О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-2233 18.11.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 1619 по
описа за 2019 г. на
Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от М.Н.С. ЕГН **********,
постоянен адрес: *** чрез адв. Бояна
Чиликова от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Съединение“ № 5, ет. 1 против Определение №
7007/10.09.2019г. по гр.д. № 5709/2019г. по описа на БРС, с което РС Бургас е
прекратил производството по гр. д. № 5709/2019 год. на БРС, поради
недопустимост.
Жалбоподателката намира определението за недопустимо и
за неправилно. Счита, че приемането на наследството по опис и с конклудентни
действия са две различни форми на приемане на наследството като приемането на
наследството по опис имало само доказателствено значение, а последиците били
уредени в чл. 60 ЗН. Наследството можело да се приеме само еднократно и след
конклудентно приемане не можело да има приемане по опис. Неправилно било
прието, че след изтичане на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН може да се приеме за
валидно приемане на наследството на починалия наследодател на ответника. Сочи,
че жалбоподателката е лице с правен интерес по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Била сестра на починалия наследодател на ответника и не била лице, призовано да
наследява, но същата получила от наследодателя М. Х. дарение на идеална част от
право на собственост върху недвижим имот, за който сега се водело гр.д. №
8599/2018г. и била от кръга от лицата, попадащи в чл. 537, ал. 2 ГПК – трето
заинтересовано лице, което имало право да предяви иск и да иска отмяна на акта,
с който е завършило охранителното производство по приемане на наследството по
опис. Активната й легитимация произтичала от правото на собственост върху
дарената й идеална част от правото на собственост върху недвижим имот като
приемането на наследството по опис от Н.Х. било материална предпоставка за
уважаване на иска против М.С. за възстановяване на запазена част от
наследството. Понеже производството по приемане на наследството по опис било
едностранно, то за жалбоподателката оставала единствено възможността по чл.
537, ал. 2 ГПК. Извършеното приемане по
опис било нищожно. Приемането на наследството
по опис било не с изрична молба до съда, а в производството по гр.д. №
8599/2019г. БРС и след изтичане на тримесечния срок по чл. 61 ЗН. Счита, че БРС като допуснал образуване и
приемане на наследството по опис е извършил недопустими процесуални действия и
е нарушил процесуалния и материалния закон и затова намира Определение №
5251/26.06.2019г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа на БРС за нищожно и
недопустимо. Доколкото производство по приемане на наследството по опис било
охранително, съдебния акт не се ползвал със СПН, и счита, че е легитимирана да
иска неговата отмяна. Сочи, че възражение в производството по гр.д. №
8599/2018г. на БРС няма да породи желания правен ефект и затова невъзможността
с възражение по гр.д. № 8599/2019г. на БРС да защити правото си на собственост
обуславяло правния интерес от настоящото производство. Моли да се отмени обжалваното
определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Моли да бъдат присъдени разноските в производството.
Препис е връчен на Н.Х., който е депозирал писмен
отговор. Счита обжалваното определение за допустимо и правилно. Сочи, че
приемането на наследството по опис е акт на спорна съдебна администрация, не се
ползва със сила на пресъдено нещо, поради което правилно БРС е намерил искът за
недопустим. Счита, че за жалбоподателката липсва правен интерес. Сочи, че в
резултат на приемането по опис на наследството няма постановено съдебно
решение, акт за собственост или друг вид документ, от който да се пораждат
права и задължения за молителя, евентуално засягащи права на трети лице и в
частност тези на ищцата. С приемането на наследството по опис не се засягали
правата на трети лица, което предупределяло липсата на правен интерес у ищцата.
Счита определението за правилно. Претендира разноски съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие.
Въззивната инстанция, след преценка на изложените в
частната жалба съображения, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, както и материалите по гр.д. № 5709/2019г. по описа на РС Бургас,
намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса,
поради което същата е редовна и допустима.
С искова молба М. Н. С. е предявила против Н.М.Х. иск да
се приеме за недопустимо Определение № 5251/26.06.2019г. по гр.д. № 2170/2019г.
на БРС и да се обезсили, да се приеме, че е неправилно и нищожно вписаното в
особена книга приемане на наследство по опис от Н.Х. на наследодателя М. Н. Х. и
да се отмени. На самостоятелно основание моли да се отмени определението като
се допълни описът на наследственото имущество с открити активи и пасиви, които
се включват в него. Исковата молба е оставена без движение да се уточни
искането към съда като с молба – уточнение ищцата е уточнила, че моли да се
приеме за установено, че приемането на наследството по опис на Н.Х. на
наследството на неговия баща М. Н. Х. е нищожно и като правен акт не поражда
действие. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК моли да се отмени Определение №
5251/26.06.2019г. по гр.д. № 2170/2019г. на БРС. Евентуално моли да бъде
изменено Определение № 5251/26.06.2019г. по гр.д. № 2170/2019г. и да бъде
допълнен описът на имуществото с открити активи и пасиви, които се включват в
него.
Представено е удостоверение за наследници л. 19, от
което е видно, че Н.М.Х. е законен наследник на М. Н. Х.. Наследодателят е
починал на 25.09.2017г.
Ангажират се писмени доказателства за висящо гр.д. №
8599/2018г. на БРС между страните Н.М.Х. и М.Н.С. по иск с правно основание чл.
30 ЗН и за отмяна на дарение, извършено от наследодателя М. Н. Х. в полза на М.С.
С Определение № 2163/12.03.2019г. по гр.д. № 8599/2018г. по описа на БРС
производството по делото е спряно до приключване на производството по приемане
на наследството от Н.М.Х. по опис.
Съгласно изложените в исковата молба твърдения наследството
е прието по опис и в вписано в особената книга на съда съгласно Определение № 5251/26.06.2019г.
по гр.д. № 2170/2019г. по описа на РС Бургас.
С обжалваното пред тази инстанция Определение №
7007/10.09.2019г. по гр.д. № 5709/2019г. РС Бургас е намерил, че наследството
може да се приеме с конклудентни действия или изрично като приемането може да е
изцяло или по опис. Приемането по опис има единствено доказателствена функция и
щом молбата е депозирана, макар и след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и след
приемането, то не се отразява на действителността на приемането. Намерил е, че
за ищцата е налице липса на правен интерес, както и че възраженията относно
неспазване на срока, недействителност на приемането, касаят спора по същество
на гр.д. № 8599/2018г. на БРС и е прекратил производството по гр.д. №
5709/2019г.
Този съдебен състав намира, че определението на РС
Бургас е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Приемането на наследство е едностранен акт, с който
наследникът изразява воля да го придобие. Приемането може да бъде изрично или
мълчаливо като изричното приемане се извършва с писмено изявление, отправено до
районният съдия по местооткриване на наследството, а мълчаливото – с действия,
които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството. Приемането
на наследството по опис има значение само за отговорността на наследника, но
същото е и в интерес и на третите лица. Производството по открито наследство е
особено производство, уредено в Част шеста Охранителни производства, Глава петдесет
и втора ГПК и освен особените разпоредби на чл. 553-559 ГПК приложение намират
и Общите правила на охранителните производства, които се характеризират с
безспорност, едностранност, със същите съдът указва на молителя съдебно
съдействие при правомерно упражняване на гражданските права и цели да породи
изгодни за него правни последици. Атакуваният съдебен акт, с който се
твърди вписване в особената книга на изявлението за приемане на наследството по
опис, по същество не засяга чужда правна сфера доколкото описът има само
доказателствено значение и цели да отдели имуществото на наследника от това на
наследодателя. В този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК предвижда, че
съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване
на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт
от имуществото на призованите към наследяване лица. Предвид липсата на засягане
на правата на ищцата с изявлението, че наследството се приема по опис, не може
да се приеме, че за нея е налице интерес от самостоятелното водене на иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 537,
ал. 1 ГПК решението на съда в охранително производство, с което се уважава
молбата на молителя не подлежи на обжалване, тъй като се касае за акт на
съдействие от страна на съда. В защита на третите лица е предвидена
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, съгласно която когато актът засяга правата
на трети лица, породеният от това спор се разрешава по исков ред като искът се
предявява срещу лицата, които се ползват от акта. Предвид характера на
охранителното производство и това, че актът не се ползва със сила на пресъдено
нещо, разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да
отмени, респ. измени, порочен охранителен акт като последица от разрешен по
исков ред спор за материално право - чл. 537, ал. 2 ГПК се отнася до уредена от закона
правна последица от уважаването на иск за материалното право, засегнато от
охранителния акт (така Решение № 49 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1957/2017 г., II г. о., ГК, решение № 138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г.
на ВКС, II г. о.).
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято
запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Изрично Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК предвиди, че
наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на
наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН когато призовано към наследяване
дееспособно лице претендира възстановяване на запазената си част от
наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. В случая,
наведените в исковата молба твърдения и представеното удостоверение за
наследници, водят до извод, че ищцата не е от кръга на лицата, които са наследници
по закон, поради което и приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото на наследника да иска възстановяване на
запазена част от наследството. С предявяването на иск за възстановяване на
запазена част от наследството е повдигнат материално-правен спор, в който
ищцата следва да въведе възраженията относно наличие на имущество, което счита,
че не е било включено в описа, защото както се посочи той има само доказателствено
значение. С предявяването на иск за възстановяване на запазена част от
наследството, всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на
наследственото имущество от посочения в описа, както и в това производство да
се въведат възраженията относно неспазване на срока за приемане на наследството.
Срокът за приеме на наследство по опис е уреден в чл.
61 ЗН като преклузивен, с възможност да бъде продължен в хипотезата на чл. 61, ал., изр. 2 ЗН от съда, до който е
направено искането за вписване на приемане на наследството по опис като след
изтичането му за наследника остава възможността да приеме наследството, но губи
своето право да стори това по опис, с всички неблагоприятни правни последици (така
Решение № 12 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г., II г. о., ГК). Предвидения
в разпоредбата на чл. 61 от ЗН срок за приемане на наследството по
опис е и в полза на лицата, които не са наследници, призовани да наследят, доколкото
тези лица не са страни в производството пред районния съд по вписване на
приемането на наследството по опис, като те биха могли да правят своите
възражения за неспазването на срока по чл. 61 от ЗН в други производства, каквото е и
производството по иск с правно основание чл. 30 от ЗН (така Определение
№450/04.10.2016 по дело №3602/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.). Това разрешение следва
именно от характера на охранителното производство като едностранно, в него е
недопустимо участие, а оттам и възражения на трети лица. Отправяйки заявление
за приемане на наследство по опис до районния съдия, призованото към
наследяване лице декларира кога е узнало, че наследството е открито, като
представя и доказателства за това, но това негово твърдение не може да бъде
оспорвано в производството по чл. 61 ЗН от трети лица, дори правата им да
са засегнати от правните последици на вписаното приемане по опис. Правата на
третите лица обаче са защитени, когато е повдигнат материално-правен спор и изрично
т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГК приема, че тъй като надарените, които
не са призовани към наследяване и не разполагат с възможност в производството
по чл. 61 ЗН да оспорят твърденията и
доказателствата на призования към наследяване за момента, в който е узнал, че
наследството е открито, то им се признава правото да заявят възраженията си за
неспазване на срока за приемане на наследството по опис в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН.
По изложените съображения този състав споделя мотивите на РС Бургас и
препраща към тях като въззивния състав намира, че за ищцата не е налице интерес
от самостоятелно предявяване на иск, с който се претендира нищожност, а при
условията на евентуалност отмяна на охранителния акт за вписване на изявлението
за приемане на наследството по опис, както и за неговото изменение и допълване
с открити активи и пасиви, които да се включват в наследството. Обжалваното
определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. С отговора са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на становище по делото в
размер на 100 лева. Такова становище по делото обаче не е представено.
Депозиран е отговор на жалбата от Н.Х. – в лично качество, без да е уточнено
същият да е подаден чрез адвокат, нито към него е приложено посоченото в договора
становище, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно.
На основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 ГПК
определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7007/10.09.2019г. по гр.д. №
5709/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Определението подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС при
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.