Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012
гр. Перник, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в
публично заседание на 03.02.2021
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Ива Цветкова като разгледа търг. дело № 00082 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове от “Г. Инженеринг” ЕООД срещу Община Перник за заплащане: 1) на осн.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 117 886,72 лв. с ДДС – стойност на извършени, приети,
но незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от ***г.
за приемане на извършени непредвидени СМР, Протокол от ***г. за приемане на
извършени СМР, представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за строителство
*** г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
погасяване на задължението; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 45 661,16 лв. –
законна мораторна лихва, считано от ***г. до ***г. При условията на евентуалност горните суми
като главница и лихви се претендират за заплащане от ответника на основание чл.
55 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба и в доп.
такава се твърди, че извършените от изпълнителя и приети непредвидени СМР са
извън тези по Договор № ***г., но са извършени в процеса на изпълнение на
основния Договор за строителство *** г. и Договор № ***г., поради непредвидени
обстоятелства, а без тяхното изпълнение не е било възможно успешното
приключване на проекта. Всичките извършени непредвидени СМР са възложени в
резултат на предписания на проектанта, авторския надзор и инвеститорския
контрол на възложителя и не са свързани с отстраняване на дефекти в работата. В исковата молба в табличен вид са посочени възложените
непредвидени видове, количества и цени на СМР.
Изрично е пояснено и заявено, че
възложената и приета по Договор № ***г. доп. работа не е предмет на предявените
искове по настоящото дело, а е предмет на търг. спор по т.д. № 65/2018г. по
описа на ПОС.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва акт. легитимация на ищеца с твърдението, че страна по
процесния договор е ДЗЗД "Обединение Перник 2013“, че съдружници в него са
ищеца и "Интегрални пътни системи" АД, като съдружниците в гр.дружество
имат договорено равно участие в загубите и печалбите и ищецът не е процесуален
представител на другия член на обединението; че неоснователно претендира
заплащане на цялата дължаща се по договора сума и че уговорката за това в
сключеното между съдружниците доп. споразумение от *** г. касае само вътрешните
отношения в участниците в ДЗЗД "Обединение Перник 2013“ и не са приложими
в отношенията с общ. Перник. Възразява за нищожност на Договор № ***г. като
сключен в противоречие на чл. 14, вр. чл. 16 от ЗОП-отм, поради липсата на
законовите предпоставки по чл. 90, ал. 1, т. 8 от ЗОП-отм., както и в
противоречие на чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗОП-отм., поради което
ответникът не дължи исковите суми въз основа на процесния договор, евентуално
прави възражение, че договорът е унищожаем. Евентуално възразява за погасяване
по давност на вземанията на ищеца по главните и евентуални искове за главници и
лихви.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с пр. осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД
Съобразявайки
фактическите обстоятелства и изрични пояснения в исковата молба и доп. такава,
на които ищецът основава главната си претенция, че всички извършени от изпълнителя
и приети непредвидени СМР за обекта
са извън тези по Договор № ***г., но
са извършени в процеса на изпълнение на основния Договор за строителство ***
г., поради непредвидени обстоятелства и са в пряка и неразривна връзка с него, съдът приема, че претендираното
плащане по главния иск е за заплащане на сумата на договорно основание като
възнаграждение за извършената работа.
Установява се от доказателствата,
че с Договор за строителство *** г., сключен по реда на ЗОП, Община Перник е
възложила на ДЗЗД "Обединение Перник 2013" извършване на СМР по
обособена позиция: "Основен обект на интервенция: УПИ * за ОБНС и
озеленяване кв. ***, УПИ * за озеленяване кв. ***, УПИ ** за пешеходна зона,
озеленяване и търговия кв. ***, УПИ *** за кино, жил. стр. и обществено
обслужващи дейности кв. *, част от УПИ * Дворец на културата, кафе, аперитив,
озеленяване и пешеходна зона кв. *, улица ос. т. *** до ос. т. ***, улица ос.
т. *** до ос. т. ***, УПИ * за озеленяване и трафопост кв. ***, ул. *** /между
ул. *** и ул. ***. Уговорено е дължимото по договора възнаграждение да се определя на база реално изпълнените СМР
по единични цени според ценовото предложение на изпълнителя в процедурата по
обществената поръчка, представляващо неразделна част от договора, като общата
стойност на договора е установена на 3 948 691,06 лв. без ДДС, в
която се включват и всички разходи, необходими за извършване на СМР в
съответствие с инвестиционните проекти, така че обектът да бъде въведен в експлоатация-
чл. 13, ал. 1. В настоящия случай се претендира заплащането на работи, които са
били изпълнение на обекта с твърденията, че същите представляват непредвидени СМР.
В чл. 13, ал. 7 от Договор за
строителство *** г. е договорен начинът на установяване вида и
количеството на непредвидените СМР – след надлежно задание от възложителя,
изпълнителят се задължава да извърши остойностяването на непредвидените
количества при същите параметри на ценообразуване, както в анализите на ед.
цени приложени към ценовото му приложение, които са посочени в договора. Цитираната
клауза означава, че страните са уговорили и предвидили възможност, наред с
основните видове дейности, предмет на договора за обществена поръчка, да се
възложат, изпълняват и заплащат непредвидено възникнали работи, свързани с
изпълнението на предмета на договора за общ. поръчка. Предвид уговореното от страните непредвидените работи да се
конкретизират и се определят стойностно към момента на възникване на
необходимостта, те да бъдат изпълнени, следва, че непредвидените работи не се
включват и не са посочени като такива, включващите се в основните видове
дейности, формиращи договорената цена и общата стойност на договора, посочена в
чл. 13, ал. 1, и съответно заплащането им ще е със средства извън общата
договорена цена.
Когато
изрично в договора за възлагане на обществена поръчка страните са уговорили
разходи за непредвидени СМР и максимален праг за същите, то заплащането им от
възложителя се дължи на договорно основание – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, извън общата
цена на договора (общото договорено възнаграждение), но конкретната сума трябва
да е в съответствие с уговорената максимална стойност на непредвидени разходи,
т. е. не може да я надхвърля. Непредвидени СМР представляват такива, които по
вид и количество не са заложени в техническото задание и съответно не са могли
да бъдат съобразени при подаване на офертата на изпълнителя и при сключване на
договора, но при изпълнението се явяват обективно необходими за завършване на
обекта и въвеждането му в експлоатация. Заключението на съдебно-техническата експертиза
е категорично, че извършените СМР, чието заплащане се търси, по вид и
количество, са приети тристранно от възложител, строителен надзор и изпълнител
и са необходими за нормалната експлоатация на съоръженията на обекта, който са
извършени с цел правилното им функциониране, както и че без извършването на
тези СМР не е възможно въвеждането на обекта в експлоатация.
Двустранно съставените и подписани Договор за
строителство *** г., протокол от ***г. за приемане на извършени непредвидени
СМР, Протокол от ***г. за приемане на извършени СМР, количество стойностна
сметка за извършени непредвидени СМР от ***г., установяват и че изпълнителят е изпълнил и извършил тези непредвидени
и възложени СМР, а възложителят общ. Перник е приел общо на стойност 117 886,72 лв. с ДДС, на база на които са съставени и процесните проформа фактура № ***г. и
данъчна фактура № *** г. Ответната община е изразила своята воля, още при
сключването на Договор за строителство *** г., че би могло да се наложи да се
възлагат непредвидени работи, от своя страна изпълнителят е поел ангажимент да
ги реализира, като заплащането ще се осигурява с допълнително осигурен финансов
ресурс, извън общата договорена цена. Тяхната стойност не е определяема към
момента на сключване на договора и не би могла да бъде част от прогнозната
цена, посочена в договора, която макар прогнозна е съобразена с видовете
дейности, предмет на договора. В тази стойност не би могло да се включи нещо,
което може да възникне като необходимост да се направи в хода на изпълнение на
поръчката, но може и такава нужда да няма, но като възможност е предвидено,
което и кореспондира с изразената воля в съставените и подписани от Общ. Перник
протоколи и количество стойностна сметка, в изпълнение на процесния договор за общ.
поръчка. Тези протоколи и количество стойностна сметка стават неразделна част
от договора, тъй като с тях се конкретизират по видове, количества и цена
работи, които се явяват непредвидено възникнали работи, но необходими и част от
самата общ. поръчка, с оглед изпълнението целта и предмета на договора. Ответникът
не е въвел с отговора на исковата молба възражения за нищожност на Договор за
строителство *** г., поради което съдът не обсъжда въпроса за валидността на
договора и съответствието му с разпоредбите на ЗОП /възражението за нищожност е
само по отношение на Договор № ***г., въз основа на който не се основава претенцията/. Както е посочено в
Решение 202/27.02.2015 год. по т. д. № 4123/2013 г. на ВКС, този въпрос следва
да бъде разгледан единствено когато ответникът оспорва действителността на
договора, въз снова на който се основава претенцията за присъждане на
възнаграждение за изпълнени СМР и е посочил факти и обстоятелства, от които
извежда противоречието му с нормите на ЗОП, каквото оспорване относно Договор
за строителство *** г. не е направено в настоящия случай.
Освен
от горецитираните съставени и подписани от страните договор, протоколи и
количество стойностна сметка, обстоятелството, че изпълнителят е изпълнил
всички непредвидени СМР в съответствие с възложеното, респ. в съответствие с
одобрените проекти и предаване на изработеното на възложителя-ответник се
потвърждава и от установеното от съдебно-счетоводната, икономическата и
техническата експертизи, от съвкупната преценка на които съдът приема, че е налице и пълно съответствие между описаните в
протоколите и фактурите видове дейности, количества, единична цена и стойности
с тези, отразени в количествено-стойностната сметка от *** г. Сумите за непредвидени разходи по КСС от ***
г. са осчетоводени в счетоводството на „Г. инжинеринг" ЕООД към *** г. по
счетоводна сметка 411 „Клиенти на етап завършеност", респ. е отчетен
приход от услуги по счетоводна сметка 703 „Приходи от продажби на услуги"
и дружеството е начислило дължимият се към бюджета корпоративен данък от
осчетоводените приходи. Фактура № *** г. с данъчна основа 98 238,93
лв. и начислен ДДС-19 647,79 лв. е включена в Дневник за продажби и СД по ЗДДС
и участва при определяне на данъчния резултат за данъчен период м. *** г., която
е общо 117 886,72 лв. с ДДС. Няма основание за обвързването на
заплащането на възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти,
които не са елемент от фактическия състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който включва
само извършване на договорената работа и предаване на изработеното, но не и
нейното приемане, доколкото приемането на работата е задължение на възложителя
- да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(чл. 264, ал. 2 ЗЗД). При отсъствието на доказателства по делото, ответникът
при приемане на изпълнените работи с горепосочените протоколи и количество стойностна сметка за приемане на извършени
непредвидени СМР да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие на възложителя с престираните непредвидените работи при
тяхното приемане (чл. 264, ал. 2 ЗЗД), работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и възложителят дължи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). При
доказателствена тежест на ответника, по
делото липсват доказателства за плащане на сумата 117 886,72 лв., поради което
същата е дължима, ведно със законната лихва от исковата молба до
окончателното погасяване.
Легитимацията на ищеца се доказва с чл. 6 от доп.
споразумение от *** г. между ищеца и "Интегрални пътни системи" АД, както и с
Решение № 15/16.03.2017 г. по т. д. № 6/2015 год. на Окр. съд –К. за обявяване
в несъстоятелност и прекратяване дейността на "Интегрални пътни
системи" АД. Искът е предявен от представляващия гражданското сдружение
съдружник "Г. инженеринг" ЕООД, надлежно упълномощен от съдружниците
в ДЗЗД "Обединение Перник 2013" /чл. 6 от доп. споразумение/. Страни
по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, а
когато той е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в
качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори
и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка
сделки. От горепосочената клауза и решение, което съгласно чл. 630, ал. 3 ТЗ
действа по отношение на всички, следва извод, че е налице активна (кредиторова)
солидарност на страната на изпълнителя, произтичаща от договора за възлагане на
обществена поръчка, което определя легитимацията на ищеца-съдружник "Г.
инженеринг" ЕООД да претендира плащане на процесните непредвидени СМР и
при положение, че е уговорено в чл. 6 от доп. споразумение, че само водещият
съдружник "Г. инженеринг" ЕООД може да претендира от възложителя Общ.
Перник да му бъде заплатено цялото възнаграждение по договора за изпълнените и
актувани работи в пълен размер, равняващ се на полученото в полза на
Обединението от възложителя заплащане /в този смисъл решение № 131 от
21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г. I т. о. ВКС, Определение № 645 от
12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60382/2016 г., IV г. о., ГК и др./.
Възражението на ответника за погасяване по давност на
главницата е неоснователно. Давността започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД и това правило се
прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване
на изискуемостта, както и с възможността изискуемостта да
е с модалитети – условие, срок. В
чл. 15, ал. 3 от Договор за строителство *** г. е предвидено възложителят да
извърши окончателно плащане на цената по договора в 30-дн. срок от приемане на
обекта от възложителя. В случая непредвидените СМР са приети на ***г., така че вземането става
изискуемо на ***г., от който момент до исковата молба - 10.09.2019 г. срокът по
чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл и вземането не е погасено по давност. В случая не
се касае за периодични плащания и нормата на чл. 111 от ЗЗД е неприложима.
По иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД
В 15, ал. 3 от процесния Договор за строителство ***
г. задължението на възложителя-ответник за плащане на възнаграждението е
уговорено като срочно – в 30- дневен срок от приемане на работата, което е
станало на ***г. С изтичането на срока за изпълнение и поради установеното неплащане
на възнаграждението към посочения момент, ответникът-възложител е изпаднал в
забава и дължи на изпълнителя обезщетение по чл. 86 ЗЗД върху възнаграждението,
считано от деня следващ изтичането на 30 дни от приемане на работата, т.е. от ***г.,
без да е необходима покана от ищеца (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). Пресметната
по правилата на чл. 86 от ЗЗД и изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК при
използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по
нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.),
мораторната лихва върху неплатената главница от 117 886,72 лв. за периода на
забавата 17.12.2015г. – 09.09.2019г. възлиза на 44640.16 лв., а следва да се
отхвърли за разликата до претендираните 45 661,16 лв. и
за периода 16.11.2015г. – 16.12.2015г., като неоснователен. Възражението на
ответника за погасяване по давност на мораторната лихва е частично основателно за
периода 17.12.2015 г. - 08.09.2016 г. и сумата 8750.21лв., за който период и
сума искът е погасен по давност съгласно чл. 111 от ЗЗД. В крайна сметка, искът
по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата 35889.95 лв. и за периода 09.09.2016
г. - 09.09.2019г.
С оглед уважаването на исковете на договорно
основание, предявените евентуални искове по чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и чл.
59 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се оставят без разглеждане.
По разноските
Ищецът
претендира и доказва разноски общо 12 775,31 лв., от които 6541,91 лв. –
държавна такса, 5400 лв. – адв.
възнаграждение и 833,40 лв. – депозит за експертизи (съгласно представените
доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и
списък по чл. 80 ГПК), които на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат от
ответника съразмерно с уважената част от исковете /153776,67/ и общия размер
на всички предявени искове /163547,88/, т.е. има право на разноски от 12 012,05
лв.
Ответникът
нито в отговорите на първоначалната и доп. искова молба, нито до приключване на
съдебното заседание, с което е приключило делото пред настоящата инстанция е
заявил претенция за разноски по делото (като липсва и списък по чл. 80 ГПК),
поради което такива не му се дължат /т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
По изложените мотиви, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Перник, БУЛСТАТ ********* с адрес: *** да заплати на "Г. Инженеринг"
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, на осн. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата 117 886,72 лв. с ДДС – стойност на извършени, приети, но
незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от ***г.
за приемане на извършени непредвидени СМР, Протокол от ***г. за приемане на
извършени СМР, представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за
строителство *** г., ведно със законната лихва върху главницата от 117
886,72 лв., считано от исковата молба - 10.09.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението; на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 35889.95 лв. – законна мораторна лихва върху
главницата от 117 886,72 лв., считано от 09.09.2016 г. до 09.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за разликата над 44640.16 лв. до
предявения размер от 45 661,16 лв.
и за периода
16.11.2015г. - 16.12.2015г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и за периода 17.12.2015 г. - 08.09.2016
г. и в размер на 8750.21 лв.,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
евентуални искове с пр. осн. по чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
от "Г. Инженеринг" ЕООД, ЕИК ********* срещу Община Перник, БУЛСТАТ ********* за заплащане на сумата 117 886,72
лв. – стойност на извършени, приети, но незаплатени от ответника СМР, ведно със
законната лихва върху главницата от исковата молба - 10.09.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и сумата 45 661,16 лв. – законна
мораторна лихва върху главницата, считано от 16.11.2015г. до 09.09.2019г.
ОСЪЖДА Община
Перник, БУЛСТАТ ********* с адрес: ***, да заплати на "Г. Инженеринг"
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, сумата 12 012,05 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: