Решение по КНАХД №343/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Д. М. от [населено място] за проверка на Решение №106/29.07.2025 г. постановено по анд №512 по описа на Районен съд-Ямбол за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0813-000748/30.05.2025 г. на началника на Сектор към ОДМВР Ямбол, сектор ПП, с което на Ф. Д. М. за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП са били наложени на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лв. и административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнети 8 контролни точки на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, както и е осъден Ф. Д. М. да заплати на ОД-МВР-Ямбол сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, т.к. съдът не е уважил искането за прилагане по делото на приемопредавателен протокол при приемането на използвания дрегер в лабораторията и съответно при приемането му след тестването в сектор ПП при ОДМВР-Ямбол, както и документ за заплащане на извършената услуга тестване на дрегер. Претендира да се отмени атакувания съдебен акт и постанови друг, с който да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмен отговор изготвен от ст.юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на юрискосултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и следва жалбата да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №106/29.07.2025 г. по анд №512/2025 г. Районен съд-Ямбол е потвърдил Наказателно постановление № 25-0813-000748/30.05.2025 г. на началника на Сектор към ОДМВР Ямбол, сектор ПП, с което на Ф. Д. М. за нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП са били наложени на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500 лв. и административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнети 8 контролни точки на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР, както и е осъдил Ф. Д. М. да заплати на ОД-МВР-Ямбол сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменено във вина нарушение. Според съда НП е издадено и в съответствие с материалния закон, т.к. от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 03.05.2025 г. санкционираното лице е управлявало МПС с концентрация на алкохол в издишвания въздух над 0.5 промила, установена с техническо средство. В съответствие с това АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил следващите се административни наказания, които е определил във фиксираните в закона размери глоба в размер на 500 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболският районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушение, за които е санкциониран.

В нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е дадено правилото за поведение, което е било нарушено, а именно че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От своя страна чл.174, ал.1 т.1 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

В случая изискуемите предпоставки-управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, са безспорно доказани, което обуславя законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Наведените в касационната жалба твърдения по съществото си не са нови и са били обсъдени от районния съд, който правилно е преценил тяхната неотносимост към разглеждания въпрос с оглед посочените по-горе предпоставки за налагане на наказанието.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Настоящата инстанция счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението си районния съд не е допуснал процесуални нарушения, които да опорочават акта му.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/29.07.2025 г. постановено по анд № 20252330200512/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА Ф. Д. М. от [населено място], [улица], *да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.