№ 752
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5652/15.12.2021г. , депозирана от Д. М. Д.,
ЕГН ********** от гр. Провадия, чрез адв. Х.Д. Г. от ВАК, съдебен адрес гр. Провадия,
************, срещу решение № 203/26.11.2021г., постановено по гр. дело № 209/2021г. по
описа на РС - Провадия, III-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
СТ. ЦВ. Ч., ЕГН ********** от ************* сумата в размер на 898.52 лева /осемстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направени разходи за лечение на куче на име Р., порода: кръстоска,
пол: женски, дата на раждане: 17.04.2020 г., цвят: трицветна, ухапано на 16.08.2020г. от
куче, порода „Бултериер”, собственост на въззивника, ведно със законната лихва за забава в
размер на 47.67 лева, считано от датата на деликта -16.08.2020г., до датата на предявяване на
иска - 22.02.2021г., на осн. чл.50 и чл.86 от ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за нищожност, в евентуалност неправилност на
обжалваното решение. Въззивникът намира, че районният съд се е произнесъл
свръхпетитум. Освен това намира иска за недоказан по основание и размер, тъй като са
налице съществени противоречия по отношение на механизма на възникване на
увреждането и причинно-следствената връзка между ухапната рана, некрозата и
ампутацията. Оспорва извода на съда, че лечението на кучето е извършено при спазване на
добра медицинска практика. В евентуалност намира, че неговата отговорност следва да се
ограничи единствено до разходите за първоначално лечение и стабилизиране на крака на
животното. За останалите вреди намира съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, довело до некроза и последваща ампутация. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
1
разноски пред въззивната инстанция.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че, ищецът притежава домашен любимец – куче с име Р., че на процесната
дата и час ищецът хранел своето куче на улица „Цар Освободител” № 48 в гр. Провадия, на
която се намира домът на ответника; че домашният любимец – куче, порода Бултериер е
собственост на ответника; че кучето на ответника се отглежда в дома му и че на процесната
дата се е намирало в имота му, от който излязло и се сбило на улицата с това на ищеца; че
по време на инцидента ищецът използвал метална тръба за разтърваването на кучетата; че
ответникът участвал в разтърваването на двете животни.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите,
водени от ищцовата страна – К.Кр. Д.а и д-р Л.Д. – И., както и воденият от ответната страна
– М.Ст.Хр.
Св. К. Д.а приятелка на ищеца, заявява, че куче на име Р. – кръстоска, било домашен
любимец на Ч. от няколко месеца преди инцидента. В момента, в който се случил инцидента
Ст. нямал други домашни любимци. Р. била черна с малко бяло и кафеникаво. На
процесната дата пристигнали в гр. Провадия към 11:00 часа. Паркирали за малко в града, за
да пият кафе, да се разходят и да си тръгнат. Паркирали до едно кафе до адреса на човека с
другото куче. Двамата със Ст. слезли от колата, а той свалил Р.. Сложил да яде в купичка и
да пие вода от лявата страна на колата. През това време никой нищо не им е казал и нямало
никой. При слизане от колата свидетелят не забелязала другото куче. Забелязала го, когато
започнало да лае. Свидетелят била застанала пред колата, на тротоара. Чула и видяла кучето
на ответника, че лае през оградата. То било подало главата и едната си лапа през оградата,
която била на решетки. Имало един двор, в който било затворено кучето и входната врата на
този двор била затворена. Между този двор и другия имало ограда. Кучето се било подало
през тази ограда. Входната врата на другия двор била отворена. То минало през оградата и
излязло през отворената врата. Двата двора били разделени с тази ограда, през която
преминало кучето. Отворената врата била входа за заложната къща. Когато видяла, че
кучето лае, то вече било на оградата. Видяла кучето, от мястото където се намирала, че то е
на оградата. Видяла, че то се промушило през оградата, която разделя двата двора и влязло в
двора, където била отворена вратата и минало бързо покрай свидетеля и Ст. и отишло при
Р.. Твърди, че Р. не е била откъм страната на другото куче и че колата е била преграда
между тях. Другото куче нямало видимост към Р.. Свидетелят била най – близо до него.
Казала на Ст. да си тръгват, защото кучето ще излезе. Страхувала се, защото то лаело много
жестоко. В момента, в който казала това на ищеца, кучето изскочило, минало покрай нея,
покрай ищеца и захапало Р. за лапата. Другото куче тичало. Нямало възможност де се
предотврати или отреагира съприкосновението на двете кучета. Всичко се случило много
бързо. Свидетелят посочва, че веднага се качила в колата, защото се страхувала. Имала
страх от кучета, включително в началото и към Р., но го преодоляла. Видяла, че Ст. прави
опити да разтърве двете кучета. Мисли, че един случаен човек се включил да помогне, но не
помни по какъв начин. Около три минути след началото на боя, който още продължавал,
излязъл собственикът на другото куче. Той също се включил да помогне, за да се разтърват
кучетата. Мисли, че го поливал с вода, викал го по име, дърпал го за задните лапи, но това
било без успех. Ст. я помолил да му подаде някаква тръба, но свидетелят не помръдвала.
Той дошъл и взел тръбата от колата, която била при нея в купето на колата. Вземайки
тръбата, той правил опити да разтърве двете кучета, които първоначално били безуспешни,
2
но по някакъв начин Ст. успял да я пъхне в устата на другото куче, освободил захапката и
успели да разтърват кучетата. Кучето на другия собственик било прибрано в двора и
затворили вратите, но то продължавало да лае настървено. След като кучето било прибрано
в двора излязла жената на ответника и свидетелят предполага, че е прибрала кучето вътре,
защото то вече не се чувало. Жената не казала нищо. Качили Р. на една постелка, за да могат
да я принесат. Видели, че раните са много жестоки. Те били на лявата лапа. Не си спомня
конкретното място, но мисли, че около средата на лапата. Не е възприела дали другото куче
е захапало Р. и на други места. След като двете кучета били разтървани се появил синът на
собственика, който искал да даде на свидетеля адрес, за да намерят клиника във Варна, за да
заведат Р.. Посочва, че от притеснение не можела да запише. Той казал: „Спокойно, кучето
Ви няма да умре от едно счупено краче“. Написал адреса на болницата във Варна. Веднага
със Ст. натоварили Р. и тръгнали за Варна. Собственикът на кучето предложил да даде 20 лв.
на Ст. за нафта, но той отказал, защото нафтата била най-малкият проблем в случая, т.к. Р.
била в много тежко състояние. Двамата били изплашени и веднага тръгнали за болницата
във Варна. Пристигнали в болницата във Варна, в която влязъл ищецът, а свидетелят чакала
отвън. Когато Ст. излязъл, казал на свидетеля, че трябва спешна операция за Р., защото
положението е сериозно, че тя в момента е в шок и не може да се направи операция и няма
специалисти в тази болница. След излизането от Обединена ветеринарна клиника гр. Варна,
минали през РУ – Варна, където С.Ч. дал показания. От Варна тръгнали към Велико
Търново, където бил личният ветеринар на Р.. Пристигнали около 17-18 часа. Тя я
прегледала и преценила, че състоянието на Р. е много тежко и ако нещо стане през нощта,
Ст. няма да може да отреагира. След като преценили, че Р. ще остане при д-р Дж., двамата се
прибрали. Заявява, че след този момент е запозната със случващото се, но не е пряк
свидетел.
Св. д-р Л.Д. – И. посочва, че на 16.08.2020 г. се чула с ищеца по телефона за кучето и
разбрала, че то е било ухапано от друго куче. Това станало около обяд. Кучето е било
заведено в клиника във Варна. Ищецът казал, че в момента в ОВК няма ортопед и трябвало
да чака седмица или две. Било отпускарски период. Посочва, че във Велико Търново нямали
ортопед. Тогава докторът в Стара Загора и докторът в Пловдив също били в отпуска.
Оставали само София, Варна и Троян. Ищецът бил вече във Варна и като най – близко
оставал Троян. Следобед на 16.08.2020 г., след предварително обаждане, ищецът довел
кучето при нея. То имало превръзка на крака. Кучето било в тежко състояние, в
посттравматичен шок, с голяма рана, със стърчащи кости. Задържала го при нея следобеда и
през нощта било при нея в къщи. Твърди, че познава кучето от бебе, че е негов личен лекар
и че му е издала паспорт. Когато махнала превръзката, всичко било в кръв. Виждали се две
стърчащи кости на крака. Тя го взела при нея, защото когато животно или човек е в шок,
много често може да стигне до кома и до смърт вследствие на силната болка. Слагала му
течности с абокат в крачето и силни обезболяващи, за да може състоянието му да се закрепи
и евентуално, когато се наложи операция, да може да я издържи. Кучето било в дома, защото
нямали нощни дежурства и единственият вариант бил да го вземе в къщи. Обяснила на
собственика, че кучето трябва първо да се стабилизира, след това да се мисли за някаква
ортопедия, съединяване на кост, за да може да се спаси крака. Това нямало как да стане
веднага, защото когато е в шок, ако се упои за операция, то нямало да се събуди. Това били
перспективите, които очертала пред собственика. Кучето останало през нощта дома и на
другия ден било по-спокойно. Тя го изпратила при колега, който е ортопед. Собственикът
взел кучето си и го закарал при ортопед в гр. Троян. Заявява, че тя му препоръчала този
ортопед. Собственикът го завел в Троян и там колегата му е направил свързване на двете
кости. Той пак се върнал при нея и тя му изписала антибиотици. Върнал се при нея, за да
види тя как е състоянието на кучето, за да продължи лечението. Този ортопед правел
основната операция, а следоперативният период протичал при свидетеля, защото колегата
бил далеч и нямало как да се ходи всеки ден, евентуално да го проследява. Изписала му два
3
антибиотика, казала на ищеца да промива раната, да се виждат или да се чуват, или да
изпраща снимки, за да вижда тя какво става. За лапата прогнозата била лоша. Твърди, че е
казала това на собственика. Обяснява, че когато е ухапна рана дали от куче или от друго
животно, зъбите вкарвали много сериозна инфекция. Тази инфекция правела сепсис, тровела
кръвта и кучето можело да умре. Ако няма антибиотици, кучето умирало. Костта стърчала и
в костта също влизала инфекция и кучето можело да умре. Не казала на собственика, че
кучето е за ампутация на крака, защото имало повърхностна чувствителност отпред на
лапата. Казала му, че е възможно да се спаси крака и да опита с остеосинтеза, т.е. свързване
на костта, за да видят дали може да се спаси лапата. Шансът бил 30-40 %. Имало шансове
след шока да се възстанови, но нямало как да се даде на 100 % гаранция. Това бил жив
организъм, тъкан и нямало как да се знае със сигурност. Имало запазена инервация на
пръстите. Твърди, че тя разговаряла с ортопеда в гр. Троян и му обяснила за състоянието на
кучето и след операцията той върнал обаждане, че е направил операцията, че не му харесва
как е крака, че мирише на мърша, че е възможно да не се възстанови и ако антибиотиците не
подействат, за няколко дена тя да види как се развиват нещата и ако тръгне тъкан за расте
отгоре, всичко е наред, ако види, че се разлага тъканта, по-добре да се отреже, за да не умре
кучето. Казал , че е обяснил подробно на собственика на кучето, че прогнозата не е добра, че
не знае какво ще стане и е въпрос на време да стане ясно. Свидетелят назначила
медикаментозното лечение и промивки. Асистентската дейност била извършвана от
собственика. Той всеки ден пращал клипове, за да вижда какво се случва. Раната ставала
всеки ден все по - зле. На последната снимка отгоре над планката нямало кожа, нямало
мускул. Имало само бинтове и кости. Тя му казала, че няма да се оправи кучето. Това било 5
дни след инцидента. Тогава бил отпускарски сезон. Искала да го изпрати при колега в Стара
Загора, но той бил в отпуск. След това казала на собственика да го заведе в Пловдив, защото
там имало много добър ортопед, за да му каже дали има шанс, дали няма и какво да очаква.
Заявява, че тя не можела да помогне, защото била нещо като лекуващ лекар. Не правили
специално такива операции. Препоръчала на собственика да го заведе в Пловдив, защото
там има специалист и вярвала, че той може да свърши добра работа. Нямала друг мотив
освен този. Преди да тръгне за Пловдив, собственикът я попитал какви са шансовете на
кучето и тя му отговорила, че е много малък, но все пак да отиде да го види. Този лекар тя
не го познавала лично, но говорили често по телефона за различни пациенти. Твърди, че
собственикът занесъл в Пловдив цялата документация за кучето. Направата на нови снимки
се налагала, защото всеки ден състоянието на тъканите и костите се променя и те показвали
дали има тъканна некроза и другото, което е пълна кръвна картина. В големите клиники, в
големите градове, когато животно постъпи за лечение на стационар, се вземали всеки ден
кръвни изследвания, минимум пълна кръвна картина, за да се види дали има повишаване на
левкоцитите, т.е до къде се развива възпалителният процес. Затова в Пловдив първото нещо,
което е направил лекарят, било това. Собственикът казал, че в Пловдив са му казали, че няма
шанс кучето да си запази лапата. След като дошъл при нея, тя му казала, че трябва да се
ампутира. Щели да го ампутират в тяхната клиника. собственикът дошъл сутринта при тях,
прегледали кучето подробно и хирургът в тяхната клиника казал, че не се наема, защото
трябва по-висока ампутация през друга става и го е страх, защото оттам минавал някакъв
кръвоносен съд и не смеел да се наеме, и да отиде другаде за ампутация. С колегите взели
решение, че няма да правят ампутацията. Тя казала на собственика да отиде в друга клиника,
където ще го направи човек, който може. Той отишъл в Стара Загора. Твърди, че тя го
изпратила там при колега ортопед. Собственикът казал, че Пловдив му е далеч и по - близо е
Стара Загора и тя му казала, че за ампутация там ще му свършат работа. Колегата го приел за
ампутацията и от там кучето се върнало с ампутиран крак. След ампутацията собственикът
отново довел кучето при тях. Включили отново антибиотици, отново противовъзпалителни
и общо взето за следващите две-три седмици кучето се възстановило. Собственикът, когато
довел кучето в първия ден, бил шокиран, не знаел какво да прави и бил много притеснен за
4
кучето си. В следващите дни се вслушвал в това, което го тя го съветва. Казал, че иска да
спаси крака, и каквото каже тя само и само да спасят крака. Твърди, че всеки ден е
поддържала връзка с него. Посочва, че когато кучето дошло за първи път при нея, тя му
изписала инжективни антибиотици през първата седмица. Собственикът му ги поставял. Той
нямал право да поставя инжективни антибиотици. Ч. тогава нямал друго куче. Цветът на
кучето бил черно с бяло и малко кафяво. В диагнозата от 17.08.2020 г. била записала ухапна
рана, защото това било представено от клиента като ухапна рана. Имало разкъсване на
тъканта. Сложила венозно антибиотик – „Панцеф“, изписала и „Байтрил“, който е
широкоспектърен. Твърди, че не си спомня колко опаковки „Байтрил” е изписала. Изписала
системи, които да се слагат през абокат. Клиентът ги слагал. Не счита, че инфекцията се е
развила от неправилно поставяне на медикаментите и от неспазване на хигиена. Обяснява,
че инфекцията се развивала локално, където е травмата, а медикаментите се поставят
подкожно. Тя не знаела кой е поставял лекарствата, можело това да е бил лекар, който е в
Трявна. Предписала третиране на раната. Не можело от неправилно третиране на раната да
се развие инфекция. След 16.08.2020 г. в продължение на 5 дни наблюдавала кучето само на
снимки. При предявяване на представената с исковата молба рецепта, свидетелят
потвърждава, че тя е изписала рецептата за кръвоспиращ и общо укрепващ медикамент
„Рутаскурбин”. Дала антибиотиците на клиента без рецепта. В клиниката разполагали с тях.
