Производството
е от частен характер, по реда на Глава XX от НПК.
Повдигнато е обвинение с частна тъжба от частния тъжител Н.Л.
срещу подсъдимия И.А.П. – 47 години,
роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес ***, българин, с българско
гражданство, женен, със средно специално образование, работи в „ТЕЦ Бобов дол”
на длъжност оператор ел. табло, неосъждан, с ЕГН ********** – за това, че на
27.07.2020 г., в гр. Дупница, на ул. „Фенерка“ № 21, чрез нанасяне на удар с
юмрук в лявата част на главата и последвало падане и чрез силно изритване в
подбедрицата на левия крак е причинил на Н.В.Л., с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в оток в лява зигоматична област с прилежащ блед
хематом, с налична палпаторна болезненост. Одраскване с линеарна форма в горна
трета на дясна предмишница, покрито с кора и размери около 6.5/1.5 см., с
прилежащо кръвонасядане със синкав цвят и размер около 4.0/6.0 см. Одраскването
в областта на десния малеол, покрито с кора, окръглена форма – диаметър около
2,5 см. Палпаторна болезненост в областта на таза и левия глезен, както и
психотравма изразяваща се в оплакване от главоболие и световъртеж. Обща
слабост, безсъние, изтръпване на пръстите на ръцете, с постоянно чувство на
задушаване, мъка и тежест в гърдите - дистимна, хипобулична, емоционално
лабилна със снижена действена активност. Със свръх ценни идеи за малоценност, с
което и е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частната тъжителка лично и заедно с
упълномощения от нея повереник адв. А. поддържат тъжбата, като представят
доказателства, правят доказателствени искания и пледират, че обвинението е
доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Молят на
подсъдимия да бъде наложено справедливо по размер наказание. Претендират
заплащане на всички сторени разноски.
Защитата на подсъдимия в лицето на последователно
упълномощените от него и представлявали го в различни етапи от делото защитници
– адв. Б., адв. Н. и адв. Г., последните двама и в хода по същество, оспорват
изцяло повдигнатото спрямо И.П. обвинение. Пледират чрез анализ на
доказателствата за недоказаност на авторството на деянието, както и на
съставомерните елементи на престъплението от обективна страна. Молят
подсъдимият да бъде оправдан, както и да му бъдат заплатените сторените от него
разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен. Оспорва обвинението.
Дава обяснения пред съда във връзка с него, в които отрича да е автор на
деянието описано в тъжбата, както и изобщо А.а да е било осъществено спрямо
тъжителката на посочената от нея дата и час. В последната си дума моли съда да
бъде оправдан.
След преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът установи от
фактическа страна следното:
Подсъдимия И.А.П. е
на 47 години, роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес ***. Същият е
българин, с българско гражданство, женен, със средно специално образование,
работи в „ТЕЦ Бобов дол” на длъжност оператор ел. табло, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е племенник на частната тъжителка.
Семействата им, от които са част и свидетелите А.П.– дъщеря
на подсъдимия и съответно Г.Л.и А. – съпруг и внук на частната тъжителка живеят
на отделни етажи, в една и съща сграда /кооперация с гаражи/ находяща се на
адрес: гр. Дупница, ул. „Фенерка”, № 21. Семейството на подсъдимия обитава
първия жилищен етаж, помещение в приземния етаж и гаражи на улицата.
Семейството на частната тъжителка обитава втория жилищен етаж и гаражи откъм
улицата. На същата улица, в близост живеят и свидетелите М.Т. и В.М..
На 27.07.2020 г., около обяд св. А.П.била в домът си, като
на гости при нея пристигнали с лек автомобил нейната леля св. А. А. и нейния
братовчед св. Й.Й.. Свидетелката А. паркирала автомобила си на ул. „Фенерка“, пред
гаража на семейство Л.и. Св. П.ги посрещнала в стаята им на приземния етаж,
където пили кафе след което решили да поръчат и обяд, като свидетелката П.се
обадила и на приятелят си Марио. Последният пристигнал с автомобил, паркирал на
улицата и при влизането си към къщата срещнал
частната тъжителка, която му казала, че трябва да се премести колата на
св. А., която била паркирана пред нейния гараж. Приятелят на св. П.съобщил
това, при което св. А. му дала ключ за автомобила, за да го премести. При
излизането си навън същият срещнал на стълбите свидетеля Г.Л., който го спрял и
му казал, че автомобила не му пречи, да не го мести сега, като той ще му каже
когато е необходимо да го премести. Поради това и автомобилът не бил преместен,
а събралите се на приземния етаж седнали да обядват, след което приятелят на
свидетелката П.си тръгнал със своя автомобил, а братовчед й св. Й. се качил на
първия етаж, в жилището на семейство П.. По-късно, около 15:30 часа, в стаята
на приземния етаж, в която си говорели св. П.и св. А. влязла и частната
тъжителка, която им казала на висок тон, че колата паркирана пред гараж им
пречи, докога ще ги чака да я преместят и че не могат да седнат да обядват,
заради тях. Свидетелката А. веднага тръгнала нагоре по стълбите още докато
частната тъжителка им говорила, за да премести автомобила си, заедно със св. П.,
която вървяла по нея. Последната останала на стълбището където била и частната
тъжителка, от горния етаж в този момент слязъл по стълбите и св. Г.Л.. Св. П.влязла
в словесни пререкания на висок тон с Г.и Н. Л.и, като по едно време св. Л.започнал
да дърпа и блъска св. А.П.с ръце. Виковете им били възприети от св. Й., който
слязъл от първия етаж по стълбите и се намесил, хванал ръката на свидетеля Л.,
за да преустанови действията на Г.Л.спрямо св. П.. Двамата с А.П.слезли отново
в приземния етаж, където след преместване на автомобила при тях се върнала и
св. А.. В стаята нахлули по тях и св. Г.Л.и частната тъжителка, които
продължавали да спорят с дъщерята на подсъдимия. Св. П.била много разстроена,
почувствала се застрашена и се обадила на баща си - подсъдимия И.П., като го
помолила да дойде възможно най-бързо, за да я защити. Свидетелите П., А. и Й.
неколкократно молили частната тъжителка и съпругът и да напуснат стаята на
приземния етаж, но последните отказвали. Св. П.ги заплашила, че ще извика
полиция при което частната тъжителка дръпнала съпруга си настрана и двамата се
качили нагоре по стълбите. По едно време свидетелите П., А. и Й. видели, че
пристига колата на подсъдимия, който паркирал зад автомобила на св. А. и излезли на улицата пред къщата. По стълбите
св. П.и св. Й. срещнали частната тъжителка, която нарекла св. А.П.„вещица“, при
което последната се разплакала и седнала отвън на бордюра. На улицата били
подсъдимия, свидетелите П., А., Й. и свидетелят
Г.Л., който е чичо на подсъдимия и започнал да спори с И.П. и да го съветва да
настани незабавно дъщеря си в лудница, тъй като според него същата е психично
болна. Словесният спор между тях продължил няколко минути през което време било
препречено минаването по улицата. Докато траел спорът на улицата частната
тъжителка излязла до входната врата към двора и се подпряла на рамката на
вратата, на няколко метра от подсъдимия и нейния съпруг, които били на 1-2
метра един от друг и от там викала и участвала в словесния спор между тях.
Обадила се по едно време на внучка си св. А. А.а и я помолила да се обади на
тел. 112, тъй като има конфликт със съседа си. Свидетелката А.а се обадила на
тел. 112 от своя мобилен телефон с номер ********** и предала информацията на
баба си, но била уведомена от оператор на тел. 112, че частната тъжителка трябва
да се обади лично на тел. 112. Св. А.а съобщила това на частната тъжителка, но
последната и казала „добре добре“ и
не предприела нищо повече в тази насока.
