Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на втори юли две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1128 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от В.Ч.Й. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.В., против решение №
325 от 24.02.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 5891/2019 г., по описа на ВРС, с което е
потвърдено Наказателно постановление №19-0819-005259/03.10.2019г.
на Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция - В., с което
на касатора са наложени : 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от
право да управлява МРС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, 2/ административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; 3/ административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 4/ административно
наказание „глоба“ в размер на 10 /десет / лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оспореното решение касатора
е осъден да заплати на ОД НА МВР-В. сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, като се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото
на спора, с което се отмени процесното НП.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. По съществото на спора изразява становище, че пред
въззивния съд не са били събрани категорични доказателства по отношение на
нарушенията, за които наказващият орган е ангажирал отговорността на касатора.
В този смисъл липсват доказателства, които да установяват, че полицейски
служител, по какъвто и да било начин е инициирал проверката спрямо наказаното
лице и респективно последния извършва нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Поддържа изложените
в касационната жалба аргументи досежно възможностите, които законът посочва и
да бъдат дадени разпореждания на всеки един водач и в случай, че евентуално те
не бъдат спазени такива, каквито са описани в закона, то само при тази хипотеза
е налице неизпълнение да се спре на посоченото място.
По
отношение на наложените две наказания, за това, че не носи документи за
самоличност и регистрация на МПС и свидетелство за управление и това да бъде
отказано демонстративно да предадеш документите счита, че са две самоизключващи
се провинения. В случая документите на касатора не са били у него, поради което
той не е могъл да ги представи. В тази връзка са събрани доказателства в
производството, като е бил извършен обиск и се е установило, че такива
документи не са били открити в него. Издадена е била и заповед за задържането
му за 24 часа от органите на МВР.
С НП е
ангажирана отговорността на касатора за две взаимоизключващи се нарушения и в
тази връзка счита, че НП страда от порочност. Отправя искане за отмяна на
въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП, като бъдат присъдени сторените разноски за двете
инстанции.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лукова оспорва касационната жалба
и моли като неоснователна да бъде оставена без уважение. Отправя искане за
оставяне в сила на решението на ВРС, като правилно и законосъобразно. Счита, че
подробно са изследвани всички посочени в жалбата възражения, като е правилна
преценката на първоинстанционния съд, че деянията се отличават с явно
неуважение към правовия ред в държавата и пренебрежителното отношение към
органите на реда.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия
съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд
обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК.
По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон
касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във
въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС е приел, че на 03.08.2019г., малко преди 22.30 ч. Й. управлявал собственият си лек автомобил марка
и модел „Т. Рав 4“ с рег. №ВххххРР в гр.В. по бул.“С.“, посока бул.“О.П. полк“.
На предната дясна седалка се возила неустановена по делото жена. По същото
време С. Д. и К. Й. свидетели по делото се намирали на площад „Севастопол“.
Двамата работели като таксиметрови шофьори и изчаквали клиенти, като
автомобилите им били паркирани един след друг, в дясно посока сградата на
Община В., на обособените за това места. Между двата таксиметрови автомобила
имало разстояние, но същото не било достатъчно за паркиране на друг лек
автомобил.
Докато се движел по бул.“С.“, посока бул.“О.П.
полк“, Й. забелязал, че между автомобилите на свидетелите С. Д. и К. Й. има
разстояние и решил да паркира между тях. Насочил предната част на автомобила си
към празното място, но доколкото същото не било достатъчно да побере
автомобилът му, задната част на управляваното от него превозно средство
останала в пътното платно, като почти заело неговата ширина. По този начин Й.
затруднявал движещите се автомобили в дясната пътна лента посока Община В.,
като същите били принудени да заобикалят автомобила му навлизайки частично в
насрещната пътна лента. Въпреки начинът,
по който бил позициониран на пътното платно, Й. изразил претенции към двамата
таксиметрови шофьори да преместят автомобилите си , за да може да паркира
той. Последните не се съгласили и между
тях и Й. възникнал спор. От разговора си с Й. двамата таксиметрови водачи
останали с впечатление, че той е употребил алкохол.
В същото време двамата полицейски служители в
ОД на МВР-В. - Р. З. и К. Р., изпълнявали служебните си задължения
назначени в смесен екип /автопатрул/
–автоконтрольор и служител на Специализирано звено за бързи действия, съобразно
утвърдени графици на Началника на Сектор ПП-В. и Началника на Сектор СПС-В..
Служителите на реда били облечени с формени облекла и носели светлоотразителни
жилетки. Двамата се придвижвали с лек автомобил с обозначителни полицейски
знаци. Полицейският автомобил се
управлявал от св.З., а до него като пасажер пътувал св.Р.. Служителите на реда
били изпратени от дежурната част на ОД на МВР-В. на възникнало ПТП до
Икономически университет-В.. На път за произшествието, те преминали по бул.“С.“,
като се движели в пътното платно посока ИУ-В.. При преминаване покрай площад
„Севастопол“, забелязали, че автомобилът управляван от Й. е заел почти цялото
срещуположно платно за движение. Щом приближили мястото, където бил спрял Й.
служителите на реда намалили, за да установят какво се случва. В този момент до
полицейския автомобил отишъл св.Д., който им казал, че Й. се държи в отклонение
от нормалното, като иска да паркира и е видимо употребил алкохол. Поради това
служителите на реда решили да извършат проверка на Й.. За целта св.З.
разпоредил на Й. да премести автомобила малко по-напред и да отбие в дясно,
като му подал сигнал с ръка, без да слиза от автомобила. При така подадения
сигнал Й. не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а
направил неприличен жест с ръка /показал среден пръст/ към полицейските
служители и ги напсувал. После потеглил в посока Община В.. Служителите на реда
обърнали полицейския автомобил, пуснали сирени и тръгнали след него. Застигнали
го на светофара на Община В., където Й. изчаквал на червен светофар. Органите
на реда спрели служебния си автомобил пред този на Й., така че да му попречат
да потегли. Слезли от автомобила и се отправили към Й.. Легитимирали се и му
поискали документите за самоличност – лична карта, СУМПС и КТ към него, както и
документи за автомобила- свидетелство за регистрация. Й. отговорил, че няма да
им представи документи и че няма такива. Още няколко пъти служителите на реда
разпоредили на Й. да представи изисканите документи, но той им отговорил, че те
са никои и няма да си даде документите, след което потеглил. Служителите на
реда отново предприели преследване на автомобила, като се движели след него по
бул.“О.П. полк“ посока кв.“Ч.“. На кръстовището с бул.“Л.“ Й. спрял на
забранителен червен светофар, като пред него имало друг автомобил. Тогава бил
застигнат от органите на полицията, които слезли от автомобила си и успели да
загасят автомобила на Й.. Последният излязъл от превозното средство. Органите
на реда отново му поискали документи за самоличност и документи за автомобила,
но той им заявил, че няма да ги даде и ги нарекъл “смешковци“ и „тъпаци“. При
тези действия на Й. органите на реда предприели действия по задържането му, но Й.
буйствал и се дърпал като отказал да му бъдат поставени белезници. Свидетел на
случилото се станал Иван Петров, който бил спрян от органите на реда и бил
помолен да присъства на задържането на Й.. Със съдействието на автопатрул на
Второ РУ-В. Й. бил отведен в сградата на Второ РУ-В.. Там той отказал да води
разговор с полицейските служители, като ги нарекъл “смешковци“ и „шматки“.
Поискал да му се представи дежурният офицер. След намесата на дежурния офицер,
самоличността на Й. била установена. В сградата на Второ РУ Й. отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство - Дрегер, отказал да му бъде
извършен личен обиск по реда на ЗМВР, отказал да подпише и заповедта за
задържане издадена срещу него, като през цялото време обиждал органите на реда,
а накрая уринирал в коридора на РУ.
Във Второ РУ, св.З. съставил срещу Й. АУАН
Серия GA №66320/03.08.2019г., като описал допуснатите според него две нарушения
на чл.103 от ЗДвП, както и нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. Св.З. запознал Й. със съдържанието на АУАН и го попитал дали има
възражения. Й. отвърнал, че има такива и че ще се видят в съда, след което
отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него. Горното било
удостоверено с подписа на св.Недко Костадинов.
На 08.08.2019г., чрез свой процесуален
представител Й. депозирал възражение срещу съставения АУАН, като посочил, че
оспорва посочената в АУАН фактическа обстановка. Във възражението били вписани
и съответните текстове от ЗДвП, за които бил издаден АУАН. По възраженията била
сформирана комисия от служители на Сектор ПП-В., които излезли със становище,
че актът е законосъобразен и правомерен.Впоследствие било издадено и процесното
НП.
Фактическата
обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, административнонаказателната преписка, справка за нарушител/ водач, справки от РП-В., заповед за задържано
за срок до 24 часа по ЗМВР, рег.№ 436зз-497/19г. на лицето В.Ч.Й.; Протокол за личен обиск В.Ч.Й.; Декларация за правата на
задържани лица по ЗМВР на лицето В.Ч.Й.;
Разписка за приети вещи и предмети на задържано лице В.Ч.Й.; Разписка за върнати вещи
и предмети на задържано лице В.Ч.Й.
заверени за вярност копия от: месечен
график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В. за месец август на 2019 година, ежедневна ведомост
на личния състав от см. „Б“ при сектор „ПП“ за периода от 20.06.2019г. до
24.09.2019г. и месечен график за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредственото изпълнение на ППД на предадените служители от
сектор СПС отдел ОП при ОД на МВР – В. за месец август 2019 година, писмо от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. УРИ: 819000-3068 ведно със заверени
за вярност копия от: месечен график за определяне на служителите за изпълнение
на ППД от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. за месец август на 2019
година, ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата от сектор СПС
за 03/04.08.2019г., месечен график за определяне на полицейските органи, деня и
времето за непосредственото изпълнение на ППД при сектор СПС отдел ОП при ОД на
МВР – В. за месец август 2019 година, видеозаписи и др., относими към предмета на доказване.
За да
постанови този резултат и потвърди наказателното постановление въззивния съд е
приел в мотивите си, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него
НП са спазени процесуалните правила по ЗАНН, съдържат реквизитите, изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административнонаказващия орган въз основа на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП, като е дал
правилна правна квалификация на извършените от Й. нарушения, като правилно са
индивидуализирани и наложените наказания.
Настоящият състав на съда намира, че установената от районния съд фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина. От събраните относими и
допустими доказателства е извел правилен извод за законосъобразност на
процесното НП.
Касационната
инстанция, съгласно правилата за касационна проверка, може да контролира
предходните такива по фактите, единствено чрез контролиране спазването на
процесуалните правила относно събирането, проверката и оценката на
доказателствения материал. При оценката на доказателствата районният съд не е
излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал
всички доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите си
въззивната инстанция е изложила правните съображения за взетото решение. Същите
са резултат от правилно приложение на материалния закон, като въззивната
инстанция е дала отговор на всички възражения, релевирани във въззивното
производство. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд
процесуални нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата
и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не
следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни
от установените с обжалваното решение.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна,
както и крайния извод за законосъобразност на наказателното постановление. При правилна преценка на доказателствата, въз
основа на събраните гласни доказателства, и приетите на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства,
ВРС е направил правилни констатации и изводи
за релевантните за нарушенията и проведеното административнонаказателно
производство факти и обстоятелства. В НП е направено достатъчно подробно и ясно описание
на всяко едно от нарушенията и фактическите обстоятелства, при които са
извършени, поради което не е нарушено правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Съгласно разпоредбата на 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове
по същия закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая
АУАН е валидно съставен, от орган, притежаващ съответната материална
компетентност, като актът отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Ето защо,
последната законова разпоредба въвежда един принцип относно фактическата
обстановка, описана в АУАН и касаеща нарушения на ЗДвП, обратна на общото
правило, че в съдебното производство, фактическите констатации в АУАН нямат
обвързваща доказателствена сила и в тежест на административнонаказващия орган е
да докаже обстоятелствата по установяване на извършеното нарушение. Предвид
това, в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства за противното по
смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Проведено е подробно разследване на спорните в
административнонаказателното производство факти във връзка с възражението срещу
съставения АУАН. Подробни в тази насока са и констатациите на определената
комисия, обективирани в справка с рег.№819-21934/01.10.2019г.
Съдът намира за неоснователно възражението, че касаторът неправилно е
санкциониран за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП. Съгласно посочената норма
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Неизпълнението на
задължението по чл. 103 ЗДвП представлява
отказ да изпълни нареждане на органите за контрол. Горното се подкрепя,
както от писмените така и от гласните доказателства. В действителност, ако
касатора бе изпълнил задълженията си визирани в нормата, то не би се стигнало
до неговото последващо преследване по улиците на гр.В., застигане на следваща
светофарна уредба в червен цвят, задържане и отвеждане в РУ. Безспорно водачът е имал
възможност да възприеме и е възприел подаден сигнал на контролните органи, на
което е отговорил с непристойни жестове и словесни изрази.
Нарушението е извършено и
довършено към момента, в който водачът отказва да изпълни нареждане на
контролния органи и правилно е ангажирана отговорността му по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. Доколкото поведението му е установено като такова със завишена степен на
обществена опасност с опит да избяга, то и наложеното наказание е правилно индивидуализирано
по размер. Изложените мотиви от ВРС за
законосъобразност на НП в тази част се споделят изцяло от настоящия състав на
съда и не следва да бъдат преповтаряни.
По делото е безспорно установено, че автомобилът е бил управляван към
момента на осуетената проверка. В този смисъл ВРС при правилно установена
фактическа обстановка е направил обоснования извод, че наказаното лице е
извършило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна данните са били безспорни. Правилно въззивният
съд е съобразил, че са налице всички елементи от състава и на нарушението
по чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, вр. с чл. 103 ЗДвП.
В тази
връзка, съдът правилно е констатирал, че Й. освен, че е отказал да представи
документите си, но и преди приключване на проверката от органите на реда е
напуснал мястото. Нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗДвП е извършено и
довършено към момента, в който водачът не е спрял за проверка и е продължил
движението си.
От
доказателствата по делото се установява, че касаторът е наказан заради
осуетяването на извършваната от контролните органи проверка. Това нарушение е
точно описано в текстовата част на наказателното постановление, то е и правно
квалифицирано по чл. 175, ал.1 т. 3
от ЗДвП,
което е правилната правна квалификация. На този текст се е позовал
административнонаказващият орган, за да наложи административното наказание и
това е в съответствие с описаните фактически обстоятелства в акта и НП.
Действително в акта и в НП е посочено, че е нарушена нормата на чл. 103 от ЗДвП, предвиждаща задължение за изпълнение на
разпорежданията и указанията на контролните органи, но тази разпоредба се
съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП, тъй като след като е
осуетено извършването на проверка, то очевидно е налице и неизпълнение на
дадените от контролните органи указания. Това е повече от очевидно в конкретния
случай, при който касаторът е осуетил извършването на проверката.
Настоящата
инстанция намира, че разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП освен санкционна,
съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея
санкции. В случая по-скоро административно наказващият орган е посочил
непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено
нарушение по чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП. Това
в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяната на наказателното постановление. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. И в акта, и в
наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено. След като няма спор, че с
действията си Й. е препятствал и пречел на извършване на проверката, то е
очевидно, че същият я е осуетява. Следователно от словесното описаното на
нарушението водачът в достатъчна степен е разбрал за какво го санкционират,
респ. е могъл да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат
всички доказателства по делото.
Ето защо
настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Правилно, с оглед на установеното поведение на водача, който при
проверката не е носил нито СУМПС, нито контролен талон към него, нито СРМПС,
което и на практика не е оспорил още в момента на проверката с годни
доказателства, правилно са били посочени като нарушени
разпоредбите именно на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. Посочените законови норми предвиждат задължение за водача на моторно
превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, а така също
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и
за тегленото от него ремарке.
От
доказателствата по делото се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи, осъществяващи контрол по изпълнението на ЗДвП, за нарушения, които са доказани по безспорен и
несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност. Констатираните в Наказателното
постановление деяния безспорно осъществяват състава на визираните в
НП административни нарушения от обективна и субективна страна и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното
лице.
Настоящият
касационен състав намира, че въззивният съд правилно е преценил, че наложените
от административнонаказващия орган наказания са съобразени, както с тежестта на
извършените нарушения, така и с личността на дееца. Наказанията са определени в
пълно съответствие с разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН, в определените от санкционните норми
размери, поради което се явяват справедливи и законосъобразни.
Възраженията
на касатора са идентични с тези във въззивното производство и са намерили
подробен отговор в оспореното решение, мотивите на което се споделят и от
настоящия състав на съда.
ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във
вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-В.,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 325 от 24.02.2020 г., постановено по НАХД № 5891 по описа на ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: