ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1056
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.А
като разгледа докладваното от С.П. Г.А Административно наказателно дело №
20241110209991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с молби съответно от 30.09.2024 г. и от 28.10.2024 г.
процесуален представител на жалбоподателя моли за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, тъй като страна в
производството е Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГД
„БОП“), а не Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Постъпило е становище от ответника на 20.12.2024 г. (стр.62 от делото),
чрез процесуалния му представител, с което се излага, че направеното искане е
допустимо и основателно, тъй като СДВР не е страна в производството и се
касае очевидно за техническа грешка.
Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от К. Т. Г. срещу
Заповед за задържане с рег. №1266зз-105 от 28.06.2024 г., издадена от Ц. В. В.
– разузнавач в Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГД „БОП“ – МВР.
В хода на административнонаказателното производство пред СРС
жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител, който е
направил искане за присъждане на разноски в хода на делото по същество.
С решение №4328/30.09.2024 г. по делото е отменена атакуваната заповед и
са присъдени на жалбоподателя претендираните разноски, съгласно договора
за правна защита и съдействие в размер на 750 лв. и 10 лв. за деловодни
разноски, като за тях е осъдена СДВР.
1
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като това е сторено
в срока за обжалване на постановеното решението, поради което намира, че
се явява допустима.
Разгледана и по същество е основателна, поради следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи
субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е
залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва
делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.
В процесния случай съдът със съдебното решение по делото се е произнесъл
по направеното искане за възлагане на разноските на жалбоподателя, тъй като
е уважил неговата жалба, но е допусната техническа грешка. Осъдена за
разноските е СДВР, а не структурата на МВР, в която е издателя на
атакуваната заповед. Същият е разузнавач в Дирекция „Киберпрестъпност“
при ГД „БОП“ – МВР, а не в СДВР. Ето защо молбата следва да бъде уважена
и за разноските следва да бъде осъдена ГД „БОП“ – МВР.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във
вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УВАЖАВА молбата на адв. И. А., като процесуален представител на
жалбоподателя К. Т. Г., с искане за изменение на решение № 4328 от
30.09.2024 г. в частта относно разноските, като основателна.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА
ПРЕСТЪПНОСТ“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“№133А,
с ЕИК ********* да заплати на К. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес:
гр.**************** сумата в размер на 750 (седемстотин и петдесет лева)
лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и 10 (десет лева)лв. за
деловодни разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3