Р Е Ш Е Н И Е № 195
гр. ПЛОВДИВ
17.06. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско отделение в открито заседание от 31.05.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 624 по описа
на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от страна на Д.Р., италианска гражданка, родена
на *** г., постоянен адрес ***
въззивна жалба против постановеното от Старозагорския окръжен съд по т. дело №
141/ 2017 г. решение, с което е отхвърлен предявеният от Д.Р. против
„С.“ ООД, *** иск за признаване за установено,
че дружеството й дължи сумата в размер на 34 227, 03 лв. по запис на
заповед от 31.12.2005г., с падеж 31.01.2016 г., за която в
полза на Д.Р. са издадени по ч. гр. дело №
5353/2016 г. по описа на Сз РС заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и Р. е осъдена да заплати на
дружеството сумата от 2 785 лв. направени пред Сз ОС разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна с решението предмет на обжалване и събраните
по делото доказателства намери за установено следното:
На 23.05.2017 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от Д.Р., италианска гражданка, родена
на *** г., постоянен адрес гр. М.И.искова
молба против „С.“ ООД, ***.
В
обстоятелствената част на същата се говори за това, че ищцата е
съдружник в „С.” ООД от учредяването му на 04.07.2005 г. Говори се също и че в периода от 20.07.2005 г. до
11.10.2011 г. предоставила по
банков път на дружеството заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова
равностойност от 739 303,75 лв., за което били сключени няколко договора за заем. Към тях в края на
всяка календарна година се съставяли и
подписвали нарочни протоколи, които се прилагали към договора за
заем, както и Записи на заповед за получените по банков път суми. Предостяваните в заем суми били надлежно осчетоводявани от дружеството, за което с исковата молба се представяли счетоводни справки и оборотни
ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която обслужва „С.“ ООД.
По повод на процесната искова претенция за сумата от 34 227,03
лв. е заявено, че вземането предмет на същата е породено от договор за заем сключен
между страните на 20.07.2005 г. за сумата от
17 500 евро със срок за връщането й 31.01.2016 г. На тази дата
такова не последвало, което станало причина ищцата да подаде заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, по която било образувано ч.гр.
дело № 5353/2016 г. по описа на Сз РС. Такава ведно с ИЛ били издадени, а
длъжникът подал възражение срещу тях. По тази причина за ищцата възниквал
интерес да предяви и установителна искова претенция за съществуване вземането
предмет на заповедта.
По повод установен от съда противоречия между изложените в ИМ обстоятелства
и тези посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уточнено с
молба от 24.07.2017 г., че вземането, за което се иска да бъде признато за
съществуващо е породено от запис на заповед издаден от ответното дружество на
31.12.2015 г. за сумата от 34 227, 03 лв. с падеж 31.01.2016 ж. Посочено е
също, че той е издаден във връзка със сключен между страните договор за заем от
20.07.2005 г., в чл. 2, т. 5, от който имало договорка в края на съответната
година да се състави и подпише запис на заповед за задължението на дружеството
към ищцата по договора за заем за сумата от 17 500 евро или левовата им
равностойност равняваща се на 34 227, 03 лв.
С отговора на ИМ ответното дружество е изразило
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
В тази връзка е заявено, че твърденията на ищцата
за наличие на замени правоотношения между нея и ответника възникнали в периода 20.07.2005
г. - 11.10.2011 г. и тези за
издаване на записи на заповеди за обезпечаване изпълнението на задълженията по
същите не намирали потвърждение във финансовите отчети на дружеството, които при това били подписани от
нея в качеството й на управител на „С.“ ООД.
По отношение на представените с ИМ оборотни ведомости е заявено, че същите не удостоверяват осчетоводени задължения на търговеца, а собствените му резервни
средства. Сочи се, че те не съдържат и информация за дължими лихви
при условие, че такива се дължат според чл. 7 договора за заем, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч/отм./ те като
приход подлежат на текущо начисляване към момента на въникване на съответното
взематне. Наред с това по отношение на ведомоситте се сочи, че липсва такава за
годината, когато процесното вземане е възникнало и би следвало да е отразено в
този тип счетоводен документ за 2006. Споменава се, че реално представените
такива са за периода 2007 г. - 2016 г. и не отразяват
информация за вземания на ищцата към дружеството породени от договори за заеми
или запис на заповед, вкл. такава за сумата предмет на исковата претенция.
