№ 208
гр. Търговище, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101382 по описа за 2021 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 314,34 лв. –
главница и лихви.
Постъпила е искова молба от „Дженерали застраховане“ АД гр.София, чрез
пълномощник против Община Търговище. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е
имало валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС” за товарен автомобил
„Пежо“, модел „107“, с ДК № *****, действащ в периода 16.10.2019 год. – 15.10.2020 год.,
при покритие пълно каско на рисковете, съгласно ОУ на договора. Ищецът твърди, че на
24.09.2020 г. в гр.Търговище е настъпило ПТП, при което застрахования автомобил,
управляван от Е.Д., движейки се по ул.“Цар Самуил“ в индустриалната зона, попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на
автомобила са нанесени материални вреди. Водача на автомобила е подал уведомление за
щета, като по образуваната при ищеца преписка се установило,че щетата е в размер на
282,95 лв., което обезщетение било заплатено от ищеца на застрахования по банков път на
09.10.2020 год. Ищеца счита,че отговорност за настъпилото ПТП има ответника, който като
собственик на пътния участък, където е реализирано ПТП, отговаря за неговата поддръжка и
изправност и неизпълнението на това задължение е в причинно-следствена връзка с
инцидента и настъпилите от него щети, в следствие неизправност и неподдържане на пътя.
Ищеца твърди, че изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на щетите, а именно ответника, поради което и го е поканил да възстанови
изплатеното обезщетение и ликвидационни разходи от 15.00 лв., но плащане не било
извършено и ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение по
1
ч.гр.д. № 1276/2021 г. на РС-Търговище за изплатеното обезщетение и ликвидационни
разходи в общ размер на 297,95 лв. Тъй като в заповедното производство ответникът
възразил и съобразно указанията на съда ищеца е предявил иск за установяване на
вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение. В съдебно заседание не
изпраща представител, но поддържа иска, чрез представено писмено становище.
В дадения месечен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В
отговора ответника оспорва иска изцяло, като твърди, че ПТП не е настъпило на мястото,
посочено от ищеца, нито е настъпило по начина , описан в исковата молба, а липсвал
съставен Протокол за ПТП от съответните органи. Ответникът твърди, че посочената улица
в гр.Търговище в регресната покана , а именно ул.“Цар Симеон“ е поддържана и в добро
състояние, поради което и счита, че не там е настъпило ПТП, като в същото време заявява,
че ПТП е било настъпила вероятно на ул.“Железничарска“, на която през юни 2019 год. и
юни 2021 год. са били извършвани частични ремонти и изкърпване на единични дупки, а по
описанието на водача на автомобила причина за ПТП е била дупка със стърчаща шахта, а
шахтите на пътното платно не се поддържали от ответника, а от „ВиК“ Търговище. По
изложените съображения ответника счита, че не са на лице основания за ангажиране на
неговата отговорност. Оспорва и размера на вредите. В условия на евентуалност навежда
доводи за съпричиняване от страна на водача на автомобила, който не е шофирал със
съобразена с пътните условия скорост, не е проявил необходимото внимание и
съобразителност за да избегне препятствието на пътя и по този начин е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. По изложените съображения ответникът моли съда да
отхвърли иска, с законните последици. В съдебно заседание поддържа изложените в
отговора доводи за неоснователност на ищцовата претенция.