По време на разправията от работа се прибирал с автомобила
си и съседът на лицата – св. М.Т., който поради паркираните автомобили и
събралите се на улицата хора не могъл да стигне с колата до гаража си и
паркирал по-нататък по улицата. След него пристигнал със своя автомобил и св. В.М.,
който като видял мястото където е паркирал вече св. Т. се върнал и влязъл от
другата страна на улицата, за да паркира колата си. Тези двама свидетели възприели скандала между
спорещите на улицата лица и стояли на разстояние, от където наблюдавали няколко
минути случващото се без да вземат каквото и да е участие или отношение, след
което св. В.М. се прибрал в домът си, а св. М.Т. останал докато приключи
разправията и едва след разотиването на събралите се лица успял да паркира
колата си в гаража.
След края на спора подсъдимият с автомобила си и
свидетелите П., Й. и А. с управлявания от последната лек автомобил тръгнали към
къщата на семейство П.в с. Мламолово.
На 29.07.2020 г. подсъдимият П. *** във връзка с действията
на частната тъжителка и св. Г.Л.осъществени спрямо дъщеря му свидетелката А.П.на
27.07.2020 г. На Г.Л.и Н.Л. били съставени в хода на проверката по жалбата
протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР.
Междувременно два дни след събитията на улица „Фенерка“ №21,
на 29.07.2020 г., частната тъжителка посетила кабинета на д-р П.в гр. Дупница,
който след преглед и издал Медицинско свидетелство, в което посочил част от
описаните в тъжбата леки телесни увреждания.
На 01.08.2020 г. и на 13.10.2020 г. имало два други
словесни скандала между членове на семействата П.и Л.и, които принудили и на
двете дати, съответно св. А.П.и на 13.10.2020 г. и частната тъжителка Л. да се
обадят последователно на тел. 112 и да помолят за изпращане на полицейски
патрул.
По-късно, на 15.10.2020 г. частната тъжителка отишла на
преглед при лекар-психиатър, д-р И.И., която издала амбулаторен лист, в който
посочила по данни на пациента част от описаните в тъжбата оплаквания на
частната тъжителка от главоболие и световъртеж. Обща слабост, безсъние,
изтръпване на пръстите на ръцете, с постоянно чувство на задушаване, мъка и
тежест под гърдите и допълнително отразила, че същата е дистимна, хипобулична,
емоционално лабилна със снижена действена активност и свръх ценни идеи за
малоценност.
Едва на
02.11.2020 г. частната тъжителка, депозирала настоящата частна тъжба,
както и подала жалба до РП-Дупница, сега РП-Кюстендил, Т.О.-Дупница, за случай
от 27.07.2020 г., в гр. Дупница, на ул. „Фенерка“, при който спрямо нея и
съпругът и от страна на И.П. били отправени закани с убийство и им бил нанесен
побой. По тази жалба било образувано и се води досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, с предмет престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице съдебен лекар – д-р В.Н.. Същата е изготвена на база
писмени данни и непосредствен преглед на частната тъжителка. Видно от заключението
са посочени описаните в посоченото медицинско свидетелство от 29.07.2020 г. от
лекар-хирург телесни увреждания, като изрично са посочени и установените при
непосредствения преглед на тъжителката от вещото лице на 15.03.2021 г. – белези
от възстановени – заздравели наранявания /по-дълбоки охлузвания или
повърхностни разкъсно-контузни рани/ на кожата в областта на задната повърхност на дясна предмишница при лакътната
става и по външния глезен на дясна глезенна става. По отношение на двете
групи описани в експертизата увреждания е направено уточнението, че първите са
възможни, а вторите обективно установени от вещото лице. Уточнява се при изслушването
на вещото лице в съдебно заседание, че всички тези описани в медицинското
свидетелство увреждания /блед хематом и
оток в областта на лицето, кръвонасядане със „синкав“ цвят по дясна предмишница
и охлузвания с кора/ могат да бъдат получени от действието на какъвто и да
е по вид твърд тъп предмет с по-ограничена повърхност, по механизма на удари с
или върху такъв в горната част на лицето и последващо падане надясно върху
пътното платно с удари в него в областите на дясна предмишница, външна част на
дясна глезенна става, възможно и дясна странична част на таза, както и
поледващи удари с крак /ритници/ в областта на лявата част на таза и лява
подбедрица към глезенна става. Изрично е заявено, че установените увреждания е
възможно да се получат и по други начини и обстоятелства. Във връзка с това е
подчертано, че с оглед разположението им /дори само на обективно установените
при прегледа/, разглеждани в съвкупност, същите не биха могли да се получат при
еднократно самостоятелно падане, тъй като са разположени в различни плоскости,
вкл. описаната травма на лицето.
