№ 239
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500022 по описа за 2022 година
С определение № 213 от 18.01.2022 г., съдът е приел за разглеждане въззивна жалба с
вх. Рег. № 45117 от 18.11.2021 г. подадена от Община Варна, представлявана от Кмета на
общината, чрез пълномощник – ю.к. Д.С. срещу Решение № 1121 от 01.11.2021 г. по гр.д.
№ 9706/2020 г. по описа на ВРС във всички негови части.
Недоволна от решението е останала Община Варна, която счита, че то е неправилно
във всички негови части, моли да отмяна и отхвърляне на предявения иск, а в условията на
на евентуалност ако приеме, че са доказани по основание да намали размера като го
съобрази с константната съдебна практика.
В писмен отговор въззиваемата Й.Г. К.-В., оспорва основателността на въззивната
жалба и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение
В съдебно заседание, страните чрез пр. представители поддържат писмените
становища.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По неговата правилност, съдът
приема следното:
Производството е образувано по предявени от Й. Г. К., ЕГН **********, адрес: с. Т.,
ул. „Л." №1, съдебен адрес: гр. Варна, ул. П.Е. № 11, офис 1, чрез адв. Р.Р. срещу Община
Варна с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк № 43, искове с правно основание чл.49
ЗЗД /изменени по размер на основание чл. 214 от ГПК в о.с.з проведено на 12.10.2021 г./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща частичен
иск от сумата 35 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от счупвания на подбедрицата /тибия и фабула, фабуларния малеол/ на левия
крак, претърпени в резултат на подхлъзване и падане при преминаване на 26.01.2020г. по
тротоарната настилка на ул. С.К. №19 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 26.01.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 1775.50 лева обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение и възстановяване -
1
заплатени медицински импланти, медикаменти, медицински материали, потребителска такса
за болничен престой, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 14.08.2020г. до
окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните факти: На
26.01.2020 г. заедно със съпруга си е следвало да посети театрална постановка в зала 1 на
Фестивален и конгресен център, гр. Варна в 19 часа. В 18:45 часа на същата дата, слезли от
такси, на ул.С.К. № 1 и още при първите пешеходни крачки, стъпила на незакрепена плочка,
в резултат на което се усукал глезена на левия крак. Ищцата загубила равновесие и
започнала да пада. Повлякла и съпруга си, който паднал върху нея нейния десен крак. Като
причина за усукването и последвалото падане, посочва начупени и разхлабени тротоарни
плочи и неравна основа под тях. Изпитвала силна болка в глезена на левия крак и по цялото
тяло. Приета била по спешност в УМБАЛ Света Марина Варна, в отделение по Ортопедия и
травматология, където престояла четири дни с диагноза – счупване на външен /латерален/
малеолус на ляв долен крайник. На 27.01.2020г. била извършена оперативна намеса -
закрита репозиция на фрактурата, без вътрешна фиксация под местна анестезия и
имобилизация с гипсова превръзка. Предвид настъпили усложнения, на 04.02.2020г.
постъпила за лечение в МБАЛ “ Света Анна“ Варна в клиника по Ортопедия и
травматология. На 05.02.2020г. била извършена операция. Под спинална анестезия било
извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и фабула.
Поставена била отново гипсова имобилизация, като на 10.02.2020г. ищцата била изписана.
На 27.04.2020г. постъпила в МБАЛ „Еврохоспитал“ - Варна за планово отстраняване
на остеосинтезата. Извършена била операция за отстраняване от костта на имплантирани
уреди от гибия и фабула. На 02.05.2020г. била изписана. Поради претърпяното увреждане
за периода 26.01.2020-30.06.2020г. била на домашно лечение, като приемала
болкоуспокояващи медикаменти и др. за заздравяване и възстановяване травмите.
Излага, че в следствие на инцидента и проведеното лечение с усложнения, ищцата
претърпяла болки и неудобства и непредвидени разходи. Не можела да се обслужва сама и
разчитала изцяло на чужда помощ, тъй като не можела да се движи самостоятелно, била
носена от близките си на ръце. Не можела да се грижи за малолетното си дете. Наложило се
съпругът й да излезе в неплатен отпуск, за да я обгрижва и замества в семейните й
задължения. Кракът й бил гипсиран повече от два месеца. Провела курсове по
рехабилитация. Болките не отминавали и към датата на предявяване на иска също изпитвала
болки. Пострадала психиката й резултат на продължителното безрезултатно лечение.
