№ 424
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100902025 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за
постановяване на решение по чл. 632 ТЗ на основание неплатежоспособност и
при условията на евентуалност на основание свръхзадълженост.
Молителят „РЕХОТЕЛС“ ЕООД твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, както и да изпълни изискуеми
задължения към НАП и други кредитори. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, евентуално
свръхзадължеността, да се открие производство по несъстоятелност, да се обяви в
несъстоятелност и да се спре производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл.
631 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата,
изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът
или кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както
и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да е
1
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника,
съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията
на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно
и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от длъжника „РЕХОТЕЛС“ ЕООД. От ангажираните по
делото доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява,
че дружеството има задължения към търговски дружества, както и към Националната
агенция по приходите. По данни от Оборотната ведомост за периода от 01.01.2023 г. до
31.12.2023 г., към крайната дата на периода „РЕХОТЕЛС“ ЕООД е имало осчетоводени
задължения в общ размер на 1 191 127,62 лева. При тези данни съдът намира за
установено, че „РЕХОТЕЛС“ ЕООД има изискуеми и неразплатени задължения по
търговски сделки и за публични задължения.
Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяване на състоянието на неплатежоспособност на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД
трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на
предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да
погасява задълженията си.
От изисканата и приложена справка от Агенция по вписванията за периода от
01.01.1991 г. до 04.12.2024 г. е видно, че на името на дружеството не са налични
извършени вписвания, отбелязвания или заличавания. От приложената справка от
отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява, че няма данни за настояща
собственост на дружеството. Видно е, че спрямо „РЕХОТЕЛС“ ЕООД има издадени 6
бр. постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени в периода от
29.09.2022 г. до 20.05.2024 г. за събиране на установени и изискуеми публични
вземания по изпълнително дело № *********/2022 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че през периода
2019 г. – 2023 г. вкл. активите на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД са формирани почти изцяло от
текущи /краткотрайни/ активи. Нетекущи /дълготрайни/ активи са посочени в
счетоводните баланси към 31.12.2021 г. – нематериални активи /програмни продукти/ с
балансова стойност 2 хил.лв. и относителен дял в структурата на активите – 6,67%, а
към 31.12.2022 г. – с балансова стойност 1 хил.лв. и относителен дял 1,93%, както и
към 31.12.2023 г., когато нетекущите активи представляват дълготрайни материални
активи /машини, съоръжения, компютърна техника и други/ с балансова стойност 43
хил.лв. и относителен дял в структурата на активите – 15,47%. В основната си част
текущите /краткотрайните/ активи на дружеството-молител представляват
краткосрочни вземания /от клиенти, доставчици и други/ и парични средства.
Наличието на незначителни по обем материални запаси /стоки/ е отчетено единствено
към края на 2023 г., но относителният им дял в структурата на текущите активи е под
половин процент. През по-голямата част от анализирания период краткосрочните
вземания съставляват от 76% до 96% от всички текущи активи, респ. паричните
средства – от 4 до 14% от балансовата им стойност. Съотношението е в полза на
паричните средства само в края на 2022 г. – 46,80% вземания и 53,20% парични
средства, които до 31.12.2022 г. представляват изцяло касови наличности. Наличие на
парични средства по банкови сметки е отчетено само в края на 2023 г. – 6 хил.лв. от
2
общо 28 хил.лв.
Установява се от заключението, че собственият капитал на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД
през анализирания период е отрицателна величина, т.е. дружеството е
декапитализирано. Към 31.12.2023 г. собственият капитал на дружеството е
изключително голяма отрицателна стойност /- 914 хил.лв./. Задълженията са изцяло
краткосрочни, преобладаващата част от които и с настъпил падеж. Вещото лице сочи,
че през по-голяма част от анализирания период задълженията са предимно публично-
правни /данъчни и осигурителни/ задължения и към персонала, а към 31.12.2023 г. е
отчетено наличието и на задължения към доставчици в размер на 585 хил.лв., които в
края на 2023 г. превишават публичните /246 хил.лв./ и другите текущи задължения
/360 хил.лв./, разгледани поотделно.
Видно е от направените изчисления на показателите за ликвидност на
„РЕХОТЕЛС“ ЕООД, по данни от счетоводните баланси към края на годишните
отчетни периоди от 2019 г. до 2024 г. вкл., че към минималната си референтна
стойност се приближава единствено коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2020
г. Всички останали коефициенти на ликвидност на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД през периода
от 2019 г. до 2023 г. вкл. са значително по-ниски от минимално допустимите.
Установява се, че балансовата стойност на имуществото на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД
през периода 2019 г. – 2023 г. е била по-ниска от общия размер на задълженията на
дружеството към края на всеки един годишен отчетен период.
От заключението се установява, въз основа на анализа на данните от
счетоводните баланси към края на годишните отчетни периоди от 2019 г. до 2023 г.
вкл. и на изчислените по тях стойности на показателите за ликвидност, че
„РЕХОТЕЛС“ ЕОООД е изпитвало затруднения в обслужването на краткосрочните си
задължения по търговски сделки още към 31.12.2019 г. Имайки предвид изчислените
стойности на показателните за ликвидност, както и сравнително успешния като текущ
финансов резултат отчетен период 2020 г. /печалба от 39 хил.лв./, може да се приеме,
че дружеството обективно не е било в състояние да изпълни свои изискуеми парични
задължения към двама или повече кредитори към 31.12.2022 г.
Видно е, че вземанията на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД към 10.10.2024 г. са в
незначителен размер в сравнение с този на изискуемите задължения, а освен това са
трудно събираеми с оглед състоянието на длъжниците, които са в производства по
несъстоятелност и ликвидация.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, съдът приема, че е налице обективна невъзможност
дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му дейност, което
налага изводът, че „РЕХОТЕЛС“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по
чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в
тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите
на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и
докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си,
включително и към момента на тяхната изискуемост. От данните по делото се
потвърждава становището на молителя, че затрудненията му за покриване на
задълженията не са временни и че същият е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по
3
несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010
г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на
неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния
момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не
спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на молителя „РЕХОТЕЛС“ ЕООД следва да се приеме
31.12.2022 г., към която дата, съгласно заключението на вещото лице, дружеството
обективно не е било в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към
двама или повече кредитори.
Предвид всичко изложено налице са всички предпоставки, които са визирани в
закона и спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност.
С оглед на доказаната неплатежоспособност на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД, съдът
намира, че не следва да разглежда заявеното при условията на евентуалност основание
за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – свръхзадълженост.
По делото са събрани доказателства, че молителят „РЕХОТЕЛС“ ЕООД не
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са
предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение от 10.03.2025 г.,
вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на същата дата, както и обявено в търговския
регистър. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят ще бъде осъден с
решението да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
250 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ж.к. Борово, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 3.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
4
„РЕХОТЕЛС“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, ж.к. Борово, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 3.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „РЕХОТЕЛС“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ж.к.
Борово, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 3.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „РЕХОТЕЛС“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „РЕХОТЕЛС“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ж.к. Борово, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 3.
СПИРА производството по т.д. № 2025/2024 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи доказателства за
предплащане на сумата от 6 000 лева /шест хиляди лева/, необходима за покриване
на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на длъжника „РЕХОТЕЛС“ ЕООД, че в едномесечен срок от
вписване на настоящото решение в търговския регистър следва да изпълни
задълженията си по чл. 632, ал. 6 ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на
настоящото решение в търговския регистър да представи по делото удостоверение по
чл. 5, ал. 10 КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на
„РЕХОТЕЛС“ ЕООД, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, като се изпрати
на ТП на НОИ, София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова,
препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване
на искането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК „РЕХОТЕЛС“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ж.к. Борово, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 3, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски
по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5