О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.С., 17.07.2012год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и седми март 2012год.,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1663 по описа за 2010год, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.692 от Търговския закон.
Образувано
е по възражение на кредитора „А.****”ЕООД, с което се оспорва по реда на Чл.
690, ал.1 от Търговския закон прието от синдика на „М. –С.”АД/ в непл./ вземане
по Чл.685, ал.1, във вр. с Чл.686, ал.1, т.1 от Търговския закон на „О.Б.Б.”АД
в размер на сумата от 10 871 348,32 лева на основание солидарно поето
задължение по Допълнително споразумение №14/14.10.2009год. към Договор за б.
кредит №46/28.03.2005год., което е включено от синдика с поредност на
удовлетворяване по Чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Възразява се изцяло срещу
включването на ОББ като кредитор на „М. –С.”АД/ в непл./ с посоченото вземане
поради следните съображения :
1/. Счита че
задължение на „М. –С.”АД към „О.Б.Б.”АД, основано на Допълнително споразумение №14/14.10.2009год.
към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год., по силата на което той е встъпил
на осн. Чл.101 от ЗЗД като солидарен съдлъжник заедно с първоначалния длъжник „М.”АД
въобще не е възникнало. Основанията за това твърдение са, че съгл. § 7 от
Допълнителното споразумение то влиза в сила едва след кумулативното изпълнение
на следните условия : да са издължени всички просрочени задължения по лихви,
такси и комисионни, и други разноски, различни от дълга по главницата, дължими
на „О.Б.Б.”АД по Договор за б. кредит №46/28.03.2005год; да са издължени всички
просрочени задължения по лихви, такси и комисионни и други разноски, различни
от дълга по главницата, дължими на „О.Б.Б.”АД
по договорите за кредит, сключени със следните търговски дружества :
„Локомотивен и вагонен завод”ЕАД; „Н.И. И.ПО Т.”ЕООД; Ремонтно възстановително
предприятие К.”АД; „АБВ-2004”АД; „Л.К.”АД; „М.”АД и „И.К. 2007”ЕООД.; 2/.
Учредяване и вписване на първи по ред особен залог на вземания към Агенция
„Пътна инфраструктура” в полза на ОББ на стойност на 4 300 000 евро,
като обезпечение по Договора за б. кредит №33/07.02.2008год. и допълнителните
споразумения към него, сключен между ОББ и „И.К.”ЕООД, съгласно условията
уговорени в допълнителното споразумение към посочения договор за кредит. Сочи
се, че тези клаузи по своята същност представляват кумулативно дадени
отлагателни условия за влизане в сила на
Допълнителното споразумение като същевременно се твърди, че те не са се изпълнили, поради което и самото
допълнително споразумение, по силата на което се встъпва в чужд дълг не следва
да обвързва длъжника.
2/. На
следващо място се твърди, че включването като кредитор на ОББ в списъка на
приетите вземания по Чл.685, ал.1 във вр. с Чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на
оспореното вземане, основано на Допълнително споразумение №14/14.10.2009год.
към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год., по силата на което се встъпва в
дълга на „М.”АД към ОББ, представлява злоупотреба с право от негова страна по
отношение на останалите кредитори на длъжника.По този начин ОББ упражнява
правата си и по отношение на останалите солидарни съдлъжници „М.”АД, „М. –П.”АД
и „М. –П.”АД, които също се намират в открито производство по несъстоятелност и
във всяко от което, основавайки се предявеното от него едно и също вземане ще
има право на решаващ глас в общото събрание на кредиторите;
3/.
Твърди се на следващо място, че самото встъпване в дълг на „М. –С.”АД е напълно
безвъзмездно, поради което и уврежда останалите кредитори тъй като се задължава
масата на несъстоятелността без да се получава нищо насреща. Поради тези
съображения счита, че самото вземане следва да бъде обявено за недействително
на основание Чл.647, т.2, т.3 и т.7 от ТЗ.
4/. При
условията на евентуалност се оспорва и размера на всички начислени и предявени
лихви по вземането, тъй като не се установява как точно са били изчислени.
5/.
Оспорва се и включването на вземането в списъка като обезпечено по
съображенията, които са изложени във възражението, както и че същото следва да
бъде прието с посочване, че е под прекратително условие.
Предвид
изложеното моли да се постанови определение, с което да се внесе промяна в
списъка на приетите вземания по Чл.685, ал.1 във вр. с Чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ
по изложените по-горе съображения.
Синдикът
на М. С.”АД/н/ в постъпилото становище на основание Чл.690, ал.2 от Търговския
закон изразява мнението, че възражението на „А.2.”ЕООД е неоснователно поради
съображения, подробно изложени в становището на синдика.
Оспореният
кредитор „О.Б.Б.”АД в постъпило по делото писмено становище оспорва
възражението като неоснователно поради съображения, изложени в становището.
Срещу изготвените от
синдика списъци по реда и в срока по Чл.690, ал.1 от Търговския закон е
постъпило и възражение от кредитора Държавата чрез Националната агенция за
приходите. Във възражението си кредиторът НАП оспорва на първо място
включването на приетото от синдика вземане на кредитора в общ размер от 1 075
300,11 лева с поредност на удовлетворяване Чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ, като
твърди, че вземането е било обезпечено чрез учредени залози върху движими вещи
на длъжника, вписани в Централния регистър по особените залози, поради което и
то е следвало да се включи в списъка на приетите вземания с поредност на
удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.2 от Търговския закон. На следващо място
възразилият кредитор НАП оспорва и в приетото вземане на кредитора ОББ в размер
на 10 871 348,32 лева с поредност на удовлетворяване по Чл. 722,
ал.1,т.2 от Търговския закон като твърди, че то има безвъзмезден характер,
поради което следва да бъде включено в списъка, но с поредност на
удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.11 от ТЗ- едва след цялостно удовлетворяване
на останалите кредитори. Конкретни съображения за това НАП в изложил във
възражението си.
Синдикът на М. С.”АД/н/
в постъпилото становище на основание Чл.690, ал.2 от Търговския закон изразява
мнението, че възражението на НАП е основателно по първия си пункт и
неоснователно по втория, поради съображения, подробно изложени в становището на
синдика.
Оспореният
кредитор „О.Б.Б.”АД в постъпило по делото писмено становище оспорва
възражението като неоснователно поради съображения, изложени в становището.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по
делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна
страна :
Съгласно разпоредбата на Чл.690,ал1 от Търговския закон длъжникът или
кредитор може да направят писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу
прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването на
списъците им по реда на Чл.689 от Търговския закон, който срок е преклузивен. В
настоящия случай възражението на кредиторите „А.2.”ЕООД и Национална агенция за
приходите са подадени в срока по Чл.690, ал.1 от Търговския закон, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане от съда в настоящото производство.
По възражението, подадено от „А.2.”ЕООД съдът приема следното :
Видно от
представеното по делото и прието като доказателство Допълнително споразумение
№14/14.10.2009год. към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год. „М.- П.”АД; „М.
-С.” и „М. -В.Т.”АД са се съгласили да встъпят на основание Чл.101 от ЗЗД в
дълга на кредитополучателя „М.”АД към ОББ по договора за кредит, като занапред
встъпващите длъжници са поели задължение да отговарят солидарно с него за
всички задължения, произтичащи от Договора за кредит, включващи главница,
лихви, неустойки, вкл. и разноските за събиране на дълга/§1/. Съгласно §5, ал.1
от споразумението размера на дълга за който встъпват възлиза на сумата от
4 794 050,29 евро, със срок за погасяване до 31.05.2010год.-
еднократно. Съгласно §5, ал.2 споразумението влиза в сила едва след изпълнението
на следните кумулативно дадени условия : да са издължени всички просрочени
задължения по лихви, такси и комисионни, и други разноски, различни от дълга по
главницата, дължими на „О.Б.Б.”АД по Договор за б. кредит №46/28.03.2005год; да
са издължени всички просрочени задължения по лихви, такси и комисионни и други
разноски, различни от дълга по главницата, дължими на „О.Б.Б.”АД по договорите за кредит, сключени
със следните търговски дружества : „Локомотивен и вагонен завод”ЕАД; „Н.И. И.ПО
Т.”ЕООД; Ремонтно възстановително предприятие К.”АД; „АБВ-2004”АД; „Л.К.”АД; „М.”АД
и „И.К. 2007”ЕООД. В разпоредбата на §7 наред с горепосоченото условие е
посочено и още допълнително условие, което също така следва да е налице
кумулативно осъществено, за да се приеме допълнителното споразумение е влязло в
сила, а именно да е налице учредяване и вписване на първи по ред особен залог
на вземания към Агенция „Пътна инфраструктура” в полза на ОББ на стойност на
4 300 000 евро, като обезпечение по Договора за б. кредит
№33/07.02.2008год. и допълнителните споразумения към него, сключен между ОББ и
„И.К.”ЕООД, съгласно условията уговорени в допълнителното споразумение към
посочения договор за кредит.
Видно от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.М., се установява, че по договорите за б. кредит № 52/14.03.2008год.,
сключен с „И.К. 2007”ЕООД; № 56/05.04.2005год. с АБВ-2004”АД; №
87/05.04.2005год. с „Л.К.”АД; №289/22.11.2007год. с „Локомотивен и вагонен
завод”ЕАД; № 290/22.11.2007год. със „Завод за стоманобетонни конструкции и
изделия”ЕООД; № 291/22.11.2007год. с „Н.И. И.ПО Т.”ЕООД и № 46/28.03.2005год. с
„М.”АД се установява, че към
21.12.2009год. задълженията на всички тези длъжници към ОББ са
единствено за непогасена главница като към тази дата нямат просрочена договорна лихва и неустойка
за просрочие по сключените от тях договори за кредит.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че към посочената от вещото лице дата
21.12.2009год. са били издължени всички просрочени задължения по лихви, такси и
комисионни и други разноски, различни от дълга по главницата по гореописаните
договори за б. кредит, което означава, че е осъществено посоченото в §5, ал.2
условие за влизане в сила на споразумението за встъпване в дълг-да са издължени
всички просрочени задължения по лихви, такси и комисионни, и други разноски,
различни от дълга по главницата по изброените в тази разпоредба договори за
кредит.
По
делото се установява, че е налице и второто кумулативно предвидено отлагателно
условие за влизане в сила на споразумението за встъпване в дълг, а именно да е налице учредяване и вписване на първи по
ред особен залог на вземания към Агенция „Пътна инфраструктура” в полза на ОББ
на стойност на 4 300 000 евро, като обезпечение по Договора за б.
кредит №33/07.02.2008год. и допълнителните споразумения към него, сключен между
ОББ и „И.К. 2007”ЕООД, съгласно условията уговорени в допълнителното
споразумение към посочения договор за кредит.
Съгласно
§5, ал.1 от представеното по делото и прието като доказателство Допълнително
споразумение № 4/14.10.2009год. към Договор за б. кредит № 33/07.02.2008год.
между „И.К. 2007”ЕООД и ОББ за обезпечаване на всички вземания на
банката/главница, лихви, неустойки, разноски и др./ по този договор за целия
размер на вземането, предмет на договора за кредит, възлизащ на
4 025 000 евро, посочените търговски дружества следва да учредят
особени залози в ОББ за вземанията им към Агенция пътна инфраструктура до
размера на сумата от 4 300 000 евро.Тези дружества залогодатели са „Б.”АД;
„П.”ЕАД; „П.”ЕАД; „В.П.”ЕАД; „П.Т.”ЕАД; „Сдружение Р.М.-маркировка”; Холдинг
Пътища АД; Сдружение Пътища- С. и „П.С.”АД – П..
По делото са
представени и приети следните писмени доказателства :
- Договор за особен
залог върху вземания на Холдинг Пътища АД срещу АПИ с обща стойност на
заложените вземания 961 269,94 евро; Заявление за потвърждаване за
вписване в Централния регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по
заложеното вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „В.П.”ЕАД срещу АПИ с обща стойност на заложените
вземания 296 070,69 евро; Заявление за потвърждаване за вписване в
Централния регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по заложеното
вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „П.”ЕАД срещу АПИ с обща стойност на заложените
вземания 341 672,96 евро; Заявление за потвърждаване за вписване в
Централния регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по заложеното
вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „Б.”АД срещу АПИ с обща стойност на заложените вземания
846 710,70 евро; Заявление за потвърждаване за вписване в Централния
регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по заложеното вземане
Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „П.”ЕАД; срещу
АПИ с обща стойност на заложените вземания 68 677,63 евро; Заявление за
потвърждаване за вписване в Централния регистър за особените залози и
Уведомление до длъжника по заложеното вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „П.Т.”ЕАД срещу
АПИ с обща стойност на заложените вземания 20 027,92 евро; Заявление за
потвърждаване за вписване в Централния регистър за особените залози и
Уведомление до длъжника по заложеното вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на Сдружение Пътища- С.
срещу АПИ с обща стойност на заложените вземания 140 704,12 евро;
Заявление за потвърждаване за вписване в Централния регистър за особените
залози и Уведомление до длъжника по заложеното вземане Агенция за пътна
инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „Сдружение Р.М.-маркировка”; срещу АПИ с обща стойност на заложените
вземания 112 715,93 евро; Заявление за потвърждаване за вписване в
Централния регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по заложеното
вземане Агенция за пътна инфраструктура;
- Договор за особен
залог върху вземания на „П.С.”АД срещу АПИ с обща стойност на заложените
вземания 1 524 016,79 евро; Заявление за потвърждаване за вписване в
Централния регистър за особените залози и Уведомление до длъжника по заложеното
вземане Агенция за пътна инфраструктура;
От така
представените писмени доказателства се установява безспорно, че за периода от
14.10.2009год. до 21.10.2009год. са били учредени особени залози на вземания към
Агенция Пътна инфраструктура в общ размер на 4 311 866,68 евро, от
което съответно следва, че са били изпълнени всички кумулативно дадени в §5,
ал.2 и §7 от Допълнително споразумение № 14/14.10.2009год. отлагателни условия за
влизане в сила на споразумението за встъпване в дълга на „М.”АД от страна на
длъжника „М.-С.”АД.
Относно възражението
за недействителност на встъпването на „М.”АД в дълга на „М.”АД към ОББ на
основание Чл.647, т.2, т.3 и т.7 от ТЗ същото не може да бъде предмет за
разглеждане в настоящото производство по реда на Чл.690 от ТЗ, тъй като
евентуалната му недействителност следва да бъде установена едва след успешното
провеждане на исково производство по предявен отменителен иск с правно
основание Чл. 647, т.2 от Търговския закон.
Неоснователно е и
възражението против включването на вземането за лихви. Предявяването на това
вземане е придружено със Справка- пояснение за начина на формиране и
изчисляване на дължимите лихви, която справка именно заради това следва да бъде
изцяло кредитирана от съда.
По отношение
твърденията на оспорилия кредитор „А.****”ЕООД, че предявяването на вземането
на ОББ представлява злоупотреба с право от негова страна, както и че ако то
бъде прието това следва да стане с посочване, че е под прекратително условие,
съдът приема следното :
Задължението на „М.-С.”АД,
произтичащо от Допълнително споразумение №14/14.10.2009год., действително е
солидарно. По силата на него длъжникът заедно с останалите две търговски
дружества- „М.-П.”АД и М.-В.Т.”АД е встъпил на осн. Чл.101 от ЗЗД като
солидарен съдлъжник заедно с първоначалния длъжник „М.”АД в дълга на
кредитополучателя към ОББ по Договор за б.
кредит №46/28.03.2005год. С оглед солидарния характер на отговорността на
длъжниците кредиторът може да търси изпълнение от всеки от тях независимо, че
задължението е само едно- Чл.122, ал.2 от ЗЗД като оъгласно ал. 2 от същата
разпоредба предявяването на иск срещу солидарен длъжник не засяга правата на
кредитора спрямо останалите длъжници. От което следва, че няма пречка
кредиторът да предяви вземането си срещу всеки от солидарните длъжници по реда
на Чл.685 от ТЗ, както и да упражнява всички произтичащи от това права в хода
на универсалното принудително изпълнение, в случай, че е открито производство
по несъстоятелност срещу някои или всички от тях- вкл. и да участва с решаващ
глас при провеждането на общите събрания на кредиторите на длъжника. Упражняването
на тези права не може да бъде разглеждано като злоупотреба с право по см. на Чл.289 от ТЗ тъй
като не се прави с намерение да се увредят длъжника и останалите кредитори на
несъстоятелността и поради това не
противоречи на правилата на добросъвестността. Упражняването им е насочено
единствено към удовлетворяването на конкретния кредиторов интерес и в случай,
че в производството по несъстоятелност срещу някой от солидарните длъжници
кредиторът получи изпълнение това ще води до освобождаването от дълга на
останалите солидарни длъжници/Чл.123 от ЗЗД/, което пък в конкретния случай ще
означава, че кредиторът ОББ няма да бъде включен в разпределението на
осребреното имущество по отношение на длъжниците, чийто дълг се е погасил
вследствие изпълнението на единия от солидарните длъжници. Съответно платилият
дълга солидарен длъжник ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор до
размера на дълга, който е платил над своята част- Чл.127, ал.2 от ЗЗД/ако е
налице разбира се подобна хипотеза, в противен случай отношенията им се уреждат
по реда на ал.1/.
Поради изложените
по-горе съображения солидарното задължение на „М.”АД не може да бъде прието
като вземане под „прекратително условие”, каквото искане се прави във
възражението, съответно не може да бъде разглеждано и като „злоупотреба с
право”, както се твърди в жалбата.
Предвид изложеното и
възражението на „А.****”ЕООД, с което се прави искане да се внесе промяна в списъка на приетите
вземания по Чл.685, ал.1 във вр. с Чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ , следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно, поради изложените по-горе съображения.
По възражението на
Националната агенция за приходите съдът намира следното :
Относно възражението
на кредитора, че неправилно било включено в списъка приетото вземане с поредност на
удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.6, вместо като обезпечено вземане с
поредност на удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ съдът приема следното :
Синдикът правилно е
приел предявените с молбата вх.№ 14/03.01.2011год. публични вземания в общ
размер на 1 075 300,11 лева като необезпечени с поредност по Чл.722, ал.1, т.6
от ТЗ, тъй като към самото предявяване не са били ангажирани доказателства от
кредитора, че са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, чрез запор на
движими вещи на длъжника,както и че тези обезпечителни мерки са били надлежно
вписани в Централния регистър за особените залози. Едва с възражението си
кредиторът НАП е представил доказателства от които да е видно, че е изпълнил
тези изисквания на закона. Видно от представените с възражението Удостоверение
№ 412580/29.12.2010год. на ЦРОЗ се установява, че Постановление №
2553-04-1721/11.03.2009год. на ТД на НАП С.-град е било надлежно вписано в
регистъра под № 2009040700520; съответно Постановление №
2553-04-471/23.06.2009год., издадено от ТД на НАП С.-град е било вписано в
регистъра под номер 2009071402304; Постановление № 2553-04-764/02.12.2008год.,
издадено от ТД на НАП С.-град е било вписано в регистъра под № 200909001345.
Предвид изложеното
по-горе следва да се приеме, че възражението на НАП в тази му част е
основателно и съдът следва да извърши промяна в списъка на приетите от синдика
на „М.”АД вземания като на ред 18,
колона 5 от списъка вместо „НЕОБЕЗПЕЧЕНИ” да се чете „ОБЕЗПЕЧЕНИ”; на ред 18,
колона 6 от списъка да бъде посочен ред на удовлетворяване – по Чл.722, ал.1,
т.1 от Търговския закон и да се добави „УЧРЕДЕНИ ЗАЛОЗИ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ”,
съгласно Постановление № 2553-04-1721/11.03.2009год. на ТД на НАП С.-град,
вписано в регистъра под № 2009040700520;
Постановление № 2553-04-471/23.06.2009год., издадено от ТД на НАП С.-град,
вписано в регистъра под номер 2009071402304; Постановление №
2553-04-764/02.12.2008год., издадено от ТД на НАП С.-град, вписано в регистъра
под № 200909001345.
Относно възражението
на кредитора НАП в частта му, с която се оспорва приетото вземане на „О.Б.Б.”АД
с поредност на удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон:
Съгласно Чл.101 от ЗЗД встъпването в дълг е договор по
силата на който трето лице се съгласява да поеме едно съществуващо задължение
като солидарен длъжник.Кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и
става кредитор на още едно лице, което отговоря солидарно със стария
длъжник.Встъпването в дълг намира приложение най-често при договорите за заем,
където трето лице, обикновен близък или свързан със заемателя/какъвто случай е
именно настоящият/ се съгласява по различни съображения да се задължи солидарно
със стария длъжник.В Чл.101 от ЗЗД са предвидени две разновидности на
встъпването в дълг с оглед на страните.Съглашението може да има за страни новия
длъжник и кредитора/какъвто характер безспорно има и процесното споразумение/,
или между стария и новия длъжник.
В настоящия случай по
делото между страните не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че вземанията на ОББ, предявени в производството по несъстоятелност
на „М.”АД произтичат от Договор за б. кредит №46/28.05.2005год., сключен между
ОББ и „М.”АД. Не е спорно също така между страните и обстоятелството, че за
обезпечаване на задълженията към банката договорът за кредит е бил обезпечен
посредством учредяването на договорна ипотека на редица имоти на
кредитополучателя „М.”АД, намиращи се в С.,Ловеч, В.Т., П. и т.н.Тези договори
за ипотека са подробно индивидуализирани от ОББ в молбата му за предявяване на
вземания. По делото не е спорно също
така, че след сключване на договора за кредит и след учредяването на всички
обезпечения по него кредитополучателят „М.”АД е учредил три дъщерни дружества,
едно от които е и длъжникът „М.”АД като в капитала му като апортна вноска е
била включено съответното териториално обособено звено в гр.С., включващо от
своя страна и недвижимите имоти и движимите вещи, принадлежали на
кредитополучателя „М.”АД и които са били
предмет на сключените договори за ипотека и за особен залог като обезпечение на
договора за кредит от 28.05.2005год. между ОББ и „М.”АД.
Именно извършеното
прехвърляне чрез апорт на обособена част от търговското предприятие на
кредитополучателя „М.”АД е послужило като основание за сключването на
допълнителното споразумение №14/14.10.2009год. към Договор за б. кредит
№46/28.03.2005год., по силата на което новообразуваното чрез апортна вноска
дъщерно дружество „М.”АД е встъпило на осн. Чл.101 от ЗЗД като солидарен
съдлъжник заедно с първоначалния „М.”АД. Това прехвърляне чрез апортна вноска
обаче има отношение единствено към
основанието на договора за встъпване в дълг с оглед на каузалния му характер,
но не му придава възмезден характер, както погрешено считат синдикът и
оспореният кредитор ОББ. Наличието на тази кауза/причина/ за встъпването в
чуждия дълг има значение за вътрешните отношения между стария и новия длъжник,
евентуално и за отношенията между новия длъжник и кредитора ОББ, но няма отношение
към възмездността на договора, който си остава безвъзмезден тъй като срещу
поемането на едно чуждо задължение встъпващият в дълг не получава нищо насреща.
Това е така защото към момента на сключването на споразумението за встъпване в
дълг-14.10.2009год. правото за усвояване на сумата по кредита вече е възникнало и е било
изцяло упражнено от първоначалния длъжник „М.”АД.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
поемането на солидарна отговорност от длъжника по посочения договор за кредит
попада в хипотезата на извършени от длъжника безвъзмездни сделки и за тях
следва да е приложима нормата на Чл.722, ал.1, т.11 от Търговския закон във вр.
с Чл. 616, ал.2, т.3 от Търговския закон,в които е предвидено, че вземанията,
възникнали на основание безвъзмездни сделки следва да се погасят едва след
цялостното удовлетворяване на останалите кредитори.Това се налага именно от
обстоятелството, че сделките по които дружеството не получава никаква насрещна
престация обективно най-бързо биха го довели до неплатежоспособност и че тези
сделки в най-голяма степен увреждат кредиторите на длъжника, които за
вземанията си са предоставили насрещна престация. В този ред на мисли следва да
се допълни и това, че дали встъпването в дълг може да се квалифицира като
възмездна или безвъзмездна сделка в отношенията между встъпващ длъжник –
кредитор няма никакво отношение към настоящия случай тъй като с установената в Чл.722, ал.1 от ТЗ поредност на
удовлетворяване на вземанията законодателят е имал предвид да се даде
предимство на вземанията по които кредиторите са предоставили насрещна
престация пред тези кредитори, при които такава не е налице, а настоящият
случай безспорно е именно такъв. Поради което и предявеното от ОББ вземане
следва да бъде приравнено на вземанията, произтичащи от безвъзмездна сделка и
за които е установена поредност на удовлетворяване съгл. Чл.722, ал.1, т.11,
във вр. с Чл.616, ал.2, т.3 от
Търговския закон- да бъде удовлетворено едва след цялостното удовлетворяване на
останалите кредитори на длъжника „М.”АД и да бъде квалифицирано като вземане с
поредност на удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.11 от ТЗ.
Предвид изложеното
по-горе съдът следва да постанови определение, с което за вземанията на
кредитора „О.Б.Б.”АД в размер на сумата от 10 871 348,32 лева,
произтичащи от солидарно поето задължение по Допълнително споразумение
№14/14.10.2009год. към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год. да бъде
предвидена поредност на удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.1 , т.11 от Търговския
закон.
С оглед така
приетото от съда не следва да бъдат обсъждани възраженията на „А.****”ЕООД,
изложени в пункт пети от възражението му досежно обезпечеността на вземането,
както и по предявените при условията на евентуалност възражения на НАП тъй като
те нямат отношение към изводите на съда за приемане на вземеното на ОББ с
поредност на удовлетворяване по Чл.722,
ал.1, т.1 , т.11 от Търговския закон.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ПРОМЯНА в списъка на приетите от синдика на „М.”АД вземания по възражението на кредитора Национална
агенция за приходите като на ред 18,
колона 5 от списъка вместо „НЕОБЕЗПЕЧЕНИ” да се чете „ОБЕЗПЕЧЕНИ”; на ред 18,
колона 6 от списъка да бъде посочен ред на удовлетворяване – по Чл.722, ал.1,
т.1 от Търговския закон и да се добави „УЧРЕДЕНИ ЗАЛОЗИ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ”,
съгласно Постановление № 2553-04-1721/11.03.2009год. на ТД на НАП С.-град,
вписано в регистъра под № 2009040700520;
Постановление № 2553-04-471/23.06.2009год., издадено от ТД на НАП С.-град,
вписано в регистъра под номер 2009071402304; Постановление №
2553-04-764/02.12.2008год., издадено от ТД на НАП С.-град, вписано в регистъра
под № 200909001345.
ПРЕДВИЖДА поредност на удовлетворяване по Чл.722, ал.1, т.1, т.11 от Търговския закон за вземанията на
кредитора „О.Б.Б.”АД в размер на сумата от 10 871 348,32 лева,
произтичащи от солидарно поето задължение по Допълнително споразумение №14/14.10.2009год.
към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на кредитора „А.****”ЕООД,
с което се оспорва по реда на Чл. 690, ал.1 от Търговския закон прието от
синдика на „М. –С.”АД/ в непл./ вземане по Чл.685, ал.1, във вр. с Чл.686,
ал.1, т.1 от Търговския закон на „О.Б.Б.”АД в размер на сумата от
10 871 348,32 лева на основание солидарно поето задължение по
Допълнително споразумение №14/14.10.2009год. към Договор за б. кредит №46/28.03.2005год.,
като неоснователно.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: