Р Е Ш Е Н И Е
№ 166 24.06.2022 год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на втори юни през две хиляди
двадесет
и втора
година год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №132
по описа за 2022 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ против Решение №55/09.02.2022г по АНД
№1428/21г по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление № НЯСС-242/09.11.2021г издадено от Председателя на ДАМТН с
наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1000лв на основание чл.200
ал.1 т.39 и за извършено нарушение на чл.190а ал.2 вр. с чл.190а ал.1 т.3 за
това, че на 09.02.2021г, чрез бездействие не е изпълнило задължително по
предписание, дадено в Констативен протокол №07-03-87/07.10.2020г на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно в срок
до 08.02.2020г да премахне храстовидната и дървесна растителност по водния
откос на язовир Голямо Дряново-82/Стублата-82, в землището на село Голямо
Дряново, община Казанлък, собственост на ДПУСЯ. На 100.03.2021г на основание
чл.190 ал.4 т2. От ЗВ е извършена проверка на място, чрез обход при която е
установена гъста храстовидна и дървесна растителност по цялата дължина на
водния откос, която не позволява да се извърши подробен оглед и своевременно
установяване на неизправности по язовира. Съставен е АУАН №07-013/31.05.20201г
от С.К. на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Южна Централна България“ офис
Стара Загора, съгласно оправомощителни заповеди на председателя на ДАМТН, в присъствието на свидетеля по установяване
на нарушението Ж.Н.К. инспектор в същото местно учреждение, в присъствието на
упълномощен представител на юридическото лице, връчен на същата 31.05.2021г .
Констативен протокол от 10.03.2021г е съставен от С.К., Ж.Н.К. и в присъствието
на Й.У. – експерт, инженер в ТО град Ямбол към ДУПСЯ град Ямбол. Връчени са и
предписанията от 07.10.2020 за премахване на храстовидната и дървесна
растителност по водния откос, за премахване на храстовидната и дървесна
растителност по въздушния откос и да се премахне храстовидната растителност по
короната с цел осъществяване на безопасна техническа експлоатация. Констатациите
при даване на предписанията са за воден откос, който на основната южна и
източна крилна стена е защитен с каменна броя, на западната крилна стена е без
защита, обрасъл с храстовидна и дървесна
растителност по цялата си дължина.
За да потвърди НП въззивня съд е възприел доводите за
нарушение на чл.34 и чл.40 от ЗАНН, както и за липса на задължение да се
изпълнят предписанията за неоснователни. Изложил е мотиви и по искането за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено
въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон с доводи, които са идентични на посочените против
законосъобразността на наказателното постановление. Претендира се
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответника ДАМТН в
писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и иска от съда
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за оставяне в сила
на съдебното решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административно наказателното производство се образува
срещу нарушителя за извършено административно нарушение, за разлика от
наказателното, което се образува при установени данни за извършено
престъпление. Ето защо и за съставяне на АУАН е необходимо да са установени
нарушението и нарушителя, и това обяснява началния момент, от който тече срокът
за образуване на производството по ЗАНН – три месеца от установяване на
нарушителя, но не по-късно от една година / в общия случай/ от извършено на
нарушението. Нарушител е правен признак, който
може да бъде признат само на автора на
деяние, консумиращо състав на административно нарушение, поради което и
срокът за съставяне на АУАН е от откриване на субекта на административно
наказателната отговорност. В повечето случаи, обичайно установяването на
деянието и на неговия автор се извършва едновременно. Пропускането на срока,
който тече от извършване на нарушението, съответно от установяване на
нарушителя, преклудира правото да се образува административно наказателно
производство и това е правната последица от тяхното бездействие своевременно да
проверяват за извършено деяние, което е административно нарушение в случай като
настоящия, в който не изпълнението на дадени предписание е вероятен избор на
поведение на задълженото да ги изпълни лице. Последното не е обжалвало
предписанията, те са влезли в сила, не са самоцел, видно от цитираното
съдържание на акта на принудителната мярка, защото те са такава по своята
правна природа, и съответно бездействието да се изпълни задължението по чл.190а
ал.2 като отговарящо на признаците на състава по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ,
правилно е квалифицирано като административно нарушение. Не изпълнението на
принудителната мярка – предписания по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ не е извършено при
условията по смисъла на чл.93 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН – поне нито едно такова
обстоятелство не е наведено от санкционираното държавно предприятие, за да се
определи и като случай на административно нарушение, за който да не се наложи
имуществена санкция.
Оплакването за
неправилно приложение на правилата за съставяне на АУАН, тъй като свидетеля по
акта е констатирал наред с актосъставителя не изпълнението на предписанията,
чрез съставяне на протокола за проверка от 10.03.2021г, не може да бъде
основателно, тъй като няма пречка длъжностно лице, което е възприело фактите,
доказващи съставомерното бездействие да даде показанията си за съставяне на
АУАН. Няма забрана да бъде свидетел по извършване на нарушението и оттук да
подпише АУАН в това си качество.
Що се отнася до
възражението, че следва да се наложи едно административно наказание за неизпълнение
на всички дадени предписания, следва да се каже, че всяко предписание е отделен
акт за налагане на принудителна административна мярка, а по силата на чл.18 от ЗАНН извършването на административни нарушения при условията на съвкупност
изисква носене на административно наказателна отговорност за всяко едно от тях
тоест не се допуска кумулиране на отделните наказания в едно общо
административно наказание.
Претенцията на ответника е основателна, но до размера на
възнагражденията по чл.37 от Закона за правната помощ , а при липсата на правна
и фактическа сложност следва да се определи възнаграждение в размер на 100лв.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55/09.02.2022г по АНД №1428/21г по описа на РС
Казанлък.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление
и стопанисване на язовири“ ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сумата от 100лв / сто лева/, представляващо възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.