Р Е Ш Е Н И Е №300
11.12.2017г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично
заседание, проведено на втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
При участието на секретаря:Р.С., след като разгледа,
докладваното от съдия Стамова, гр.д.№280/2017г. и, за да се произнесе взе
предвид:
С решение от 05.04.2017г. по
гр.д.№488/2016г., съдът е извършил делба на земеделски имоти, сънаследствени за
лицата:Л.Г.Д., С.С.И., В.И.А., С.С.Д., А.Б.И., А.Б.И. и В.И.К..
Делбата е извършена чрез разпределение
на сънаследствените имоти.На първите двама съделители са възложени съответно
два и един имот, а на останалите са възложени 6 имота, по тяхно искане.
Тази група от сънаследници обжалва
решението.Твърдят, че неправилно на Д. и И. са възложени имоти, които обхващат
½ от делбената маса.Възразяват и срещу възприетата от съда, въз основа
заключение на вещо лице оценка на имоти.Твърдят, че съдът е следвало да
възприеме друга цена за имотите, по- висока, изготвена от друго вещо
лице.Позовават се на значителна разлика в цените на имотите по двете оценки.
Искането им е решението да бъде
отменено, на Д. и И. да бъдат възложени имоти в общ дял, при съобразяване
данните за цената на имотите по заключение на в.л. Д., предлагащо по- висока
цена.
Препис от жалбата е връчен на
насрещните страни. В писмения отговор е мотивирано становище за
неоснователност.Според ответниците, разпределени са им имоти на цена,
съответстваща на правата им в съответствие със заключение, съобразено с реалния
пазар на подобни имоти.Според ответниците, по – високите цени на имотите по
експертизата, на която се позовават жалбоподателите, не рефлектира върху реалното
разпределение на имотите, а предполага само плащането на по – високи държавни
такси.
Жалбата е допустима.
Обжалваното решение – правилно.
Районният съд е направил правилни фактически констатации, а
въз основа на тях е взел и правилно решение за начина на извършване на делбата.
Такава е и съдебната практика в подобни
казуси.Страните не се позовават на подобрения в имотите, свързано с
фактическото им ползване от някой от
тях.
Твърденията за порочност на решението в
жалбата не са мотивирани, в степен, създаваща у съда убеждение за
основателност.
Заключението на в.л., на което се е
позовал районният съд е мотивирано.Вещото лице е отбелязало, че цените при к оито
са оценени имотите, съответстват на данъчни оценки и на цените при които реално
са извършвани сделки в района.Частично това твърдение на вещото лице се
потвърждава от представените данъчни оценки.
Обратно, в заключението на в.л. Д. при
съобразяване на идентични критерии са посочени по – високи цени, като не е ясно на какво се дължи разликата.
От друга страна, тези разлики не рефлектират върху правата
на страните, по неблагоприятен начин, така както се твърди в жалбата.
При липса на изразена воля от двете
съделителки – майка и дъщеря, за поставяне на имоти в общ дял, възприетия от
съда начин за извършване на делбата е правилен.
Обособяват се три групи съделители – всяка от които получава
имот, на цена, съответстваща в най- голяма степен на правата им.
Очевидно площта на имотите на може да бъде критерий, а и
в жалбата липсват доводи, за разсъждения
в тази посока.
С оглед на
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 05.04.2017г. по
гр.д.№488/2016г. решение на ДнРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1. 2.