№ 2719
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100508597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 172/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 87 с-в, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Х. Л. С., ЕГН *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******* сумата от 120,34 лв. – главница, представляваща сбор от стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., както и дължима сума за реално
потребена енергия, отразена в № **********/31.07.2015 г., за имот, находящ се в гр. София,
общ Изгрев, ул. ******* студио № 2, с аб. № *******, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.04.2018 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по в производството по ч. гр. д. № 25926/2018 г. по описа на СРС, 87 състав,
като е отхвърлен иска за главница в останалата част до пълния предявен размер от 133,99
лв., като неоснователен.
С решението е осъдена Х. Л. С., ЕГН ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59,21 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 98,69 лв. – разноски в исковото производство. С решението
е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на Х. Л. С., на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 63,14
лв. – разноски в исковото производство.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Х. Л. С..
Жалбоподателката твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
неправилно. Твърди, че възстановяването на каса на ответника на сума в размер на 33,04
лева на 21.08.2018 г. представлявало изрично признание от страна на ищеца, че
задълженията на ответника били погА.и. Твърди, че са допуснати фактически грешки в
ССчЕ. Поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното
възражение за погасителна давност на претендираното задължение. Счита, че
1
първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди съществена част от относимите към спора
факти. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете - отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата "Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, тъй като същото е правилно. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта, с която е отхвърлен иска за главница в частта над 120,34 лева до
пълния предявен размер от 133,99 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Настоящият състав споделя мотивите и на осн. чл. 272
ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав
намира, че следва да се добави следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и
че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че ответницата е собственик на студио(ателие) № 2, находящ се в
гр. София, общ. Изгрев , ул. „******* и има качеството на потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 г од. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
/редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Не се спори също така относно стойността на доставената топлинна енергия за
периода от м.май 2014 г. до м.април 2015 г. Спорът е концентиран върху това дали
претендираното от ищеца вземане е погА.о. Както във възражението в срока по чл. 414 ГПК,
така и в отговора на исковата молба, ответникът поддържа, че сумата е погА.а чрез
прихващане със сума в размер на 200,76 лева по изравнителна сметка от 07.07.2018 г. за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Съгласно приетата по делото обща фактура № 65175137/31.07.2015 г., общата
дължима сума за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е в размер на 669,25 лева. От
приетото по делото заключение на ССчЕ, което при преценката му по чл. 202 ГПК
настоящият състав намира за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че при ищеца за процесния период на абоната е създадена съдебна сметка с
номер 139034. За процесния период са изчислени суми от ФДР в размер на 669,27 лева, от
които суми по фактури 463,86 лева и суми за доплащане 205,41 лева. За процесния период
са отчетени плащания и прихващания, всички извършени преди датата на завеждане на
иска, както следва: 130,30 лева (вкл. 1,32 лева отстъпка) платени по прогнозни стойности на
18.03.2015 г.; 87,60 лева, платени по прогнозни стойности на 16.06.2015 г.; 133,99 лева
прихващане от изравнителна сметка за връщане от м. 07.2016 г. на 15.08.2016 г.; 70,85 лв.
платени по обща фактура от 31.07.2015 г. до 22.12.2016 г. ( в това число 17,36 лв. главница и
53,49 лв. лихва); 32,08 лв. ,платени по обща фактура от 31.07.2015 г. до 31.01.2017 г. ( в т.ч.
30 лева главница и 2,08 лева лихва); 100 лева платени по бща фактура от 31.07.2015 г. на
31.01.2017 г.( в т.ч. 98,87 лева главница и 1,13 лева лихва); 37,14 лева прихващане от изр.
с/ка за връщане от м. 07.2017 г. на 18.08.2017 г. Общо погасявания за процесния период от
2
плащания и прихващания са 591,69 лева, в това число 535,28 лева главница и 56,70 лева
мораторна лихва. Прихващания и връщане в общ размер на 46,69 лв. представляват
изравнителна сметка за връщане от м. 07.2018 г. Със сумата от 13,65 лв. са погА.и
задължения по прогнозни стойности за м. 05-07.2018 г., а сумата от 33.04 лева е
възстановена на абоната. И прихващането и връщането са отчетени през м. август 2018 г. , а
процесното вземане е прехвърлено в съдебно през м. 04.2018 г. При проверка по съдебната
сметка и при ищцовото дружество не са установени данни за плащане на процесните суми
от 133,99 лева.
По делото е постъпила справка от ищцовото дружеството, че към м. 07.2018 г. е
издадена обща фактура за реален разход за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. на
стойност 178,62 лева. За същия период са начислени и заплатени 225,31 лева. От сумата за
получаване в размер на 46,69 лева, на ответника е възстановена сумата от 33,04 лева, а със
сумата от 13,65 лева са погА.и сметки за м. 05, 06 и 07.2018 г., като по делото е прието и
заявление от ответника, с което заявява, че желае сумата от 33,04 лева да й бъде изплатена
на каса (чиято формална доказателствена сила не е опровергана, нито оспорена в процеса).
Следователно възражението, че процесната сума е била погА.а е неоснователно. Не
се установява нито плащане, нито пък предпоставките на прихващане. От доказателствената
съвкупност по делото не се установява ответникът да е кредитор на насрещно вземане в
размер на 200,76 лева, доколкото се установява, че по общата фактура за м. 07.2018 г., за
периода м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. са начислени и заплатени 225,31 лева, а реалният
разход е 178,62 лева. Според ССчЕ от разликата от 46,69 лв. – със сумата от 13,65 лева са
погА.и задължения по прогнозни стойности за м. 05 - м.07.2018 г., а сумата от 33,04 лева е
възстановена на абоната съгласно заявление от 21.08.2018 г. от ответника. Противно на
доводите на жалбоподателя, от възстановяването на каса на сумата от 33,04 лева не следва
извод за признание за липса на просрочени задължения. Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадена на 24.04.2018 г., т.е. вземането е било вече съдебно предявено. Принципно
признанието на факт следва да се преценява с оглед всички събрани по делото доказателства
/ в този смисъл Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС/, а в случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва
извода, че претендираният размер от 120,34 лева съществува и не е погА. нито чрез
плащане, нито чрез прихващане.
Възражение за погасителна давност е от категорията възражения, които се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба /Решение № 85 от 17.06.2011
г. по т. д. № 682/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. Доколкото същото не е направено в срока по
чл. 131 ГПК, направеното в последното открито съдебно заседание възражение се явява
преклудирано и правилно не е било разгледано от първоинстанционния съд. Неотносими се
явяват доводите на жалбоподателя относно мотивите на съда да отхвърли частично иска,
доколкото предмет на въззивно обжалване е решението, в частта, с която искът е уважен по
арг. от 269 ГПК.
Налага се извода, че първоинстанционният съдебен акт, в частта с която е признато за
установено задължение в размер на 120,34 лева е правилен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 172/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 87 с-в в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4