РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120107178 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Щ. Д. К. с
ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, с която се
иска осъждането й да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на неоснователно повдигнато обвинение и водено наказателно
производство, ведно със лихва за забава върху претендираната сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от
5 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и водено наказателно
производство (съдебни разноски - заплатено адвокатско възнаграждение),
ведно със лихва за забава върху претендираната сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 2 480,88 лв. - лихва
за забава върху сумата от 10 000 лв. -неимуществени вреди, дължима за
периода от 22.11.2022 г. (датата на привличане на доверителя ни като
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение)-до 21.10.2024 г. (датата на
предявяване на исковата молба); сумата от 764,74 лв. - лихва за забава върху
сумата от 5 000 лв. - имуществени вреди, дължима за периода от 12.09.2023
г. (датата на заплащане на адвокатското възнаграждение) - до 21.10.2024 г.
(датата на предявяване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че през ноември 2022 г. ищецът е получил
призовка от ОДМВР — Варна, с която е уведомен, че на 22.11.2022 г. трябва
да се яви като обвиняем по досъдебно производство № 379/2022 г. На
1
22.11.2022 г. е издадено постановление, с което ищецът бил привлечен като
обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът
бил разпитан по досъдебното производство. По-късно било повдигнато
обвинение пред съд за престъпление по чл. 315, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Подробно е описана обстоятелствената част на обвинението. Сочи се, че в
хода на съдебното производство, съдът констатирал съществени
несъответствия между фактите, изложени в обвинителния акт, и
доказателствата, събрани по делото и прекратил делото, като го върнал на
прокуратурата. След това обвинението било коригирано и отново внесе в
съда. Последният отново констатирал сериозни пропуски и неясноти в
обвинителния акт и отново прекратил съдебното производство и върнал
делото на прокурора на основание чл. 378, ал. 3 НПК. След това
прокуратурата прекратила наказателното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 НПК - „обвинението не е доказано“. Поради това, че
прокуратурата е повдигнала и поддържала пред съд неоснователно
обвинение, правата на ищеца били нарушени. Сочи се, че обвинението било
тенденциозно и не взело предвид доказателствата според които липсвало
престъпление. Вследствие на това обвинение ищецът претърпял значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозен емоционален стрес,
тревожност и накърняване на личното и професионалното му достойнство.
Процесът се проточил две години без реална доказателствена основа и
оказал негативно влияние върху психическото здраве на ищеца, личния му
живот и обществения му статус, заради страха, че може да бъде осъден
поради тенденциозно отношение на прокуратурата и предизвиканото
постоянно напрежение и тревога за бъдещето на ищеца. Последният бил
принуден да защитава името си и репутацията си пред професионалната си
среда и най-близките си хора. Ищецът направил разходи за адвокатски
възнаграждения и транспорт по воденото наказателно производство, които
също следва да бъдат възстановени. Длъжникът изпадал в забава без покана
поради което се претендира лихва за забава за посоченият период. С
горните мотиви моли за уважаване на исковете и претендира за присъждане
на разноски.
Ответната страна – Прокуратурата на Република България е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който исковете се оспорват по основание и по размер, като се заявяват
подробни доводи в тази връзка. Твърди се, че ищецът е бил привлечен за
престъпление, което не е тежко, за което били налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Наказателното производство било незабавно прекратено от
прокурора след второто връщане. Делото не било медийно или оповестено
публично, поради което действията на държавния орган не можели да
предизвикат твърдения дискомфорт. Сочи се, че лихвата за забава следва да
се изчислява от датата на прекратяване на наказателното производство.
Възразява се срещу претенцията за разноски по настоящото дело, тъй като
липсвали представени доказателства за плащане. С тези съображения се
иска отхвърляне на исковете.
2
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове.
Ответната прокуратура оспорва исковете в цялост и възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Правната квалификация на предявените искове е чл.2 ал.1 т.3 предл.
второ ЗОДОВ .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от приложените писмени
доказателствени средства, че на 22.11.2022г. е издадено постановление, с което
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 315, ал. 2 вр. с ал. 1
НК, затова, че на 25.03.2022 г. в гр. Варна, ищецът чрез измама склонил З.А.Я,
да подпише редица документи, включително споразумение, което обвързвало
„Водоканалстрой" ООД с финансови задължения към други две дружества. В
обвинението се твърди, че г-н З.Я. бил заблуден да подпише документите под
убеждение, че те съответстват на решение на съдружниците на
„Водоканалстрой" ООД, като всички документи са били подписани пред
нотариус Ю.К.К. с район на действие Районен съд -Варна. Постановлението е
предявено и е извършен разпит на обвиняем в същия ден, като на ищеца е
наложена и мярка за неотклонение „подписка". Разследването е продължило
до 29.05.2023 г., като при провеждането му са извършени множество
процесуално-следствени действия. След приключване на разследването
делото е внесено в съда с обвинителен акт на 06.03.2023 г. С Разпореждане №
1771 от 07.03.2023 г. е насрочено разпоредително заседание за 27.04.2023 г. В
заседанието подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. В
съдебно заседание съдът връща делото на прокурора за отстраняване на
процесуални нарушения допуснати в обвинителния акт. На 08.06.2023 г.
делото е делото е внесено с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и е насрочено за
14.09.2023 г. В съдебно заседание Щ. К. се явява лично и с адвокат, като
съдебното производство отново е прекратено, а делото е върнато на прокурора
на основание чл. 378, ал. 3 НПК, тъй като в съдебно следствие са се
установили нови факти. На 04.10.2023 г. делото отново е внесено с
обвинителен акт в съда и е образувано като НОХД № 4197/2023 г. на Районен
съд – Варна, като по него са проведени няколко съдебни заседания, като на
всяко ищецът се явява лично и с упълномощен защитник. Пред съда са
проведени множество процесуални действия и е проведено съдебно
следствие, като са събирани доказателства. В съдебното заседание на
17.06.2024 г. съдебното производство отново е прекратено, а делото е върнато
на прокурора на основание чл. 378, ал. 3 НПК, тъй като в съдебно следствие са
се установили нови факти, различни от завените в обвинителния акт. След
това прокуратурата издава Постановление от 27.06.2024 г. за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – за това, че
обвинението не е доказано. Постановлението е влязло в законна сила на
3
16.07.2024 г.
Видно от представените в кориците на наказателното производство
документи ищецът е заплатил по договор за правна помощ в размер на 2000
лв. Видно от представените пред настоящата съдебна инстанция документи
ищецът е заплатил в полза на Адвокатско дружество Д., П. и Ко. Сумата от
5000 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по
НОХД № 979 от 2023 г. по описа на РС Варна, платени на 12.09.2023 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел З.А.А. – приятел и
колега на ищеца, се установява, че проведеното наказателно производство е
придобило известност е обкръжението на ищеца. Обвинението не се отразило
добре на ищеца, професионално и в личен план, тъй като същото му отнемало
от времето поради пътуванията до Варна. Ищецът често оставал след работно
време и не успявал да завършва задачите си навреме. През целия период
ищецът изпитвал емоционален стрес. Ищеца управлявал бизнес и работил с
много хора докато получавал призовки в офиса си. Служителите виждали
призовките и съобщенията и стресът върху ищеца спъвал целия работен
процес, тъй като той е ръководител.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.В.В. – приятел на
ищеца, се установява, че по време на наказателното производство ищецът бил
изнервен и притеснен. Тъй като свидетелят е подчинен на ищеца, състоянието
на последния се отразявало и на свидетеля, тъй като било необходимо да се
обсъжда работния процес. Съпругата на ищеца споделяла, че той работи до
късно и не се прибира на време и не обръща внимание на семейството си и
изпитва притеснения и вкъщи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Неоснователни са
възраженията на ответника, че същите не следва да се кредитират, доколкото
свидетелите са работници на ищеца и получават трудово възнаграждение от
него. Съдът взе предвид това обстоятелство при преценката на показанията по
вътрешно убеждение, като установи че същите са логични непротиворечиви и
съответстват на събрания по делото доказателствен материал, намери че
показанията не се преувеличени и не са тенденциозни, а са обективни.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
закона, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва
причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички
случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които
наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било
повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да
са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за
повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.
Осъществен е предвиденият от закона фактически състав на
4
отговорността на държавата за дейността на прокуратурата, установен в
нормата, на която е основан искът – ищецът е бил обвинен в извършване на
престъпление, като впоследствие образуваното наказателно производство е
прекратено поради това, че обвинението не е доказано. В този случай
основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и
предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото
доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено
поради недоказаност на обвинението, също е налице основанието за
обезщетяване на вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – поради това, че деянието
не е извършено от лицето. В този смисъл – задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 7. Прекратяването на наказателното производство
срещу обвиняемия поради това, че обвинението не е доказано, е достатъчно,
за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е
било повдигнато от прокурора, несъмнено е, че неговото поведение е било
противоправно. Ето защо искът е доказан по основание. Съгласно чл.4 от
ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пасивно легитимирано е юридическото лице –
Прокуратурата на Република България - процесуален субституент.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ цели репариране на вредите
настъпили в следствие на самото образуване на досъдебното производство и
от подозренията, които имат органите на досъдебното производство дори и без
те да имат някакъв формален израз. Размерът на търсеното от увреденото лице
справедливо обезщетение за неимуществени вреди се обуславя от претърпени
от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в
обществото и от настъпилите негативни последици. Тези вреди се изразяват и
в психически страдания, стрес и притеснения във връзка със самото
досъдебно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки
индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, и които съществуват и
когато не са налице формалните актове на органите. Освен това, видно и от
показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно
производство е имало и видима промяна в поведението на ищеца – същият е
бил стресиран и е изпитвал затруднения в работата си. Доказа се че престижът
и доброто име на ищеца са били уронени в неговата професионална среда –
сред служителите му.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост.
В конкретния случай при определяне на причинната връзка и на
справедливия размер на обезщетението съдът отчита следните относими
обстоятелства, а именно това че е взета мярка за неотклонение „подписка“ в
най-ниска степен от всички мерки за процесуална принуда ограничава правата
и свободите на личността. Действително разследването е водено ритмично и е
приключено в разумен срок, но следва да се отчете обстоятелството, че
5
съдебното производство е прекратявано три пъти и то поради процесуално
нарушения от страна на прокуратурата и поради нови факти установени в
съдебното следствие, което също следва да се квалифицира като пропуск на
разследващите органи. Това трикратно стартиране на делото пред различни
съдебни състави и насрочване на съдебни заседания, на които ищецът винаги
присъства, неоснователно води до забавяне на делото придружено със
системни негативни емоции, притеснения и страхове, които са резултат от
незаконосъобразни действия именно на органите на досъдебното
производство. Престъплението за което е повдигнато обвинение не е тежко, но
въпреки това ищецът няма предишно съприкосновение с наказателното
правосъдие и е неосъждан, поради което е нормално негативните емоции
свързани с наказателното преследване да бъдат по-осезаеми. Също така
следва да се отчете, че производството е прекратено на реабилитиращо
основание, тъй като при наличие на такова основание е безспорно, че
обвиняемият, респ. подсъдимият не е бил виновен. Не се установи,
производството да е засегнало доброто име на ищеца извън работната му
среда. Не се установи наказателният процес да е повлиял на здравословното
състояние на ищеца.
Като прецени всички изложени по - горе обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът определя, че справедливият размер на дължимото
от ответника обезщетение е в размер от 2800 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата над този размер отхвърлен.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира, че претенцията е
основателно в цялост, тъй като по делото са представени доказателствени
средства, с които се установява заплащане на сумата от 5000 лв. в полза на
Адвокатско дружество Д., П. и Ко., като е указано че сумата представлява
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по процесното
наказателно дело. Сумата е платена в хода на накзателното производство.
Ответника не оспорва размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за датата от
която тече забавата на ответника. Въпросът е разрешен по задължителен за
съдилищата начин с т. 4 на ТР на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2004 г., където е
прието, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство и от този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата. В настоящия случай това е
16.07.2024г.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за
присъждането им и представените доказателства за тяхното реализиране, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска. Също
така съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Действително делото не е с типично най-ниска фактическа и правна сложност,
но въпреки това гражданското производство е приключило в едно съдебно
6
заседание и процесуалните действия по делото не са многобройни. Поради
това настоящия съд намира, че адвокатското възнаграждение за гражданското
дело следва да бъде репарирано до размера от 1900 лв. Доколкото
възнаграждението е уговорено глобално за всички разгледани искове, общия
размер следва да се съобрази с общия размер на уважената част от тях.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, адрес: * да заплати на от Щ. Д. К. с ЕГН ********** с
адрес: *, сумата от 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение и водено наказателно производство по ДП № 379/2022
г. по описа на ОД МВР, НОХД № 979/2023 г. по описа на РС Варна, АНД №
2502/2023 г. по описа на РС Варна, НОХД № 4197/2023 г. по описа на РС
Варна, ведно със лихва за забава върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 5 000 лв.
/пет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на неоснователно повдигнато обвинение и водено
наказателно производство по ДП № 379/2022 г. по описа на ОД МВР, НОХД
№ 979/2023 г. по описа на РС Варна, АНД № 2502/2023 г. по описа на РС
Варна, НОХД № 4197/2023 г. по описа на РС Варна (съдебни разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение), ведно със лихва за забава върху
претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 103,89 лв. /сто и три лева и осемдесет и
девет стотинки/ - лихва за забава върху сумата от 2800 лв. -неимуществени
вреди, дължима за периода от 16.07.2024 г. (датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство) – до
21.10.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба); сумата от 185,52 лв.
/сто осемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ - лихва за забава върху
сумата от 5 000 лв. - имуществени вреди, дължима за периода от 16.07.2024 г.
(датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство) - до 21.10.2024 г. (датата на предявяване на
исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за
разликата над 2800 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева; за
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата
над 103,89 лв. до пълния претендиран размер от 2480,88 лв.; за лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди за разликата над 185,52 лв. до
пълния претендиран размер от 764,74 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: * да заплати
на Щ. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: *, сумата от 852,39 лв. (осемстотин
петдесет и два лева и тридесет и девет стотинки) представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8