РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1021/20.5.2021г.
град Пловдив, 20. 05. 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
Членове: Татяна Петрова
Йордан Русев
при секретаря Д. Й. и прокурора Б. М., като
разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 222 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Агенция пътна инфраструктура, чрез
процесуалния представител юриск.Т., срещу Решение № 135 от 22.12.2020 г. постановено
по АНД № 552/2020г. по описа на РС – Карлово.
Твърди се неправилност на обжалваното
решение и противоречието му с материалния и процесуалния закон. Касаторът се
позовава на разпоредбите на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чл.179 ал.3 и чл.167а ал.3
от ЗДвП и сочи, че атакувания ЕФ съдържа всички елементи, необходими за състава
на изпълнителното деяние. Изтъква, че тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на ППС за всички пътни превозни средства с обща техническа допустима
маса над 3,5 тона, извън обхвата на тези по чл.10а, ал.9 от ЗП, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство за което е заплатена да измине определено разстояние между две
точки. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш. Претендират се разноски юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
Ответникът по касация – „И.ТРАНС 2014“
ЕООД, представлявано от управителя А.Д., моли за отхвърляне на жалбата, като
изтъква, че може да има разлика в часа (която е 13 минути). Посочва, че е имал
маршрутна карта.
Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив
изразява становище за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото касационно оспорване е Решение №
135 от 22.12.2020 г. постановено по АНД
№ 554/2020г. по описа на РС – Карлово, с което е отменен Електронен фиш К № **********
на Агенция Пътна инфраструктура, с който е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 лева за извършено нарушение на чл.139 ал.5 и 7 във вр. чл.102
ал.2 от ЗДвП.
Решението е
правилно. Районният съд е направил обосновани и изчерпателни изводи, които се споделят
от настоящата инстанция.
Касационна инстанция напълно споделя
извода на районен съд, че че при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за
отмяна. В мотивите
към решението си, съдът е изложил изчерпателни съображения, че посочените
цифрово две рапоредби от издателя на фиша са с различен субект
на нарушението, като по чл. 139 ал. 7 от ЗДвП е водачът, а по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП е собственикът на МПС. Допълнително е изложено, че посочената цифрово във
фиша като основание за налагане на санкцията, разпоредба на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП предвижда налагане на глоба на водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на
Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство. Подробно съдът е анализирал
и посочената връзка на рапоредбата на 179 ал. 3а от ЗДвП със чл.187а ал.1 и
ал.2, т.2 от ЗДвП.
Правилно според първоинстанционния съд при
това отразяване във фиша на законния представител на юридическото лице
собственик на автомобила (индивидуализиран с ЕГН и постоянен адрес) и при
своеобразното смесване в цифровото описание на нарушението и приложимите
санкционни разпоредби на такива, относими някои само за физически лица –
водачи, ползватели или собственици ФЛ (чл. 139 ал. 7 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3а,
чл. 187а ал. 1 от НК), а други за ЮЛ и ЕТ (чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а ал.
2 т. 2 от ЗДвП) не става ясно кое е санкционираното лице – юридическото лице
или неговия управител като ползвател. Правилен е изводът, че волята на
наложилия имуществена санкция, относно субекта на отговорността не следва да се
извлича по тълкувателен път от установеното пред съда, а да е изложена в
атакувания акт по недвусмислен начин. Предвид изложеното напълно неоснователно
е възражението на касатора, че първоинстанционния съд не е взел предвид
действащата правна уредба. Напротив не само, че съдът е съобразил действащите
разпоредби, но и ги е подложил на подробен анализ и е съобразил фактите по
делото.
Необосновано е и възражението, че в
електронния фиш е посочен собственик на ППС – юридическото лице, ползвател и
водач Атанас Георгиев Д. в качеството му на управител на юридическото лице
собственик. Напротив видно от съдържанието на ЕФ, никъде не е посочен водач, а
както правилно е посочил и районния съд субект на нарушението по част от
цитираните разпоредби е именно водачът. За пълнота следва да се посочи, че кой е
бил водачът на процесния автомобил е станало ясно едва в производството пред
районен съд, не и в производството по издаване на ЕФ.
Касационна инстанция споделя изводите на Карловски
районен съд и относно липсата на надлежно словесно описание на
нарушението в ЕФ, доколкото разпоредбата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, към която
препраща чл. 187а ал. 2 от ЗДвП предвижда две алтернативни хипотези на
нарушение. Липсва описание на конкретното неизпълнено правнодължимо поведение,
за което именно е предвидено да се налага санкцията – дали за това, че не са
изпълнени определени в Закона за пътищата задължения за установяване на
изминато разстояние и кои точно, индивидуализирани описателно и цифрово, или
пък за превозното средство не е закупена маршрутна карта за предварително
зададен маршрут, който ще се ползва, които са нееднозначни.
Доколкото всичко изложено по-горе
нарушава правото на защита на наказаното лице, то правилно районния съд е
отменил ЕФ като незаконосъобразен.
Районният съд е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е игнорирал нито едно
доказателство и е обосновал в достатъчна степен изводите си, като не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 22.12.2020 г.
постановено по АНД № 554/2020г. по описа
на РС – Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.