№260069
гр.
Силистра, 26.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОБРИНКА СТОЕВА
при
съдебния секретар Ели Николова, като разгледа гражданско дело № 53 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
440 ЗЗД.
Ищецът
Българската Държава,
представлявана от Областния управител на Област Силистра, предявява претенция
против ответниците „КИЙБ-МЗК“ ЕООД,
„Нюман“ ЕООД, В.К.К. и А.И.К. за признаване за установено по отношение на
последните, че самостоятелен обект на едно ниво с идентификатор 66425.500.3070.7.19
(шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин, точка,
три хиляди и седемдесет, точка, седем, точка, деветнадесет) с площ от 65 кв. м.
(шестдесет и пет) квадратни метра, разположен на партерен етаж в масивна седеметажна
сграда № 7 (седем), построена в ПИ 66425.500.3070 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка,
петстотин, точка, три.хиляди и седемдесет), с административен адрес в гр.
Силистра, ул. „Добруджа“ № 16А, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж-66425.500.3070.7.20, под обекта - няма, над обекта -
66425.500.3070.7.1, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена, и самостоятелен обект на едно ниво с
идентификатор 66425.500.3070.8.18 (шестдесет и шест хиляди четиристотин
двадесет и пет, точка, петстотин, точка, три хиляди и седемдесет, точка, осем,
точка, осемнадесет) с площ от 98 кв. м. (деветдесет и осем) квадратни метра,
разположен на партерен етаж в масивна седеметажна сграда № 8 (осем), построена
в ПИ 66425.500.3070 (шестдесет и
шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин, точка, три хиляди и
седемдесет), с административен адрес в гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 18, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 66425.500.3070.8.17,
под обекта - няма, над обекта - 66425.500.3070.8.3, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, срещу
които имоти е насочено изпълнение по изпълнително дело № 20167670400285 по
описа на ЧСИ — Г. Г. *** действие ОС – Силистра, не принадлежат на длъжниците
„Нюман“ ЕООД, В.К.К. и А.И.К..
Твърди, че по
силата на Решение № 116 от 13.06.2008 г. на ВнАС по в.т.д. № 299/ 2007 г.
Българската държава е собственик на тези имоти.
Твърди, че
процесните имоти са били част от търговски обект „Рила“, гр. Силистра, ул.
.Добруджа“№ 16 А - обект на приватизационният договор, развален на основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с Решение № 116 от 13.06/2008 г. на ВнАС по в.т.д. № 299/
2007 г., а „Нюман“ ЕООД е осъден да върне на държавата владението на недвижим
имот, представляващ „Кафе- бар“ с площ 307,50 кв.м. Твърди, че за задължения на
„НюманАЕООД по договор за кредит с Райфайзенбанк в полза на последната е
учредена договорна ипотека върху цялата обособена част „Търговски комплекс
„Рила“, предмет на договора за приватизационна продажба от 13.05.1996 г., която
ипотека е вписана с вх. peг. № 8297/05.08.2005 г., акт № 101, том II, дело № 503/2005
г. на СлВп - Силистра, подновена на 17.07.2015 г., като към настоящия момент
правата но ипотеката са прехвърлени от ипотекарния кредитор на „КИЙБ-МЗК“ с ЕИК
********* чрез договор за цесия, вписан в СлВп. гр. Силистра с вх, peг. №
3274/23.07.2019г., Акт № 89, том I. Твърди също, че към момента на подновяване
на ипотеката през 2015 г. Нюман“ ЕООД, В.К.К. и А.И.К. не са собственици на
целия имот, върху който първоначално тя е била учредена, тъй като на основание
Решение № 116/13.06.2008 г, на ВнАС по в.т.д. № 299/2007 г. и във връзка с
влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Силистра, от
имота, представляващ „Кафе-бар“ с площ 307,50 кв.м., са обособени три
самостоятелни обекта - самостоятелен обект на едно ниво (помещение) с площ от
62 кв. м., разположен на партерен етаж на масивна седеметажна сграда № 7 на ул.
,Добруджа“ № 16 А с идентификатор 66425.500.3070.7,19, собственост на държавата,
самостоятелен обект (помещение) на едно ниво е площ от 113 кв.м,, разположен на
партерен етаж на масивна седеметажна сграда № 8, на ул. ,Добруджа“ № 18, с
идентификатор 66425.500.3070.7.18, собственост на държавата, и имот с
идентификатор 66425.500.3070.7,20 с обща площ 154, 62 кв.м., който е съсобствен
между АПСК -132 кв.м. и „Нюман“ ЕООД - 22,62 кв.м. /представляващи учредено от
Община Силистра и реализирано право на строеж в полза на ЮЛ/.
Твърди, че с
писмо с изх. на АППК № 92-00-11-40/ 20.07.2016 г. до областния управител на
област Силистра и до управителя на „Нюман“ ЕООД В.К. е изразено съгласие за
прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот, находящ се на ул.
„Добруджа“ № 16 А, гр. Силистра, вследствие на което „Нюман“ ЕООД придобива
имот с идентификатор 66425,500.3070.7.20 на 09.01.2017 г., видно от съставените
актове за частна държавна собственост № 3602/19.12.2012 г., поправен с акт №
3748/20.01.2015 г., вписани в СлВп.- Силистра, а процесиите недвижими имоти с
идентификатори 66425.500.3070.7.19 и 66425.500.3070.7.18 остават държавна
собственост, като за тях са съставени АЧДС № 4089/20.12.2012 г. и АЧДС №
4090/20.12.2012, вписани в СлВп., съответно с площ от 65 кв. м. и с площ от 98
кв. м.
Твърди, че именно
върху тези имоти, негова собственост, взискателят „КИЙБ-МЗК“ е насочил
изпълнение по изп. дело № 20167670400285 по описа на ЧСИ - Г. Г. с peг. № 767.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „КИЙБ- МЗК” ЕООД гр. Силистра, счита,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди, че
имотите са валидно ипотекирани и могат да бъдат обект на изпълнение в
развиващото се изпълнително производство, по което той е взискател, тъй като
върху двата имота е вписана валидна ипотека през 2005г., подновена през 2015г.,
като валидното учредяване на ипотечното отношение разпростира последиците си
върху страните и върху третите лица.
Твърди, че
действието на Решение № 116/13.06.2008 г. на ВнАС по в.т.д. № 299/ 2007 г. не
може да породи основание за дерогиране на ипотечното отношение и да лиши
кредитора по изпълнителното дело „КИЙБ-МЗК”ЕООД от правото да търси
удовлетворение на вземанията си от ипотекираното имущество, като самите права
върху паричните вземания срещу длъжника са били валидно придобити чрез договор
за цесия с банката - кредитор и „КИЙБ-МЗК”ЕООД е актуален техен носител, по
който факт не се спори по делото.
Оспорва твърдените от ищеца нарушения при
самото вписване на възбраната върху процесиите недвижими имоти, а и самото
вписване на възбраната не е елемент от спорния предмет, тъй като специалната
искова защита по чл.440 от ГПК е с очертан спор за правото на собственост върху
обекти, към които е насочено принудителното изпълнение, а не за контрол за
законосъобразност на действията на съдебния изпълнител при воденето на
изпълнителното дело.
Сочи, че по
отношение на процесиите имоти има учредена договорна ипотека в полза на
“Райфайзенбанк” ЕАД, а впоследствие е образувано и изп.дело №20167670400285 по
описа на ЧСИ Г. Г. и наложена възбрана, като "Райфайзенбанк" ЕАД е
поискала да пристъпи към принудително изпълнение спрямо ипотекираните имоти, а ЧСИ
е постановил отказ, който е обжалван пред Окръжен съд-Силистра, който от своя
страна със свое Решение №144/27.12.2018г. по в.гр.д.№ 260 е отменил
отказа и е постановил, че изпълнението може да бъде продължено. Претендира
присъждане на разноски.
Ответниците „НЮМАН“ ЕООД, В.К. и А.К., длъжници в
изп.д. № 20167670400285, считат, че предявеният
иск е недопустим, тъй като ищецът не е трето лице по см. на чл. 440 ГПК,
предвид обстоятелството, че процесните имоти са обременени с ипотека и той се
явява ипотекарен длъжник. Считат също, че липсва и правен интерес от предявения
иск, тъй като при неговото уважаване няма да се стигне до заличаване на
ипотеката и изпълнителният процес ще следва своя първоначален ход. Не спорят,
че те не са собственици на имота и считат, че с поведението си не засягат
интересите на Държавата. Молят производството по делото да бъде прекратено като
недопустимо. Претендират присъждане на разноски.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
440 ГПК, съгласно който всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника.
Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за защита
срещу материалноправна незаконосъобразност при индивидуално принудително
изпълнение на парични притезания вследствие нарушение на принципа, че
принудителното изпълнение на паричното притезание трябва да бъде осъществявано
само върху имуществото на длъжника в изпълнението (чл. 442 ГПК).
Ответниците считат, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ищецът не е трето лице по см. на чл. 440 ГПК, предвид
обстоятелството, че процесните имоти са обременени с ипотека и той се явява
ипотекарен длъжник. Считат също, че липсва и правен интерес от предявения иск,
тъй като при неговото уважаване няма да се стигне до заличаване на ипотеката и
изпълнителният процес ще следва своя първоначален ход. Не спорят, че те не са
собственици на имота и считат, че с поведението си не засягат интересите на
Държавата.
Видно от находящото се на стр.5 и стр. 57 от делото писма
с изх.№ 1438/27.01.21г. и изх. №
1438/27.01.21г. от ЧСИ Г.Г., пред него е
образувано е изп.дело № 20167670400285 с взискател „КИЙБ-МЗК“
ЕООД – Силистра
и длъжници „Нюман“ ЕООД, В.К.К. и А.И.К., като изпълнителното
производство е висящо и изпълнението е насочено срещу следните недвижими имоти:
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 66425.500.3070.8.18, със застроена площ от 113 кв.м, находящ
се в гр. Силистра, ул. ,Добруджа“ № 18, на партерен етаж /0/, обект магазин и
офис, с предназначение търговска дейност и граници и съседи с идентификатори
66425.500.3070.8.17, 66425.500.3070.8.3 и 66425.500.3070.8.2, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 66425.500.3070.7.19, със застроена площ от 62 кв.м., находящ се в гр.
Силистра, ул. ,Добруджа“ № 16-А, на партерен етаж /0/, обект магазин и офис, с
предназначение търговска дейност, при граници и съседи с идентификатори 66425.500.3070.7.20
и 66425.500.3070.7.1., които обекти се намират в държане на ищеца.
Не се
спори по делото, че вземането,предмет на
изпълнението, е породено от договор за
банков кредит, сключен на 05.08.2005г. между длъжника „Нюман“ ЕООД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като на същата дата
заемополучателят „Нюман“ ЕООД е сключил с кредитната институция договор за
учредяване на доброволна ипотека върху недвижим имот, оформен в НА № 42, том
XII, per. № 9110, нот.д. № 1123/2005г. на нотариус Румен Тодоров, peг. № 105 /стр.20/, с предмет на ипотеката няколко самостоятелни обекта,
подробно описани в НА,
сред които горепосочените самостоятелни обекта - сграда с идентификатор 66425.500.3070.8.18,
със застроена площ от 113 кв.м, находящ се в гр. Силистра, ул. ,Добруджа“ № 18,
на партерен етаж /0/, обект магазин и офис, и сграда с идентификатор 66425.500.3070.7.19,
със застроена площ от 62 кв.м., находящ се в гр. Силистра, ул. ,Добруджа“ №
16-А, на партерен етаж /0/, обект магазин и офис, с предназначение търговска
дейност.
Не се спори по делото, че в рамките на
изп.д. № 20167670400285 взискателят „КИЙБ-МЗК“ ЕООД, на когото вземането е
прехвърлено от Райфайзенбанк с договор за цесия от 12.07.19г., вписан в СлВп на
23.07.19г. /стр. 29/, е насочил принудителното изпълнение за паричните
задължения срещу тези имоти, реализирайки ипотечното си право.
На установяване подлежи фактът дали
процесното имущество, върху което е насочено изпълнението за паричното вземане
на взискателя, принадлежи на длъжниците. Последните не оспорват факта, че
имуществото принадлежи на ищеца, но взискателят и ответник в настоящия процес
оспорва това твърдение на ищеца, но всъщност основава своите права в
изпълнителния процес относно насочване изпълнението върху процесните имоти на
учредената ипотека.
Ищецът твърди, че към момента на
подновяване на ипотеката през 2015 г. Нюман“ ЕООД, В.К.К. и А.И.К. не са
собственици на целия имот, върху който първоначално тя е била учредена, а и няма
идентичност между първоначално ипотекираният имот и този, за който се иска
подновяване на ипотеката, тъй като са настъпили кадастрални промени в имотите.
Следва да се има предвид обаче, че промените в кадастралната карта, извършени
след първоначалното вписване, след подновяване на ипотеката и след вписване на
възбрана върху имота, нямат значение в случая, тъй като Законът и съдебната
практика са категорични, че всички подобрения, извършени след ипотеката
категорично я следват, респективно други промени в имота.
Ищецът изрично сочи в писмената си
защита като съществено нарушение в изпълнението несъобщаване на държавата, като
трето лице - собственик на два от трите ипотекирани имоти, независимо че според
дадените разяснение в т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г.
на ОСГТК на ВКС държавата има процесуалното качество на ипотекарен длъжник в
изпълнителното производство. Т.е. дори самият ищец сочи, че той има качествота
на ипотекарен длъжник в процесното изпълнителното производство.
Съдът, съобразявайки гореизложеното и разпоредбата
на чл. 429, ал. 3 ГПК, както и т. 2 от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д.
№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, счита че субективните предели на изпълнителния лист
обхващат ищеца, макар и той да не е учредил процесното обезпечение, а имотът да
е върнат в неговия патримониум със съпровождащите го тежести и той попада в
хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.
440 ГПК се търси защита, чрез сила на пресъдено нещо, с която да се отрече
правото на длъжника спрямо имуществото, върху което е насочено принудително
изпълнение – в процесния случай спорните имоти. Когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, но това
принудително изпълнение е инициирано от взискател - ипотекарен кредитор, вписал
ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то липсва правен интерес
от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта. Когато
ипотеката е вписана преди придобивната сделка /в случая решението на съда, с
което имотите са върнати в патримониума на ищеца/, приобретателят няма правен
интерес от иск по чл. 440 от ГПК- собствеността на ищците върху имота, предмет
на принудително изпълнение не се оспорва; правото на взискателя да събере
вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а
от учредената ипотека върху имотите преди придобиването на собствеността им от
ищцеца, като противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран
имот се определят от поредността на вписванията. В случая върху имотите има
вписана ипотека /на 5.08.05г./ преди връщането им в патримониума на Държавата
/17.07.09г./, като прехвърлянето на собствеността след учредяването на
ипотеката не лишава ипотекарния кредитор от правото да насочи принудително
изпълнение върху ипотекирания имот. /В този смисъл определение № 189 от
28.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3126/2017 г. на І г. о., определение № 348 от
12.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1594/2014 г. на ІV г. о. и др./. От всичко
изложено следва извода, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска,
тъй като дори и при изгоден за него резултат по така предявеният иск по чл.
440, ал. 1 от ГПК, няма да се осуети изпълнението. В този см. Определение №
60103 от 19.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1827/2021 г., I г. о., Опр. № 60
от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2019 г., I г. о., Опр. № 264/5.10.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3650/2015 г., II г. о.; Опр. № 395/11.06.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2338/2015 г., IV г. о.; Опр. № 348/12.05.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1594/2014 г., IV г. о.; Опр. № 348/12.05.2014 г. по ч. гр. д. №
1594/2014 г. на IV г. о.
Доводите на ищеца за нарушени
императивни правила на закона, касаещи действителността на ипотеката,
включително и нейното подновяване, както и допустимостта на насочване на
изпълнението върху процесните имоти, предвид разпоредбата на чл. 7 Закона за
държавната собственост /ЗДС/, не могат да бъдат преценявани в настоящото
производство, касаещо иск по чл. 440 ГПК. Те биха могли да бъдат предмет
ревизия в други производства и по друг ред.
Предвид всичко изложено до тук се
налага изводът, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 ГПК се явява недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено,
като недопустимо.
Съобразно изхода на процеса, на
ответниците следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски.
Основателно обаче е възражението на ищеца
за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ответниците. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението е 600 лева. Заплатеното такова от ответниците – длъжници на
адв. С. е 3 600 лв. от тримата, или по 1 200 за всеки от тях., т.е.
двойно на минималното такова, визирано в Наредбата. Съдът, съобразявайки
сложността на делото, както и фактът, че адв. С. организира по един и същ начин
тяхната защита, счита че възнаграждението следва да се намали до минимума,
визиран в Наредбата. По отношение на ответника Кийб ЕООД също следва да бъде
намален адвокатският хонорар до установения минимум в Наредбата, предвид
сложността на делото и неговото становище по същото.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
53/2021г. по описа на СОС, като недопустимо.
ОСЪЖДА Българската Държава, представлявана
от Областния управител на Област Силистра, да заплати на „НЮМАН“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.Серес 7, ет.1, ап.1,
на В.К.К. с ЕГН ********** и А.И.К. с
ЕГН **********, на всеки от тях по 600 /шестстотин лева/лв.-направени разноски
в производството.
ОСЪЖДА Българската Държава,
представлявана от Областния управител на Област Силистра, да заплати на КИЙБ
–МЗК“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.
Цар Шишман 27, ет.2, ап.6, сумата от 600 /шестстотин лева/лв.-направени разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВнАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: