№ 22
гр. Бургас, 31.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20232000500440 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Въззивникът М. И. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат С.
Х. от Адвокатска колегия – Пловдив, надлежно упълномощена.
Въззиваемата страна Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор при Апелативна прокуратура –
Бургас – М.Д..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 29.01.2023г. становище
от Прокуратурата на Република България, чрез юрк. Ц. М., в което заявява, че
е в невъзможност да присъства в насроченото за днес съдебно заседание, но
не възразява да се даде ход на делото, в случай че са налице предпоставките
за това.Заявява, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба, няма
доказателствени искания. Изразява становище по съществото на спора.
Претендира юрк.възнаграждение, съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ.
АДВОКАТ Х.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Д.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
други процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен
с Определение № 541/13.12.2023 година, с което въззивната жалба на М. И. Д.
от гр. Бургас против Решение № 260012 от 12.10.2023г., постановено по гр.
дело № 2884/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е приета за допустима
и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Постъпило е изисканото НАХД № 525/2018г. на Районен съд Бургас.
АДВОКАТ Х.: Поддържаме въззивната жалба с направените
доказателствени искания. Моля да се приеме постъпилото НАХД, ведно с
преписките по ДП. Нямам възражения по доклада на съда.
Бих искал да представя едно допълнително доказателство -
оригиналния протокол за доброволно предаване на мобилен телефон от
26.11.2015 година. То е приложено по изисканото дело, но това днес го
представяме за сравнение, тъй като се твърди в досъдебното производство
/ДП/, че това не е оригиналния протокол, а ние твърдим обратното.
Протоколът, находящ се в НАХДело е с добавени реквизите в отсъствието на
доверителя ми, тогавашен обвиняем.
ПРОКУРОРЪТ: Според мен, няма спор по оригиналния протокол за
принадлежностите към него, защото той е приет по наказателното дело и след
това този телефон е отнет с разпореждане на съда. Това не е ново
доказателство.
АДВОКАТ Х.: Представяме го сега този протокол, защото ние искаме
съдът да има лично впечатление от него. Ние твърдим, че това е
оригиналният протокол за доброволно предаване и той се различава от
протокола за доброволно предаване, който се съдържа по преписката в
ДП,защото там има дописани допълнително принадлежности, които тук не са
2
отразени.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: Този протокол, приложен в досъдебното
производство е дописан без мое знание и без мое присъствие. Дописана е SD
картата.
АДВОКАТ Х.: Ние твърдим, че SD картата, която му е върната след
приключване на наказателното производство не е същата, която е била в
телефона на доверителя ми.
ПРОКУРОР Д.: Аз си оставам на моето становище, че това не е ново
обстоятелство.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: АНД №525/18г. , по описа на Районен съд-Бургас,
заедно с ДП №1353/15г. на Първо РПУ към ОД на МВР Бургас, се прилага
едва сега. Този протокол, въз основа на който съдилищата са се произнесли с
осъдителни за мен решения и отнемане на информация, т.е. с отнемане на
телефона в полза на държавата, са на база данни снети от SD картата, а тази
SD карта е дописана, защото ако сега приемeте АНД-то, аз ще Ви моля да
сравните тези два протокола - този, който днес представяме и този, който е
приложен към НАХДелото. Ще видите, че има разлика. Той се намира в том
1, в началото.
ПРОКУРОР Д.: Предмета на делото касае паметта на телефона, защото
и самият ищец е заявил, че въпросната информация, която е предмет на
авторското право се е съдържала в паметта на телефона и тя е изследвана. Не
става въпрос въобще за съдържанието на тази SD карта, която също е
изследвана и има изготвена експертиза. Така, че тази SD карта е извън
предмета на обсъждане по настоящото дело и дали е дописана или не, това не
е от съществено значение за решаване на спора по настоящото дело.
СЪДЪТ, с оглед представения днес от въззивника протокол за
доброволно предаване от 26.11.2015 година за извършване на справка с
намиращия се в новоприложеното НАХД № 525/2018г. на Районен съд -
Бургас, извърши справка за идентичност на съдържанието с протокол за
доброволно предаване от 26.11.2015 година, приложен на лист 19 от ДП №
431 ЗМ-1353 от 2015г., папка №1, при което се констатира, че в протокола
приложен в досъдебното производство, на ръка с химикал е дописана
3
фразата: „1 /един/ брой карта с памет, микро СД, марка Тошиба 4 GВ“.
След извършената справка, представения в оригинал протокол от
въззивника, му бе върнат от съда.
ПРОКУРОРЪТ: Представям на съда заверено копие от същия
протокол, който днес се представи от въззивника.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното копие на протокола, по който се извърши
справката.
ПРОКУРОР Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора на въззивната
жалба. Нямам възражения по доклада на съда. Няма да соча нови
доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.
АДВОКАТ Х.: Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства изисканите и приложени преписки по
НАХД № 525/2018г. на Районен съд - Бургас, заедно с ДП № 431 ЗМ-
1353/2015г. по описа на Първо РПУ - Бургас, ведно с преписка на РП – Бургас
№12378/15г., НАХД № 857/2018г. на Окръжен съд - Бургас и ВНАХД №
44/2019г. на Апелативен съд - Бургас.
4
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
АДВОКАТ Х.: Уважаеми апелативни съдии, основният предмет на
спора между нас и Прокуратурата на Република България е следната, а
именно самият телефонен апарат като такъв, дали е бил средство за
извършване на твърдяното престъпление или не може да му се предаде такова
качество.
По въпроса за това, дали това веществено доказателство би трябвало
да бъде отнето в полза на държавата има една предпоставка, която би
трябвало да се прецени, а именно, че този тел. апарат без неговите
принадлежности, имам предвид СИМ карта, дали би могъл да представлява
средство за извършване на престъпление. Ноторно известен факт е, че
мобилните телефони, каквато и марка да са те, без СИМ карта не могат да
осъществяват никаква връзка по никакъв начин с никого или институция.
В този смисъл, още по време на досъдебното производство, ние сме
посочили в една поредна жалба, която е внесена на 18.07.2016 година, при
отказ на тогава наблюдаващия прокурор Узунов да върне телефонния апарат,
не неговите принадлежности като СИМ карта и т.н., въззивникът е подчертал,
че наред с другата информация, която се съдържа в неговия апарат като цяло,
се съдържа негов интелектуален продукт. По този повод, макар и във връзка с
други случаи, ТР №2 по тълкувателно дело №2/2014 година Общо събрание
на Наказателната колегия на ВКС е дало пояснение, какви спорове могат да
бъдат развивани, когато в едно наказателно производство се спори за
веществени доказателства, за собствеността върху тях и т.н. Там е казано, че
освен самите вещи като такива, всякакви имуществени права могат да бъдат
предмет на защита от страна на заинтересованите лица.
В конкретния случай въззивника Д. още в досъдебното производство
се е борил за това и е искал съвсем законосъобразно, а точно по този пунк
поведението на наблюдаващият прокурор е било незаконосъобразно и е
довело до врена на моя доверител – имуществена и неимуществена. Това е
отказът за връщане на самия телефонен апарат, в чиято памет се е съдържала
научната разработка на моя клиент. Това е обяснено в исковата молба и във
възраженията ни. Посочена е и договорната цена, която би могла да бъде
заплатена за тази разработка на Университета, към който той тогава е бил
5
преподавател – Русенския университет, филиал на Университета в гр. Р. и че
тази разработка би могла да подпомогне университета, респективно и той би
могъл да получи някакво евентуално възнаграждение, в случай че
разработката бъде внедрена в промишленото производство.
Отново подчертавам, вредата е нанесена умишлено от представителя
на Районна прокуратура – прокурор Узунов, несъобразявайки всички тези
предпоставки за това, че евентуално би могло да се развие, на първо място
граждански спор за собствеността на телефона и на второ място, граждански
спор за това какво е имало като информация на този телефон и дали с
невръщането на този телефон, в крайна сметка не са нарушени правата на моя
доверител.
Моля да уважите въззивната жалба. Моля да ми дадете възможност за
писмени бележки. Прилагам списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРОКУРОР Д.: Уважаеми апелативни съдии, всъщност изобщо не съм
убедена, че прокуратурата е адекватен ответник по делото с този предмет, тъй
като вещта – телефонен апарат, за който се твърди, че е носител на изгубената
информация, първо е бил в разпореждане на разследващия орган , а след това
на съдебния, който с акта си по същество е постановил изземване в полза на
Държавата, т.е. Прокуратурата в нито един момент не е имала отношение към
приемането и свалянето на информация от телефона на ищеца, нито към
разпоредителните действия с него.
Ищецът не е доказал двата основни, подлежащи на доказване в това
производство факта – първият, че са нарушени процесуалните правила при
приобщаването на процесната вещ към материалите по делото и
последващото разпореждане с нея и второ, че не е доказал изобщо наличието
на твърдяната информация за научната разработка в паметта на телефона,
предмет на престъплението за което е бил обвинен и наказан с глоба по реда
на чл. 78а от НК. След като това е така напълно резонно искът е бил
отхвърлен изцяло и претенцията на ищеца е била оставена без уважение.
Затова считам, че решението на окръжния съд трябва да бъде потвърдено
изцяло и без изменение.
6
РЕПЛИКА НА АДВОКАТ Х.: Тъй като Уважаемият прокурор твърди,
че прокуратурата няма никакво отношение към случая, аз ще напомня
следното: Още към края на 2015 година, с разпореждане на наблюдаващия
прокурор, е назначена техническа експертиза, за да се установи има ли
действително извършено твърдяното престъпление или не. Тази експертиза,
която е приложена и в гражданското производство, я има и в преписката по
НАХД-то. Факт е, обаче, че ние триктратно сме поискали от наблюдаващия
прокурор да върне телефонния апарат, така че не приемам твърдението на
представителя на прокуратурата, че видите ли съдът е виновен за
невръщането на тази вещ.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на страните, в седмодневен срок от днес, да
представят писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7