 1837 от 31.12.2019 г. на кмета на
община Добрич, с която е одобрен РУП за УПИ ХV-30 за „ОДО“, УПИ І-1500, УПИ
ІІ-1499 и УПИ ІІІ в кв.1125 по плана на ЖК „Север – 1“ град Добрич.
ОСЪЖДА община град Добрич да заплати
на М.М.С. с ЕГН **********, С.М.Б. с ЕГН **********, С.М.П. с ЕГН **********, и
трите с адрес ***, както и К.М.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 180
лева, сторени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за настоящата
инстанция на адвокат Н.Р.А. ***, назначена за особен представител на
заинтересованите страни по делото А.Ф.Р. и П.Д.К., в размер на 300 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н.Р.А. ***
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева от внесения от жалбоподателите депозит.
Решението е постановено при
участието на заинтересованите страни “М. М..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : град Добрич, ул. “Боряна” № 38, В.Г.Г., А.Ф.Р., П.Д.К.,
Д.П.К. и Д.Х.А.,***
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :