Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036 / 12.4.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер...61...............по описа за...............2021................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Г.Ж.Г. *** против
наказателно постановление № 282а – 110 от
30.09.2020 година на Началника на РУ Карнобат с което на горепосочения
жалбоподател за извършено от
него административно нарушение по чл. 64
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи на основание чл. 257 ал.1
от Закона за Министерство на вътрешните работи му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата си оспорва , че е извършил съответното
административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди
, че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като
издадено в противоречие на материалния закон- ЗМВР и процесуални закон – ЗАНН , като сочи
многобройни според него основание водещи до твърдяната от него незаконосъобразност и моли
съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован не се явява лично, като за него се явява негов
процесуален представител който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по
този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно
призован, не се явява негов законен или негов процесуален представител в съдебно
заседание , като по този начин същият не взема
становище по така подадената срещу
издаденото от него наказателно постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Г.Ж.Г. наказателно
постановление № 282а – 110 от 30.09.2020 година
на Началника на РУ Карнобат е
издадено въз основа на АУАН сер.Г № 522174
от 15.09.2020 година срещу Г.Ж.Г. който констатира за извършено от него административно нарушение на
дата 15.09.2020 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата около 16, 10 часа при извършена полицейска проверка на третокласен път 795 , разклон село
Детелина посока гр. Карнобат жалбоподателят в качеството му на водач на л.а. Мерцедес с
рег. № В 7002 НЗ не е изпълнил
отправените му устни полицейски
разпореждания , като същият по врече на проверката се качил изненадващо бързо в автомобила си и
потеглил в посока гр. Карнобат с които негови действия е осуетил извършването
на полицейска проверка и е попречил на
полицейските служители да изпълнят
задълженията си по служба с което е била
нарушена разпоредбата на чл. 64 ал.4 от ЗМВР и за
което на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР му
е наложено адм. наказание –глоба в размер
на 300 лева.
Преценявайки намиращите се към
административнонаказателната преписка
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намира , че същите са издадени в нарушение
на разпоредбите на чл. 42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН – относно издадения АУАН и чл.
57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и като такива се явяват напълно незаконосъобразни
поради следните съображения : нито в АУАН нито в издаденото въз основа на него
обжалвано наказателно постановление не са описани какви точно разпореждания са
дали полицейските органи на жалбоподателя , чието неизпълнение от негова страна
са довели до извършването на твърдяното
от тях адм. нарушение , като по този начин липсва пълно и точно описание
на нарушението извършено от жалбоподателя и няма описание на обстоятелствата
при които то е извършено , а в наказателното постановление и на доказателствата
които го потвърждават . По този начин твърдяното адм. нарушение от страна на
адм. наказващия орган към жалбоподателя сочен като негов извършител не е конкретизирано
нито от обективна , нито от субективна страна , като по този начин и
актосъставителя и адм. наказващия орган не са посочили изпълнителното деяние на
твърдяното от тях адм. нарушение , което е било санкционирано от тях по Закона
за МВР. Този факт респ. обстоятелство се
потвърждава и от събраните по делото доказателства –гласните доказателства - показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Н. и И.С. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние и свидетелстват , че жалбоподателят е извършител на адм.
нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, но посочват различни по вид разпореждания които не е изпълнил
жалбоподателя , като св. Н. твърди , че жалбоподателя не е изпълнил
разпорежданията дадени на жалбоподателя от св. С. с които последният му е
разпоредил когато жалбоподателя е понечил да влезе в лекия автомобил - да излезе от автомобила , да изгаси двигателя на автомобила и да излезе отвън защото в момента му се извършва полицейска
проверка , а самият св. С. който е дал на жалбоподателя съответните полицейски
разпореждания , твърди , че му е разпоредил когато жалбоподателя се е качил в автомобила - нещо от рода на „ Стой , спри „ .По този
начин не само , че в АУАН и НП не е посочено какво изпълнително деяние като
адм. нарушение от субективна и обективна страна е извършил жалбоподателя , но
това обстоятелство не се установява и от показанията на същите горепосочени
свидетели които твърдят различни обстоятелства свързани с отправените към
жалбоподателя разпореждания вкл. и за тяхното естество и по този начин същите
свидетелски показания си противоречат едни с други и от същите не може да се
установи вярната фактическа обстановка по делото . Следователно в случая има разминаване на
установената фактическа обстановка потвърдена от показанията на горепосочените
свидетели и тази посочена в горепосочените актове на адм. наказващия орган. Същите
горепосочени обстоятелства водят настоящия
съд до извода му , че същият
не може да прецени кои са тези
нарушения извършени от жалбоподателя , тъй като в случая съдът е поставен в
условията да гадае кои са те , което се явява недопустимо и което е налице основание за отмяна на
процесното наказателно постановление . В случая неопределеността в обвинението
е останала и е непреодолима с оглед
установените фактически обстоятелства.Липсата на точно описание на нарушението препятства преценката за материалноправната законосъобразност на
атакуваното НП. Същата изложена неяснота на факти и приложим закон е в такава
степен,че води до липса на предмет на
доказване и обосноваване.Налице е едно бланкетно обвинение, като за
жалбоподателя е неизвестно срещу какво конкретно адм. обвинение следва да гради
защитата си , което пък води до нарушаването на неговото право на защита по реда който му дава ЗАНН .
Освен това следва да се
посочи от настоящия съд , че в настоящия случай е допусната и друга
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление изразяваща се в
това , че в обстоятелствената част на същото
атакувано наказателно постановление,така както е описано извършеното нарушение,
по същество се е стигнало до смесване
фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на
ЗМВР-„неизпълнение разпореждане на орган на МВР,направено в изпълнение на
функциите му“ и „противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите
си“, за които административни нарушения в санкционните норми на чл.257 ал.1 и
чл.264 ал.1 от ЗМВР са предвидени две съответни,различни по размер наказания. Действително
посочено е,,че административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение
на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР.Както в АУАН ,така и в
НП обаче, е посочено едновременно
неизпълнение на полицейско разпореждане
и преченето на изпълнение на служебни задължения,които представляват две
самостоятелни основания за носене на административнонаказателна отговорност,а
именно-по чл.257 ал.1 от ЗМВР и по чл.264 ал.1 от ЗМВР.В обстоятелствената част
на НП е описано извършването на две нарушения.Отразено е,че е нарушена една
правна норма,която не поглъща състава на двете нарушения,а е наложена една
санкция. Поради това липсва яснота за
какво адм. нарушение жалбоподателят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност-за това,че не е изпълнил разпореждане на
орган на МВР или за това,че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни
функциите си,или и за двете нарушения.Констатираната в наказателното
постановление неяснота при описание на вмененото във вина на жалбоподателя
административно нарушение,води до пак до ограничаване възможността за
санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представлява
съществено нарушение,което допуснато в производството по налагане на
административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Следователно въз основа на събраните по делото
доказателства , не може да се установи,
че жалбоподателят е извършил приписваното
му административно нарушение по ЗМВР , описано
в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
тъй като не се събраха доказателства установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение .
Отделно и АУАН и горепосоченото издадено въз основа на него наказателно
постановление са издадени от адм. наказващия орган в нарушение на материалния
закон- ЗМВР и процесуалният такъв – ЗАНН и съдържат пороци , които са от
категорията на абсолютните водещи до тяхната незаконосъобразност , които са
посочени от съда по- горе, които не може да бъдат санирани и затова процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно
постановление № 282а – 110 от 30.09.2020 година
издадено от Началника на РУ Карнобат против Г.Ж.Г. с ЕГН ********** *** , същият и с адрес за
призоваване гр. Бургас ул. Оборище № 85 ет. 2 с което за извършено от него адм. нарушение на дата
15.09.2020 година на разпоредбата на чл. 64 ал.4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал.1 от ЗМВР му е наложено адм. наказание – глоба в размер
на 300 лева , като напълно незаконосъобразно .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: