№ 762
гр. Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело №
20222100100139 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Р. Б. Д., от гр. К.,
Община П., с която претендира осъждане на „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да й заплати следните
суми: 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП,
настъпило на 15.12.2021 год. на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община
Несебър, за което е образувана Щета № 0000-1000-03-21-7825/2021 год. при
ответното дружество, и 3500 лева – обезщетение за имуществени вреди
(разходи за медицинско обслужване по Фактура №№ 125311/21.12.2021 год. и
**********/23.12.201 год.), последица от същото ПТП, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от
23.12.2021 год. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, дължимо върху двете главници и върху
законните лихви върху тях, начиная от 31.12.2021 год. до окончателното
изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните
разноски.
Исковата молба е допълнена и уточнена с писмена молба от 18.03.2022
год., както и устно, в проведеното на 28.09.2022 год. открито съдебно
1
заседание.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 499, ал. 1, чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ във вр. с чл. 86,
ЗЗД.
Ответното АД оспорва допустимостта на исковете – поради неизтичане
на срока за произнасяне по чл. 496 във вр. с 498, ал. 3, КЗ; оспорена е и
основателността на исковете – поради липса на виновно поведение на водача
на лекия автомобил, поради прекомерност и недоказаност на главниците,
както и поради съпричиняване на вредите от пострадалата ищца, в т. ч. и по
отношение възстановителния период. Ответникът моли за прекратяване на
делото или за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на деловодните
разноски; ангажира доказателства. В условие на евентуалност – при пълно
или частично уважаване на исковете, ответникът е предявил възражение за
прихващане с дължимите му от насрещната страна деловодни разноски за
настоящото дело.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на
производството поради неспазване изискванията на чл. 498, ал. 1, КЗ за
неоснователно. Видно от данните по делото, ищецът е претендирал от
ответника заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, съгл. представените писмо и известие
за доставяне на 23.12.2021 год. (л. л. 85-87 по описа на делото). По тази
претенция ответникът е отговорил с писмо от 31.12.2021 год., с което е
изискал представяне на документи по чл. 106, КЗ. И към настоящия момент
липсват данни за произнасяне по претенцията на пострадалата, а и с оглед
оспорването на исковете в съдебния процес, следва да се приеме, че е налице
отказ на застрахователя, поради което искът е допустим, на основание чл. 498,
ал. 3, предл. второ, КЗ. За пълнота на изложението следва да се има предвид и
фактът, че указанието на застрахователя към пострадалата ищца да представи
допълнителни писмени доказателства, съгл. писмото на л. 84 по описа на
делото, е свързано с документи, за които не е установено дали са
съществували към момента на съставяне на писмото, поради което ищецът е
бил поставен в невъзможност да изпълни указанието на застрахователя. На
ответника е бил представен съставеният констативен протокол за ПТП,
поради което отказът на застрахователя за произнасяне по претенцията за
2
щета е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1, КЗ.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 18.50 ч. на 15.12.2021 год.,
на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община Несебър, е възникнало ПТП,
при което л. а. „Пежо Партнер“, рег. № А5830КР, управляван от С. В. М., е
блъснал пресичащия пътното платно пешеходец Р. Д.. За произшествието е
бил съставен констативен протокол от 15.12.2021 год.; от него и от приетото
по делото заключение по автотехническа експертиза се установява, че
пешеходецът е навлязъл на пътното платно, с цел да го пресече на
нерегламентирано за това място, като разстоянието от мястото на сблъсъка до
най-близката пешеходна пътека е 40.43 м., а до светофара на близкото
кръстовище – 38.63 м. до.
Ищецът сочи, че вина за настъпване на произшествието носи водачът
на лекия автомобил, който, поради движение с несъобразена скорост, не
успял да спре навреме.
Ответникът счита, че водачът на лекия автомобил не е извършил
нарушение, а вина за настъпилото ПТП носи единствено пешеходецът Д.,
която пресякла пътното платно на необозначено за това място, в неосветен
район, в тъмната част от денонощието, при дъжд, облечена с тъмни дрехи и
носеща чадър.
Вследствие от описаното произшествие ищецът Р. Д. е претърпяла
многобройни контузии, представляващи средна телесна повреда: счупване на
десен крак, дясно рамо, дясна ръка, контузия на главата – открита рана,
натъртвания и охлузвания по цялото тяло; съставени са епикризи и протокол
за оперативни протоколи; поставени са й импланти в ръката и крака. С
Експертно решение № 91115/01.11.2022 год. на ТЕЛК на пострадалата Р. Д. е
признато пожизнено 86 % трайно намаление на работоспособността.
Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за
управлявания от С. М. лек автомобил е бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника-застраховател.
Ищецът Р. Д. твърди, че в резултат от процесното ПТП се е
възстановявала дълго време; била обездвижена, на легло, обслужвана изцяло
3
от съпруга си и от сина си; била стресирана и уплашена, а нормалният й
живот на физически и психически здрава жена бил променен изцяло в
негативна посока. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свидетеля
Д. Д., д. на ищцата, който твърди, че в резултат от инцидента Р. изпитвала
силни болки, а животът й на активна, поддържана и грижеща се за себе си
младееща жена съществено се влошил; след изписването й от болницата тя не
можела да се движи 3-4 месеца, а синът й я обслужвал изцяло, вкл. с
памперси; депресирала се, не говорела и не излизала извън двора на дома си.
Според показанията на свидетеля Д. Д., с. на ищцата, Р. започнала да прави
опити да се движи самостоятелно 7 месеца след инцидента, през който период
ползвала тоалетна инвалидна количка за голяма нужда, памперси;
понастоящем тя изпитвала страх от автомобили и не можела да спи нощем.
По делото са приети основно и допълнително автотехнически
експертни заключения, които съдът цени като обективни и безпристрастни. В
допълнителното заключение е посочено, че възникването на процесното ПТП
е пряка последица от противоправното поведение на пешеходеца Р. Д. и на С.
М., водач на л. а. „Пежо“. Вещото лице сочи, че, предвид дължината на
спирачния му път, лекият автомобил се е движил със скорост от 52 км/ч.
Според вещото лице от медицинската експертиза, в съставените
медицински документи, представени по делото, детайлно са описани
травмите на ищеца Р. Д.: счупване на туберкулум майорис на дясната раменна
кост, счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, счупване
на дясна пубисна кост, луксация на 3 и 4-ти пръст на дясната длан и рана на
главата (без неврологични увреждания); претърпените две оперативни
интервенции. В устното си пояснение на експертизата вещото лице сочи, че
към настоящия момент свободното движение на рамото, на 4 от пръстите на
дланта и на дясната колянна става не са възстановени и е малко вероятно
пълното им възстановяване; налична е остатъчна болка, а походката на
ищцата, ползваща бастун след произшествието, все още е щадяща.
По делото е прието и заключение по психологическа експертиза, в
което са отразени неблагоприятните промени в емоционалното и
психическото състояние на Р. Д. – честите неврози, изпитвания страх от
автомобилно движение, нежеланието й да излиза извън дома си; със
симптоми на тежка депресия и силно увеличена ситуативна тревожност.
4
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за доказан по основание. Нормата на чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за репариране на имуществените и неимуществените вреди,
нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В настоящия
казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на
отговорността на С. М., в качеството на водач на л. а. „Пежо Партнер“, рег. №
А5830КР. Деликтната отговорност на виновния водач е покрита от
застрахователя-ответник, съгласно предмета на задължителната застраховка,
който отговаря за претърпените от ищеца вреди (98-2010-І ТО на ВКС).
Виновното поведение на водача С. М. за причиняване на процесното ПТП се
установява от съставения констативен протокол (срещу верността му не е
проведено насрещно доказване от ответника) и от приетото експертно авто-
техническо заключение, което съдът цени като обективно и компетентно.
Макар и при възникване на произшествието водачът да е управлявал
автомобила със скорост от 52 км/ч, т. е. съвсем близка до разрешената от
закона – 50 км/ч, налице е явно неспазване разпоредбата на чл. 20, ал. 2,
ЗДвП, тъй като избраната скорост на движение не е била съобразена с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и така водачът самоволно се е поставил в
невъзможност да спре пред предвидимо препятствие – навлезлия на пътното
платно пешеходец Р. Д.. Водачът М. не се е съобразил в достатъчна степен
със средата, в която се е движил (урбанизиран район, с разполоЖ. в близост
автогара, светофарно кръстовище и търговски обекти, неосветена част на
пътното платно), с ранния вечерен час на делничния ден, с тъмнината и
дъжда, които ограничават добрата видимост; той е следвало да избере
значително по-ниска скорост на движение, особено предвид необходимостта
да спре пред близкия светофар, подаващ му сигнал с червен цвят и отстоящ на
малко над 38 м. (вж. показанията на свид. С. М. в откритото съдебно
заседание на 26.10.2022 год.). Предвид изложеното, възражението за
ответника за липса на виновно и противоправно поведение на водача е изцяло
неоснователно. Липсата на доказателства в подкрепа на това възражение
мотивира съда да приеме, че не е оборена презумпцията за виновност по чл.
45, ал. 2, ЗЗД, поради което деликтната отговорност на водача С. М. следва да
бъде ангажирана.
5
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредата от пострадалия ищец – чл. 51, ал. 2, ЗЗД, тъй като
Р. Д. е направила опит внезапно да пресече пътното платно на необозначено
за това място, при ограничена видимост. Ищцата е навлязла на пътното
платно в тъмната част на денонощието, без да има условия за водачите на
ППС да я възприемат от достатъчно голямо разстояние, а и предвид
облеклото й от тъмни дрехи, дъжда и липсата на осветеност в района, е
създадена ограничена видимост за водача С. М.. Ищцата е пренебрегнала
възможността да пресече платното на разположената в близост пешеходна
пътека или до светофарната уредба; тя не е извършила действия, с които ясно
да манифестира на водачите на ППС намерението си на навлезе на пътното
платно и да го пресече, а е създала преки предпоставки за настъпване на ПТП.
Ищцата не е съобразила поведението си с пътните знаци и пътната
маркировка и е създала опасност за движението, при грубо нарушение
императивите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1, чл. 113 и чл. 114, т. 1 и 2, ЗДвП,
поради което съдът приема, че приносът й за настъпване на произшествието в
цифрово отношение следва да бъде определен на 60 % и той бъде взет
предвид при определяне размера на обезщетението, на основание чл. 52, ЗЗД.
Поведението на ищцата при пресичането на пътното платно е било крайно
рисково и е допринесло до настъпване на увреждането (Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 год. по тълк. д. № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС).
Ищецът не е провел насрещно доказване, за опровергаване твърдението на
застрахователя за съпричиняване, поради което съдът намира, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между поведението на пешеходеца Р. Д.,
нарушила правилата на ЗДвП, и настъпилото увреждане в резултат от
възникналото ПТП (Определение № 263/18.05.2021 год. по търг. д. №
1872/2020 год. на II ТО на ВКС).
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, последица от процесното ПТП от 15.12.2021 год.,
съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи
критерия на справедливостта (213-2000-ВКС). От съставените медицински
документи, от заключението по медицинската и психологичната експертизи и
от показанията на разпитаните свидетели съдът установява, че ищецът Р. Д. е
претърпяла болки и емоционални болки и страдания вследствие
травматичните й увреждания – счупвания, контузии и рани. Съдът счита, че
6
физическите травми на ищеца, които са пряка последица от процесното ПТП,
са повлияли негативно върху нормалното й ежедневие на физически и
психически здрав и трудоспособен човек, енергичен и жизнен (вж.
показанията на свид. Д. Д., д. на ищцата). В резултат от произшествието
ищцата е била имобилизирана за период от 7 месеца, претърпяла е две
оперативни интервенции, като последиците от уврежданията не са отшумели
в пълна степен и понастоящем – по отношение движението на дясната
раменна става, дясното коляно и 4 от пръстите на дясната ръка. Ищецът Р. Д.
е изпитала значителни болки, последица от множеството фрактури в
съчетание с кръвозагубата, според заключението на вещото лице, т. е.
последиците от процесното ПТП не могат да бъдат приети за незначителни и
с краткотраен ефект. След травмите животът на ищеца Д. не се е възстановил
в пълния му нормален обем – налице са били неблагоприятни фактори,
свързани с емоционални и физически затруднения в ежедневието й, в личното
й хигиенно обслужване, както и в грижите за семейството и домакинството.
Настъпилият вредоносен резултат за пълноценното функциониране
движението на тялото на ищеца е констатиран и от ТЕЛК, определил
пожизнено много висока степен на намалена трудоспособност. Вредоносни
последици са настъпили и по отношение психологическото равновесие на Р.
Д., изразяващи се в тежка клинична депресия – съгл. становището на вещото
лице по приетата съдебно-психологическа експертиза. Както е посочило
вещото лице, причина за тази депресия представлява процесното ПТП, като
съдът намира за недоказано възражението на ответника, че депресията е
последица от друг фактор. По отношение депресивното състояние на Р. Д.
също е налице съпричиняване от нейна страна, изразяващо се в пълно
бездействие за предприемане на активни действия за преодоляване на
емоционалния срив. Съдът съобразява в съвкупност релевантните
обстоятелства – вида, мястото, характера и броя на уврежданията (по главата
и крайниците), вида и продължителността на проведените медицински
интервенции и лечение, ограничаването на двиЖ.ята на тялото и крайниците,
интензивните болки и страдания, влошения начин на живот на пострадалата,
затрудненията в ежедневните й дейности, вкл. в хигиенното самообслужване,
ограничаването на социалните контакти, получения посттравматичен стрес,
изразяващ се в емоционална потиснатост, тревожност, притеснение да пътува
в автомобил и да стои в близост до автомобилно движение; негативната
7
прогноза за пълно възстановяване движението на раменната става – така и
Определение № 245/21.04.2022 год. по търг. д. № 1396/2021 год. на II ТО на
ВКС. При съвкупното разглеждане на тези обстоятелства съдът приема, че
травмите от процесното ПТП са рефлектирали в осезателен физически и
емоционален дискомфорт, които са засегнали нормалното физическо,
психическо и емоционално състояние на Р. Д. (вж. 248-2018-І ТО на ВКС и
227-2018-ІІ ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК; 104-2014-І ТО, 88-2014-
ІІ ТО на ВКС). Изложеното мотивира съда да приеме, че справедливото по
размер обезщетение, съобразено с излоЖ.те по-горе фактори, вкл. с възрастта
на ищеца (68 год. към деня на инцидента) и с инфлационния процес в
страната към момента на настъпване на вредите (вж. Решение №
50183/27.03.2023 год. по търг. д. № 1624/2021 год., Решение № 21/07.03.2022
год. по търг. д. № 89/2021 год. и Решение № 22/11.03.2022 год. по търг. д. №
117/2021 год., трите на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК), възлиза
на 80 000 лева, то представлява адекватен паричен еквивалент на
претърпените от ищеца болки и страдания, на причинените му за изминало
време психически и физически дискомфорт, емоционални и психологически
страдания.
При съобразяване със задължителните указания за правилното
прилагане на закона – Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 год. по тълк.
д. № 1/2021 год. на ОСГТК на ВКС, с приетата от съда величина на
съпричиняване – 60 %, следва да бъде намалено определеното обезщетение, т.
е. то възлиза на 32 000 лева. За посочената сума главният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до претендираното
обезщетение от 150 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази
горница.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
неоснователност на исковете поради изплатено на пострадалата обезщетение
от работодателя – за претърпяната от нея трудова злополука.
Доказателствената тежест за това обстоятелство (плащането на сума от
работодателя на посоченото основание) се носи от ответника, който не е
ангажирал доказателства за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен
факт за липса на претенция на служителя Д. към работодателя й – съгл.
изявлението на процесуалния представител на ищцата в откритото съдебно
заседание на 28.09.2022 год.; няма доказателства процесното събитие да е
8
признато за трудова злополука от НОИ, нито за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от работодателя.
Съдът намира за основателен и главния иск за имуществени вреди от
общо 3500 лева. Това вземане произтича от направените от ищеца парични
разходи за закупуване на медицински материали, във връзка с оперативното
лечение и травмите от разгледаното ПТП. Според представените две фактури,
разходите от 1890 лева и 1610 лева представляват цената на интрамедуларен
тибиален пирон, имплант и заключваща плака. Използването на тези
материали при двете оперативни интервенции на Р. Д. е установено в
заключението на вещото лице по приетата медицинска експертиза,
неоспорено от ответника в тази част. Делото не съдържа данни за извършено
от ответника частично или пълно плащане на сумата, поради което искът е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Върху дължимите две главници – 32 000 лева и 3500 лева, следва да
бъде присъдено и обезщетение за забава, чиято начална дата бъде определена
по реда на чл. 497, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 429, ал. 3, КЗ (вж. Решение №
128/04.02.2020 г. по търг. д. № 2466/2018 год. на I ТО на ВКС, постановено по
чл. 290, ГПК). Съгласно цитираната практика на ВКС, обезщетението за
забава се дължи от застрахователя от момента на уведомяването от
пострадалия, като за периода от датата на деликта до уведомяването
отговорността на застрахователя по чл. 86, ЗЗД е изключена. Както бе
посочено по-горе в настоящото решение, ищецът е представил всички
необходими и притежавани от него документи по чл. 106, ал. 3, КЗ, поради
което не е било налице основание за изискване на несъществуваща
допълнителна документация. Данните по делото сочат, че ответникът-
застраховател е уведомен за претенцията на ищеца на 23.12.2021 год., според
известието за доставяне – л. 87 по описа на делото, поради което, с оглед
бездействието му да плати или да постави отказ, вземането по чл. 86, ЗЗД е
възникнало на същата дата, т. е. акцесорният иск следва да бъде частично
уважен, а отхвърлен в частите за присъждане за обезщетение за забава върху
главниците и върху обезщетението по чл. 86, ЗЗД, считано от 31.12.2021 год.
Частичната основателност на предявените главни искове налага
уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото
разноски в съответен размер – 273 лева за ищеца, 863 лева за ответника,
9
съобразно представените от тях списъци по чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 3,
ГПК.
Предвид частичното уважаване на главните искове, съдът следва да се
произнесе по изявлението на ответника за съдебно прихващане – то е
неоснователно, предвид законовата забрана на чл. 437 във вр. с чл. 369, ал. 3,
КЗ, която следва да бъде приложена по аналогия и за деловодните разноски в
съдебния спор между застрахователя и увреденото лице. Неуваженото
възражение за прихващане не следва да бъде включено в диспозитива на
решението, съгл. т. 2 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2020 от
18.03.2022 год. по тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 78, ал. 6, ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на БсОС държавна такса от 820
лева върху уваЖ.те главници, съгл. Определение № 222/31.01.2022 год. по
настоящото дело.
В полза на адв. Н. Д., процесуален представител на ищеца, съдът
следва да присъди възнаграждение в размер от 3860 лева, както и ДДС в
размер от 772 лева, или общо 4632 лева, на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ
във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 2 и 4 и § 2а от Наредба №
1/2004 год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.
1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Р. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
К., Община П., ул. „М.“ № *, сума в размер от 32 000 (тридесет и две хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически болки
и страдания, психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП,
настъпило на 15.12.2021 год. на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община
Несебър, за което е образувана Щета № 0000-1000-03-21-7825/2021 год. при
10
ответното дружество, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 32 000 лева, начиная от 23.12.2021 год. до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над
32 000 лева до претендираните 150 000 лева, акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава върху тази горница, начиная от 23.12.2021 год. до
окончателното й изплащане, както и акцесорния иск за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата от 150 000 лева и върху
обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от 31.12.2021 год. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.
1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Р. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
К., Община П., ул. „М.“ № *, сума в размер от 3500 (три хиляди и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (закупени
медицински материали, съгласно Фактура №№ 125311/21.12.2021 год. и
**********/23.12.2021 год.), последица от ПТП, настъпило на 15.12.2021 год.
на ул. „Чайка“ в КК „Слънчев бряг“, Община Несебър, за което е образувана
Щета № 0000-1000-03-21-7825/2021 год. при ответното дружество, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата
от 3500 лева, начиная от 23.12.2021 год. до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава върху
главницата и върху обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от 31.12.2021 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Р.
Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., Община П., ул. „М.“ № *, деловодни
разноски в размер от 273 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца Р. Д.: IBAN:
BG70 BPBI 7942 4078 3614 01.
11
ОСЪЖДА Р. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., Община П., ул. „М.“
№ *, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, деловодни
разноски в размер от 863 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Бургаския окръжен съд държавна такса в размер от 820 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на
адв. Николай Николаев Димитров, АК-София, с адрес гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, офис 4, адвокатско възнаграждение в размер от 4632 лева с вкл.
ДДС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12