Номер 108713.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502038 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №42806/02.07.2020г. по описа на ВРС, на „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Н.Д. , срещу решение №2262 от 10.06.2020г. на Варненски районен съд, 49
състав, постановено по гр.д. №16332/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която
застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца З. С. Д. ,
ЕГН **********, от гр. Варна, сума над 4 000 лева до присъденото обезщетение в размер на 5
000 лева за причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
26.10.2014г. на главен път I-9 гр. Варна-гр. Бургас, около 192-ри километър, по вина на
водача на л.а. „Мерцедес МЛ270”, с peг. № А 5818 КМ, П.Г.Н, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
сума от деня на предявяване на застрахователната претенция – 10.10.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.223, във вр. с чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Основните оплаквания, обосновани във въззивната жалба, са за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че е допуснатото вътрешно противоречие
при изграждане на извода на съда за справедливия размер на обезщетението, което ще е достатъчно
да възмезди ищеца за претърпените от него вреди, като в основната част на мотивите си
първоинстанционният съд е счел, че общоприетият критерий за справедливост би бил
удовлетворен с определяне на сума за обезщетение в размер на 4 000 лева, но по-надолу, при
1
формулиране на крайния извод противоречиво е приел, че същият критерий би бил удовлетворен
със сумата 5 000 лева. В този смисъл постановеният диспозитив не е логическо следствие от
мотивите. От друга страна изводът, че обезщетение в размер на 5 000 лева съответства на
принципа за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, се оспорва и като необоснован.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена за сума над 4 000 лева, като в
съответствие с това ревизира и произнасянето на районния съд в частта му за разноските.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна З. С. Д. от гр. Варна, чрез
пълномощника си по делото адвокат Й.А. изразява становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Като обосновава подробно аргументи за това, че присъдения от
първоинстанционния съд размер на дължимото му обезщетение отговаря на критериите за
обективност и справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД, моли решението в обжалваната му
част да бъде потвърдено от въззивния съд.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, страните не са взели участие.
С молба, подадена преди съдебното заседание от процесуалния представител на
страната юрисконсулт Н.Д., въззивникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, заявява, че поддържа
подадената жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на съдебно-
деловодни разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
Пълномощникът на въззиваемия З.Д. адвокат Й.А. също е подал молба преди
съдебното заседание, в която като поддържа становището си за неоснователност на
въззивната жалба моли за потвържадаване на обжалваното с нея решение. Претендира
присъждане на разноски като представя и списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищеца З. С. Д. , ЕГН
**********, от гр. Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя –
ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, гр. София обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 26.10.2014г. на главен път I-9 гр.
Варна-гр. Бургас, около 192-ри километър, по вина на водача на л.а. „Мерцедес МЛ270”, с
peг. № А 5818 КМ, П.Г.Н , изразяващи се в изживени болки и страдания от причиненото
му телесно увреждане – контузия на шията, контузия на гръдния кош, изгаряне II АБ степен
в областта на лявата ръка.
Претендирано е обезщетение в размер на 6 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на сезиране на съда - 10.10.2016г., до окончателното плащане.
2
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не е налице спор относно фактите, от значение за възникване на
деликтната отговорност на водача на л.а. „Мерцедес МЛ270”, с peг. № А 5818 КМ, П.Г.Н,
съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия
застраховател – ответното дружество „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, гр. София.
Въззивните възражения на жалбоподателя „ЗАД АРМЕЕЦ” АД са сведени
единствено до неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимото
обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпените от ищеца вследствие на
причинените му при процесното ПТП телесни увреди.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното
субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по
тяхната афектационна стойност. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде
определян с противоречива съдебна практика. Преценката за размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение.
В конкретния случай първоинстанционният районен съд е извършил обстоен анализ
на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че в резултат на увреждащото
деяние на застрахования водач Петър Накев на ищеца са били причинени както телесни
увреждания - контузия на шията, контузия на гръдния кош, изгаряне II АБ степен в областта
на лявата ръка, така и сериозна увреда на психическото му здраве. Възстановителният
период, макар и завършил благоприятно, е бил свързан с болки, психически и физически
неудобства. Налице са и персистиращи и понастоящем субективни усещания за болки при
извършването на определени действия, субективен дистрес и емоционално разстройство.
Анализът на установените по делото факти дава достатъчно основание въззивният
съд обосновано да приеме, че дължимото на ищеца обезщетение за справедлива обезвреда
на причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди е най-малко в окончателно
определения от първоинстанционния съд размер от 5 000 лева. Макар действително в една
част на мотивите си съдът да е посочил сумата от 4 000 лева, не би могло да се приеме, че това
е било действителната му воля при определяне на обезщетението. Тази сума не отговаря и на
общоприетия критерий за справедливо обезщетяване на вредите на пострадалия.
Присъденото обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното му плащане. С предявения иск обезщетението за забавено
плащане е претендирано за периода само от завеждането на иска (21.01.2016г.), поради
което и с оглед диспозитивното начало на гражданския процес именно в този размер следва
3
да се уважи акцесорния иск.
По тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на
въззиваемия ищец за осъждане на ответното дружество да му заплати направените разноски
за въззивното производство сe цени като основателна. Съобразно представения списък по
чл.80 ГПК и доказателствата за тяхната направа, сторените разноски са в размер на 360 лева
– платено адвокатско възнаграждение. Същите се възлагат в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2262 от 10.06.2020г. на Варненски районен съд, 49
състав, постановено по гр.д. №16332/2019г. по описа на ВРС, в частта му, с която
ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъден да
заплати на ищеца З. С. Д. , ЕГН **********, от гр. Варна, обезщетение за обезвреда на
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.10.2014г.
на главен път I-9 гр. Варна-гр. Бургас, около 192-ри километър, по вина на водача на л.а.
„Мерцедес МЛ270”, с peг. № А 5818 КМ, П.Г.Н, обхванат от действието на валидна, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №11113002753839, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД, за разликата над 4 000 лева до присъдените 5 000 лева, ведно със съответната законна
лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 10.10.2016г., до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа” №2, да заплати на З. С. Д. , ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „Кракра” №22, ет.1, ап.2, сумата 360 лева (триста и
шестдесет лева), представляваща сторени за въззивното производство разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.2 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5