На тази база се твърди, че не може да се говори за надлежно осчетоводяване
на сумите, за които Р. твърди да е предоставила в заем. Това според ответника е
основание да се приеме, че не е налице действително вземане и действително
правоотношение даващо основание на ищцата да твърди , че му е кредитор.
По повод на представените платежни нареждания се сочи, че наредител по същите е К.Т., както и че те не съдържат информация, че основание за извършване на
паричните преводи с тях е договор за заем от 20. 07. 2005 г. с падеж 31.01. 2016 г. Това според ответника води до извод, че на дата
20.07.2005 г. не е сключен договор за заем за процесната сума.
Относно записа на заповед, за който се твърди да
е юридическия факт породил процесното
вземане в патримониума на ищцата е заявено, че ответникът не е
издавал такъв на посочената в него дата. Твърди се, че същият е съставен по-късно и то
в период от време, когато К.Т. не е бил управител на „С.“ ООД и по тази причина не е имал представителна власт да управлява
и представлява дружеството, т.е. съставен за
целите на този процес от неоправомощено лице. Наред с това е посочено, че същият не е свързан с действително възникнало каузално
правоотношение между страните по делото. По повод на това
каузално правоотношение е заявено, че и документът удостоверяващ юридическия
факт пораждащ същото и протокола към него също са съставени в по - късен момент
и то такъв следващ промяната в представителната власт на ответното дружество.
На база всичко изложено до тук от страна на ответника е изразено съмнение
за авторството на документите материализиращи договора за заем и записа на
заповед
В тази връзка на основание чл. 193 ГПК е направено оспорване на договорът и записът на заповед
по отношение авторството и съдържането им.
В хода на тези разсъждения и в подкрепа на направеното
оспорване ответникът сочи, че при смаяна на управителите на дружеството новите
такива са направили всичко необходимо да се запознаят с делата на дружеството
преди встъпването им в длъжност, но не са получили счетоводната документация на
същото до момента на тази промяна. Споменават се имената на лицата
осъществявали счетоводното обслужване в този период и се твърди, че същите са
отказали предаване на документацията.
Така с оглед на изложеното от страна на ответното дружество е изразено
становище, че исковата претенция по чл. 422 от ГПК е неоснователна, т.е.
претендираното с нея вземане следва да се приеме за несъществуващо.
В ДИМ ищцата е взела становище по направените с отговора възражения.
На първо место е заявено, че съществуване на процесното вземане е
обусловено от договорките в представения с исковата молба договор за заем от
20.07.2005 г. Сочи се , че предаването на парите по него било извършено чрез
превод от сметка в италианска банка с
титуляр К.Т.. С парите в нея право да оперират имали титуляра и самата Р. и по
тази причина във всеки един от преводите имало посочено основание за
извършването му и името на лицето, от чието име се прави плащането.
Оспорено е твърдението, че новите управители не били информирани за делата
на дружеството за времето преди избирането им за такива. В тази връзка е
посочено, че тези лица са съдружници в дружеството още от 2005 г. и са имали
право да се осведомяват за хода на дружествените дела и да се запознават с
дружествените книжа. В тази връзка се сочи, че сегашните управители на
дружеството видно от намиращата се в ТР информация по партидата на дружеството
са участвали при приемане на счетоводните баланси за 2009, 2010, 2011 и 2012
г., а в тях информация за процесното задължение се е съдържала. В тази връзка
се споменава, че изводът за знание от страна на новите управители делата на
дружеството за времето преди избирането им за такива следвал и от подписаните
между всеки от тях като ФЛ и дружеството от друга две спогодби от дати
21.12.2016 г. С тях реално се уреждали въпроси касаещи имуществени отношения
именно за периода, в който твърдят да са били незапознати с делата на
дружеството.
По отношение на съдържанието на отчетите и твърдението за липса на информация в тях за
задълженията на дружеството към ищцата е посочено, че това не
е така най-малко от факта, че същите те са послужили като основание на новите
управители да сключат споменатите две спогодби, като се признае с тях наличие
на задължения на „С.“ ООД към В.С. и Д.С.Б.за 202
784 евро и 716 839 евро. По повод на тези задължения се
споменава, че всеки от съдружниците в дружеството/ В.С., Д.С.Б., Д.Р. и К.Т./ са предоставяли
парични средства на същото. Те били осчетоводявани в отчетите в графа „Други резерви”. Средствата били
предоставяни от съдружниците по банковата сметка на ответника в „Р.Б.“. Тя била цитирана и споменатите в
две спогодби и според ищцата по тази причина следвало да се
заключи, че В.С. и Д.С.Б.в качеството им на
управители са могли да се запознаят с цялото движение по сметката от
откриването й и факта, че Д.Р. и К.Т. са превеждали по нея
суми на основания идентични с техните.
По отношение на самите спогодби е заявено, че
сключването им е продиктувано от знанието на В.С. и Д.С.Б., че дружеството има задължения и към другите двама съдружници и от това, че последните двама са предявили иск за установяване на
несъществуващо обстятелство досежно проведено Общо
събрание, респ. несъществуването на гласуваните и приети на същото промени в „С.“ ООД . По тази причина те в
кратки срокове след вписването им като управители направили всичко нужно да прехвърлят на себе си като физически лица цялата недвижима собственост на
дружеството, вкл. и да си разделят наличните
в банковите му сметки парични средства - по 40 000 евро.
В допълнителния отговор
са преповторени направените в първоначалния такъв възражения. Така в него
отново става реч, за антидатиране на
договора за заем, протокола към него и
записа на заповед и съставени за целите на процеса и по тази причина не може да
легитимират ищцата като кредитор на ответното дружество. В тази връзка отново
се говори за нередовност на финансовите отчети, за липса в тях на информация за
предоставяни от ищцата на ответника заеми, за това, че в платежните нареждания
дали основание за извършване на паричните преводи не било посочено основанието
„заем“, а парична вноска. Споменава се и че в самите финансови отчети задълженията
били представени като собствен капитал/други резерви/. В ДО са оспорени и
твърденията за знание на двамата нови управители за задълженията на дружеството
към ищцата и К.Т., респ. оспорено е твърдението, че сключените спогодби са с
цел увреждане на дружеството и защита личните интереси на двамата нови
управители.
Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.
В него съдът е приел, че
процесното вземане се претендира на основание издаден на 31.12.2015 г. от
ответното дружество запис на заповед за обезпечаване изпълнението на задължение за връщане на
дадена в заем от ищцата на ответника сума от 17500 евро, с
левова равностойност 34 227,03 лв. с
договор от 20.07.2015 г.
По повод направеното в хода на производството оспорване на авторството и
съдържанието /относно достоверност на
датите/ на записа на заповед и договора за заем от страна на съда е прието, че по делото не е доказано от ищеца, че
записът на заповед е издаден на 31.12.2005г., респ.
прието е че не е доказано и че договорът за заем е
сключен на 20.07.2015г. В тази връзка за недостоверна е приета и датата на
съставения към договора за заем протокол от 31.12.2005г.
Горното е дало основание да се приеме, че липсвали доказателства за
издаване на записа на заповед от оправомощено по отношение на „С.“ ООД с
оглед на факта, че от 19.08.2016 г. управители на дружеството са Д.С.Б.и В.С.,
заедно и поотделно. Това и своевременното оспорване на извършените от
името на дружеството без представителна власт действия е дало
основание да се приеме, че висящата недействителност на сключените от името на
последното, без представителна власт сделки е трансформирана в окончателна и те не
пораждат насрещни права и задължения за страните. Така
е формиран извод за неоснователност на исковата претенция и същата е
отхвърлена.
Недоволна от това решение ищцата е подала жалбата станала причина за
започване на производството пред ПАС.
В нея се прави анализ на извършените от Сз ОС процесуални действия и
събрания в хода на производството доказателствен материал.
На тази база се изразява становище за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд досежно това, че записът на заповед и договора за заем
нямат достоверна дата и са издадени в момент различен от този посочен в същите
и следващ датата, в която лицето подписало двата документа от името на
дружеството е загубило представителната си власт. Това съобразено с
установените от счетоводната експертиза отразявания досежно задълженията на
ответника карат жалбоподателката да твърди, че процесното вземане съществува в
патримониума й. По тази причина се иска отмяна на решението на Сз ОС и
постановяване на друго уважаващо исковата претенция.
В хода на развитото пред ПАС съдебно производство от
страна на съда се установи, че в Сз ОС на 22.12.2016 г. е постъпила молба вх. №
15 709 от Х.Г.Ч., с която представя счетоводна документация на ответното
дружество. В тази връзка ПАС прие, че тази документация е от значение за
правилното решаване на настоящия съдебен спор, изиска същата и назначи
експертиза за проверка на отразените в нея информации по въпросите касаещи
представени парични средства от ищцата и останалите съдружници в дружеството.
Съответно документацията е изпратена и приложена по делото, а
счетоводната експертиза изготвена и приета.
С оглед възможностите
пред ПАС при проверка на обжалвания първоинстанционен акт следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 269 от ГПК изисква съдът да извърши
произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а
досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС, намира за нужно да спомене, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случаят,
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
Недопустимост,
видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен
съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая пред ПОС е предявен
положителен установителен иск с правно
основание чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК .
Видно от приетите по делото писмени доказателства е
безспорно, че по ч. гр. дело № 5353 от 2016 г. по описа на Сз РС ищецът е
инициирал производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
процесното вземане и на изпълнителен лист. Такива са издадени, но длъжникът е
възразил. Това съобразено с чл. 415 от ГПК и чл. 422 от ГПК е породило интерес
за ищеца (кредитор) да предяви настоящия иск, което е сторено в предвидения
едномесечен срок от узнаване за подадените възражения. По него съдът се е произнесъл
на база посочените в ИМ факти и обстоятелства.
Ето защо не
може да се говори за недопустимост на обжалваното решение.
Казаното
сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши
спора по същество като потвърди или измени изцяло или отчасти същото. При
извършване на тази преценка, той ще е обвързан от посочените в жалбата
съображения за неправилност
В случая
ищцата претендира да е носител на вземане към ответника по силата на издаден от
послединя запис на заповед.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна и
формална сделка, с която едно лице ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да плати
определена сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният
характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното
волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание
за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се
създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите от записа права,
което е свързано и с наличието на облекчена възможност за снабдяване с
изпълнителен титул за вземания породени от такъв юридически факт. Всичко това е
довело до това, че обикновено задължаването на издателя по записа на заповед е
обусловено от желание за бързо и лесно събиране на вземане на поемателя породено от някое каузално
правоотношение между издател и поемател, т.е. обвързано е с последното.
Независимо от
казаното, гаранционното предназначение на записа на заповед не променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН
ХАРАКТЕР. Това и липсата на законов текст изключващ този вид едностранна сделка
от източниците на облигационните отношения респ. поставящ изискване за наличие
на допълнителни ЮФ-ти за възникването им води до извод, че за ищеца в производството
по чл.422 ГПК, вр. чл. 415 от ГПК относно вземане по запис на заповед не
съществува задължение винаги да доказва и наличието на каузални отношения
довели до възникването му. Излагането на такива доводи обичайно е елемент от
защитата на издателя и едва при възражения от негова страна ще е налице необходимост
в производството по чл. 422 от ГПК да се изследва въпроса за наличие на
каузални отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. По
тази причина за ПАС при направено възражение за обезпечителен характер на
записа на заповед ответникът(длъжник и издател) следва да докаже това
обстоятелство, като съответно индивидуализира и каузалното правоотношение по
вид, предмет момент на възникване.
Ишецът поемател от
своя страна при установяване или неоспорване на споменатата връзка с каузално
правоотношение носи тежестта да докаже изискуемостта на притезанието за
обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, като
ответната страна може да прави правопогасяващи възражения относно каузалното
правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и т.н.) и така да установи
отпадане и на задължението за плащане по
абстрактната сделка.
Изложеното изключва
възможността записът на заповед, като сделка да е нищожен поради липса на
основание. Това съотнесено с евентуалната липса на възражения за наличие на каузални
отношение или с недоказване на същите сочи, че на база един редовен запис на
заповед може да се достигне до извод за съществуване в патримониума на издателя
на описаното в тази едностранна сделка задължение.
С оглед на изложеното отговорността на дружеството на първо место е обусловена от наличието на редовен с
оглед разпоредбите на чл. 535 от ТЗ запис на заповед.
Със същите се определя съдържанието на тази формална сделка:
1. наименованието „запис на заповед“ в текста
на документа на езика, на който е написан,
2. безусловно обещание да се плати определена
сума пари,
3. падеж,
4. място на плащането,
5. името на лицето, на което или на заповедта
на което трябва да се плати,
6. дата и място на издаването,
7. подпис на издателя.
Процесната такава видно от оригиналния документ приложен по делото на Сз
РС има наименование запис на заповед и то на езика, на който е написан. Има
изявление на издателя за безусловно обещание да се пати определена сума пари,
има определен падеж /31.01.2016 г./ , място на плащане /****/, име на лицето,
на което трябва да се пати /Д.Р./, дата и място на издаване /31.12.2015 г., С.З./,
както и подпис на издателя или по-точно на лицето представляващо същия с оглед
на факта, че издател е юридическо лице.
Това на пръв поглед води до извод, че редовността на тази едностранна
сделка е налице.
Наличието на такава в случая не е достатъчно основание за уважаване на исковата
претенция по простата причина, че самата ищца в исковата молба свързва
обсъжданата до тук едностранна сделка с обезпечаване по-бързото изпълнение на
задължение на ответното дружество към нея по сключен с ищцата договор за заем
от 20.07.2005 г. и неизпълнение на поетото със същия задължение на
заемополучателя да върне отдадената му назаем сума до 31.01.2016 г.
В тази връзка по делото е представен писмен документ , в който се сочи,
че е съставен на 20.07.20105 г. и който материализира волеизявления на ищцата и
лицето представляващо ответното дружество в онзи момент /К.Т./ за това, че
заемодателят ще предостави на заемателя по банковата му сметка сумата от
17 500 евро нужна на последния за стартиране дейността на дружеството и
покриване на първоначалните му разходи
В чл. 2 страните са се договори, че тази сума ще се предостави на
дружеството в 7 дн. срок от подписване на договора, че ще бъде върната в срок
до 31.01.2016 г. и за ползването на сумата ще се дължи лихва.
Постигната е и договорка, че в края на годината/31.12.2005 г./ ще се
подпише протокол за реално използвана сума и ще се издаде запис на заповед за
същата с падеж уговорения срок за връщане на заема - 31.01.2016 г.
По отношение извършване на банковия превод за посочената по- горе сума по
делото са сбрани доказателства, че на 25.07. 2005 г. по сметката на ответника в
Р.е постъпил паричен превод в размер на 35 000 евро с основание вноска
съдружници К.Т.и Д.Р.. Това при липса на конкретизация за размера на вноските
за всеки един от двамата води и до извод, че същите са равни такива, т.е по
17 500 евро. В случая би могло да се възрази, че в посоченото основание не
става реч за заем, а за вноски. В тази връзка е нужно да се спомене, че това
видно от партидата на дружеството в ТР безспорно не са вноски свързани с набиране на капитала. По същата няма и
данни за решение на ОС по чл. 134 от ТЗ в периода на извършване на паричния
превод, т.е. да се приеме че същият е в изпълнение на задължение различно от
това поето с договора за заем. Това и факта, че вноските за подпомагане
дейността на едно дружество независимо от това дали са на основание решение по
чл. 134 от ТЗ или друг юридически факт са форма на паричен заем сочи, че
споменавания до тук превод следва да се
свързва с изпълнение на задължението по договора за заем от 20.07.2995 г. и за
реално предаване на заетата сума по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, т.е за
действителност на този тип сделка.
Това съотнесено с факта, че определения в договора за заем падеж е
настъпил и липсата на доказателства за плащане на посочената в него сума би
следвало да доведе до извод, че задължението на заемателя за връщане на сумата
не е изпълнено, т.е. за липсата на пречка тя да се търси на основание издадения
за обезпечаване бързото изпълнение на каузалната сделка запис на заповед.
Така на пръв поглед би следвало да се приеме, че исковата претенция се
явява основателна.
В случая ПАС се изразява условно с оглед на факта, че от ответника е
направено възражения за това, че договорът за заем и записът за заповед не са
подписани от К.Т., който е представлявал дружеството към посочените в
документите дати на издаването им.
Наред с това е заявено, че датите на тези два документа и тази на
протокола към договора за заем са недостоверни и че съставянето на документите
не е станало на същите, а в по късен момент следващ този на вписването на
новите управители на ответното дружество на дата 19.08.2016 г.
По повод на тези възражения първото, което е нужно да се спомене, че по
смисъла на чл. 181 от ГПК ответното дружество не може да се разглежда като
трето лице с оглед направеното оспорване. Това е така по причина, че то
формално е автор на документите, а трети по смисъла на чл. 181 от ГПК са
лицата, които не са посочени като участвали при съставянето му, но претендират
придобиването на права от съставителя на документа и че същото е обусловено от
достоверността на посочената в документа дата.
На второ място следва да се има предвид, че и трите документа са частни
по характер и с оглед чл. 180 от ГПК имат формална доказателствена сила, че
материализираните в тях изявления са от
лицата посочени за издатели и подписали същите, което при диспозитивните
документи /записа на заповед и договора за заем/ е основание да се направи и
извод, че съответното правопораждащо или задължаващо изявление поражда действие
в патримониума на автора му. Защита по отношение на същото е установяване на
неговата невалидност, респ. неавтентичност.
При
свидетелстващите документи, а и при
диспозитивните в частта, в които изявлението няма разпоредителен характер,
а свидетелстващ такъв доказателствената сила по принцип е обусловена от
разпоредбата на чл. 179 от ГПК. От същата следва извод, че обвързваща
материална доказателствена сила за съда имат само официалните свидетелстващи
документи, т.е. частните нямат такава за съда. Така при оспорване на
удостоверената в тях информация не е нужно да се прилага чл. 193 от ГПК, а
просто установяването на удостоверените с документа факти ще подлежи на
доказване по реда на чл. 154 от ГПК. От това разрешение за ПАС следва да се
изключат частните свидетелстващи документи изходящи от страна по делото и
признаващи настъпването на неизгодни за същата факти и обстоятелства.
В случая от една
страна е оспорена автентичността на двата диспозитивни документа, като е
открито производство по чл. 193 от ГПК
по отношение на това обстоятелство. Оспорена е и достоверността на
датите на същите и протокола. В тези си част документите безспорно имат
удостоверителен /СВИДЕТЕЛСТВУВАЩ/ характер за момента, в който е настъпило съвпадение на
насрещните волеизявления по отношение на заема, респ. момента на
извършване на еднострантата сделка запис на заповед и за доказване на тази
достоверност са приложими правилата на чл. 154 от ГПК.
По делото във връзка
с автентичността е назначена графологична експертиза, която изрично констатира,
че подписите под двата документа от името на ответното дружество са положени от
посоченото в тях лице като представител на същото, т.е. за неавтентичност на
тези документи не може да се говори.
По отношение на
достоверността на датата на графологичната експетзиа е поставена задача за
определяне момента на съставяне на двата документа. Същата е отговорила, че
липсва на техническа възможност да се определи това обстоятелство.
Във
връзка с тази дата е поискана и справка за пътуванията на К.Т.и Д.Р. за цялата
2005 г. през границите на Р.Б., но е получена информация , че не може да се
извърши такава справка за 2005 г.
Това
от своя страна сочи, че от този доказателствен материал не може да се направи
извод, че двата документа не са съставени на посочените в тях дати - 20.07.2005 г. за договора и 31.12.2005 г.
за записа на заповед.
До извод, че
посочените в тези документи дата е недостоверна не може да се достигне и от
назначените по делото счетоводна експертиза и представените за изготвянето и
платежни и счетоводни документи.
От съдържанието на
платежните документи е безспорно, че
парични преводи от името на Р. в полза на ответното дружество са
извършвани през м. юли на 2005 г. Безспорно е и че получаването на тези парични
суми са намерили счетоводно отражение. В случая за ПАС е без значение как това
получаване е отразено във вторичната счетоводна документация при условие, че от
първичната такава /преводните документи/ безспорно става реч за извършване на
парични вноски от съдружник различни от тези по набиране на капитала. Те както
се спомена са форма на паричен заем и при условие, че процесната вноска е от
25.07.2005 г. е логично да има юридическо основание за извършването й, т.е.
договор сключен преди тази дата. Потвърждение на факта, че споменатите вноски
са форма на паричен заем следва и от факта, че от страна на съдружниците Д.Б.и
В.С. са постигнати спогодби с ответното дружество за това, че предоставяните от
тях вноски за времето от 2005 до 2009 г. също имат характер на паричен заем.
Изводът за
предоставяне на процесната сума в заем не се променя от факта, че за същия не е
уведомена БНБ , респ. НАП. Това е така по простата причина, че разпоредбите на
В. закон касаят плащания и предоставяне
на кредити извършвани от МЕСТНО ЛИЦЕ към чуждестранно. В тази връзка следва да
се посочи, че към 2005 година в действащия ЗОДФЛ не е имало изискване за
деклариране на заеми. Такова е въведено с ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г., но то касае предоставени заеми
от местни лича, а ищцата не е такова.
Това съответно
сочи, че датата 20.07.2005 г. посочена в договора за заем е достоверна.
В този договор
съответно е поето задължение за издаване запис на заповед на дата 31.12.2005 г.
и съставяне на протокол от същата дата. Процесните са именно от тази дата. В
протокола се говори за договора за заем и се преповтаря задължението за
издаване на запис на заповед за сумата предмет на същата или левовата и
равностойност. Със самата едностранна сделка пък е поето задължение за сума
явяваща се левова равностойност на тази по договора за заем, което сочи и че
тук не може да се говори за недостоверност.
Това от своя води
до заключение, че записът на заповед е изцяло редовен и при условие, че не е
извършено плащане на определения с него падеж/31.01.2016 г./ следва да се
приеме, че вземането предмет на исковата претенция съществува в патримониума на
ищцата.
Не в този смисъл е
решението на СЗ ОС, което налага отмяната му и постановяване на друго уважаваща
исковата претенция в пълния й размер.
Съответно ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея
разноски за заповедното производство в размер на 1397, 95 лв., тези за
първоинстанционното в размер на 1737, 50 лв. и 1954, 54 лв. за производството
пред ПАС.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното от Старозагорския
окръжен съд по т. дело № 141/ 2017 г. решение, с което е отхвърлен предявеният от
Д.Р. против „С.“ ООД, *** иск за признаване за установено, че дружеството
й дължи
сумата в размер на 34 227, 03 лв. по запис на
заповед от 31.12.2005г., с падеж 31.01.2016 г., за която сума в
полза на Д.Р. са издадени по ч. гр. дело №
5353/2016 г. по описа на Сз РС заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и Р. е осъдена да заплати на
дружеството сумата от 2 785 лв. направени пред Сз ОС разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Р., италианска гражданка, родена
на *** г., постоянен адрес *** и „С.“ ООД, ***, че „С.“ ООД, ЕИК**** дължи
на Д.Р.
сумата в размер на 34 227, 03 лв. по запис на
заповед от 31.12.2005г., с падеж 31.01.2016 г., за която сума в
полза на Д.Р. са издадени по ч. гр. дело №
5353/2016 г. по описа на Сз РС заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, *** да
заплати на Д.Р., италианска гражданка, родена на *** г., постоянен адрес *** сумите от :
-
1397, 95 лв. разноски в заповедното производство,
-
1737, 50 лв. разноски за първоинстанционното производство и
-
1954, 54 лв. разноски за производството пред ПАС.
Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове:
1.
2.