№ 15868
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. Н.
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело №
20211110125665 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу М.Д.Д. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 97.04 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за
сумата от 12.62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 8.69 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г., както и законната лихва
върху главниците от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответниците А. М. Н. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК
е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по
делото и не потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е собственик на процесното
жилище още преди въпросния период.
С Определение № 29465/03.11.2022 г. като трето лице помагач на страната на ищеца по
делото е конституирано „............“ ЕООД, което изразява становище за основателност на
1
предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ.
Представен е Протокол от 17.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор № 4485/29.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 144/29.07.2015 г. между
ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
009, том I, рег.№ 688, дело№ 008/05.06.2013 г. се установява, че процесния имот- апартамент
№44, находящ се в гр. София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“, бл.5, вх.Б, ет.8 не е бил
собственост на ответника през процесния период (от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.), като
ответника А. М. Н. се е разпоредил с притежаваната от него 1/8 идеална част от него на
05.06.2013 г. в полза на другия съсобственик Мария М.а Христова, т.е. преди процесния
период.
Предвид изложеното, съдът намери за недоказано, че топлоснабдения имот е
собствен на ответника(през процесния период), поради което последният не се явява
потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Този извод налага отхвърляне на исковата претенция за сумата от 97.04 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. и за сумата от 12.62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., заедно със законната лихва от датата на
2
заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователна
и недоказана.
По иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск, неоснователен остава и
предявеният с исковата молба акцесорен иск за сумата от 8.69 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, район „Красно село“, ж.к.“Лагера“, бл.51, вх.А, ет.3, ап.7, иск по чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149
ЗЕ, за сумата от 97.04 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 12.62 лева, представляваща главница
за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., заедно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до окончателното изплащане и
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 8.69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице
помагач – „............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3