Третото лице – помагач „ВИК” ООД гр.Търговище в срока по чл.131 от ГПК не е
депозирало писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява. Чрез
писмено становище процесуалния представител на третото лице е заявил, че дружеството не
е извършвало ремонтни дейности върху пътното платно по времето и мястото на настъпване
на ПТП, поради което не носи отговорност на причинените вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1276 / 2021 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
Заповед за изпълнение за сумата от сумата от 297.95 лв. – главница, представляваща
дължима сума по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ - полица № 0313190300002764 със срок на действие от
16.10.2019г. до 15.10.2020 г., както и за сумата от 16.39 лв. – мораторна лихва от
14.02.2021г. до 30.08.2021г., като са присъдени и разноски в производството. Срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е депозирал възражение, с което е заявил, че
не дължи изпълнение на вземането. Съдът, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си против ответника и това определя правния
2
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Видно от приложената по делото полица № 0313190300002764, със срок на действие
от 16.10.2019г. до 15.10.2020 г., между ищеца и Лизингова къща“ София Лизинг“ ЕАД е бил
сключен договор за застраховка „ Каско на МПС”, с покритие Пълно Каско, за собствен на
последното дружество товарен автомобил марка „Пежо“, модел „107“, с ДК № *****. От
приложените по делото ОУ към застраховката е видно, че един от покритите рискове е щети
при ПТП. От приложения по делото констативен протокол за оглед ( л.23), както и от
показанията на разпитания по делото св.Е.Д. се установи, че на 24.09.2020 год.
застрахования товарен автомобил, управляван от св.Д. се е движил в гр.Търговище,
Индустриалната зона, ул.“Железничарска“, като преминавайки по скоро асфалтиран участък
от платното, попада на необозначена неравност, изразяваща се в стърчаща шахта над
платното, поради хлътване на асфалтовата част от пътя, около нея. От показанията на
свидетеля се установи, че същия не е можел да избегне удара на долната част на автомобила
в шахтата, тъй като в насрещното платно и обратно на посоката му на движение е имало
движещи се автомобили, което правело невъзможно да навлезе в насрещната лента за да
избегне наравността на пътя. От извършения оглед от застрахователя се установило, че
шахтата стърчи 5 см. над платното, а височината от най-ниската точка на платното до най-
високата част е 12 см., както и че в следствие на преминаването през шахтата са се
увредили преден мост и преден десен носач. Механизма на настъпване на ПТП се
установява от показанията на разпитания по делото св.Д. и от заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза. Установи се, че св.Д., управлявайки различни МПС,
включително и застрахования автомобил често е минавал по ул.“Железарска“ и е знаел, че
на платното, въпреки направения ремонт има препятствие – стърчаща шахта, вследствие на
слягане на поставения около нея нов асфалт, като многократно е успявал да го избегне, но в
конкретния случай, предвид пътната обстановка, не е успял да избегне минаването през
участъка с шахтата, тъй като в неговото платно е имало паркирани от дясно автомобили, а в
насрещното платно са се движили други автомобили и отклоняването на товарния
автомобил от платното му на движение е било невъзможно. От заключението на
експертизата се установи, че нанесените на товарния автомобил щети, при установения
механизъм на ПТП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че
размера на същите възлиза на 282,95 лв., съответстващи на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение. По делото са представени доказателства, че преди ПТП
застрахования товарния автомобил е бил технически изправен, преминал е съответния
преглед и по него не е имало повреди.
От приложените по делото писмени доказателства ( л.24 – л.27) се установи, че от
застрахования е било подадено заявление за изплащане на обезщетение, като при
извършените от ищеца опис и оценка се установило, че размера на щетите възлиза на 282,95
лв. и в същия размер е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на
товарния автомобил, като плащането е направено по банков път на 09.10.2020 год. След
изплащане на обезщетението ищецът, считайки, че задължение на ответника е да стопанисва
3
и поддържа пътното платно в участъка на настъпване на ПТП и тъй като не е сторил това, то
се явява отговорен за щетите по автомобила, му е изпратил регресна покана, като е
предоставил срок за доброволно изпълнение. Ответника писмено е отказал да заплати
претенцията на ищеца, като е изложил доводи, че не са на лице основания за ангажиране на
отговорността му.
При така установеното съдът прави следните изводи: Вземането на ищеца, за което
е издадена заповед за изпълнение се основана на регресена отговорност на ответника, по
смисъла на чл. 410 от КЗ , за заплащане на сумата 297,95 лв., представляваща заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение на застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в
размер на 282,95 лв. и 15 лв. -ликвидационни разноски, както и за сумата от 16,39 лв.,
обезщетение за забава за периода 14.02.2021 год. – 30.08.2021 год., с което ищеца има
сключен валиден застрахователен договор. Съгласно цитираните по- горе текстове на КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне”, т.е., за да е на лице ангажиране
отговорността на ответника, следва да е доказано кумулативното наличие на посочените в
цитираната разпоредба материално-правни предпоставки – съществуването на
застрахователно правоотношение, платено застрахователно обезщетение на застрахования,
причинена вреда и причинител на вредата.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи наличието на първите
три предпоставки: застрахователно правоотношение, произтичащо от застрахователна
полица, платено застрахователно обезщетение на в размер на сумата 282,95 лв., причинени
имуществени щети по застрахования автомобил, които щети са в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие ПТП от 24.09.2020 год. Тук следва да се
отбележи, че твърденията на ответника за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на водача на увредения товарен автомобил съдът приема за неоснователни.
Действително съгласно чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗДвП при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства, а ако разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение,
водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Установи се от събраните по
делото гласни доказателства, че водача на товарния автомобил е бил наясно с намиращото
се на платното му на движение препятствие, но в конкретната обстановка не е могъл да го
избегне, тъй като в неговото платно е имало паркирани автомобили и не е можел да спре,
скоростта с която се е движел 20-30 км/ч е била достатъчно ниска, а заобикалянето на
препятствието е било невъзможно, тъй като е налагало навлизане в лентата за насрещно
движение, където е имало движещи се автомобили и това би създало предпоставки за други
ПТП, като предвид изложеното съдът счита, че водача на автомобила , движейки се със
съобразена скорост и преценявайки конкретната пътна обстановка не е нарушил чл.44 от
4
ЗДвП и от негова страна не са извършени действия, допринасящи за настъпване на вредите.
Основното възражение на ответника е че не е на лице четвъртата предпоставка на
чл.410 от КЗ, тъй като вредата е настъпила не поради неизпълнение на задължението на
общината да поддържа в изправност пътното платно, като се твърди, че ул.“Железничарска“,
на която е настъпило ПТП е била включена в планови ремонти на общински пътища и на
същата са извършвани частични ремонти и изкърпване на единични дупки, както през юни
2019 год., така и през юни 2021 год. от ОП „БКС-Търговище“, с които действия ответника
счита, че е изпълнил вменените му по закон задължения и не е на лице противоправно
действие,или бездействие на негови служители, които да ангажират отговорността му. Съдът
счита възраженията на ответника за неоснователни. Действително по делото са събрани
доказателства, че ул.“Железничарска“ в гр.Търговище е била частично ремонтирана през
юни 2019 год. и през юни 2021 год., но ищеца и не твърди, че платното на улицата е била в
лошо състояние. Напротив, установи се и от показанията на св.Д. и на съдебно-техническата
експертиза, че улицата е била след ремонт към момента на настъпване на ПТП, но от
показанията на свидетеля се установи също така, че участък от поставения асфалт около
намираща се отводнителна шахта на платното за движение е бил слегнал, в следствие на
което самата шахта е останала да стърчи над пътното платно, като това състояние е било
такова месеци преди настъпване на ПТП, и чак след като са настъпили щетите и
застрахователите са предявили претенции платното около шахтата е било изравнено, чрез
полагане на асфалт и към момента капака на шахтата е на нивото на платното и не
представлява препятствие за движението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата са длъжни, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване...”, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата,
“изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините”. В случая ПТП е възникнало в гр. Търговище, като е безспорно, че пътя е част от
общинската пъна мрежа и е собственост на ответника, а от събраните по делото
доказателства се установи категорично и по несъмнен начин, че причина за настъпилите
вреди по застрахования автомобил е била стърчаща, поради пропадане на поставения около
нея асфалт и необезопасена пътна шахта на платно. При легалната дифиниция за
препятствие на пътя, съдържаща се в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП, а именно, че препятствие е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението съдът счита, че стърчащата,
необезопасена и необозначена шахта представлява такова препятствие което е създавало
опасност за движението. Ответника е изпълнил задълженията си да поддържа пътя в добро
състояние, като се установи, че на същия са правени частични ремонти и към момента на
ПТП платното е било след ремонт, но не е изпълнил задължението си да осигури
безопасност на пътя, най-малко защото не е осъществил последващ контрол върху
извършените ремонти дейности, при който е било възможно да бъде установено
пропадането на пътното платно около шахтата, след полагане на новия асфалт и съответно
своевременно този недостатък да бъде поправен, като капака на шахтата бъде изравнен с
5
пътното платно преди да бъдат причинени щети върху движещите се автомобили. При
действието на цитираните по-горе разпоредби на чл. 3, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата и чл. 31 от Закона за пътищата и при установената фактическа обстановка съдът
приема, че ответника не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност пътното
платно, за да осигури безопасно и сигурно придвижване на участниците в движението,
поради което се явява причинител на процесната вреда. С оглед на изложеното, съдът
намира, че е налице и четвъртата предпоставка за уважаване регресната претенция на
ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че вземането на ищеца в размер на
297,95 лв. – застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, към ответника е
съществувало, било е изискуемо и ликвидно към момента на издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът в тази част е доказан и по основание, и по размер и следва
да бъде уважен.
По отношение на вземането в размер на 16,39 лв., обезщетение за забава:
Ответникът, видно от приложеното на л.28 писмо, изходящо от него е получил регресната
покана за доброволно изпълнение на ищеца, на 29.01.2021 год., като е безспорно по делото,
че плащане не е направено. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение на едно вземане длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. В
конкретния случай от 30.01.2021 год. ответникът е изпаднал в забава, поради което
претенцията на ищеца в размер на 16.39 лв. – мораторна лихва за периода от 14.02.2021г. до
30.08.2021г. се явява основателна, а предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане, с основание чл.86 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на 685 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Община Търговище, ЕИК *********,
гр.Търговище, пл.“Свобода“, представлявана от Кмета Д.Д.. дължи на „Дженерали
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 68 , представлявано от Д.Хр.Д и Ж.М.Д., действащи
чрез пълномощник адв. Д.Х. от САК, със съдебен адрес : гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“
№ 64, ет.3, ап.7 вземане в размер на 297.95 лв. – главница, представляваща дължима сума по
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ - полица № 0313190300002764 със срок на действие от 16.10.2019г. до 15.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2021 год. до окончателното
изплащане, както и сумата от 16.39 лв. – мораторна лихва от 14.02.2021г. до 30.08.2021г, за
6
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 613/27.08.2021 г. по ч.гр.д. №
1276/2021г. на РСТ, на осн. чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Търговище, ЕИК *********, гр.Търговище, пл.“Свобода“,
представлявана от Кмета Д.Д.. да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Княз Александър
Дондуков” № 68 , представлявано от Д.Хр.Д и Ж.М.Д., действащи чрез пълномощник адв.
Д.Х. от САК, със съдебен адрес : гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7
направените по делото разноски в размер на 685 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК и направени разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред Търговищкия окръжен съд.
Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице-
помагач "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Търговище, бул."29 януари" № 3, представляван от Я.К.М., в качеството му
на Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юрк. Р.М. с
ищеца „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, представлявано от Д.Хр.Д и Ж.М.Д.,
действащи чрез пълномощник адв. Д.Х. от САК, със съдебен адрес : гр.София,
бул.“Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7, а мотивите са задължителни за третото лице в
отношенията му с Община Търговище, ЕИК *********, гр.Търговище, пл.“Свобода“,
представлявана от Кмета Д.Д.., на осн. чл.223 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7