Твърди, че за болничен престой, медицинско изделие, лекарства и материали
извършила разходи на обща стойност 1775.50 лева.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Община Варна в писмен отговор оспорва
иска като неоснователен, като твърди, че тротоарът не е бил неравен. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между бездействието на Община Варна и документираните
травматични увреждания на ищеца. Навеждат се доводи, че усложненото състояние е
следствие на падането на съпруга на ищцата върху нея. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на юрисконсутско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения, насоящият
въззивен съд, приема за установено следното от фактическа страна.
Й.К. е постъпила в медицинското заведение на 26.01.2020г. и е изписана на
29.01.2020г. с диагноза „Счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито, ляв долен
крайник. Извършена е оперативна интервенция: закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, тибия и фибула. Поставена е гипсова имобилизация“. Данните са от
неоспорена Епикриза, ИЗ № 4075, издадена от Отделение по Ортопедия и травматология
при УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, гр. Варна.
В периода от 04.02.2020г. до 10.02.2020г. Й.К. е пребивавала в Клиника по
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-Варна" АД. Данните са съответни на
2
Епикриза, ИЗ № 1963, която сочи като диагноза „Множествени счупвания на подбедрицата,
закрито в ляво. Лекувана е консервативно за фрактура на фибуларния малеол в ляво.
Констатирана е дислокация на фрагменти на рентгенография. Постъпила е за оперативно
лечение“ извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и
фибула; открита репозоция с вътрешна фиксация. Поставена е гипсова имобилизация.
В периода от 27.04.2020г. до 02.05.2020г., Й. К.-В. е пребивавала в МБАЛ
„Еврохоспитал" ООД, гр. Варна, а от издадената Епикриза, ИЗ № 834 видно, че е приета в
Отделение по Ортопедия и травматология с диагноза „Счупване на костите на
подбедрицата, включително и на глезена. Извършена е оперативна интервенция:
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула“.
В следствие на травматичните увреждания Й. К.-В. е била в отпуск по болест в
периода от 26.01.2020год. - 01.07.2020год.
От описани в първоинстанционното съдебно решение пъррични счетоводни
документи /фактури, касови бележки /фискален бон/, се установява, че пострадалата е
извършила разходи пряко свързани с лечението в размер на 1775.50 лева.
ЗА да постанови обжалваното съдебно решение, съдът е приел като доказателство
заключение на СТЕ, от което се установява, че административен адрес гр. Варна,
ул."С.К."№19, представлява тротоар на второстепенна градска улица, представлява
поземлен имот с ид. № 10135.1508.186 и е публична общинска собственост. От двете страни
на улицата са изградени тротоари за пешеходно движение, но липсва тротоарната настилка
на площ с приблизителни размери 1.30/1.30м. В площта без настилка са поставени 5 броя
тротоарни плочи, които не се вписват в редовете на останалата настилка, три от които с
формата на шестограм са нестабилна основа и при стъпване върху тях, губят равновесие.
Останалата тротоарна настилка е плочи с нарушена цялост. Нарушенията са в равнината,
във фигурата и наклоните на настилката. Участъкът с компрометирана тротоарна настилка е
пред № 19 та ул. „С.К." №19. Не са налични обезопасителни знаци или друга сигнална
маркировка. Вещото лице поддържа заключението, че тротоарът пред ул. „С.К." №19 не
осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно
придвижване. На мястото на липсващата тротоарна настилка пред ул. „С.К." №19 е имало
премахнато дърво. Но и преди това, площта около дървото не е била оформена и
стабилизирана с бордюри, въпреки че видимо тротоарната настилка около дървото е била в
по-добро състояние. С течение на времето състоянието на настилката в този участък е
ставало все по - незадоволителио, а проходимият участък до оградата, все по-малък.
От заключението на СМЕ се установява, че Й. К.-В. е получила счупване в областта
на лявата глезенна става - малкия пищял, с разместване на фрагментите. Счупването на
малкия пищял на лявата подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на леви
долен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, като към настоящия момент е налице
ограничено сгъване на лявото стъпало, накуцваща походка. Първоначално е проведено
консервативно лечение с гипсова имобилизация, но във връзка с болка и оток в областта на
травмата, ищцата е приета за лечение в Клиника no Ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св. Анна-Варна" АД, където е извършена контролна рентгенография, установено
разместване на фрагментите, което е наложило провеждане на оперативно лечение - метална
остеосинтеза. При получаване на такива травматични увреждане са налице оток,
кръвонасядане в областта на глезенната става, невъзможност за извършване на движения,
като болката и отокът обичайно отзвучават в рамките на 20-25 дни, а ограничението в
движенията са в гореописания период. Към настоящия момент е налице дефицит в сгъването
на стъпалото и накуцваща походка, като предстои извършване на оперативно лечение за
екстракция на остеосинтезиращия материал. В областта на лявата глезенна става се
установяват белези от проведеното оперативно лечение. Травматично увреждане от
гореописания вид може да се получи по два механизма: индиректна травма, а именно
внезапно, форсирано извиване на крайника при фиксирано стъпало или директна травма -
директен удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран по външната повърхност на
лявата глезенна става. Гипсовата имобилизация е свалена в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД,
3
след което е извършено оперативно лечение. Поради факта, че е било налице разместване на
фрагментите и без такава квалифицирана помощ не би могла да се възстанови ставната
структура. В медицинската документация по делото няма данни за съпътстващи
заболявания. Вещото лице е установило, че по задно - външната повърхност на лявата
подбедрица, на нивото на глезенната става, личи вертикално разположен белег с дължина
7см. от проведеното лечение. Пред него се установяват два белега с дължина по около 1см.
от проведеното лечение. При палпация се опипват металните фиксатори. Ограничена
дорзална флексия на лявото стъпало. Походка - накуцваща. Предстои ново оперативно
лечение за екстракция на остеосинтезиращия материал.
Претендираните под формата на имуществени вреди плащания са епосредствено
свързани с проведеното лечение във връзка получената травма.
От заключението по допуснатата СПЕ се установява, че към момента на изследване
на ищцата, е налице разширен диапазон за емоционални преживявания - предимно в
негативния емоционален регистър, като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен.
Има данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-
емоционалното й състояние. Характерът на случката е възприет като травмиращ, в резултат
на което са настъпили разстройства и промяна в социалното и емоционално
функциониране. Психическото състояние на ищцата непосредствено след инцидента е било
подчертано дезадаптивно, в състояние на силна фрустрация. Тя не е могла да функционира
нормално в ежедневието. Била е в пълна зависимост от обгрижване от други лица за
известен период от време - 6-7 месеца. Възстановяването е протичало трудно, имайки
предвид личностовите особености. В характеровата структура на ищцата се забелязват
известни особености. В тази насока като по-съществени се явяват особеностите в
създаването и поддържането на интерперсонални контакти. Налице е подчертаната
интровертна нагласа /затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на контактите,
трудно допускане на останалите до вътрешните преживявания, затруднение в емоционалния
контакт и резонанс/. Понижен праг на фрустрация, като повече от контактите и събитията се
интерпретират като фрустриращи, което от своя страна води до кумулиране на напрежение
и малоценностови преживявания. Характерът на случката е възприет като травмиращ, в
резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в социалното и емоционално
функциониране. Ищцата преживява по-висока тревожност, отколкото депресивност.
Усещане за неопределена заплаха, на която характера и времето на появата й не могат да
бъдат определени, дифузни опасения и тревожно очакване. Не са открити психологически
маркери, които да дават на ищцата, основание да се предположат фобийни изживявания.
Съществуват типичните за травматична ситуация „проблясвания" - flashback които са
несъзнавани и не могат да бъдат контролирани. Възникват неочаквано и внезапно, като
„спомен" от преживяна травма. Към настоящия момент ищцата е възвърнала до известна
степен функционирането си предшестващо инцидента, но все още се забелязват негативни
последици, като точна прогноза за тяхното изчезване или отшумяване не може да се посочи.
Състоянието на ищцата преди инцидента е било възстановяване от операция след
онкологично заболяване. По своя характер това представлява стресов фактор, а инцидентът,
който е предмет на делото се явява вторичен стресов фактор, т.е. ищцата все още не се е
възстановила от първото травматично преживяване и се появява второ. Поради операцията
от онкологичното заболяване ищцата не е могла да използва патерица, което е затруднявало
придвижването й още повече.
От събраните гласни доказателства, се установява, че св. Т. е пряк очевидец на
инцидента и го описва като идентичен на твърденията изложени в исковата молба.
Показанията са коректно изложени в обжалваното съдебно решение и съответни на фактите
установени с писмени доказателства /метериологична прогноза, състояние на настилката,
механизъм на падането и др. Св. Г. познава ищцата от края на 2018г. Знае, че е претърпяла
инцидент в началото на 2020г. в близост до ФКЦ-Варна. В резултат на инцидента
претърпяла травма, счупване на ляв крак в областта на глезена. Това наложило болничен
престой и няколко оперативни интервенции. Сложили 13 импланта. В края на м. април и
4
извадили централния имплант, който блокирал движението на глезениата става, за да може
да започне да се движи. Ищцата ходила на физиотерапия и рехабилитация. От травмата
изпитвала силни болки, приемала медикаменти, които да ги облекчат. Ежедневието и се
нарушило. Не можела да се качва по стълбите, а живеела в къща. Предната година, м. август
претърпяла операция на гърдата, което било пречка да ползва патерици. Без чужда помощ
не можела да се справя с домакинска работа, с грижите за дъщеря си, която била на 4
години. Не можела да се грижи за бизнеса си. Наложило се съпругът й да си остане у дома,
за да помага. Св. също оказвала помощ в домакинската работа, в личната хигиена. Помагала
й да се изкъпе, да отиде до тоалетната и др. Всичко това продължило повече от 4 месеца.
Към настоящия момент ищцата още куца и е с ограничени движения. От оперативните
интервенции има два белега, които били големи и грозни. Не може да обуе нормална обувка,
защото кракът все още е травмиран. Травмата се отразила на психиката й. Чувствала се
непълноценна като жена и като майка, в тежест на близките си. Не можела да върши нищо
без чужда помощ. Липсата на контакти с хора и се отразила много зле, посещавала
психолог. Започнала да получава паник атаки и психози. Преди този инцидент била много
жизнена и позитивна. Св. С. /съпруг на ищцата/, чиито показания съдът кредитира като
очевидец, свидетелства за всички обстоятелства изложени в исковата молба. Свидетелства
подробно за отражението на травмите върху психиката на съпругата си, като сочи, че в
периода след травмата е нямала никакви социални контакти и се е чувствала се напълно
безполезна. Към състоянието и отражение имат все още налични имплатни, два големи
белега, незарастваща рана, посещения при психолог.
Възоснова на фактите, които съответстват на изложението в обжалваното решение,
настоящия съд извежда следните правни изводи:
Установена с писмени доказателства е собствеността върху нарушената тротоарна
настилка, както и отговорността на нейната поддръжка. Установено с гласни доказателства
е състоянието на тротоара, което се потвърждава от заключението на вещото лице по СТЕ.
Установен е факта на падането и механизма на счупването на кости на ищцата, вида на
травматични наранявания, за което се е наложило продължително лечение с двукратна
оперативна намеса и незадоволителен резултат в лечението. Установено е, че в периода
на възстановяване ищцата е изпитвала не само физически болки и страдания, а и психически
такива, свързани с вида на травматичните увреждания, периода на зарастване и резултати
различни от очакванията, промени във външния вид, навиците и стила на живот, отражение
върху останалите членове на семейството, както и пряко върху работата на ищцата.
Обжалваното решение съдържа мотиви за всички елементи на фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, които обосновават приложението на чл. 49 от ЗЗД спрямо отговорността на
ответника да поддържа в изправно състояние публичната общинска собственост, както и
продължителния период на бездействие от премахване на дървото на ул. „Ст.К.“ № 19 до
неизвършения ремонт на тротоарните плочи и оставането му в състояние, което е следвало
да бъде сигнализирано за наличие на опасност за пешеходци. В допълнение на липсата на
осветление, следва че травматичните увреждания на ищцата са в следствие на
незаконосъобразно деяние на ответника, осъществено във формата на бездействие, което
деяние е противоправно, защото е в нарушение на задълженията на задълженията на
Община Варна.
Исковата претенция е доказана по основание и по размер. Възраженията на ответника
са неоснователни, вкл. и относно твърдението, че травматичните увреждания са следствие от
падането на съпруга на ищцата върху нея, тъй като това падане също е следствие на
противоправното бездействие, а не в следствие на съзнателна дейност на съпруга, за която
да обосновава неговата отговорност и съответно за оневинява, тази на ответника.
Възраженията за размера на присъденото като несъответен на константната съдебна
практика са неоснователни. Обезщетенията се присъждат по справедливост, като съдът е
длъжен да отчете спецификите на всеки отделен случай, а не само вида на травматичното
увреждане. Затова, за „счупен глезен“ или друг вид общо наименувано травматично
увреждане, съдът може да присъди обезщетение в различен размер, в зависимост от
5
останалите факти, които не са и не биха могли да бъдат унифицирани в съдебната практика.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тежестта на доказване и наличните
доказателства, настоящият възизвен съд обосновава самостоятелен извод за справедливост
на претендираното обезщетение и в този смисъл препраща към мотивите на
пъроинстанционния съд.
Предвид изхода от спора в тежест на въззивния жалбоподател /ответник в исковото
производство/, следва да бъдат присъдени и разноските направени от ищцата във въззивното
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1521 от 01.11.2021 г. постановено по гр.д. № 9706 по
опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Р.В. Р., ЕГН ********** от АК Варна, адрес на кантора: гр. Варна, ул. П.Е. №11,
офис 1, сумата от 1333.27 лв. /хиляда триста тридесет и три точка двадесет и седим/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 38, ал.2 от
ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящи съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6