Твърди, че не е изписвала други лекарства с рецепта. Посочва, че първата операция в ОВК
била на 16.08.2020 г., а втората операция била сутринта на 17.08.2020 г. лекарят от Троян не
му назначил лечение, защото свидетелят била започнала антибиотично лечение. След
ампутацията лекарят му изписал таблетки, които кучето продължило да пие още две
седмици. След всяка операция кучето трябвало да приема антибиотици. Заявява, че
лекарствата, които тя е дала били антибиотици, които не могат да се вземат от хуманна
аптека, а от ветеринарни. От хуманни аптеки ищецът си е вземал медикаменти, които са
хранителни добавки, риванол, бинт, „Рутаскорбин”. Твърди, че тя му препоръчала тези
медикаменти. След завръщането от Троян тя провеждала терапията, а след Стара Загора
кучето си вървяло с антибиотиците и противовъзпалителните. Тя ги допълнила, за да може
кучето да направи курса, но не си спомня какви и колко лекарства му е дала. Свидетелят
заявява, че цялата комуникация с другите лекари е била водена от нея. Разговаряла по нейна
инициатива и с лекаря от ОВК - Варна. Той отговорил, че кучето е скимтяло, хапало е,
дърпало се е. Посочва, че кучето трябва да е стояло с отворена уста и тръбата да е попаднала
вътре в устата. Заявява, че не е възможно при самото отваряне на устата с тръба, да се
счупят зъбите. Обяснява, че когато едно куче нападне друго куче, то и съответно и другото
напада. Това зависело от темперамента на кучето.
Св. М.Ст.Хр. доведен от ответника, посочва, че инцидентът се случил на 16 август,
преди 2 месеца. Твърди, че пиел кафе с негови приятели, където се случило това. Като чули
какво се случва, минали оттам. Твърди, че не се е приближавал до хората. Познавал Бл. и
майка му. Видял жената да крещи: „Д.е”, или нещо такова. Кучетата били там. Имало един
мъж до тях и ги разтървавал. Не видял кола. Останал да види какво става, а после
продължил, защото кучетата били вече разтървани. Кучетата се хапели. Твърди, че познава
бялото куче. Не знае породата на другото куче, но имало бяло и кафяво. Собственик на
бялото куче бил Д. и той живеел там. Свидетелят е виждал и друг път това куче. То се
виждало зад оградата. Там имало заложна къща и свидетелят не го е чувал то да лае по
хората. Когато го е виждал през оградата, то имало повод на врата, но не може да каже дали
е било завързано. Входът на заложната къща и входът на къщата били два отделни входа.
Имало ограда и желязна врата. Не е обръщал внимание дали някоя от вратите е била
отворена. Първата врата била към заложната къща, тя си била отворена и вътре имало
следваща врата. Вратата към входа на къщата, била желязна и даже нямала дръжка. Не знае
дали някой друг се е втурнал да помага. Видял мъжът как хваща кучетата и крещи името на
неговото куче. Майката на Бл. се разпищяла. После Д. излязъл и започнали да си говорят,
5
раздърпали кучетата. Д. излязъл докато свидетелят се приближавал към тях. Нямало минути,
разстоянието било много близко. Докато се развикала жена му и той излязъл. Единият
дърпал кучето, другия викал: „Ахиле“. Знае, че кучето му се казва „Ахил“. Кучетата били
пред вратата, в близост до дома на Д.. Пред дома му имало тротоар около 1-2 метра. Имало
улична лампа срещу тях и пилони за преграждане на улицата. Кучетата били пред пилоните,
до вратата, в непосредствена близост до къщата.
По делото се установява, че след инцидента, ищецът е сигнализирал органите на
МВР. От представените документи от прокурорска преписка № 13227/2020 г. на РП – Варна,
ТО – Провадия: сведение от С.Ч. от 16.08.2020 г., обяснение от Д.Д. от 28.08.2020 г.,
разпореждане на полицейски инспектор Пл.Н. при РУ – Провадия от 28.08.2020 г., издадено
на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, и справка относно извършена проверка по преписка рег.
№ 436000 – 10565/2020 г. на РУ – Провадия от полицейски инспектор Пл.Н. до началника на
РУ - Провадия, се установява, че на 16.08.2020 г. във Второ РУ - Варна е получен сигнал от
С.Ч. за това, че на същата дата в гр. Провадия кучето му е нападнато от друго куче.
Сигналът е изпратен по териториална компетентност в РУ – Провадия. Пред органите на
МВР, Ч. е описал случилото се и е изразил желание да бъде предупреден собственика на
кучето да обезопаси двора си по начин, който да не позволява излизането на кучето навън.
При извършената проверка полицейските органи от РУ – Провадия са установили, че
собственик на кучето порода „Бултериер”, което е нападнало кучето на Ч., е лицето Д. М. Д..
В снето писмено обяснение същият е заявил, че съжалява за случилото се и че е взел
необходимите мерки повече кучето му да не може да излиза от имота му. Твърдял е, че е
изразил готовност пред собственика на другото куче да поеме разходите по пътуването и за
лечението на кучето. Посочил е, че когато не си е в къщи, кучето било вързано, а когато е в
дома си, то било пуснато в двора. Притежавал кучето около 10 години. То имало
ветеринарно – медицински паспорт, но не било регистрирано в Община Провадия. На Д.Д. е
било съставено разпореждане с рег. № 324р-16510/2020 г. по описа на РУ – Провадия да не
допуска извеждането на кучето му без ремък и намордник, както и да обезопаси оградата на
имота си по начин непозволяващ на кучето му да го напуска. От страна на полицейския
инспектор е било предложено преписката да бъде изпратена на РП – Провадия с мнение за
отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както
и да бъде уведомена Община Провадия за случая и за нерегистрираното куче на Д.Д..
По делото е приета информация за дейност № 133445 от 16.08.2020 г., актуална към
10.11.2020 г., от която е видно, че на дата 16.08.2020 г. в 13:24 часа е извършен преглед от д-
р Р., който е поставил диагноза: Vulnus morsum; Fr. radii et ulnare membri thoraci sinistra.
Според допълнителната информация, кучето е било ухапано от друго куче, което е излязло
от двора си. В областта на лявата подмишница са установени множество ухапни рани,
активно кървящи, фрактура в средната третина на подмишничната област, счупени млечни
кучешки зъби на горната челюст. Извършени били следните манипулации: клиничен
преглед, поставена е инжекция и абокат, обработена е раната и е поставена сложна
превръзка. Общата цена на извършените манипулации е 48.00 лева Изразходвани са
консумативи за преглед – 3.00 лева, ортопедична вата – 3.20 лева, бинт – 1.50 лева, и са
изписани лекарства: Butomidor – 3.30 лева и Analgin – 0.33 лева, последните на обща
стойност 11.33 лева. В този документ други манипулации, консумативи и лекарства не са
отразени, но е посочена общата сума от 73.00 лева, след нея сумата от 16.00 лева и крайна
сума от 89.00 лева. Представена е и приета пълна справка за извършените дейности за
клиент към 10.11.2020 г., с № 133445 от 16.08.2020 г., издадена от Обединена ветеринарна
клиника – Варна, за която изрично е отбелязано, че не е фактура или касов бон. В
посочената справка са описани следните манипулации, лекарства и консумативи: клиничен
преглед – 15 лева, подкожно/мускулна инж. – 3.00 лева, пост. абокат – 5.00 лева, обр. на
рана повърхностна – 10.00 лева, превръзка сложна – 15.00 лева, рентген – 25.00 лева,
изписани са лекарства: Analgin – 0.33 лева, Butomidor – 3.30 лева, Dicynon amp – 2.20 лева,
6
Synulox – 1.44 лева, използвани са консумативи: консуматив преглед – 3.00 лева, Абокат –
1.00 лева, бинт – 1.50 лева, вата ортоп. – 3.20 лева, изписване консуматив – 0.03 лева. В
справката са отразени общо отчетени и изплатени 89 лева. Представен е фискален бон от
16.08.2020 г. от Ветеринарна клиника – гр. Варна за сумата в общ размер на 89.00 лева.
Представен е протокол с изх. № 112/17.08.2020 г., издаден от Ветеринарна клиника
„Еклипс” – гр. Велико Търново, подписан от д-р Дж., според който на 16.08.2020 г. в 19:00
часа същата е извършила клиничен преглед на куче Р., собственост на С.Ч.. Отразено е, че се
касае за куче, порода кръстоска, от женски пол, с кафяв и черен цвят на козината, родено на
17.04.2020 г., тегло около 13 кг. Според анамнезата животното е доведено за преглед след
ухапване от друго куче по време на разходка. Инцидентът се е случил преди около 5 часа.
Стопанинът е посочил, че кучето е било на повод, а другото е било свободно пуснато. На
кучето е оказана първа помощ от ОВК – гр. Варна. Отразено е като клинично изследване, че
кучето е прието с влошено общо състояние. Вътрешната телесна температура е била 39.6
градуса. Установени са розови видими лигавици, хеморагии по венеца и езика, счупени
млечни кучешки зъби, гръден ляв крайник с установена открита фрактура. Установено е
съща, че е направена от колега проста превръзка, обилно напоена с кръв. Констатирана е
запазена инервация на пръстите, учестено дишане и сърдечна дейност. Поставена е
диагноза: Vulnus Мorsum /Ухапна рана/. Предприето е медикаментозно лечение. Отбелязани
са направени разходи в размер на 42.00 лева. Представен е фискален бон от 17.08.2020 г. от
Ветеринарен кабинет „Еклипс” – гр. Велико Търново за сумата в размер на 42.00 лева.
Представена е епикриза с изх. № 1, без дата, издадена от д-р Цв.Ил. от Ветеринарна клиника
„Си-вет” – гр. Троян, според която се касае за куче на име Р., порода - кръстоска, пол –
женски, родено на 17.04.2020 г., с черен, кафяв и бял цвят на космената покривка,
собственост на С.Ч. от гр. Трявна. Кучето е било прието в клиниката на 17.08.2020 г. с
куцота с ляв гръден крайник и поставена имобилизираща превръзка. Посочено е, че е кучето
е със запазено общо състояние и розови видими лигавици. При прегледа е било установено:
открита фрактура на радиус и улна, нарушена цялост на кожата и прилежащите мускули.
Направена е остеосинтеза посредством планка и винтове на радиус и улна. Назначено е
медикаментозно лечение за седмица. В епикризата е отразено, че прогнозата е неясна.
Представен е фискален бон от 17.08.2020 г. от Ветеринарна клиника „Си-вет” – гр. Троян за
сумата от 150 лева. По делото е приета епикриза, издадена на 13.01.2021 г. от д-р С.П. –
младши от Ветеринарна клиника „Провет” – гр. Пловдив, в която е отразено, че се касае за
куче „Р.”, родено на 17.04.2020 г., собственост на С.Ч. от гр. Трявна. Посочено е, че кучето е
било доведено на 24.08.2020 г. за консултация относно преценка на състоянието на ляв
гръден крайник, след травма и проведена на 17.08.2020 г. ортопедична оперативна
интервенция. При прегледа е било установено наличие на отворена, некротична и
инфектирана рана на ляв гръден крайник с директна визуализация на лакътна и лъчева кост,
обхващаща около 30-40% от антебрахиума. Рентгенологично, освен счупванията на лакътна
и лъчева кост, фиксирани с импланти, е установено и наличие на луксация на лакътна става.
Неврологичният преглед на крайника е показал липса на дълбока болева чувствителност и
необратимо увреждане на радиалния нерв. Посочено е, че на собственика е препоръчана
ампутация на ляв гръден крайник, като единствена възможна опция. С епикризата е
представен и клиничен протокол – 191031 на п.н. 36302 от 24.08.2020 г., издаден от
Ветеринарна клиника „Провет” – гр. Пловдив, в който са отразени следните извършени
манипулации: дигитална рентгенография – 30.00 лева, превръзка /отделно от цената на
материалите/ - 8.00 лева, ортопедична консултация по рентгенова снимка – 15.00 лева, общо
53 лева; както и продадени стоки: шина Круз, средна – 12.40 лева, бинт Круз – 6.50 лева и
вата ортопедична – 10.00 лева; обща цена на стоките – 28.90 лева и обща цена на
манипулации и стоки – 81.90 лева. Представен е фискален бон от 24.08.2020 г. от
Ветеринарна клиника „Провет” за сумата от 81.90 лева. Приета е и епикриза от 26.08.2020 г.,
издадена от Ветеринарна клиника „Стара Загора”, подписана от лекуващ лекар д-р М.Ал., за
7
куче на име Р., порода: микс, възраст 4 месеца, собственост на С.Ч.. Отразената диагноза е:
фрактура преден ляв крак, възпаление на костта с некроза и отпадане на тъкани, и анамнеза:
кучето е ухапано от друго куче 10 дни преди постъпването на клиниката. При клиничния
преглед е било установено: втт. 39 гр. на преден ляв крак, некротични тъкани с оголване на
костта. Отбелязано е, че рентгенографията е направена при колеги, като на същата се
виждали възпалителни процеси в костта. Било е извършено лечение: ампутация на ляв
гръден крайник. Операцията е протекла успешно. Представен е фискален бон от 26.08.2020
г. от Ветеринарна клиника „Стара Загора” за сумата в размер на 430 лева. Представена е
справка за лечение от 27.08.2020 г., подписана от д-р Дж., в която е посочено, дата на
посещение – 27.08.2020 г., на кучето Р., с дата на раждане: 17.04.2020 г., пол: женски,
собственост на С.Ч., което е оперирано предишния ден при д-р М.Ал., назначени са
Синулокс - таблетки и Ревмокам – таблетки. Шевовете да се промиват ежедневно с
риванол/сребърна вода. От Ветеринарна клиника „Еклипс” – гр. Велико Търново са
представени следните фискални бонове: фискален бон от 19.08.2020 г. за сумата от 18.00
лева, фискален бон от 25.08. 2020 г. за сумата от 10.00 лева, фискален бон от 27.08.2020 г. за
сумата от 37.50 лева, фискален бон от 29.08.2020 г. за сумата от 24.40 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинната връзка между
вредите и извършеното от вещта/животното, както и обстоятелството, че ответникът е негов
собственик, респ. под чийто надзор се намира вещта/животното към момента на инцидента.
Отговорността за вреди по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е последица от специфичните
качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я
ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.
В конкретния случай между страните няма спор, че кучето Р., собственост на ищеца,
е ухапано от кучето на ответника, както и че кучето на ищеца е получило физически
увреждания в резултат на ухапването. Към релевантния период ищецът не е имал друг
домашен любимец. Механизмът на възникване на увреждането е изяснен, чрез показанията
на св. Д.а, а и се потвърждава от обясненията на ответника, дадени пред полицейски
служител. При установяването на причинно-следствената връзка между ухапната рана,
некрозата и ампутацията не са налице противоречия. Още с приемането на кучето в ОВК –
Варна, ветеринарните лекари са съобщили на ищеца за инфекцията на кучето възникнала от
ухапването и възможните последици ако не бъде спряна. Всичко това е установено от
първоинстанционния съд, подробно анализирайки доказателствата по делото. Лечението на
кучето е извършено при спазване на добрата медицинска практика, което се установява от
показанията на св. Дж. – И. и участието на други ветеринарни лекари от различни градове
на страната, за които обстоятелства са представени доказателства. Оплакванията досежно
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца не са подкрепени с доказателства.
С оглед изложеното съдебният състав намира за доказани предпоставките за
ангажиране на обективната отговорност на ответника по чл.50 от ЗЗД, като споделя
изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях, на осн.
чл.272 от ГПК.
Получените увреждания несъмнено са причинили имуществени вреди на ищеца, под
формата на разходи за лечение на кучето Р.. По въпроса за размера им, съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съобразявайки причинно следствената
връзка между увреждането и причинените имуществени вреди, приложените по делото
8
фискални бонове и фактури за гориво, въззивния съд намира, че причинените на ищеца
имуществени вреди са в размер на 898.52 лева, както е приел и първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претенцията на въззиваемия за заплащане на съдебно-деловодни разноски е
неоснователна и следва да се остави без уважение, доколкото се иска присъждане само на
сторени транспортни разходи. Под „разноски“ в процеса следва да се разбират само тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални /правни/ действия – депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед, процесуално
представителство и защита от адвокат и др. Транспортните разходи не са правни, а
фактически действия, следователно не представляват разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от
ГПК и не се дължи присъждането им.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/26.11.2021г., постановено по гр. дело №
209/2021г. по описа на РС - Провадия, III-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден
да заплати на СТ. ЦВ. Ч., ЕГН ********** от ************* сумата в размер на 898.52 лева
/осемстотин деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за лечение на куче на име Р.,
порода: кръстоска, пол: женски, дата на раждане: 17.04.2020 г., цвят: трицветна, ухапано на
16.08.2020г. от куче, порода „Бултериер”, собственост на въззивника, ведно със законната
лихва за забава в размер на 47.67 лева, считано от датата на деликта – 16.08.2020г., до датата
на предявяване на иска - 22.02.2021г., на осн. чл.50 и чл.86 от ЗЗД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9