№ 756
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500707 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 15576/28.02.2023г. от И. К. М.,
ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 545/21.02.2023г. по
гр.д. № 7901/2022г. на ВРС,46 св., с което по иск на Н. К. М. ЕГН ********** против
въззивника Е РАЗВАЛЕН на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
сключения между Н. Н. М., ЕГН **********, починала на 04.06.2022 г. и И. К. М., ЕГН
********** Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 55, том XXXVII, дело № 8214/28.05.2021г. на
Служба по вписванията-Варна, до размера на ½ идеална част от прехвърлените имоти, а
именно: 4/6 ид. части от апартамент, с административен адрес: гр. Варна, район
„Аспарухово", ул. „Георги Велчев" № 13, ет. 3, ап. 3, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.5505.382.1.3 по КККР на гр. Варна, с площ 104 кв. м.,
състоящ се от: входно антре, дневна, столова, кухненски бокс, две спални, дрешник,
пералня, тоалет и баня, който апартамент се намира в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 10135.5505.382.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.382, ведно с прилежащите му избено помещение № 2, с площ 5.92 кв. м.,
таванско помещение № 2, с площ 17.28 кв. м. и 1/3 ид. части от общите части на сградата и
правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, и 4/6 ид. части от
Гараж № 2, с административен адрес: гр. Варна, район „Аспарухово", ул. „Георги Велчев" №
13, ет. 0, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.5505.382.1.6, с площ 17.85 кв. м., изграден в еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 10135.5505.382.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
10135.5505.382, ведно с припадащите се на гаража идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изграден обектът.
Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Изложени са твърдения, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства е установено , че ответника е полагала пълноценни и
1
редовни грижи приживе за своята майка лично, а когато това не е било възможно чрез други
лица. Като част от тях е и осъществяването на контрол върху паричните разходи, доколкото
за един възрастен човек това е част от предоставената му грижа, защото гарантира
правилното използване на разполагаемите парични средства, необходими на прехвърлителя
за един нормален живот.
Претендира присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство
на основание чл.38 ал.1 от ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна,чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата,
претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на сторените разноски по чл.38 от ЗАдв.Прави възражение по чл.78
ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, въззиваемия
оспорва жалбата. Претендира оставянето и без уважение и потвърждаване на решението,
както и присъждане на разноски. Оспорва основанието на което се претендират разноски от
въззивника , като излага , че не са налице основанията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв , доколкото
видно и от материалите по делото същата разполага със средства и имущество.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Н. К. М. против И.
К. М. иск с правно основание чл.87 ал.3 от ГПК за разваляне ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
сключения между Н. Н. М., ЕГН **********, починала на 04.06.2022г. и И. К. М., ЕГН
********** Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 55, том XXXVII, дело № 8214/28.05.2021 г. на
Служба по вписванията-Варна, до размера на ½ идеална част от прехвърлените имоти.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници на Н. Н. М.,
починала на 04.06.2022 г. - нейни низходящи. С договор, обективиран в НА № 55, том
XXXVII, дело № 8214/28.05.2021 г. на Служба по вписванията-Варна Н. Н. М. прехвърлила
на дъщеря си И. М. срещу задължение за издръжка и гледане собствените си недвижими
имоти - 4/6 ид. части от апартамент с идентификатор № 10135.5505.382.1.3 по КККР на гр.
Варна и 4/6 ид. части от Гараж № 2 с идентификатор № 10135.5505.382.1.6 по КККР на гр.
Варна. Твърди, че приобретателят по договора не изпълнил поетите задължения за издръжка
и гледане , не е разполагал с достатъчно доходи, не е могъл да полага грижи за
прехвърлителя и не е осигурявал издръжка. Излага , че в последните осем години
ответницата се е установила да живее в чужбина. През известен период от време И. М. била
на издръжка на прехвърлителя- майка си. Неизпълнението се обосновава с обстоятелството,
2
че преди няколко години се наложило на прехвърлителя да изтегли кредит, за да върне
сумата на своя приятелка, от която пък взела в заем сума за ремонт на таванска стая.
Поддържа се, че сам ищецът погасил част от дълга. Твърди се , че ответника - приобретател
се издържала само от средствата, които получавала от наем на таванското помещение. Сочи,
че Н. М. страдала от множество заболявания: хипертонична болест, сърдечна
недостатъчност, хронично бъбречно заболяване, психични проблеми, за които сама
закупувала лекарства без помощта на ответницата. След смъртта на майка си ищецът узнал,
че ответницата предоставила банковата карта на майка си на трето лице - нейна приятелка
Ж.. Със средствата по картата /с произход пенсията на прехвърлителя и доходи от наем/ Ж.
купувала хранителни продукти за Н. М., останалите средства изпращала на ответницата по
банков път. Твърди и , че майка му получавала заплахи от дъщеря си, че ще я прати в
старчески дом, ако продължава да се глези и да й иска пари. Н. не смеела да каже истината
на сина си, защото се страхувала от дъщеря си и защото знаела, че прехвърлянето, което
направила, е нередно. В резултат на постоянния стрес, в който живеела, здравословното
състояние на Н. се влошило, което по-късно довело и до смъртта й.Претендира уважаване
на така предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението , че е неизправна
страна по договора , като твърди, че надлежно и в пълен обем е изпълнявала поетите по
договора задължения за издръжка и гледане, вкл. е осъществила грижи и предоставила
издръжка преди сключване на договора лично и чрез трети лица. В действителност от
няколко години живее и работи в чужбина, но извън периода, в който е имала трудови
ангажименти, е пребивавала в България. През цялото време е разполагала с доходи, които са
й позволявали да предоставя издръжка и да се грижи за майка си. Здравословните проблеми
на прехвърлителя датират от 2011 г., но дори и след пенсионирането си през тази година Н.-
прехвърлителя е работила. Ответницата е пребивавала в България през м. май 2020 г., когато
майка й е получила инсулт. След инсулта я е съпровождала в болницата, а по-късно е
осигурила рехабилитацията, придружавала я е на профилактични прегледи, осигурявала е
лекарства. Когато била в България, през цялата 2020г. и до 09.05.2021г., осъществявала
лично грижи за майка си. В периода от 09.05.2021г. до м. август 2021 г. ответницата
работила в чужбина, след което отново се завърнала в България за два месеца и полагала
отново лично грижи за прехвърлителя. Потвърждава, че в периода на отсъствието й от
страната е предоставила притежаваната от майка й дебитна карта на своя приятелка Ж. И.,
за да може последната да подпомага майка й при пазаруване и закупуване на лекарства. Ж.
И. била натоварена да получава приходите от наем на ответницата по договор за наем от
30.07.2021 г., с които покривала разходите на Н. М. за режийни разноски и лекарства.
Допълнително, чрез Ж. И., ответницата предоставяла допълнителни средства на майка си.
Оспорва твърдението, че е изразходвала заемни средства на прехвърлителя. Поддържа, че е
разполагала с доходи, част от които заделяла за издръжката на майка си. След сделката
ответницата възложила и на друго лице - М. Д. / кинезитерапевт/ да полага грижи
за майка й. По възлагане от ответницата Д. веднъж седмично пазарувал за прехвърлителя, а
освен това проверявал двигателните й умения и измервал кръвното й. Претендира
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат
становищата .
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и приобщените в
първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства , че :
3
Страните по делото са наследници по закон на Н. Н. М., починала на 04.06.2022г.
/удостоверение за наследници- л.10 от дело/
Ищецът и ответницата са собственици на по 1/6 ид. част от прехвърлените имоти, а
общият им наследодател - Н. Н. М. - на 4/6 ид. части от същите./ нотариален акт за
собственост върху жилище, строено върху държавна земя - групов строеж от 02.04.1991 г. и
Решение от 01.08.2003 г., постановено по гр. д. № 918/2003 г. по описа на ВРС, XII състав/.
По делото няма спор относно обвързаността на Н. М. и ответницата по силата на
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,
обективиран в нотариален акт № 55, том XXXVII, дело № 8214/28.05.2021г. на Служба по
вписванията-Варна .
Ответника – въззивник И. М. не оспорва правата и задълженията си по същия.
Разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД дава възможност на изправната страна по договора
да поиска развалянето му когато другата не изпълни задължението си. Със смъртта на
прехвърлителя се прекратява действието на договора за прехвърляне на вещни права и право
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на него.
Нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания преминават върху
неговите наследници, които могат да упражнят правото да развалят договора по отношение
на неизправния длъжник съобразно дела си, но не и по отношение на целия договор, освен
ако ищецът не е единствен наследник. За всеки от преживелите кредитори - наследници на
починалия възниква правото освен да получи част от наследственото имущество, още и да
поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато
прехвърлителят е бил жив, но само в рамките на обема на притежаваните от съответния
наследник права.
В тази връзка и с оглед установеността на собствеността на процесната
недвижимост, ищеца има правен интерес от разваляне на договора до размера на ½ ид.ч. от
прехвърлените с него процесни имоти и права.
Спорен по делото е въпросът налице ли е от страна на И. М. неизпълнение на
договора и ако „ да“ - в какъв обем.
Възраженията на ответника - въззивник в тази насока съда счита за неоснователни по
следните съображения.
При иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане ищецът следва да установи само наличие на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договора. В настоящото производство такова е
доказано. Ответникът носи доказателствената тежест да установи ежедневно и пълно
изпълнение по договора.
Задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните
алиеторен договор , изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника.
Обема на дължимите грижи за издръжка и гледане, се определя винаги индивидуално от
личността на прехвърлителя и следва да е такова,че той да живее спокойно , несмущавано и
без намаление на жизнения му стандарт, т.е. дължи се грижа , която да съответства на
всичките му нужди.
Видно от заключението на вещото лице Е.Д. по приетата по делото СМЕ, което съда
цени като обективно и изчерпателно, се установява, че Н. М. е страдала от хронични
заболявания, ангажиращи сърдечно-съдовата система - хипертонична болест от 30 г.,
вследствие на която са се развили предсмъртно мъждене и трептене, хронична изострена
левостранна сърдечна недостатъчност IV функционален клас, исхемична болест на сърцето,
ангина пекторис при усилие, хронично бъбречно заболяване 4 стадий. През 2012г. същата е
диагностицирана с хронична обструктивна белодробна болест II и тревожно-депресивно
разстройство.През 2020г. получава исхемичен мозъчен инсулт - тромботичен инфаркт в
4
територията на ЛМСА - лява средна мозъчна артерия, вследствие на мозъчно-съдовата
болест и хроничната каротидно вертебро базиларна съдова недостатъчност - ХКВБСН, като
последици се проявяват десностранна летентна хемипареза и частична сензомоторна афазия
СМА /затруднения в движенията на десните крайници и липса на разбиране на значението
на думите и затруднен говор/.
Според вещото лице, несъмнено след получаването на исхемичния мозъчен
инсулт/2020г./, Н. М. се е нуждаела от обгрижване от втори човек, поради затрудненото
движение на десните крайници и трудната комуникация.
Лекарствата, които Н. М. е приемала по Здравна каса, са: Небикард, Амлодикон,
Индикон СР, Коринфар, Ноотропин, Кавинтон, Валмокс и Ротеас, които са на
ориентировъчна стойност около 30 лв. Лекарствата, които не са се реинборсирали по
Здравна каса, са Сомазина, Аспирин протект, Омепразид, Престариум и Ромазик, които са на
ориентировъчна стойност около 50 лв.
Между страните не е спорно, че през м. май 2020 г., по време на обявеното в страната
извънредно положение във връзка с COVID –пандемията, прехвърлителя е получила
исхемичен инсулт, в резултат на което състоянието й се е влошило, което е наложило и
допълнителни грижи за нея. Не е спорно, и че по това време дъщеря й - ответницата в
производството, се е намирала в Република България и е полагала грижи за майка си.
От представения по делото договор за предоставяне на социални услуги №
391/09.02.2021г., сключен между „Център за социална рехабилитация и интеграция за
възрастни с говорно-езикови нарушения", гр. Варна се установява, че Н. Н. М. е ползвала
следните социални услуги: говорно-езикова рехабилитация; обучения в мобилност;
психологична помощ и терапия; социо-правни консултации; музико и трудотерапия и
организация на свободното време, за периода 09.02.2021 г. - 31.10.2021 г.
Видно от представените по делото справка от ГД „Гранична полиция", през 2021г. до
датата на смъртта на прехвърлителя - 04.06.2022г. през значителен период от време
ответника е била извън пределите на страната. В тази връзка от ангажираните от въззвиника
гласни доказателства не се установява възражението й, че е изправна страна по договора
,чрез наемането , ангажирането на трети лица - Ж. М. И. и М. Г. Д. , които да го заместят в
изпълнението на задълженията му по издръжка и гледане на прехвърлителя.
Същите са разпитани,в качеството им на свидетели. Съвкупно от показанията им ,
които съда цени доколкото се базират на лични впечатления се,установява, че грижите ,
които са полагали за майката на ответника са били спорадични и непълни.
Свидетелят М. Д. посочва, че е поел задължение срещу съответно заплащане от
страна на ответницата да посещава г-жа Н. М. в дома й по един ден в седмицата, в
продължение на около 10 седмици, в периода м. май 2021 г. - м. септември 2021 г., за да й
измерва кръвното налягане и да следи дали редовно пие медикаментите, които са й
изписани. Също е пазарувал необходимите хранителни продукти за седмицата.
Свидетелката Ж. И. посочва, че е била въвлечена в обгрижването на Н. М. от м.
ноември 2021 г. Ответницата я помолила да помага в пазаренето на майка й. Пазаренето
ставало с дебитната карта на Н. и с наема, който И. получавала от квартирантите за
отдадените под наем тавански помещения към процесния апартамент. Този наем го
получавала свидетелката - около 350 лв. - 380 лв. месечно. И. й възложила задачата да
пазари с картата на майка й. Когато пенсията не стигнела, й купувала с парите от наема
каквото трябва. Излага, че винаги двете ходели заедно да пазаруват, като Н. избирала какво
да се купи. Заявява, че ответницата не й е изпращала други пари извън пенсията и наема за
обгрижването на майка й. Разходите за лицето били около 500 - 600 лв. на месец.
Лекарствата й били над 130 лв. Сметките й били около 150 лв. За джобни първоначално й
давала по 10 лв., след това по 20 лв. Понякога я е ограничавала, за да стигнат парите. Н.
5
сама си купувала лекарствата, а тя й давала парите за това. Свидетелката не е имала
ангажимент да носи закупените продукти до дома на г-жа М.. Последната сама си ги
пренасяла вкъщи, тъй като била жизнена, активна. В домакинството не й е помагала.
Свидетелката И. посочва още, че след инсулта на Н., дъщеря й И. се е грижела за нея
и й е помагала - готвела е, пазарувала е, обгрижвала я е. Непрекъснато през трите месеца
след инсулта била с нея, водела я е по доктори. Н. имала проблем с комуникацията, трудно
говорела, не намирала правилните думи. И. я водила на логопед, записала я в логопедичен
център и плащала на логопеда, за да работи с нея.
Че полаганите от ответника лично и чрез други лица грижи за Н. М. не са
задоволявали конкретните й нужди във всеки един момент , без намаление на жизнения й
стандарт се установява и от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпит на водените от ответника свидетели – Ж. М. Ф., първа братовчедка на майката на
страните и Д.Н.В., вуйчо на страните и брат на починалата Н. М., които съдът кредитира
при условията на чл. 172 ГПК, като обективни ,базиращи се на лични впечатления.
Съгласно показанията на свидетелката Ф., последното заминаване на ответницата И.
извън страната било на 08.11.2021г., като заминавала винаги непосредствено след като
майка й вземела пенсия. Последният път като заминала едва на втория месец се обадила на
майка си. Н. й споделила, че не знае къде е дъщеря й,нито пари й оставила, нито й се
обаждала.Знае, че дебитната карта на Н., по която получавала пенсията си, стояла в дъщеря
й. Някаква приятелка на И. -Ж. е ходила да пазари на Н.. Стойността на закупените
продукти възлизала на около 40 лв. на седмица, като й давала по 10 лв. джобни. Споделяла
й е, че често е била принудена да се моли за собствените си пари, например ако не й стигнат
парите за лекарства. Свидетелката излага, че лично е звъняла на ответницата и й е казвала,
че майка й е много зле, че не й стигат парите, поне да й се обажда. Знае, че като е искала да
отиде на село при брат си, разходите й за транспорт само били 5 лв. Когато идвала в дома й,
винаги й е давала пари. Знае, че и другата й братовчедка - Станка също е давала пари на Н..
Казвала й е, че И. я кара да тегли заеми, за да й плаща заемите. Посочва, че Н. е теглила пари
и ги е давала на И.. Изцяло тя е издържала дъщеря си. Споделила й е, че е прехвърлила
апартамента на дъщеря си и е искала да развали този договор.След инсулта на Н., И. се
грижила за нея. Имала нарушения в говора. Н. й споделила, че М., приятел на И., е идвал
веднъж, за да й мери кръвното. Знае, че Н. е ходила някъде в Аспарухово, в някакъв център,
наричала го „училище". Ходела всяка сряда за период от около 5-8 месеца. Казвала й е, че
там готвят, четат, пишат.
Свидетелят Вълков излага, че в последните 10 години Н. и И. се били отделили и
живеели отделно. И. често излизала в чужбина, за по месец- два-три, после пак се връщала.
Докато И. била в България, майка й я издържала. Тя получавала хубава пенсия, около 600 -
700 лв., продала и имот на село, от който взела около 10000 лв. Като заминала в чужбина, И.
взела картата за пенсията на майка си. Знае, че И. е дала картата на нейна приятелка, за да й
купува храна. Виждал е сестра си сама да си носи торбите с покупките. Н. всеки път, като се
видели, му искала пари. Давал й е по 10-20 лв. Постоянно му говорила, че няма пари. След
инсулта сестра му имала леки говорни затруднения, но се разбирали.
По делото е приета справка –извлечение от „Банка ДСК" АД, от която е видно , че Н.
Н. М. е имала 11 договора за заем, сключени в периода 13.08.2010 г. - 24.02.2021 г.,
последният от които е в размер на 12500 лв. Остатъкът към 04.06.2022 г. е в размер на
9964.16 лв., в това число 9915.29 лв. - главница, 48.77 лв. - договорна лихва и 0.10 лв.,
санкционираща лихва върху просрочена главница. Кредитите са погасявани чрез
рефинансиране при отпускането на нов кредит. Представени са и съответни извлечения от
движението по сметките за последните два договора за кредит.
При тълкуване на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, съдът
по принцип изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
6
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. Освен това престирането на грижи следва да се извършва независимо от това дали
прехвърлителя има свои средства и може сам да се обслужва. Твърдението на въззивника ,
че осъществяването на контрол върху паричните разходи на един възрастен човек е част от
предоставената му грижа, защото гарантира правилното използване на разполагаемите
парични средства, необходими на прехвърлителя за един нормален живот е несъстоятелно,
доколкото приобритателят следва да осигури нужните грижи без това да е ограничено с
размера на получаваните от прехвърлителя доходи. По делото липсват каквито и да е било
доказателства ,че майка й е злоупотребявала с получавани от нея средства. Нещо повече, в
качеството й на длъжник по договора ответника –въззивник е следвало да осигури на майка
си такава издръжка , която и необходима да посрещне всичките си насъщни нужди, което в
конкретния случай не е доказано от М..
При преценка на доказателствата, следва да се има предвид , че ответника не е
ангажирал такива , които да установят полагана от него лично или чрез друг грижа за
задоволяване на емоционалните потребности на прехвърлителя, които за човек на нейната
възраст и здравословно състояние са определящи за качеството на живот и пряко
рефлектират върху здравословното му състояние.
В заключение, настоящия съдебен състав счита, че от събраните писмени и гласни
доказателства се установява основателността на предявения от ищеца –въззиваем иск.
Доколкото ответника –вззивник не е доказал пълно и главно изпълнението на процесния
договор обективиран в нотариален акт № 55, том XXXVII, дело № 8214/28.05.2021г. на
Служба по вписванията-Варна,а именно престиране на ежедневни цялостни и
непрекъснати, без забава и без делене на периоди, грижи по отношение на прехвърлителя
на имота, правилно и законосъобразно първоинстаннциония съд го е развалил поради
неизпълнение до размера на ½ ид.част от прехвърлените с него имоти. Въззивната жалба
като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции , обжалваното решение не следва да
бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 2200.00 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК , съда
сита за неоснователно , с оглед цената на иска , Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед обема на осъщественото
процесуално представителство.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 545/21.02.2023г. по гр.д. № 7901/2022г. по
описа на ВРС,46 св.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Велчев" № 13,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. М., ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Велчев" № 13,
сумата 2200.00 лв. /две хиляди и двеста/ лева , представляваща сторените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , в едномесечен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8