Относно времето на причиняването им вещото лице сочи в заключението
си и непосредствено пред съда, че по отношение
на описаната в медицинското свидетелство палпаторна болка в различни части от
тялото е възможно да се дължи вследствие на удари и затова в заключението са
описани само данни при хипотетично възможни контузии. Твърди се, че не може да
се заяви категорично от съдебно-медицинска гледна точка, че в тези описани в
документите области на тялото има обективно нанесени травми от удари. Прави се
извод, че по своите медико-биологични характеристики нараняванията са причинили
само болки и страдания, но според разясненията на вещото лице не може да става
и въпрос за причинено временно разстройство на здравето, извън случаите по
чл.129 и чл.128, т.е. за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
безспорно и категорично след детайлен и подробен критичен анализ на събрания по
делото разнообразен по вид, характеритики и стойност доказателствен материал.
На първо място съдът базира изцяло изводите си за фактите
върху гласните доказателства съдържащи се частично в обясненията дадени от
подсъдимия, изцяло в показанията на свидетелите А.П., А. А., Й.Й., М.Т. и В.М.,
само частично върху показанията на св. Г.Л., доколкото в определени свои части казаното
от него не съдържа вътрешни противоречия и не се изключва от останалите гласни
и писмени доказателства. Всички тези лица според съда, а и според страните са
безспорно присъствали на място и са станали преки и непосредствени свидетели на
събитията от 27.07.2020 г., следобяд, случили се в гр. Дупница, на ул.
„Фенерка“ №21.
На следващо място съдът споделя с доверие и информацията
относима пряко към предмета на доказване и съдържаща се в част от събраните по
делото писмени доказателства – справка за съдимост, писмо и записи от
национална систем тел. 112 по отношение на който е извършен оглед на ВД,
отразен в съдебния протокол, справки от различни държавни органи, вкл. писма,
преписи от документи и преписка от РП-Кюстендил, Т.О.-Дупница, ведно с 2 бр.
протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, както и от заключението на
вещото лице д-р В.Н. и дадените от него
непосредствено пред съда пояснения. Съдът приема отразеното в представеното
медицинско свидетелство и амбулаторен лист за преглед от 15.10.2020 г., от лекар-психиатър
единствено по повод отразените в тях дати и час на прегледите, но не и по
отношение на описаното в тях здравословно състояние на частната тъжителка няколко
дни или съответно няколко месеца след процесните събития от посочената в
тъжбата дата - 27.07.2020 г.
С оглед на гореизложеното, съдът, за да кредитира само
частично заявеното в обясненията на подсъдимия взе предвид и отчете
двойнствената им процесуална природа на средство за защита и на гласно
доказателствено средство. Съпоставени критично с разказаното от останалите
свидетели-очевидци – А., Й., П., Т. и М., чиито показания се приемат с доверие
от съда изцяло като последователни, ясни, логични, достатъчно подробни и
кореспондиращи по между си и на останалия доказателствен материал, вкл. на
писмените доказателства, обясненията на подсъдимия разкриват сериозно сходство
с тях по отношение на хронологията на събитията по време, място, разположение и
поведение на участвалите в тях лица. Съдът не приема за достоверно казаното от И.П.
по повод твърдяното от него качване на частната тъжителка върху гараж, което не
се споменава изобщо от останалите свидетели. Безспорно е установено и
присъствието на свидетелите Т. и М., които подсъдимия твърди, че не е
забелязал. Останалите по-дребни разминавания в изложеното от него спрямо
безспорните според съда гласни доказателства събрани чрез разпита на изброените
по-горе свидетели съдът отдава на различните възприятни и паметови способности,
интелектуално развитие и възраст на подсъдимия и на свидетелите. Съдът отчете
последователно и критично и родствената връзка на част от тези свидетели с
подсъдимия, както и взе предвид обстоятелството, че свидетелите Т. и М. са
единствените разпитани по делото свидетели, по отношение на които принципно не
съществуват каквито и да е индиции за предубеденост или пристрастие спрямо
някоя от страните. Двамата са съседи на всяка от страните и ги познават от много
години. Според съда достоверно и добросъвестно всеки от двамата разказва
всичко, което е възприел относно случващото се по време на скандала между
семейство Л.и семейство П.. Наясно са с наказателната отговорност която носят
за лъжесвидетелстване. Заявяват категорично всички факти и обстоятелства, за
които нямат спомен или твърдят, че не са ги възприели изобщо, като в нито един
момент Т. и М. не се опитват да напасват показанията си към определена версия
или да подвеждат съда, че са възприели такива определени факти или събития,
които да са изгодни за едната или другата страна. Еднопосочно свидетелите Т. и М.,
както и останалите свидетели от посочената група свидетелстват, за това че в
нито един момент не са възприели някакво физическо съприкосновение или дори
непосредствена близост, докосване, между подсъдимия и частната тъжителка, както
и между подсъдимия и свидетеля Г.Л., каквито твърдения се съдържат в тъжбата, в
показанията на св. Л.и подкрепящите ги косвени показания на
свидетелите-неочевидци, които са техни близки низходящи роднини – А.а, А. и А.Л..
Относно
некредитираната група гласни доказателствени средства съдържаща се в показанията
на свидетелите-неочевидци А. А.а, А. и А.Л., съответно внуци и дъщеря на
частната тъжителка и на свидетеля-очевидец Г.Л.– съпруг на частната тъжителка,
съдът приема, че в казаното от тях се разкриват определени, но съществени
противоречия по отношение на описаното в частната тъжба, както и по повод
изложеното от всеки от тях и останалата безспорна според съда доказателствена
съвкупност. На първо място следва да се вземе предвид много близката родствена
връзка между свидетелите от тази група, както и дългогодишните сериозно влошени
отношения между семействата на подсъдимия и частната тъжителка. На следващо
място следва да се посочи, че показанията на св. Л.са вътрешно противоречиви по
отношение на заявеното от него при първия и втория му разпит пред съда. Във
втория си разпит, свидетелят се опитва да подчертае връзката на показанията му
с описаното в тъжбата по отношение на посоченото в нея. Същият целенасочено се
опитва да акцентира при повторния си разпит на броя и разположението на описваните
от него удари, каквито непоследователно и некореспондиращо на тъжбата е описал
в първоначалния си разпит по брой и локация и каквито са тотално отречени
изобщо да са били нанасяни по отношение на частната тъжителка от останалите
свидетели-очевидци, вкл. от свидетелите Т. и М.. Неговите показания, не намират
подкрепа в останалия безспорен и достоверен според съда доказателствен материал,
вкл. със медицинското свидетелство и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Описани са в първия му разпит пред съда удари с юмрук в кръста,
падане на земята съпроводено със силен удар на главата на частната тъжителка в
тротоара, както и повече от един удари с крака в областта на хълбока и
седалището. Част от описаните от него увреждания не се установяват от
заключението на съдебно-медицинската експертиза и не са посочени в приложеното
към тъжбата медицинско свидетелство, където записана единствено контузия на
главата в лява зигоматична област на лицето, но не и от дясната страна на
главата, където логично би следвало да се е ударила при падане и удар в
тротоара в следствие на удар с юмрук нанесен от ляво в главата на частната
тъжителка. Обратното бил означавало завъртане във въздуха на тялото на
тъжителката и среща отново на ударената лява част от главата /лицето/ с
тротоара, за каквото няма изобщо данни или твърдения и което обективно според
съда, а и според вещото лице би оставило множество и други по характер
охлузвания и рани по съседни и по-изпъкващи части на лицето.
Показанията на разпитаните свидетели-неочевидци – А.а, А. и
А.Л. се доближават в известна степен до описаното в тъжбата, тъй като се
базират изцяло и само на разказаното им от частната тъжителка и нейния съпруг.
Поради това и според съда казаното от всеки един от тези непреки свидетели е
сериозно субективно деформирано, опосредено и до голяма степен повлияно от
версията на частната тъжителка и изложеното от нейния съпруг св. Г.Л.при
разпита му пред съда. Казаното от всеки от тези свидетели се опровергава допълнително
и в известна степен и от останалите гласни доказателства, вкл. от казаното от
свидетелите Т. и М.. Изложеното от тях не намира подкрепа и в останалите гласни
и писмени доказатества. Включително изложеното от свидетелката А. А.а по повод
подадения от нея сигнал до тел. 112 по молба на частната тъжителка не е изцяло
кореспондиращо с установената при огледа на ВД информация съдържаща се в
изслушания от съда и страните запис. Още по-голямо недоумение за съда буди и
обстоятелството, защо след като свидетелката е информирала баба си, че трябва
да сигнализира лично за инцидента, А.а обаждане от частната тъжителка не е
последвало, както и защо самата А.а не е предприела други действия по повод
информирането на други свои близки, вкл. нейния брат, който живее на един адрес
с частната тъжителка и нейния съпруг. Тази свидетелка, която сама заявява, че
живее на само две пресечки от адреса на баба си и дядо си не е отишла, дори
по-късно същия ден да ги види като сочи, че има малко дете и затова не го е
сторила. Според съда това описано от нея самата последващо безучастно поведение
след обаждането на баба й е абсолютно житейски нелогично. Всяка една майка на
малко дете може да го транспортира с детска количка, на ръце или по друг
подходящ начин на кратко разстояние от само две пресечки и да посети адреса на
баба си, която и е казала, че е била пребита и е паднала на земята, още повече
когато това е следобяд през лятото, а не в някой студен зимен ден например.
Тази свидетелка описва и за съобщено и от частната тъжителка блъскане на земята
от подсъдимия извън описания удар в тъжбата, А.а блъскане на земята не е изобщо
посочено в текста на тъжбата или пък от св. Г.Л.при разпитите му. Нещо друго,
което прави впечатление е многократно описваното от тази свидетелка и от нейната
майка - св. А.Л. здравословно състояние на нейния дядо след инцидента, вкл. към
настоящия момент, което не кореспондира с установеното А.а от съда, където св. Л.се
явяваше във всяко едно съдебно заседание, качвайки се и слизайки самостоятелно
до третия етаж на съдебната палата. Налице са сериозни разминавания между
казаното от тази свидетелка и нейния брат А., който сочи, че именно сестра му е
завела на следващия ден след инцидента частната тъжителка и нейния съпруг на
лекар, което пък се отрича тотално от св. А.а, а не кореспондира като дата и с
отразеното в представеното медицинско свидетелство, което е издадено не един, а
два дни след инцидента, на 29.07.2020 г.
От друга страна св. А.Л. се опитва в показанията си да
подкрепи изложеното в тъжбата косвено, но отново изпада в разминавания и
противоречия в изложеното от свидетелите Л., А.а и А., както и в текста на
самата частна тъжба. Тази свидетелка единствено описва само един удар с „пестник“
в главата и последвало от него изпадане на частната тъжителка в несвяст, като
изобщо не споменава за разказано и от частната тъжителка нанасяне и на други
удари след падането й на земята, вкл. с крак /ритник/. Твърди, че и при нейното посещение при
родителите й, което било около една седмица след случая частната тъжителка
лежала буквално обездвижена в кухнята на леглото, което тотално не кореспондира
на тежестта и интензитета на описаните от вещото лице в съдебно-медицинската
експертиза телесни увреждания, които според него са довели само до болки и
страдания, като дори не са налагали никаква допълнителна медицинска помощ.
Наред с това тези абсурдни според съда твърдения на св. А.Л. се обезсмислят и
от факта, че два дни след инцидента частната тъжителка и нейния съпруг сами са
отишли на преглед при лекар, където на Н.Л. е било издадено и приложеното по
делото медицинско свидетелство. Логично е според съда една седмица по-късно с
оглед констатациите при прегледа и на вещото лице, състоянието на частната
тъжителка значително да се е подобрило и да не е налагало „буквално обездвижване“ и „лежане
върху леглото“, в каквото състояние се опитва да убеди съда свидетелката А.Л.,
че е заварила майка си, освен ако то не се дължи разбира се на свъсем други
причини. Ключово относно недостоверността на нейните показания е изложеното по повод
поведението и намесата в разправията на свидетелите М.Т. и В.М., а именно, че
първият е отървал майка й, а вторият просто е стоял пред къщата и е гледал без
да се намеси изобщо. Всичко това изцяло противоречи на описаното в тъжбата като
активно поведение според тъжителката на всеки от двамата съседи, както и на
разказаното пред съда от св. Г.Л., който също описва намесата на свидетелите Т.
и М.. Нещо повече най-общо казаното от св. А.Л. категорично се опровергава от
показанията и на самите съседи – М. и Т. и от изложеното в показанията на
кредитираната група свидетели-очевидци и обясненията на подсъдимия в приетата
им от съда с доверие част.
Изключително показателно според съда повод достоверността
на ангажираните писмени и гласни доказателства е и обстоятелството, че частната
тъжителка е сезирала органите на РП-Кюстендил, Т.О.- Дупница едва няколко
месеца след инцидента, на 02.11.2020 г., като междувременно няма данни за
каквото и да е друго оказано й съдействие от органите на МВР, РУ-Дупница във
връзка със скандала на 27.07.2020 г. Напротив именно тя и св. Л.са били предмет
на полицейски действия във връзка със случая, като са им били съставени, на
основание чл. 65 от ЗМВР, приложените по делото протоколи за предупреждение. За
случая непосредствена реакция по повод отношението по време на разправията на
частната тъжителка и нейния съпруг спрямо св. А.П.е взел именно подсъдимия И.П.,
който още на 29.07.2020 г. е депозирал писмено заявление до Началника на
РУ-Дупница.
Съдът с оглед изолираността на представения амбулаторен
лист за преглед на частната тъжителка от 15.10.2020 г., извършен от лекар
специалист – психиатър д-р И.И. от останалата приета с доверие доказателствена
съвкупност и съобразно липсата на относимост на същия във времево и фактическо
отношение към процесния скандал между страните от 27.07.2020 г., приема
описаните в документа обстоятелства за недоказани и неотносими към предмета на
настоящото наказателно производство от частен характер. Според съда, това е
един официален документ съставен с оглед нуждите на страната от доказателствена
обезпеченост по подадената от нея по-късно на 02.11.2020 г. частна тъжба, което
е и датата на депозиране на представената по делото жалба до РП-Кюстендил,
Т.О.-Дупница. Това съвпадение на дати и абсолютно идентичния текст на двата
документа също няма как да бъдат подминати безкритично от съда. Нещо повече в
този амбулаторен лист са описани в съответствие с тъжбата данни по снета от
частната тъжителка анамнеза, от която е посочена пред лекаря психотравма. Това
не са изводи на специалиста, каквито са направени само в абзаца обективно
състояние, т.е. към датата на прегледа 15.10.2020 г.
Наред с всичко гореизложено приетото по делото без каквито
и да е възражения от страните заключение по изготвената съдебно-медицинска
експертиза от вещото лице д-р Н. също не установява безспорно и категорично каквато
и да е пряка причинно-следствена връзка между действия на подсъдимия и
обективно установените от експерта следи от наранявания по дясната предмишница
и глезена на частната тъжителка. Дадени са добросъвестно и правилно от вещото
лице само обоснованите от него чисто хипотетично на база приложените специални
знания в областта на медицинската наука възможни ситуации на подобни
наранявания и евентуални възможни травмиращи предмети при съприкосновение с тяхната
повърхност. Нещо повече разграничени са изрично обективно невъзможните за
причиняване наранявания локализирани в различни плоскости и части на тялото.
Посочено е, че част от възможните такива няма как да се дължат на еднократно
изритване с крак, за каквото се съобщава в тъжбата, а евентуално на повече
ритници – стр. 4 от заключението. Изрично вещото лице заявява, че всяко от
възможните /описаните в медицинското свидетелство/, както и от обективно
установените от него следи от телесни увреждания при прегледа може да е
получено и по други начини и
обстоятелства извън описаните в тъжбата. Медицинското свидетелство и
заключението на съдебно-медицинската експертиза установяват наличието на
увреждания, съответно към момента на извършване на преглед на тъжителката т.е.
към 29.07.2020 г. и към 15.03.2021 г. Описано е естеството им, както и само
възможния, но не и доказан механизъм на причиняването им. Същите обаче не
установяват и нямат отношение по никакъв начин към авторството на деянието, не
установяват и приблизителния, още по-малко точния момент на причиняване на
нараняванията. Последното следователно допуска възможност уврежданията на
тъжителката да са били причинени и в по-късен от твърдения от нея момент, по
друг начин и при други обстоятелства, като ефектът от тях бъде използван срещу
подсъдимия, с оглед подадената от него жалба до органите на МВР.
Съобразно ангажираните от страна на частния тъжител и
неговия повереник предимно косвени доказателства съдът следва да отбележи
изрично, че принципно няма пречка и обвинението може да бъде доказано и
посредством косвени доказателства, но само ако в своята съвкупност те водят до
един единствен възможен извод, конкретно относно авторството на деянието, а
съдът намира, че в случая не е така.
От правна
страна:
Така изложеният по-горе задълбочен, критичен анализ и
съпоставяне на отделните видове и групи гласни и писмени доказателства
ангажирани от страните и изискани служебно от съда, поотделно и в съвкупност,
мотивира настоящият съдебен състав да приеме
от правна страна следното:
Съгласно чл. 303 от НПК съдът признава даден подсъдим за
виновен, единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Присъдата
не може да почива на предположения. Преценявайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери за
недоказано по безспорен и несъмнен начин авторството съобразно обвинението, че по
отношение на тъжителката е била причинена чрез действия на подсъдимия И.П. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 или ал. 2 от НК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин, вкл.
относно авторството на деянието, в този смисъл виж. Решение № 619 от 16.12.2010 г. по
нак. д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд. Предвид това и
отчитайки императивния характер на разпоредбата на чл. 304 от НПК, според която
подсъдимият се признава за невинен, винаги когато не се установи, че деянието е
извършено от него, съдът постанови оправдателна присъда, съгласно повдигнатото
му с тъжбата от обективна и субективна страна частно обвинение, а именно, че:
на 27.07.2020 г., в гр. Дупница, на ул. „Фенерка“ № 21,
чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на главата и последвало падане и
чрез силно изритване в подбедрицата на левия крак подсъдимият И.П. е причинил
на частната тъжителка Н.В.Л., с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в оток в лява зигоматична област с прилежащ блед хематом, с налична
палпаторна болезненост. Одраскване с линеарна форма в горна трета на дясна
предмишница, покрито с кора и размери около 6.5/1.5 см., с прилежащо
кръвонасядане със синкав цвят и размер около 4.0/6.0 см. Одраскването в
областта на десния малеол, покрито с кора, окръглена форма – диаметър около 2,5
см. Палпаторна болезненост в областта на таза и левия глезен, както и
психотравма изразяваща се в оплакване от главоболие и световъртеж. Обща
слабост, безсъние, изтръпване на пръстите на ръцете, с постоянно чувство на
задушаване, мъка и тежест в гърдите - дистимна, хипобулична, емоционално
лабилна със снижена действена активност. Със свръх ценни идеи за малоценност, с
което да и е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК прие, че следва да го
оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.
130, ал.1 от НК.
Изцяло в този смисъл относно недоказаност на авторството
виж допълнително и разсъжденията дадени от върховната съдебна инстанция в Решение № 256 от 16.06.2009 г. по н.д. №
233/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 350 от 17.06.2010 г.
по н.д. № 318/2010 г. на Върховен касационен съд, III н. о., Решение № 116 от
28.03.1990 г. по н.д. № 87/90 г., II н.о., Решение № 299 от 16.V.1975 г. по н.
д. № 269/75 г., I н. о. и много други.
Предвид последиците от изхода на делото спрямо подсъдимия И.П.,
на основание чл. 190, ал.1 от НПК тъжителката следва да бъде осъдена да заплати
в полза на същия направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1 200,00 лева.
Съобразно изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: