№ 13
гр.
Русе, 7.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 288 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Б.С.А. чрез адв.
Ц.В. САК твърди, че на 20.08.2018 г.
около 8 часа сутринта в гр. Русе на кръстовището на ул. „Потсдам“ и ул.
„Проф. Д. Баларев“, управлявайки мотоциклет „Сузуки ГСХ 600Ф“ с ДК № ********
бил блъснат от И.Т.Г., който при управление на лек автомобил „Тойота Корола“ с
ДК № ******** при извършване на маневра „завой наляво“ не го пропуснал да
премине. Вследствие настъпилото ПТП ищецът пострадал като му били причинени
сериозни травматични увреждания. За събитието бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2019/20.08.2018 г. Било образувано и досъдебно
производство. С Постановление на РРП нак. производство било прекратено по
искане на пострадалото лице. В резултат на ПТП на ищеца били причинени телесни
увреждания, изразяващи се във фрактури в областта на дясно бедро и дясна
тазобедрена става, довели до трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник повече от 30 дни. Установените травматични увреждания първоначално
наложили поставянето на ищеца на директна скелетна екстензия за период от 5
дни, след което планово била проведена и спешна оперативна интервенция за
възстановяване на увредения крайник посредством поставяне на метална остеосинтеза.
Отделно от проведеното оперативно лечение приемал и множество медикаменти.
Твърди, че получените травми му причинили внезапно и неочаквано увреждане на
здравето с множество болки, страдания и изключително интензивни негативни
преживявания. Животът му претърпял коренна промян, която приемал изключително
тежко, тъй като обичайно водел интензивен начин на живот. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
по проведеното лечение, медицински импланти и болничен престой на обща стойност
3488,37 лв. Заявява, че предявил на 1.10.2018 г. извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение пред ответника. Такова обаче му било отказано. Отказът
бил мотивиран с липса на представени доказателства, удостоверяващи вината на
застрахования в ЗК „Лев Инс“ АД водач. Твърди, че към датата на процесното ПТП
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** имал валидна застраховка ГО при
ответното дружество с полица № BG/22/118001121493, валидна от 13.04.2018 г. до
12.04.2019 г. Претендира обезщетение от 60 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
процесното ПТП, както и 3488,37 лв. имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от датата на изтичане на
законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение – 2.1.2019 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК
„Лев Инс“ АД чрез адв. Т.П. САК е депозирал отговор на исковата молба, с който
намира предявените искове за недопустими, тъй като предявената пред него преди
завеждане на исковата молба преписка била непълна. По същество оспорва
предявените искове изцяло по основание и размер. Счита, че не са налице всички
елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното дружество.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по –
конкретно: твърдените травматични увреждания, техния интензитет и проявление,
твърдените болки и страдания, подлежащи на компенсиране, механизма на
осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно – следствена
връзка на всички твърдени неимуществени и имуществени вреди с механизма на ПТП.
Оспорва твърденията за изключителна вина само у водача и прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, твърдейки, че същият с поведението и
действията си е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. Предявеният иск
за неимуществени вреди оспорва и по размер, намирайки го на недължим поради
самоувреждане на ищеца, за прекомерен и завишен. Исковете за присъждане на
лихви по двете претенции намира за неоснователни по съображенията за
неоснователност на главните искове. Твърди, че не му били представени всички
доказателства по образуваната пред него застрахователна преписка, поради което
претенцията за присъждане на лихва от датата на произшествието намира за
неоснователна. Възразява срещу искането за присъждане на разноски. Прави искане
за привличане на трето лице помагач на негова страна, а именно – И.Т.Г.,
обосновано с възможността да предяви регресен иск срещу него. Заявява, че
водачът на МПС - И.Т.Г. не го е уведомил за застрахователното събитие.
Претендира разноски.
Постъпило е становище и от И.Т.Г.,
конституиран като трето лице – помагач. Същият твърди, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства относно механизма на процесното ПТП. Твърди, че същото е
настъпило изцяло по вина на ищеца. Заявява съпричиняване 50 % на вредоносния
резултат от последния в случай, че се установи и негова вина. Намира искът за
неимуществени вреди за прекомерно завишен по размер. Оспорва размера на иска за
имуществени вреди. Оспорва твърдението на застрахователното дружество, че не го
е уведомил за настъпилото ПТП.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Безспорно е между страните по
делото, а това се установява и от приложения по делото констативен протокол за
ПТП № 645/177/20.08.2018 г. /л. 9/, че на 20.08.2018 г. около 8:00 часа в гр.
Русе лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ********,
управляван от И.Т.Г. *** при кръстовището с ул. „Проф. Д. Баларев“, от което
пострадал ищецът Б.А..
Предвид изразените становища в
разменените книжа съдът приема за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че лекият автомобил „Тойота
Корола“ с ДК № ********, при управлението на който е настъпило процесното ПТП
на 20.08.2018 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към
момента на катастрофата, при ответното дружество № BG/22/118001121493, валидна
от 13.04.2018 г. до 12.04.2019 г.
За настъпилото ПТП водачът на автомобила
уведомил ответното дружество на 21.08.2018 г. /л.84/.
От извършената и приета по делото съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. О.Д., която съдът преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на настъпилото ПТП. Съдът не възприема експертизата в часттите й, в които при отговора на въпросите вещото лице се е позовало на свидетелски показания, дадени в ДП.
Констатира се, че процесното
ПТП е настъпило около 8 часа на 20.08.2018 г. през светлата част на
денонощието. Управляваният от третото лице – помагач И.Г. автомобил „Тойота Корола“
с ДК № ******** се движил по ул. „Потсдам“ в посока Мол Русе. В района на
зеленчуковата борса предприел маневра „завой наляво“, за да влезе в борсата. По
същото време мотоциклет „Сузуки ГСХ 600Ф“ с ДК № ***** В, управляван от ищеца
се движил в обратната посока. Посочената
от вещото лице в заключението скорост около 50 км/ч на движение на мотоциклета
преди удара не следва да бъде съобразявана, доколкото експертът се е позовал на
дадените от самия ищец свидетелски показания по досъдебното производство. Двете
превозни средства продължили да се движат по описаните траектории, при което
настъпил удар. След удара водачът на автомобила изминал около 0,5 м до мястото,
където спрял, а мотоциклетът паднал на пътя пред автомобила. Геометричната
видимост в района на произшествието е около и над 100 м. По време на
произшествието пътната настилка е била суха, времето ясно, имало е нормална
видимост за конкретните пътни условия. В делото няма данни за препятствия или
други участници в движението, които да са ограничавали видимостта между двамата
водачи към момента, в който лекият автомобил е започнал да завива наляво. Вещото лице дава заключение, че лекият
автомобил се е движил със скорост до около 17,6 км/ч непосредствено преди
удара, а мотоциклетът със скорост до около 37,1 км/ч. към началото на удара с
лекия автомобил, т. е. непосредствено преди произшествието и двете превозни
средства са се движили със скорости, които са били по-ниски от максимално
разрешените за движение на съответната категория МПС по конкретния пътен
участък. В о. с. з. на 19.12.2019 г. експертът
разяснява, че тези скорости са определени на база параметрите от огледния
протокол, т.е. без да се съобразяват показанията на двамата водачи в
досъдебното производство. Уврежданията, които е получил мотоциклетът при
произшествието, неголямото преместване на машината и водача след мястото на
удара, разположението на обективните находки, намерени при огледа на мястото на
ПТП, както и нараняванията на ищеца са доказателство за определените скорости
на движение на мотоциклета непосредствено преди произшествието и в началото на
удара с лекия автомобил, а така също и за ниската скорост, с която се е движил
л. а. „Тойота“ в началото на удара. Дава заключение, още че опасната зона за
спиране на мотоциклета не може да бъде определена категорично, доколкото извън
показанията на ищеца по ДП, по ДП и по граж. дело няма данни за скоростта на
мотоциклета преди удара. Експертът заключава още, че причината за настъпване на
ПТП от технически характер е навлизането на л. а. „Тойота“ в частта от пътя, по
която се е движил мотоциклетът „Сузуки“. Доказателство, че автомобилът към момента
на удара не е бил спрял е и обстоятелството, че след него има отместване на
автомобила само напред, но не и встрани, както и липсата на следи от триене на
гуми по автомобилната настилка. Водачът на лекия автомобил е имал техн.
възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал мотоциклетът да премине
и след това да започне да навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно
движение. По делото няма данни ищецът рязко да е завъртял кормилото на
мотоциклета, което да е причина да нарушаване на устойчивото му движение. От
това според вещото лице следва, че под действието на външна сила – удара с
предната част на л. а. „Тойота“ е нарушено устойчивото движение на системата
мотоциклет-мотоциклетист.
От приложената на л. 8 – л. 9 епикриза, издадена от Отделение Ортопедия и травамтология при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД се установява, че същият е бил настанен там за лечение за периода от 20.08.2018 г. до 5.09.2018 г. с окончателни диагнози фрактура феморис декстра и фрактура пертрохантерика феморис декстра. Проведено е оперативно лечение. Приложена е и И. З. № 18618 /л. 85 – л. 89/.
По делото от страна на ищеца са ангажирани и
писмени доказателства, установяващи извършени от него разходи за лечение – болничен
престой, импланти, лекарства, патерица, всичко на обща стойност 3488,37 лв.
Представен е и препис от студентската му книжка, видно от която същият на
23.06.2015 г. е бил записан за редовен студент в 4 – годишен курс на обучение.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката Б.Б.С.Тя изнася данни за интензитета на болките и
притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП. Непосредствено след катастрофата не можел да се обслужва сам, не
можел да се храни, налагало се да ползва подлоги. Това я принудило да остане
като негов придружител в болницата срещу заплащане. И след изписването му се
нуждаел непрекъснато от чужда помощ, поради което продължила да се грижи за
него и у дома им като отсъствала заради това от работа до м. декември. До
тогава синът й ползвал две патерици, а до края на м. март на следващата година
се придвижвал с помощта на една патерица. Дава показания още, че вследствие на преживяното
ищецът спрял да спортува, да кара мотор. Не излизал с приятели, чувствал се
депресиран от катастрофата. По време на възстановителния му период ищецът бил
студент редовно обучение. Освободили го от лекции с молба до ректора, но се
наложило да посещава упражнения, за което се нуждаел от придружител, тъй като
придвижването му било затруднено. На десния му крак останали оперативни белези
– пет разреза, четири от които видими.
Свидетелката дава показания още, че към настоящия момент ищецът все още
куца и поради тази причина страни от колегите си. Междувременно завършил
образованието си и постъпил на работа, но общувал само с колегите там. Не
излизал никъде в свободното си време. Мотор управлявал от преди година и четири
месеца преди катастрофата. Имал предпазна екипировка, която винаги ползвал при
управление на мотоциклета. Изнася данни, че когато ищецът изминава по-дълги
разстояния или ако е стоял по-продължително време прав, болката в крака му се
изостря и се налага да ползва обезболяващи. Споделял й, че продължава да усеща
тъпа болка в оперирания крак.
Данните,
изнесени от свидетелката, съдът анализира от аспекта на възможната й заинтересованост
от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е майка на ищеца. Те се
кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и се подкрепят от него.
Горните факти се установяват и от приетата
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът е получил
следните увреждания: счупване на диафизата на дясна бедрена кост – по средата
на бедрото, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост - близо до ТБС, но не влиза в нейния състав. Описаните
увреждания кореспондират по давност и механизъм с настъпването на ПТП. При
приемането му ищецът е поставен на директна скелетна екстензия. На 24.08.2018
г. е направена оперативна интервенция – метална остеосинтеза с интрамедуларен
пирон. Заключава, че при настъпилото травматично увреждане от ПТП на ищеца е
извършена адекватна оперативна интервенция, отговаряща на съвременните тенденции
в лечението като операцията е била единственият начин за лечение. Обяснява, че
цената на поставените пирони не се поема от НЗОК. Травматичното увреждане е
довело до трайно затруднение на движението за период по-дълго от 30 дни. При
счупвания в областта на ТБС периодът на ненатоварване на крайника е 12 седмици,
след което се разрешава натоварване с 30 % от тежастта на тялото за срок до
20-тата седмица при задължително ползване на помощно средство- патерица и/или
проходилка. Фрактурите на бедрото изискват ненатовараване минимум 8 седмици.
Ищецът се е придвижвал с патерици от м. август до м. януари, т. е. около 5
месеца. Предстояла му евентуална операция за изваждане на металната
остеосинтеза при определени обстоятелства. В о. с. з. на 7.11.2019 г. уточнява, че на този етап не
е наложително и не предстои вадене на имплантите. Вещото лице дава заключение
още, че от личния преглед на ищеца на 28.10.2019 г. е установена леко накуцваща
походка и невъзможност за пълен клек, ограничаване на външната ротация до 7
/невъзможност да прекъстосва болния крак/. При вървеж повече от 1 км се засилвало
накуцването и болката в ТБС и кръста. При продължителен седеж се появява
болезнена контрактура в ТБС и необходимост от раздвижване. Разяснява, че
характерът на получените от ищеца фрактури е в степента на високоенергийните
фрактури на костите, получени по директен или индиректен път. Използването на
специална екипировка за мотоциклетист може да помогне при наранявания с
по-ниска енергийна сила и рядко при фрактурите настъпили по индиректен път. В
о. с. з. при изслушването му по реда на 200 ГПК заключава, че фактът че
пострадалият е бил на мотор няма връзка по отношение на травмите, тъй като се
касае до високоенергийни травми, които настъпват вследствие на голяма сила. Не
е установена концетрация на алкохол в кръвта нито на ищеца, нито на водача на
автомобила И.Г..
Съдът намира, че следва да се
кредитира заключението на д-р С. Г. като неоспорено, компетентно и обективно.
На 1.10.2018 г.
ищецът заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на причинените му
вреди /л. 25 - л. 29/. След разменена между страните кореспонденция на
6.11.2018 г. му било отказано определяне и изплащане на обезщетение поради
липса на представени доказателства, удостоверяващи вината на застрахования
водач.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 т КЗ
и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими, доколкото във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ
е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и
застрахователят е отказал да плати обезщетение.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от
наказателен съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК,
по основателността на исковете, включително и в частта им за установяване на
деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва
дали са налице всички юридически факти от хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и
съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД
като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: (1) деяние - действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност
на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, каквото не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е
необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи,
че И.Т.Г., като водач на лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ******** е
причинил ПТП на 20.08.2018 г. около 8:00 часа в гр. Русе като при движение по
ул. „Потсдам“ в посока към Мол Русе, на кръстовището й с ул. „Проф Д. Баларев“ при
извършване на маневра „завой наляво“ не пропуснал да премине управляваният от
ищеца, мотоциклет „Сузуки ГСХ 600Ф“ с ДК № ***** В, който се движил по ул.
„Потсдам“ в обратна посока.
На второ място, е налице и противоправност на
деянието, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в
императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД,
изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилото за
предимство по чл. 37, ал.2 ЗДвП, по силата на което водачът на нерелсово пътно
превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи
се по пътя, който той напуска.
На трето място, от събраните гласни и писмени
доказателства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза се установи,
че са причинени неимуществени и
имуществени вреди на ищеца Б.А., изразяващи се в болки и страдания, породени от
претърпените травматични увреждания: счупване на диафизата на дясна бедрена
кост, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост и свързаните с тях разходи за
лечение и рехабилитация.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза
безспорно се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия автомобил - неспазване на
правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и
възникналите в резултат на удара травматични увреждания у ищеца.
На пето място, е налице и вина на деликвента
И.Т.Г.. Законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че
във всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно
поведение, вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието
на презумпция за вина на деликвента, и обстоятелството, че въпреки
предоставената възможност, по делото не бяха ангажирани никакви данни от
ответника и от третото лице помагач за оборването на законовата презумция,
вината следва да се счита установена, поради наличието на презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника ЗК „Лев Инс“ АД за лекия автомобил марка „Тойота
Корола“ с ДК № ********, води до еднозначен извод, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател, по смисъла на чл. 432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Б.А.
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове
срещу ответника са доказани по основание.
По делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства за това поведението на ищеца да не е било съобразено със законови
изисквания или да е допринесло за настъпване на събитието. Нарушения на
правилата в ЗДвП и ППЗДвП не се установяват. При съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен
- да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са
както принципните постановки, застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др.
Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е защитно по характер и
следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е. да е
доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по
т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да отбележи следното: Действително, чл. 189 ППЗДвП
задължава водачите на мотоциклети и на мотопеди
при движение да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните
изисквания. Съобразно с данните по делото, дори и това задължение да не е било
изпълнено от ищеца, наличието на посоченото предпазно средство няма отношение
към размера на обезщетението, защото реално получените при катастрофата
увреждания са извън областта на главата на пострадалия. Наличието на протектор
за колената на мотоциклетиста, както и всякакви други
видове защитни средства в облеклото му не са изрично предвидени в ЗДвП, а са
препоръчителни. Отделно от това съдът съобразява и становището на медицинския
експерт, че фактът че пострадалият е бил на мотор няма връзка по отношение на получените
травми, тъй като в случая се касае до високоенергийни травми, които настъпват
вследствие на голяма сила.
Въведените
възражения за съпричиняване, поради това, че ищецът се движил без включена
къса светлина отпред, с висока скорост, както и че не е имал необходимата
категория А и правоспособност да управлява мотоциклет „Сузуки ГСХ 600Ф“, настоящата инстанция намира за неоснователни освен поради
това, че не са доказани в процеса от заявилата ги страна, още и при съобразяване
практиката на ВКС, посочена по-горе, в която се застъпва становището, че не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Според правилата на граматическото и логическо тълкуване
нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Настоящият съд
заключава, че неправомерни действия или
бездействия на мотоциклетиста, имащи причинна връзка с уврежданията,
респективно допринасящи за нараняванията му, не се установяват по делото.
Спорен между страните е и въпросът за размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Установи се, че
ищецът е получил като резултат от удара счупване на диафизата на дясна бедрена
кост, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложили
директна скелетна екстензия и метална остеосинтеза. Съгласно приетата СМЕ болката при тези
счупвания обикновено е много силна, появява се непосредствено след травмата и
възпрепятства движението на крайника като се засилва при опит за движението му.
При тежка фрактура често се променя функцията на засегнатия крайник. В о. с. з. експертът по СМЕ пък разяснява, че
контрактурата на меките тъкани води до релативно скъсяване на крака поради
изместване на оста на крайника. Заключава още, че с напредването на
възрастта и релативното скъсяване на крайника се очаква засилване на болките в
ТБС и лумбалния отдел на гръбначния стълб. В о. с. з. разяснява, че ако усложненията
продължават по начина, по който са сега, най-вероятно ще стават по-големи с
възрастта. С оглед възрастта на ищеца и ако се приложи нова операция,
физиотерапия или медикаментозно лечение би могло да се стигне до пълно
възстановяване. Изводът,
който се налага от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – показанията
на св. Сали и СМЕ е, че ищецът е търпял сериозни болки, страдания, ограничения
и дискомфорт, продължили с намаляващ постепенно
интензитет в не кратък период от около пет - шест месеца, но без да изчезнат
напълно и до сега. И понастоящем не е настъпило пълно възстановяване, все още
има ограничения в подвижността.
От
друга страна, недоказани останаха твърденията на
ищеца, че след катастрофата започнал да страда от безсъние, често се
будел от кошмарни сънища, което от своя страна водело до постоянна умора и
отпадналост, имал дори прояви на симптоми на депресивни състояния, както и че в
резултат на претърпяното ПТП постоянно се притеснявал от движението по
пътищата. Видно от СМЕ, недоказани се явяват и
твърденията, че му предстои нова оперативна интервенция за изваждане на
металните импланти, доколкото вещото лице заявява, че към настоящия момент това не е наложително и
не предстои.
Поради това, съдът намира за основателно направеното
възражение от страна на ответното застрахователно дружество за прекомерност на
така претендираното обезщетение.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на Б.А. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 37 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 20.08.2018 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 510 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря
на действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца
болки и страдания, както и на тяхната продължителност. При
определяне на размера съдът съобразява още настъпилите усложнения вследствие на
катастрофата, непълното му възстановяване и към настоящия момент, ограченията в
подвижността, които продължава да търпи, както и обстоятелството, че ищецът е
млад човек – на 22 години, редовен студент към момента на ПТП, като вследствие получените
травми е било ограничено и затруднено нормалното му участие в учебните занятия,
а така също и социалната изолация, в която е изпаднал предвид невъзможността да
излиза сам с приятели. Поради това, настоящият състав счита, че исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в
размер на сумата от 37 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран
размер на сумата от 60 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства налага категоричния извод, че от ПТП ищецът е претърпял освен
неимуществени вреди и имуществени такива, изразяващи се в сторените от него
разходи за лечение. Същите се претендират в общ размер на 3488,37 лв. - за
заплащане на болничен престой, лекарства, помощни средства и медицински изделия
като за възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са
представени и приети от съда писмени доказателства - фактури и касови бонове. Неоснователно
е възражението на третото лице помагач за недължимост на заплатените суми за
импланти. Същите са пряко свързани с лечението на получените от катастрофата
счупвания, които именно са наложили извършването на оперативна интервенция за
поставянето им. Според заключението на вещото лице по СМЕ поставените на ищеца
метални импланти не се покриват от НЗОК, поради което платените от него суми в
размер на 2730,00 лв. несъмнено намаляват актива му и представляват имуществена
вреда. Пряко свързани с лечението на ищеца след процесното ПТП са и сторените
разноски за помощно средство – патерица в размер на 43 лв.
Съдът намира обаче, че направените от
ищеца разходи в размер на 40 лв. за снабдяване с медицинско свидетелство не са
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и същите
не следва да се овъзмездяват от ответника, поради което предявеният иск за
заплащането им следва да се отхвърли. Следва да се отвърли и претенцията на
ищеца за заплащане на сумата в размер на 195,37 лв., представляваща
изразходвани средства за лекарства, тъй като липсва дата на издаване на
приложената по делото фактура, въз основа на която същите се претендират.
Отделно от това е налице разминаване в съдържанието на фактурата /брой и видове
лекарства/ и приложените към нея касови бонове въпреки съответствието в
крайната сума /общо по двата касови бона/.
Основателно е и възражението на третото
лице помагач за недължимост на сумата от 480,00 лева
заплатена от ищеца за самостоятелна стая в УМБАЛ „Канев“ АД. Ползването на
самостоятелна стая в лечебното заведение не е медицинска необходимост, а зависи
изцяло от волята на пациента като качеството на лечението и мед. услуги не е в
зависимост от това дали пациентът е в самостоятелна стая или не. Системата на
здравеопазването гарантира еднакво качество и стандарти на медицинското
обслужване (те са и нормативно установени) независимо дали съответните лечебни
заведения предлагат самостоятелни стаи за своите пациенти (чл. 2, чл. 81, чл.
86 от Закона за здравето). Именно затова тази услуга се предоставя срещу
заплащане и на здравноосигурени лица. След като ползването на самостоятелна
стая не е свързано с хода на лечението на пациента и зависи само от неговата
воля, то и не подлежи на обезщетяване поради това, че не е пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Поради това, искът за имуществени вреди
в размер до 2773,00 лв. като основателен и доказан следва да се уважи, а за
горницата над него до пълния предявен размер от 3488,37 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
Основателността на главните претенции
обуславят основателността и на акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази
на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В настоящия
случай третото лице – помагач е релевирало доказателства, че е уведомило
застрахователя на 21.08.2018 г., а ищецът е заявил претенция пред ответника на 1.10.2018
г., т. е. по-ранната дата е 21.08.2018 г. Ето защо законна лихва върху определените от
съда обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е дължима от посочената
дата. Доколкото обаче ищецът претендира лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди от по-късен момент, а именно от датата на на
изтичане на законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетението -
2.01.2019 г., с оглед диспозитивното начало главниците ще се присъдят с лихва
от тази дата до окончателното изплащане.
По разноските:
Видно
от материалите по делото, ищецът не е направил разноски за производството пред
тази съдебна инстанция. Оказаната му от адвокат правна защита и съдействие е
при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложеното по делото
пълномощно /л. 39/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното
искане в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 и §2а от
ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото се
определя от съда в размер на 1968,00 лв. с вкл. ДДС по иска за неимуществени
вреди и 508,93 лв. с вкл. ДДС по иска за имуществени вреди.
Относно
възражението на процесуалния представител на третото лице помагач, касаещо присъждане
на адв. възнаграждение в полза на адвоката на ищеца следва да се отбележи
следното. Както е прието в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение
№ 515/02.10.2015г. по ч.т.д. №2340/2015г., ВКС, І ТО, договарянето на осъществяваната
от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той
не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Ако
обаче противната страна твърди /както е в настоящия случай/, че предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на
поддържаното основание. Подобно доказване по настоящото дело от страна на
третото лице помагач не е проведено, поради което и възражението му се явява
неоснователно.
Ответникът също претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски по делото, които съдът от представените документи
констатира, че възлизат общо на 500,00 лв. за възнаграждения на вещите лица. Съобразно отхвърлената част на исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК лв. ответникът има право на 186,77 лв. разноски.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната
от бюджета на съдебната власт съобразно уважения размер на исковете сума за
държ. такса в размер на 1480 лв. по иска за неимуществени вреди, 110,92 лв. по
иска за имуществени вреди, както и 282,91 лв. заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗК
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.А.,
ЕГН ********** *** чрез адв. Ц.В. САК СУМАТА от 37 000 лв. /тридесет и седем хиляди
лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди, представляващи
претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП, причинено на 20.08.2018
г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Потсдам“ с ул. „Проф. Д. Баларев“ по
вина на И.Т.Г. при управлението на лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № ********,
за когото дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 2.01.2019
г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 2773,00 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ обезщетение
по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, представляващи
изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 2.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Присъдените с решението суми може
да бъдат преведени по банковата сметка на Б.С.А., ЕГН ********** в Банка ДСК
ЕАД IBAN: ***.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.С.А., ЕГН **********
против „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* за заплащане на неимуществени вреди, представляващи
претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП на 20.08.2018 г. за
сумата над 37 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. и за
имуществени вреди от същото ПТП за сумата над 2773,00 лв. до пълния предявен
размер от 3488,77 лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д ДА ЗАПЛАТИ „Адвокатско
дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, ГР. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 СУМАТА от 2476,93 лв. с вкл. ДДС
/две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляващи
адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото
на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Б.С.А., ЕГН **********
*** чрез адв. Ц.В. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д СУМАТА от 186,77 лв. /сто осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк
(България) ЕАД, Русе BIC: ***, IBAN: *** в
размер на 1590,92 лв. /хиляда пестотин
и деветдесет лева и деветдесет и две стотинки/ и депозити за вещи лица 282,91 лв. /двеста осемдесет и два лева
и деветдесет и две стотинки/ по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк
(България) ЕАД, Русе BIC: ***, IBAN: BG68 RZBB 9155 3320 0646 02 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач И.Т.Г., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: