№ 1516
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110130402 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД
„АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, с
която се моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 1902,23 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
по щета № ***, за настъпило на 05.05.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска - 28.05.2024 г., до окончателното плащане на сумата, и сумата от 652,42 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2021 г. до 23.05.2024 г.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК ********* твърди, че между него и собственика на
увредения лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 350“, рег. № ***, бил сключен договор
за имуществена застраховка „Каско и злополуки”обективиран в застрахователна полица №
*************/24.03.2020 г., въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер
на 1892,23 лв.- обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета № ***, претърпени в
резултат от ПТП, настъпило на 05.05.2020 г., на територията на гр. София, при движение по
ул. „Чепинско шосе“, в посока кв. „Орландовци“, преди ж.п. надлеза над река Перловска.
Вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и
1
необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на
30.08.2021 г., за заплащане на сумата 1902,23 лв., с включени ликвидационни разноски в
размер на 10 лв., но ответникът отказал да удовлетвори претенцията. Ищецът претендира и
заплащане на мораторна лихва върху главницата. Моли за уважаване на исковите претенции
с присъждане на разноски. С исковата молба ищецът е представил относими писмени
доказателства, които са приети по делото. Изслушана е по искане на ищеца и съдебно-
автотехническа експертиза, със заключението по която вещото лице е дало отговор на
поставените в исковата молба въпроси, във връзка с установяване механизма на ПТП и вида,
и стойността на имуществените вреди, резултат от същото. Събрани по делото са и гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца, а именно
водача на увреденото при инцидента МПС И. Г. С., за установяване обстоятелствата около
механизма на ПТП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. Д.А. с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Посочва, че от доказателствата по делото не се установява механизма на ПТП, наличие на
дупка на пътното платно, нейните размери, нито размерите на твърдените вредите. Посочва,
че по делото няма приложен протокол за ПТП, а съставянето на такъв било задължително.
Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в исковата молба ПТП, както и
техния размер. Поддържа, че водачът на увредения лек автомобил е управлявал същото с
несъобразена спрямо пътните условия скорост. В условията на евентуалност моли да се
намали размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаната
съдебна експертиза, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
2
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на положителния факт на
плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за
съпричиняване – в тежест на ответника е възложил да докаже и твърдените от него
действия/ бездействия, с които водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл
за настъпване на вредите.
От приложените от ищеца писмени доказателства /комбинирана застрахователна
полица № 0*************/01.04.2020 г., досие на същата полица, водено при ищцовото
дружество; квитанция за платени суми по полица; заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС от 08.05.2020 г. и декларация на водач на застраховано МПС към него; опис-
заключение по щета и опис на щетите по претенция № ***, доклад по Щета/***;
калкулация-ремонт № ***; възлагателно писмо от 15.06.2020 г.фактура № ***/06.07.2020 г.,
издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД и приемо-предавателен протокол от 20.06.2020 г./ се
установява безспорно, че между ищеца по делото ЗАД „Армеец“ АД и „ДСК Лизинг“ АД
като собственик на застрахован обект- л.а. марка „Мерцедес“ модел „Е350 CDI“ с рег. № ***,
е била сключена комбинирана полица по автомобилна застраховка „Каско“ и „Злополука“,
съгласно полица № 0*************/01.04.2020 г., с период на действие от 01.04.2020 г. до
31.03.2021 г. /приложена на л.14 от делото/. Видно от същата, покритите рискове са по
Клауза „П“ – Пълно каско, а разсрочените вноски по застрахователната премия са платени
след завеждане на щетата, наведнъж на 08.06.2020 г., след което е издадено възлагателно
писмо за ремонт в официалния за марката „Мерцедес“ сервиз – „Силвър стар Ритейл“ ЕАД,
какъвто метод за ликвидиране на щетата е посочил заявителят на щетата и ползвател на
лизинговия автомобил – И. С. (водач на МПС при ПТП от 05.05.2020 г.).
От приетите доказателства и показанията на св. С., които съдът кредитира изцяло
като обективни, ясни, точни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, се
установява, че при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, на 05.05.2020 г. около обяд,
водачът С. попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътя при движение по
„Чепинско шосе“ с посока от с. Чепинци към кв. „Орландовци“. На около 100 м. разстояние
от мястото на удара, индикатор в колата изписал на таблото, че има спадане в налягането на
предна лява гума. Водачът С. уведомил незабавно органите на КАТ на тел. 112, както и Кол
центъра на ЗАД „Армеец“ за събитието, а на 08.05.2020 г. подал и писмено заявление за
изплащане на обезщетение, като посочил като начин на обезщетение „ремонт в официален
сервиз“, тъй като колата била лизингова и все още гаранционна (от първата й регистрация
11.05.2018 г. били минали по-малко от 2 г.). Показанията на св. С. сочат също, че
продължително време след инцидента не е могъл да ползва автомобила си, докато се
установи какъв точно е проблема, тъй като се оказало едва при допълнителния оглед,
извършен в сервиза, че има увреда по джантата, която води до спадане в налягането на
гумата. Това наложило смяна на джантата, като едва на 20.06.2020 г. след приключване на
3
ремонта, С. получил отремонтирания автомобил, за което бил подписан приемо-
предавателен протокол, в присъствието на представител на собственика „ДСК Лизинг“ и
сервиза (л.26). На 23.06.2020 г., сменената джанта по указания на ищеца била върната на
застрахователя (л.64).
Относно механизма на ПТП от 05.05.2020 г., освен писмените доказателства, са
събрани още свидетелски показания на водача на процесното МПС – св. И. С. и е изслушано
заключение по допуснатата САТЕ.
От показанията на св. С. и заключението на в.л. по приетата без възражения от
страните САТЕ, се установява, че при инцидента на 05.05.2020 г. се е получило увреждане на
лявата джанта, като гумата е останала в цялост и не се е наложило нейната подмяна.
Проблема най-вероятно се е оказал луфт, който се е получил между гумата и джантата,
където е излизал въздуха и е водело до непрекъснато спадане в налягането на гумата.
Доколкото гумата е била невредима непосредствено след попадането в дупката при
първоначалния оглед при застрахователя не са констатирани видими щети, което наложило
да се извърши допълнителен оглед вече в сервизни условия, където вече се констатирал
проблема с джантата. Последната била подменена изцяло с нова, а за стойността на целия
ремонт от сервиза била издадена Фактура № ***/06.07.2020 г., заплатена от застрахователя-
ищец с преводно нареждане от 13.07.2020 г.
По спорния въпрос дали автомобила е управляван след инцидента няма събрани
преки писмени доказателства за времето, между инцидента и отремонтирането на
автомобила. По делото има налични данни единствено за номер на сервизна поръчка / ***,
но без посочена дата/, дата на завеждане на щетата /08.05.2020 г./, датата на възлагателното
писмо и опис-заключение по щета//15.06.2020 г./ калкулация –ремонт /23.06.2020 г./, дата на
фактура /06.07.2020 г./ и датата на плащане по фактура към сервиза /13.07.2020 г./. Във
връзка със спорния въпрос показанията на св. С. /дадени под страх от наказателна
отговорност/ сочат, че „споменът ми е че заведохме щета и впоследствие се направи
допълнителен оглед в доверен сервиз на компанията…като не съм участвал при
установяване на останалите неща. Доколкото си спомням, излязоха други неща. В
доверен сервиз беше колата, застрахователтя се разплати с охфициялия сервиз…
нямам представа за щетата….. мисля, че имаше проблем с джантата….Доста време
беше в сервиза, но не си спомням кога влезе – веднага или на следващия ден…със
сигурност колата не е карана след инцидента, доколкото ми е спомена.“ .
Вещото лице В., изготвил приетата по делото автотехническа експертиза също излага
становище, че по делото няма данни дали автомобила е управляван след инцидента, „но не
би следвало да е шофиран, за да не му отпадне гаранцията при последващи дефекти, които
ще излязат“ и още „най-вероятно автомобилът при положение, че е бил на 1 г. и 11 м. от
първа регистрация, няма да е бил в движение, тъй като е гаранционен и подлежи на
гаранционни условия…. въпреки, че по делото няма данни кога е приет в сервиза и кога е
констатиран проблемът с джантата.“
Макар косвени, при анализ на посочените по-горе свидетелски показания и
4
становище на вещото лице, съдът приема, че увредения при инцидента от 05.05.2020 г.
автомобил след завеждане на щетата не е бил в движение, а е приет за ремонт в сервиза,
съгласно сервизна поръчка № ***, където е извършен допълнителен оглед и установен
проблем с лявата джанта. След поръчката и доставката й същата е била подменена с нова,
като старата е върната на ищцовото застрахователно дружество, което пък се е разплатило
със сервиза извършил ремонта, след получаване на издадената на 06.07.2020 г. фактура на
стойност 1892,27 лв. От завеждане на щетата на 08.05.2020 г. до издаването на
възлагателното писмо /на 15.06.2020 г./ преписката по заведената при ищеца щета и била
висяща, тъй като се е очаквало плащане на всички разсрочени вноски от застрахователната
премия, което се е случило едва на 08.06.2020 г., отчетено при ищеца на 11.06.2020 г. /видно
от досието по полицата, водено при ищеца/, като увредения автомобил, който е бил
собственост на лизинговото дружество „ДСК Лизинг“ ЕАД и няма данни да е останал в
държане на лизингополучателя С. за времето от 08.05. до 20.06.2020 г.
От заключението на експертизата се установява още, че при така възприетия
механизъм на ПТП /на 05.05.2020 г. около 11,30 ч., лек автомобил „Мерцедес Е 350“, рег. №
*** се движи по ул. „Чепинско шосе““ с посока от с. Чепинци към кв. „Орландовци“ и преди
ж.п. прелез, преводното средство преминава през дупка на пътното платно/, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в уведомлението за щета видими
увреждания, се налага еднозначен извод, че установените щети по процесния автомобил се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.05.2020 г. произшествие
в гр. София. Стойността, неохбодима за възстановяване на автомобила според вещото лице е
фактурната стойност на ремонта (от 1892, 23 лв.), което представлява пазарната цена на
ремонтно-възстановителните дейности към датата на ПТП. Видно от фактурата, издадена от
официалния сервиз, с най-голяма стойност е именно подменената част „А2134012200 7х21
колело със спици“ като е фактурирана цена от 1466,86 лв. без ДДС, която цена е с отстъпка
от 15 % от доставната й цена от 1725, 72 лв.
От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, включително кредитираното
от съда заключение по съдебно автотехническата експертиза, в съвкупност съдът приема, че
ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика на увредения
автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена застраховка
„Каско“ за л.а. „Мерцедес Е 350“, рег. № ***, увредено при процесното ПТП на 05.05.2020 г.
в гр. София, при движение по ул. „Чепинско шосе“, в посока кв. „Орландовци“, преди ж.п.
надлеза над река Перловска и с водач св. И. С. (към датата на ПТП – лизингополучател и
водач на увреденото МПС).
От всички доказателства по делото, в тяхната съвпукност се установяват въведените
с исковата молба твърдения от ищеца. Видно от показанията на св. С., на посочената в
уведомлението за щета дата /05.05.2020г./ свидетелят управлявал предоставения му по
силата на договора за лизинг с „ДСК Лизинг“ ЕАД автомобил, като внезапно попаднал в
дупка на пътното платно, при което след около 100 м. колата му индикирала за паднало
налягане в гумите.
5
Свидетелят е заявил пред застрахователя, че е сигнализирал за произшествието на
тел. 112, както и се обадил незабавно в Кол центъра на ЗАД „Армеец“, което е видно от
заявление за щета /на л.17/. Категоричен е, че почерка и подписа под уведомлението за щета
и схемата на ПТП, отразена в него, подадени пред застрахователя, също са негови.
Показанията на св. С., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя /ул. Чепинско шосе, преди ж.п. прелеза над река Перловска/, на който се е случило
ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното платно и характеристиките
на препятствието.
Показанията на св. С., съдът намира да са обективни и незаинтересовани, доколкото
същия нито е бил собственик на застрахования автомобил към датата на ПТП, нито е
служител на застрахователя-ищец, а и е свидетелствал под страх от наказателна
отговорност, за която е предупреден от съда.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. С., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по ул. „Чепинско шосе“ с посока на движение
от с. Чепинци към кв. Орландовци, преди ж.п. прелеза над р. Перловска, като видими щети
по гумата нямало, но се включил индикатор за спадане в налягането им, което наложило
допълнителен оглед в сервизни условия за установяване на действителните вреди по
автомобила /джантата/.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.05.2020 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база
пазарни цени към датата на ПТП е фактурната стойност на ремонтите работи от 1892,27 лв.,
Според вещото лице, обичайните разноски, които застрахователите извършват във връзка с
ликвидацията на щетите възлизат на сумата между 15 и 25 лв., като в тази сума се включват
разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал, изчисляване на
стойността на уврежданията и разходи по съхранение на преписката. В случая, ищецът
претендира ликвидационни разноски за възстановяване в минимален размер от 10 лв.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„ремонт в официален сервиз“. Видно от издадената от сервиза фактура № ***/06.07.2020 г.
ремонта възлиза на заплатената от ищеца сума от 1892, 23 лв., в която сума се включат труд
и нови части, като е начислено и ДДС. При приключване на щетата с доклад, експертите при
ищеца са калкулирали и 10 лв. ликвидационни разноски, като са посочили, че са налице
основания за регрес към Столична община, като собственик на пътя, на който е настъпило
6
ПТП.
Щетата е приключена на 13.07.2020 г., с изплащане на стойността на ремонта към
официалния сервиз за марката „Мерцедес“ – „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от Столична община и че водача на автомобила е съпричинил
вредоносния резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и
твърдението на ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и
свидетелските показания на св. С., механизъм на ПТП.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа, и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление
9/1966г. на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на Столична Община, чието е и задължението за стопанисването му, респ. за
поддръжката и ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в Столична община, представлява противоправно и виновно
7
поведение, изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на
възложената им работа, което предвид събраните писмени доказателства и заключението по
изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.
49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е пазраната стойност на ремонтите работи или фактурната стойност
на ремонта от 1892, 23 лв., в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в
минимален размер от 10 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди
претендираното от ищеца обезщетение до размер от 1902,23 лв. с вкл. ликвидационни
разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 1902,23 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 10 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият да е
допринесъл за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 1902,23 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата в случая се
определя, съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без
срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1
от КЗ вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение.
Датата на изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид
липсата на установен срок за изпълнение на задължението на ответника, за да изпадне
същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на ищеца по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 30.07.2020 г., съответно е
била получена от ответника на 03.08.2020 г. /видно от отбелязването на л.29 от делото и вх.
рег. на СО № СОА20-ТД26-7332/29.11.2017г./. Следователно от 11.08.2020г. ответника следва
да се счита, че е изпаднал в забава. Ищецът в настоящия случай, претендира обезщетение за
забава само за период от 3 години назад, преди предявяване на иска, т.е. от от 23.05.2021 г.
до 23.05.2024 г. Размерът на обезщетението за забавено изпълнение върху паричното
8
задължение от 1902,23 лв. за посочения период, изчислено по реда на чл.162 от ГПК възлиза
на претендираната от ищеца сума от 652,42 лв. (установен посредством онлайн лихвен
калкулатор), поради което иска следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 452,20 лева, от
които 102,20 лв. – държавна такса, 300 лева – за експертиза и 50 лева за депозит за свидетел,
а предвид факта, че е представляван в производството от юрисконсулт му се следва и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът определя в
минимален размер от 100 лв., предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото.
При изложените мотиви и при представените доказателства за реално извършване на
претендираните съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК, с оглед
пълното уважаване на исковите претенции, на ищеца се следват изцяло и сторените от него
съдебни разноски в общ размер на 552,20 лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. “Московска” № 3,
представлявана от Кмета В.Т. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо
1902,23 лева, от която сума 1892,23 лв., представляваща регресно обезщетение за нанесени
щети на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 350“, с рег. № ***, настъпили в резултат
на реализирано на 05.05.2020г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, при движение по по ул. „Чепинско шосе“, в посока кв. „Орландовци“, преди
ж.п. надлеза над река Перловска, в гр. София а сумата от 10,00 лв. съставлява
ликвидационните разноски за ищеца, във връзка с определяне на застрахователно
обезщетение и приключване на щетата, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.05.2024г. до окончателното изплащане, а на осн. чл.86 вр.с чл.84 от ЗЗД, сумата от
652,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.05.2021 г. до 23.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.
София, ул. “Московска” № 3, представлявана от Кмета В.Т. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 552,20 лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10