Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 2518 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ”М.” АД твърди, че има сключен с ответника „Б.п.” ЕООД договор от 11.09.2018 г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Анализ на съответствието на съществуващите
системи и процеси в „БДЖ-Пътнически превози” с изискванията на Регламент /ЕС/
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и дефиниране на мерки за привеждане на работните процеси и на
информационните системи в съответствие с Регламента”. Поддържа, че е изпълнил
възложената му от ответника с договора работа, като възложителят е приел всички
етапи от изпълнението без възражения. Подписан е без възражения и окончателен
приемо-предавателен протокол от 08.11.2018 г., с което е прието, че
изпълнението на ищеца по описаните в чл. 1 и чл. 2 от договора работи отговаря
напълно, както на техническото предложение, така и приложения към него
план-график. Съгласно постигнатото от страните с договора съгласие,
възложителят дължи плащане на
възнаграждение в 30-дневен срок от приемането на всеки отделен етап, но ищецът
поддържа, че е останало незаплатено дължимо по договора възнаграждение в размер
на 83040 лева. Предвид незаплащането на това възнаграждение в срок, поддържа,
че ответникът му дължи и уговорената в чл. 30 от договора мораторна неустойка в максимално предвидения
размер от 12456 лева, начислена за
периода от 18.11.2018 г. до датата на достигане на максималния размер –
31.01.2019 г. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 83040 лева, представлява дължимото възнаграждение по договора за
възлагане на обществена поръчка от 11.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба /22.11.2019/ до окончателното плащане, както и сумата от 12456
лева, представляваща максималния размер на уговорената в чл. 30 от договора
мораторна неустойка, начислена за периода от 18.11.2018 г. до датата на
достигане на максималния размер – 31.01.2019 г. В молба- уточнение към исковата
молба от 27.12.2019 г. е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на
чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Б.п.” ЕООД не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК. В хода на производството изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че ищецът не установява
приемане на извършената услуга, тъй като приемането не е извършено от лице, за
което да е установено, че е лице по чл. 28 от договора. Оспорва и
основанието на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение, с довода, че
не са представени доказателства ответникът да е канен да изпълни задължението
си. Иска от съда да отхвърли исковете и му присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Представен е сключен между страните договор
за възлагане на обществена поръчка за услуга № 224/11.09.2008 г., съгласно
който ответникът възлага на ищеца да предостави „анализ на съответствието на
съществуващите системи и процеси в „Б.п.” ЕООД с
изискванията на Регламент /ЕС/ 20168679 на Европейския парламент и на Съвета
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и дефиниране на мерки за
привеждане на работните процеси и на информационните системи в съответствие с
Регламента. Предоставянето на уговорените с договора услуги е в съответствие с
техническата спецификация, техническото предложение и ценово предложение на
изпълнителя, които са неразделна част от договора като приложения № № 1, 2 и 3.
Тези приложения също са представени по делото. Срокът
за изпълнение на възложените с договора услуги е 60 дни, считано от датата на
сключване на договора, като дължимото от възложителя възнаграждение е в общ
размер от 83040 лева с ДДС, платимо на три етапа: първи етап – 40 000 лева
без ДДС, в срок до 30 календарни дни, считано от приемане на услугите за
съответния етап; втори етап – 18000 лева
без ДДС, в срок до 30 календарни дни, считано от приемане на услугите за
съответния етап и трети етап – 11 200 лева без ДДС, в срок до 30
календарни дни, считано от приемане на услугите за съответния етап. Съгласно
чл. 28 от договора, предаването на изпълнението на услугите за всеки отделен
етап се документира с протокол за приемане и предаване, който се подписва от представители на възложителя и изпълнителя в
два оригинални екземпляра – по един за всяка от страните.
В чл. 30 от договора страните са
постигнали съгласие, че в случай на просрочване изпълнението на задълженията по
този договор, неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер
на 0.2 % от цената за съответния период за всеки ден забава, но не повече от 15
% от стойността на договора.
Представени
са приемо-предавателни протоколи, съставени по реда на чл. 28 от договора и
подписани от представители на двете страни. С протокола от 25.09.2018 г. е
приета и одобрена без забележки изготвената от изпълнителя проектна
документация, която включва детайлен график за изпълнение на проекта и
методология на дейностите, свързани с анализа на съответствието. С протокола от
04.10.2018 г. е приет и одобрен без
забележки организираният и проведен от изпълнителя встъпителен семинар на
отговорните лица за дейностите, свързани с мерките за привеждане на работните
процеси и на информационните системи на „Б.п.” ЕООД в съответствие с
регламента/. С протокола от 05.11.2018 г. са приети и одобрени без забележка
дейностите в обхвата на етап 1, които дейности са описани в протокола. С
протокола от 07.11.2018 г. са приети и одобрени без забележка дейностите в
обхвата на етап 2, които дейности са описани в протокола. С протокола от
08.11.2018 г. са приети и одобрени без забележка дейностите в обхвата на етап
3, които дейности са описани в протокола.
Представен е и двустранно подписан
окончателен приемо-предавателен протокол от 08.11.2018 г., с който възложителят
приема и одобрява без забележки изпълнението на услугите в обхвата на договора:
1. първоначален GAP анализ; 2. предоставяне на препоръки за внедряване на
организационни и технически мерки и процеси и 3. предоставяне на препоръки за
въвеждане на механизми за мониторинг, откриване и сигнализиране за изтичане на
информация. С подписването на протокола страните са удостоверили, че тези
дейности са изпълнени в срок и с качество, които удовлетворяват заложените в
договора и техническото задание изисквания на възложителя.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на договора от 11.09.2018 г., с
типичното за договор за изработка съдържание. Съгласно постигнатото от страните
съгласие, ищецът е следвало да извърши възложените с договора услуги в срок от
60 дни, считано от датата на сключване на договора, като дължимото от
възложителя възнаграждение в общ размер от 83040 лева е следвало да бъде
платено на три етапа: първи етап – 40 000 лева без ДДС, съответно 48 000 лева с ДДС, в срок
до 30 календарни дни, считано от приемане на услугите за съответния етап; втори етап – 18000 лева без ДДС, съответно
21600 лева с ДДС, в срок до 30 календарни дни, считано от приемане на услугите
за съответния етап и трети етап – 11 200 лева без ДДС, съответно 13440
лева с ДДС, в срок до 30 календарни дни, считано от приемане на услугите за
съответния етап. В настоящето производството ищецът, чиято е доказателствената
тежест е провел пълно и главно доказване по отношение на обстоятелството, че е
извършил възложената му с договора дейност. Извършените от ищеца дейности са
приети без възражения от ответника, видно от представените по делото приемо-предавателни
протоколи, подписани от представители на възложителя и изпълнителя, съгласно
изискването на чл. 28 от договора, включително и двустранно подписаният
окончателен приемо-предавателен протокол от 08.11.2018 г., с който възложителят
приема и одобрява без забележки изпълнението на услугите в обхвата на договора,
като удостоверява, че тези дейности са изпълнени в срок и с качество, които
удовлетворяват заложените в договора и техническото задание изисквания на
възложителя. Ето защо направеното в хода на процеса от ответника възражение, че
ищецът не е установил приемането на извършената услуга, тъй като приемането не
е извършено от лице, за което да е установено, че е лице по чл. 28 от договора,
се явява необосновано. Без значение е дали подписалото приемо-предавателните
протоколи лице има представителна власт по отношение на ответното дружество,
тъй като не са представени доказателства
ответното дружество да се е противопоставило веднага след узнаването за
извършените действия /чл. 301 ТЗ/. За пълнота следва да се отбележи, че
процесните протоколи са подписани от името на ответника от инж. Б.Т., който е
посочен в представената от самия ответник заповед на управителя на „Б.п.” ЕООД
като едно от лицата, на които е възложено да проследяват изпълнението на
процесния договор и да подготвят и съгласуват необходимите отчети и документи.
Тази заповед не е приета като доказателство по делото, тъй като е представена
от ответника извън срока по чл. 367 от ГПК, без да са ангажирани доказателства,
че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства /чл. 370 от ГПК/, но опитът на ответника да докаже
основателността на направеното от него възражение именно с това писмено
доказателство също обосновава извод за несъстоятелност и необоснованост на
довода, че представените от ищеца приемо-предавателни протоколи не установяват
надлежно приемане на извършените по договора дейности.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца
дължимото възнаграждение за извършената и приета без възражения работа по договора.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да
приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид изложеното предявеният иск по
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 за сумата от 83040 лева се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът претендира и неустойка за
забавеното плащане на горната сума, начислена съгласно чл. 30 от договора.
Съгласно тази клауза на договора, в
случай на просрочване изпълнението на задължение по този договор, неизправната
страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0.2 % от цената за
съответния период за всеки ден забава, но не повече от 15 % от стойността на
договора. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е изпълнил задължението си да извърши уговорените с договора дейности.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да е изпълнил в
уговорения в договора срок /до 30 календарни дни от приемане на услугите за
съответния етап/ насрещното си задължение да заплати възнаграждение за тези дейности,
поради което се явява основателна претенцията на ищеца за заплащане на
уговорената в договора мораторна неустойка. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
страните могат предварително да определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се
доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в
настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на
което неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума,
начинът на определяне на която е посочен в чл. 30 от договора. Съгласно датите
на приемо-предавателните протоколи, с които са приети работите по първи, втори
и трети етап, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава да заплати
уговорената като дължима на три етапа цена, съответно от 06.12.2018 г. /за
първи етап, приет с протокол от 05.11.2018 г./; от 08.12.2018 г. /за втори етап,
приет на 07.11.2018 г./ и от 09.12.2018 г. /за трети етап, приет на 08.11.2018
г./. Следователно дължимата по договора неустойка се дължи за забава, съответно
при плащането на уговорената цена за първи етап за
период от 06.12.2018 г. до 22.11.2019 г. /350 дни забава/ и е в размер на 33600
лева; при плащането на уговорената
цена за втори етап за период от 08.12.2018 г. до 22.11.2019 г. /348 дни забава/
и е в размер на 15033.60 лева лева; при
плащането на уговорената цена за трети етап за период от 09.12.2018 г. до
22.11.2019 г. /347 дни забава/ и е в размер на 9327.36 лева. Изчислената по
този начин неустойка за периода на забавата /по 0.2 % от цената за съответния
период за всеки ден забава/ надхвърля предвидения в договора допустим
максимален размер на неустойката /не повече от 15 % от стойността на договора/,
поради което следва да се приеме, че на ищеца се дължи неустойка в размер на 15
% от стойността на договора или сума в размер на 12456 лева.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявеният иск за заплащане на мораторната неустойка за основателен и доказан за пълния предявен размер от 12456 лева.
При този
изход на производството, ищецът има право на направените разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. В дължимите на ищеца разноски следва да се включат направените
такива за заплатена държавна такса в размер на 4086.49 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Б.п.” ЕООД, ЕИК ********да заплати
на ”М.” АД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 83040 /осемдесет и три хиляди и четиридесет/ лева,
представляваща дължимото възнаграждение по договор за възлагане на обществена
поръчка от 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.11.2019
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Б.п.” ЕООД, ЕИК ********да заплати
на ”М.” АД, ЕИК********,
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12456 /дванадесет хиляди четиристотин
петдесет и шест/ лева, представляваща максималния размер на уговорената в чл.
30 от договора мораторна неустойка.
ОСЪЖДА
„Б.п.” ЕООД, ЕИК ********да заплати
на ”М.” АД, ЕИК********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по производството в размер на 7586.49
лева /седем хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 49 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: