№ 862
гр. Шумен, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101260 по описа за 2022 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу Д. С. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от
758,37 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 758,37
лева, представляваща 379,79 лева незаплатена стойност на мобилни услуги;
176,22 лева неустойка и 202,36 лева незаплатени лизингови вноски. За
посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, по ЧГД № 3277/21г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното
вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете недопустими и
неоснователни.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
1
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на
ответното дружество, което се установява и от представените договори за
мобилни услуги от 30.11.2014г. и допълнително споразумение от
08.10.2018г., и договор за лизинг от 08.10.2018г.. За твърдените вземания,
представляващи цена на мобилни услуги и неустойка, кредиторът – ищец в
производството е издавал фактури /л. 37-41 от ЧГД № 3277/2021г., по описа
на ШРС/. Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от
претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите на
задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от
приложените договори, като претендираната неустойка, съответства на
уговорките, в тях, съобразно месечните такси и отстъпките на лизинговата
вещ. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е
ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението
по ЧГД № 3277/2021г., е постъпило в ШРС на 10.12.2021г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ
действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Иска следва да бъде уважен, в предявения размер, и поради
неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по
предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във
вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора,
да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в
срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния
договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно
предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на
ответника, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора е
бил 24 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За дължимоста
на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно
неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след
2
25.03.2020г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.
Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в
договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на
договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие
посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в
общи условия ред, преди това. Уговорената неустойка, не е нищожна, нито
представлява неравноправна клауза, което да я направи недействителна.
Договорите са сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за
всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни
услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 от договора –
36,99 лева. Според уговорките в раздел II от допълнителното споразумение е
получил и устройство на цена по-ниска от стандартната. Нищо
неравноправно няма в уговорката за неустойка /т. 3 от допълнителното
споразумение и чл. 11, ал. 2 от договора за лизинг/, която предвижда, че при
прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя,
или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи
заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на
полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови
вноски, посочени в договор за лизинг. Така уговорените неустойки, не са
необосновано високи, а при яснота на месечната такса и размера на
отстъпката от стандартната цена, както е по процесните договори, не би
затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени
икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно
неизпълнение. Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и
обезщетителна функция на неустойката.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 960 лева разноски, в
настоящото производство и по ЧГД № 3277/2021г., представляващи 150 лева
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение, за всяко от
производствата, и 450 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. С., ЕГН :
3
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от
758,37 лева, представляваща 379,79 лева незаплатена стойност на мобилни
услуги, по допълнително споразумение от 08.10.2018г.; 176,22 лева
неустойка, по допълнително споразумение от 08.10.2018г. и 202,36 лева
незаплатени лизингови вноски, по договор за лизинг от 08.10.2018г., в едно
със законната лихва, върху главницата от 758,37 лева, считано от
10.12.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от
960 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД №
3277/2021г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4