Решение по дело №16/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 468
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

 Номер……                    Година  2020                    Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД       ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На деветнадесети февруари                Година  две хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                            № 16                           по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Г.К. против НП № 17-0819-006374/28.12.2017 г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР -Варна, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на А.К. е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв.

                Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване, от процесуално легитимиран субект – наказания с НП, поради което е приета от съда за разглеждане.

              С жалбата се иска отмяна на НП като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. НП не съдържало всички реквизити, не било описано нарушението от фактическа страна и не било доказано. Не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като било описано, че е в община Аксаково, но всъщност било  около с. Тополи, закъдето не се изисквала винетна такса. Не била на правена преценка за маловажност на случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

                Редовно призована, въззивницата  не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Данев, който моли да бъде уважена жалбата на посочените в нея основния.         

                Представител на въззиваемата страна не се явява. Изразява становище в писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.

 

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

                На 09.11.2017 г. около 12.20 часа в Община Аксаково  на път  Първи клас № І-2 в посока гр. Варна, на около 500м.  преди кръстовището за гр. Игнатиево, въззивницата К. управлявала л.а. с РЕГ №  В 9720 ВК, собственост на трето лице, за който не била заплатена винетна такса.        

                Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя без възражения.

                Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:  материалите по АНП – АУАН, справка за нарушител от региона, справка за автомобила и заповед за компетентност.             

                 Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.

                АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН . Нарушението е описано  пълно и точно от правна и от фактическа страна, АУАН е връчен по съответния ред и не са налице съществени процесуални нарушения.

                Правилно е приложен материалният закон.

                Съгласно чл.10 ал.3 от ЗП списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. С решение № 945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища е утвърден списъка на републиканските пътища, съгласно приложение №1 и е приет списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, съгласно приложение №2. Първокласен  път 2 е пътят „ Граница Румъния - Русе - Цар Калоян - Разград - Шумен - Девня – Варна“, за които се събира винетна такса. В същия списък е посочено, че винетна такса не се дължи за движение в рамките на населеното място, обозначено с табели Д11 и Д12 от ППЗДвП, както и за обходните и околовръстните пътища.

В жалбата се твърди, че мястото на управление на МПС е различно от посоченото в АУАН, но за това не се ангажират доказателства. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид липсата на доказателства за противното, съдът приема за установено, че мястото на управление на МПС е такова, каквото е описано в редовно съставения АУАН. Освен това, посоченото в жалбата „ до с. Тополи“ не изключва това да съвпада с описаното в АУАН „около 500 м. преди разклона за гр. Игнатиево“. И в двата случая за управление на МПС по път І-2 извън населено място, към датата на  деянието се дължи винетна такса.

                Управлението на МПС за превоз на пътници с до осем места с мястото на водача, по републикански път, извън населено място, обозначено с табела Д11 и Д12, когато този път не е обходен или околовръстен, без за това МПС да е платена дължимата винетна такса, е нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП и е наказуемо по чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП. Именно за това е наказан въззивника, поради което материалният закон е приложен правилно.  Доказателствата са достатъчни за да се направи извод за извършване на нарушението, а и в съдебно заседание въззивната страна не ангажира доказателства за обратното.

                Наказанието е справедливо. АНО е лишен от оперативната самостоятелност да прецени размера на глобата, който е константно определен от законодателя. Липсва законова възможност за определяне на глобата в размер, различено от предвидения в закона.

                НП следва да бъде потвърдено и  предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение. С оглед липсата на  правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че същото следва да е в размер на 80 лева.

 

                Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 17-0819-006374/28.12.2017 г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР -Варна, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на А.К. е наложено наказание “глоба” в размер на 300лв.

 

                ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН **********  да заплати на ОД на МВР – Варна възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 / осемдесет / лева.

 

                Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски административен съд.

 

                                                  СЪДИЯ: