Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 02.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 300 по
описа за 2022 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на жалба от Г.Д.Г.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез процесуален
представител П-М.М.Б.– адвокат от АК-гр.Враца, със съдебен адрес ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-гр.В., Сектор
„Пътна полиция“ – гр.В.. С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от
ЗДвП, а именно - «прекратяване на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ
за срок от 6 (шест) месеца», за това, че на 28.08.2022г. около 00,30 часа в гр.В.,
ул.Битоля, до магазин «Лидл» в посока бул. «Цар Освободител», управлявал
собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ (в качеството на наследник по
закон на Д.Г.К.), като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Жалбоподателят оспорва проявлението на
фактическите основания за издаване на заповедта, като сочи, че не е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотици, но поради съмнение, че
тестът за наркотици може да даде лъжлив резултат, поискал да бъде изпратен за
изследване на кръвна проба. Полицейските служители обаче се забавили с
издаването на талона за изследване, а впоследствие оспорващият не успял да се
придвижи своевременно до указаното в талона за изследване болнично заведение по независещи от него причини, в резултат на което не могъл да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Въз
основа на това твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в разрез с материалния закон и
неговата цел. По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед.
В съдебно заседание оспорващият, лично и
чрез процесуален представител адв.Петър-Марин Бозов от АК-гр.Враца, редовно
упълномощен, поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът – полицейски инспектор в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В.,
представляван от пълномощник и процесуален представител гл.юрисконсулт Г.Г.,
оспорва жалбата. Сочи, че предвид наличието на материалноправните предпоставки
за издаването на оспорваната заповед, а именно отказ на водач на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, същата е постановена в унисон с
приложимите нормативни разпоредби. По изложените съображения отправя искане за решение, с което жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., на Г.Д.Г. е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, а именно - «прекратяване
на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6 (шест) месеца». Като фактическо основание за издаване на заповедта се
сочи, че Г.Д.Г., на 28.08.2022г. около 00,30 часа, в гр.В., по ул.Битоля,
до магазин «Лидл», в посока бул. «Цар Освободител»,
управлявал собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ (в качеството на
наследник по закон на Д.Г.К.), като при извършване на проверка отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Посочено е също, че на водача е издаден талон за
медицинско изследване № 121782/28.08.2022г., но последният не изпълнил предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Описано е и, че заповедта за прилагане
на ПАМ се издава въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. № 736021/28.08.2022г. Видно от въпросния
акт, същият е съставен против Г.Д.Г. за това, че на 28.08.2022г.
около 00,30 часа, в гр.В., по ул.Битоля,
до магазин «Лидл», в посока бул. «Цар Освободител»,
управлявал собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ, като при извършване на проверка отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на
употреба на наркотични вещества или техните аналози, и не изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, дадено му с талон за
изследване № 121782/28.08.2022г., като описаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателя на 16.09.2022г., а впоследствие и на 29.09.2022г. Недоволен от нея, той я оспорил пред Административен
съд - гр.В. с жалба вх.№
14520/30.09.2022г.
по описа на АдмС-гр.В., въз основа на която е
образувано адм.д.№ 2264/2022г. по описа на АдмС-гр.В.. С определение
№2822/04.10.2022г. производството по делото е прекратено на основание чл.135,
ал.2 от АПК, а делото е изпратено на АдмС-гр.Шумен по подсъдност, с оглед
обстоятелството, че оспорващият е с регистриран постоянен адрес в гр.Шумен. В
резултат на това е образувано настоящото адм.д.№ 300/2022г.
по описа на ШАдмС.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на
обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA, бл. № 736021/28.08.2022г. против Г.Д.Г. за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Представени са и писмени доказателства за
компетентността на органа, издал оспорваната заповед, както и за годността на
използваното при проверката техническо средство. За установяване собствеността на процесния автомобил е
представена справка за собственици на превозно средство с рег.№ Н****ВХ, от която е видно, че
л.а."Ф Т" с рег.№ Н****ВХ е собственост на Д.Г.К. с ЕГН **********; както и
удостоверение за наследници № 3041/05.09.2022г., сочещо, че Д.Г.К. е починал на
23.06.2022г. и е оставил следните наследници по закон – Ж.С.К.– съпруга и Г.Д.Г.
– син. От цитираните доказателства се установява, че към датата на издаване на
атакуваната заповед процесният лек автомобил е съсобствен, със собственици Ж.С.К.и
оспорващия Г.Д.Г..
В хода на съдебното производство по искане
на жалбоподателя като свидетели са разпитани полицейските
служители И.Б.М. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.В.
и издател на АУАН Серия G, № 736021/28.08.2022г., Н.М.Б. и
М.Д.М. – свидетели при съставяне на АУАН Серия G, № 736021/28.08.2022г. Разпитаните свидетели потвърждават обективираните в АУАН и издадената въз
основа на същия Заповед
за прилагане на ПАМ,
констатации.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта,
както и от показанията на полицейските
служители.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор
в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., с която е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, а именно -
«прекратяване на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6
(шест) месеца» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол
по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице
с правен интерес, доколкото Г.Д.Г. е съсобственик на МПС, чиято регистрация е прекратена с атакуваната заповед, от което следва, че заповедта е
породила за него неблагоприятни правни последици. Същата е съобщена на
оспорващия на 16.09.2022г., поради което жалбата, подадена на 30.09.2022г., се явява депозирана в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Издадената заповед е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат
отрицателни последици за оспорващия. Със същата е наложена ПАМ на основание
чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – „Ф Т“ с рег.№ Н****ВХ, за срок от 6 месеца. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки от вида на
процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за
контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на
вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура,
осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. Директорът на
ОД на МВР - гр.В. е оправомощил определени длъжностни лица
да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по
пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в т.ч. полицейски инспектори в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.В.
- т.1.8 от заповедта. Настоящата заповед е
издадена от В.С.И.в
качеството й на полицейски инспектор в група
„АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР-гр.В. (видно от удостоверение
УРИ365000-50890/14.11.2022г.
по описа на ОДМВР-гр.В.), на
когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Описаните доказателства
опровергават твърдението в жалбата за некомпетентност на издателя на атакувания
индивидуален административен акт и обосновават извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – гр.В..
Съдът приема, че процесната заповед
отговаря на изискванията за форма. Същата съдържа подробно изложение на конкретните
факти, въз основа на които административният орган е счел, че следва да упражни
предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразност на акта. В мотивите на заповедта е посочено и относимото правно основание – чл.171,
т.2а, б. «б» от ЗДвП. Обстоятелството, че заповедта е връчена на оспорващия два пъти – съответно
на 16.09.2022г. и на 29.09.2022г., не съставлява нарушение на изискванията за
форма, доколкото връчването не е част от обективираното в акта властническо
волеизявление и по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на
оспорващия и в частност – върху правото му да оспори заповедта, от която той се
е възползвал в законоустановения срок. Аналогичен извод следва да се направи и
относно обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила са свалени
един месец по-късно, доколкото и въпросното действие представлява такова по
изпълнение на заповедта и е извън предмета на съдебната проверка по чл.168 от АПК.
Производството по издаване на оспорвания
индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно
производствените правила, регламентирани в АПК. Към административната преписка
са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите
основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Твърдението, че проверката за
алкохол и наркотици е извършена от същите лица, които преди това са реагирали
на сигнала за побой, подаден от Г.Г., не съответства на фактите по делото,
доколкото от приложените писмени доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели става ясно, че на сигнала за спречкване между оспорващия и друго лице
са реагирали свидетелите Н.М.Б. и М.Д.М., докато проверката за употреба на
наркотици, респективно издаването на талон за медицинско изследване и АУАН, са
осъществени от И.Б.М. в качеството му на
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.В.. Освен това, не
съществува забрана полицейски служител, който веднъж е извършил проверка на
лице при осъществяване на своите правомощия, да извърши повторна такава на
същото лице.
Предвид горното съдът приема, че Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел. С нея административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на
процесната заповед, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една
година. Следователно необходимата предпоставка за издаването на обжалваната
заповед е установяването по надлежен ред на управление на МПС от неговия
собственик и отказ на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или на
наркотични вещества или техните аналози. По делото няма спор, че Г.Г. е управлявал моторното превозно средство, чиято регистрация е прекратена с оспорваната
заповед, както и, че е бил спрян за проверка
от служители на ОДМВР-гр.В. на посочените в Заповедта за прилагане на ПАМ дата и място. Спорът се свежда до това
дали оспорващият е
собственик на автомобила по смисъла, вложен в чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, както и дали последният е бил
лишен от възможността своевременно да се подложи на химико-токсикологично
медицинско изследване по независещи от него причини.
В хода на съдебното производство са събрани
безспорни и убедителни доказателства, които опровергават тезата на оспорващия и
потвърждават съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
акт. На първо място, обстоятелството, че на 28.08.2022г. оспорващият е управлявал МПС в гр.В. и е отказал да бъде подложен на тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в нарушение
на изискванията на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП, се установява от
приложения по делото АУАН серия GA, бл.№ 736021/28.08.2022г. По своята правна
същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в
предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Това правно действие на акта за установяване на административно
нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
който сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Изложените в АУАН фактически констатации се
потвърждават от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
полицейски служители – Н.М.Б., М.Д.М. и И.Б.М..
По-конкретно, актосъставителят И.М. сочи, че оспорващият категорично е отказал
да му бъде извършена проверка с „Drug
test 5000“ за
употреба на наркотични вещества.
Свидетелят изрично сочи, че е изпълнил служебните си задължения, включващи изпробване на Г.Г. с
техническо средство за употреба на алкохол, издаване на талон за изследване и
АУАН, в рамките на 30-40 минути, като последният е имал възможност своевременно
да отиде до болнично заведение за вземане на кръвна проба. Показанията на актосъставителя се
потвърждават от тези на св.Н.Б. и св.М.М., които също описват, че
оспорващият е управлявал
МПС и при извършената проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ е отказал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обосновават
безсъмнения извод, че в качеството му на водач на МПС, Г.Г. е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие не се е подложил
на химико-токсикологично лабораторно изследване, въпреки наскочването му към
такова с талон за изследване, поради
което са налице визираните в чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП предпоставки за
прилагане на ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до една година“.
В контекста на
горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че
оспорената заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и
ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от
фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната
административна мярка, като преценката на административния орган е формирана
при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.
Обстоятелството,
че оспорващият не е едноличен собственик на процесния автомобил, а МПС е придобито
от него и Ж.С.К.по наследство, респ. последната се явява
съсобственик на автомобила, чиято регистрация временно е прекратена, не
променя направения по-горе извод. Това, че МПС не е изключителна собственост на
водача, който е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техните аналози, не изключва факта, че последният е собственик на въпросното МПС по
смисъла, вложен в чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, респ. се явява достатъчно
основание за прилагане на визираната в цитираната правна норма ПАМ. Следва да
се отбележи, че цитираната разпоредба не въвежда различен режим
по отношение на МПС, които са лична собственост, спрямо тези, които са съсобствени, от което
следва, че регламентираната в нея ПАМ е приложима както по отношение на МПС,
които са еднолична собственост, така и по отношение на съсобствените
такива.
Без
значение за материалната законосъобразност на заповедта са причините, поради
които оспорващият е отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Обстоятелството, че се е притеснявал тестът да не
отрази грешен резултат не изключва приложението на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП, тъй като Г.Г. е имал възможност да докаже, че не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози и посредством подлагане на химико-токсикологично
лабораторно изследване, от чието извършване също се е отказал, въпреки
издадения му талон за изследване № 1217832 от 28.08.2022г. Не следва да се
кредитира и твърдението, че определеното време от 45 минути не е било
достатъчно да се придвижи до указаното болнично заведение по независещи от него
причини, тъй като по делото не са представени доказателства в тази насока, а и
посоченият в талона за изследване срок за придвижване до ВМА е определен не от
началото на полицейската проверка, а считано от часа на връчване на талона на Г.Г.,
което е сторено в 03,35 часа. Освен това, от показанията на св.И.М. се
установява, че след издаване на талона за изследване полицейските служители не
са извършвали никакви действия с оспорващия и последният е имал възможност да
отиде да даде кръв. Тези факти обуславят категоричния извод, че неподлагането
на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози от страна на оспорващия не произтича
от действията на полицейските служители.
Неоснователна
е и тезата за предубеденост на контролните органи, аргументирана от факта, че
по-рано същата нощ оспорващият е имал контакт с тях по повод спречкване между
него и друг водач на МПС. Независимо по каква причина е бил спрян за проверка
от органите на МВР, имайки качеството на водач на МПС, Г.Г. подлежи на
предвидената в чл.171, ал.1, т.2а, б.“б“ от ЗДвП принудителна административна
мярка, след като е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техните аналози.
Неоснователно
е и твърдението, че оспорващият не е следвало да бъде подлаган на тест за
употреба на наркотични вещества или техните аналози, след като не е показал
видими признаци за такава употреба, по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно цитираният
нормативен текст, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая поводът за проверка на оспорващия за
употреба на наркотични вещества или техните аналози е последица от участие в
спор, довел до причиняване на същия на телесни увреждания, което е достатъчно,
за да обоснове наличие на предпоставките, визирани в чл.5, ал.1 от цитираната
наредба, а и от показанията на св.М. се установява, че Г.Г. е имал по-особено
поведение от другия участник в конфликта.
Наложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена
както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от
водачи, които са под влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за
себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на
ЗДвП са с императивен характер и с оглед конкретното нарушение обжалваната
заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл.6, ал.2 и 5 от АПК. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена
опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава
реална заплаха за техния живот и здраве.
Следователно, с
издаването на процесната заповед точно и стриктно е спазена целта на закона -
да се възпрепятства шофиране на МПС от лица, които отказват да съдействат на
контролните органи за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози от тяхна страна, с оглед защита на особено съществени обществени
интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на имуществото както на
самите тях, така и на държавата и общините.
Обстоятелството,
че Женета Колева е съсобственик на горепосоченото МПС, не променя направения
по-горе извод. С приложената ПАМ за временно прекратяване на регистрацията за
срок от 6 месеца не се засяга правото на собственост на автомобила, а се
ограничава използването му за определен срок, респ. същата не рефлектира върху
правото на разпореждане с МПС. Правният ефект на приложената мярка е предизвикан
от поведението на един от съсобствениците и доколкото ограниченията в
ползването на МПС е последица от неизпълнение от този съсобственик на
задължението да не се препятства упражняването на правата върху общата вещ,
споровете между съсобствениците подлежат на решаване по общия исков ред. Макар и
конституционно гарантирано, правото на собственост би могло да бъде
законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато следва да бъдат
охранени особено важни обществени интереси, каквито са осигуряване
безопасността на движение по пътищата и живота и здравето на останалите
участници в движението. Възможността за ограничаване на правото на собственост
е залегнала в чл.17, ал.5 и чл.35, ал.1 от КРБ и е приложима, когато следва да
бъдат защитени националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на
други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или обществени интереси.
Следователно законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо
личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
Поради това личният интерес на съсобственика на МПС няма приоритет
спрямо обществения, тъй като последният безсъмнено е с по-висок интензитет, а
съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
Въз основа на изложените съображения съдът
приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-гр.В., Сектор
„Пътна полиция“ – гр.В., е правилна и законосъбразна, а жалбата срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР -
гр.Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор
към ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, да заплати на Областна дирекция на МВР - гр. В. деловодни разноски в размер на 100 лева (сто лева).
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП (доп.
бр.77/2018год., в сила от 01.01.2019год.) решението на административния
съд е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: