МОТИВИ
По НОХД №37 от 2018година на
Р.С.Тетевен
Районна прокуратура Тетевен е повдигнала
обвинение против Р.Д.Д., ЕГН: **********,***, жител
и живущ в с. с., български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан,
безработен, в това че:в средата на м. ноември 2017 г. в с. **********., на
ул. **********в съучастие, като подбудител и съизвършител с Д.Р.Д. от с. **********обл.,
противозаконно повредили чужда движима вещ: л. а. „**********, собственост на Б.Л.Б.
***: счупили задно панорамно стъкло на автомобила на стойност 390 лв.,
причинили деформации на заден капак на стойност 138. 60 лв., унищожили 4 бр.
гуми, марка „Гуудиър“, „Екселенс“, размер 235/50 R18 97V, на обща стойност 448 лв., или причинили щети общо на стойност
976.60 лв., което е престъпление по чл. 216, ал.1, в-ка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3
от НК и против Д.Р.Д., ЕГН: **********, от с. **********обл., жител и живущ в с.
с., български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен,
в това,че: в средата на м. ноември 2017 г. в с. **********., на ул. **********, непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, в
съучастие, като съизвършител с Р.Д. ***, противозаконно повредили чужда движима
вещ: л.а. „**********, собственост на Б.Л.Б. *** счупили задно панорамно стъкло
на автомобила на стойност 390 лв., причинили деформации на заден капак на
стойност 138. 60 лв., унищожили 4 бр. гуми, марка „Гуудиър“, „Екселенс“, размер
235/50 R18 97V, на обща стойност 448 лв., или причинили щети
общо на стойност 976.60 лв- престъпление по чл. чл. 216, ал.1, в-ка с чл. 20, ал. 2 и чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК .
С оглед
диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма
“Съкратено съдебно следствие”, а именно
чл.371,
т.2 от НПК.
Пострадалото лице Б.Л.Б. редовно уведомено за правата му като
пострадало лице в настоящето производство,се явява и
с повереник адв. С. от ЛАК . Предевява граждански иск спрямо подсъдимия Р.Д.Д. за сумата от 976,60
лв . представляващи имуществени вреди в
едно със законната лихва от датата на увреждането средата м. ноември 2017г до
окончателното изплащане на сумата, спрямо другия подсъдим граждански иск
не е допуснат , тъй като същия е непълнолетен , частен обвинител в това
производство не се е
конституира.
Подсъдимият Р.Д.Д. в
съдебно заседание лично и чрез своя защитник адв.Н.Б. заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти.
Подсъдимият Д.Р.Д. в съдебно заседание
лично и чрез своя защитник адв.Н.Б. заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, при
постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанията, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и предлага на
съда, да наложи на подсъдимия Р.Д.Д. наказание 1
година лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 от НК , а за втория
подсъдим Д.Р.Д. прокуроръът предлага 6 м. лишаване от свобода с
приложение на чл. 63 ал.1 т.4 от НК , да се постанив отнемане в полза на
държавата на вещественото доказателство по делото , което е послужило за
извършване на престъплението и да се приспадне
времето, през което подсъдимият Р.Д.Д., е бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона
за МВР. Повереникът на гражданският ищец пледира ,че гражданският иск е
напълно доказан , като моли съдът да осъдимия Р.Д. да заплати сумата от 976 лв имуществени вреди в
едно със законната лихва от датата на увредата , претендира направените по делото разноски. Защитникът на подсъдимите адвокат Н.Б. от ЛАК
пледира съдът да се съобрази с чистото съдебно минало на подсъдимите и моли на
първия подсъдим да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6м с три
годишен изпитателен срок , а за втория
подсъдим , който е непълнолетен съдът на ложи наказание обществено
порицание , по отношение на гражданския иск счита ,че е доказан
В последната си дума подсъдимият Р.Д.Д. моли съда за минимално наказание ,
а подсъдимия Д.Р.Д. моли съд за да му наложи наказание обществено порицание.
В хода на съдебното следствие
всеки от подсъдимите поотделно заявява,
че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при условията
на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на чл.373 ал.4 от НПК, прие за
установено следното:
Подсъдимият Р.Д.Д., ЕГН: **********,***, жител и живущ в с. с., български
гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан /реабилитиран по
право /, а подсъдимият Д.Р.Д., ЕГН: **********, от с. **********обл.,
жител и живущ в с. с., български гражданин, с начално образование, неженен,
неосъждан. В началото на месец октомври 2017 г. Пострадалият Б.Л.Б. ***
оставил на съхранение личния си автомобил марка „БМВ“, модел „730 Д“, с
регистрационен номер **********в село **********., в гараж, находящ се в двора
на жилище на адрес ул. „г П.“ № 53. Във въпросното жилище живеели Мария Костова
Нинова и нейният съпруг, както
и подсъдимия . Р.Д.Д., който е неин син, а подсъдимия Д.Р.Д.
-син на подс.Р.Д., както и още две дъщери на Д.. Ключ от гаража държал братът
на обв. Р.Д. - Д.Д.Д., който бил сват на пострадалия - Б.Л.Б., поради което му съдействал да си остави там
автомобила на съхранение защото заминавали и двамата в средата на месеца, на
работа в Република Гърция и оставили автомобила в гаража, двамата подсъдими Д. и синът му Д. ***, където
работили в строителството . След началото на м. ноември 2017 г подсъдимият Р.Д. разбрал от майка си, че в гаража е
оставен на съхранение автомобила на Б. , същият се ядосал , тъй като с брат си били в лоши отношения. На другия ден изпратил сина си – подс. Д.Д., да отиде до жилището на брат му и да му каже да махнат автомобила от там. Синът подс. Д. отишъл и разговарял с братовчедка , като присъствал и свидетеля В.Н.К., който чул казаното
от обвиняемия. Обяснено му било, че ключовете от гаража и от автомобила не са у
тях и не знаят къде са ги оставили преди да тръгнат за Гърция Д.Д. и Б..Тогава подсъдимия Д. се върнал вкъщи и предал
това на баща си. На следващия ден
вечерта подсъдимия Р.Д. се прибрал вкъщи пиян и се скарал с майка си
по повод на колата и , че брат му ползва гаража. След кавгата казал на сина си
– подс.Д., да
отиде и да отвори гаража, който бил заключен. Подсъдимия Д. с лост и брадва, успял да отвори вратата на
гаража, при което се счупил езика на бравата й. След това двамата подсъдими впрегнали кон и него опитали да
изтеглят автомобила на Б., като вързали въже за задния мост на автомобила , тъй като
автомобилът бил паркиран с предната част навътре. Като не успели се прибрали, затова малко по-
късно обв. Р.Д. взел брадвата, придружен от сина си, и отишъл при автомобила,
след което нанесъл с тъпата част няколко удара по задния капак, в резултат, на
което го деформирал, исчупил
задното стъкло .След това влезли в къщата и подсъдимия Р.Д. продължил да се кара с майка сии изпратил другия подсъдим да надупчи гумите на автомобила, което подсъдимия Д.
изпълнил, като отишъл при колата и с ножа срязал
странично и четирите и гуми, притворил вратата на гаража и се прибрал. В това време към средата на месец ноември св. К. отишъл
да огледа гаража и установил, че гаража е отворен и е счупено задното стъкло на автомобила.
Върнал се и се обадил на тъста си св.Д.Д., който от своя страна изпратил св. Т.П.И. ***, зет на Б..
Като видял Т.И. *** и
съвместно с полицаите отишли да огледат колата. След като се убедили, че има
нанесени щети по колата е извикан екип от полицейски служители, който извършил оглед на
произшествието. Подс. Р.Д. предал доброволно ножа ,с който били
надупчени гумите на колата . По делото е изготвена ценовата експертиза и е установен размерът на щетите, а именно - обща стойност 976,60 лева, от които 448.00 лева е стойността на гумите, 390.00 лева е
стойността на задното стъкло и 138.60 лева е трудът и ремонтът на задния капак.
Обвиняемите са направили самопризнания за деянието. Деянието е извършено с пряк
умисъл.
Изложените
фактически положения, съдът прие за безспорно установени на базата на признанията на подсъдимите, подкрепящи се
от събрания по делото доказателствен
материал, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, ,
както и останалите протоколи за процесуално следствените действия, изготвени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал . Между доказателствата на делото съдът не
намира съществени противоречия, които да обсъжда. Преценявайки събраните по
делото доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен начин, че
подсъдимия Р.Д.Д. както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по по чл. 216, ал.1, в-ка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от НК.
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените
отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими
или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на
вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по
предназначението им. За
2017 година минималната работна заплата е била 460 лева съгласно ПМС № 141/13.07.2017
г. .Вярно
е, че подсъдимия Р.Д.
е
реабилитиран с настъпили всички правни последици от това и съдът счита, че
настоящия случай не се явява маловажен по смисъла на чл.216, ал.4 от НК.
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика „маловажен случай” по смисъла на
чл.93, т.9 НК имаме когато степента на обществена опасност и морална укоримост е по ниска от обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Принципно дали случаят е маловажен е правен извод, който
„... следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при
съобразяване критериите, посочени в чл.93, т.9 НК” /в този см. Решение №
667/28.11.2003 г. по н.д.№ 525/2003 г., І н.о. на ВКС/, а в частност по-ниската обществена опасност
се определя от „цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от
количеството и паричната равностойност на предмета на престъпното
посегателство” /решение № 1045/03.01.2007 г. по н.д.№
550/2006 г., І н.о. на ВКС/. В конкретният случай
извода за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други обикновени прояви на престъплението по чл.216, ал.1 НК не може да се направи, тъй като се касае за
вещ която е собственост на физическо лице . Тези данни, обсъдени съвкупно,
обосновават извод за не наличието на маловажност на случая по смисъла на чл.93,
т.9 НК и за приложението на чл.216, ал.4 НК.
Извършител на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект
на престъплението в настоящия случай е подсъдимият Р.Д.
От субективна страна е налице пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – неговата
противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че въздейства върху чужди
движими вещи, предвиждал е повреждането като последица от това въздействие и е
целял противоправния резултат. Причините за извършване на престъплението са
слаби морално -волеви задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата
собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.За да определи вида и размера
на наказанието на Р.Д. на основание чл.55 от НК, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и другите смекчаващи и/или отегчаващи вината
обстоятелства. Степента на обществената
опасност на деянието не се отграничава от законодателно определената. Горната
преценка е направена, с оглед вида на засегнатите обществени отношения,
условията, времето, мястото, начина и обстановка на извършване на
престъплението. Степента на обществена опасност на подсъдимия е завишена.
Същият е реабилитиран , тоест неосъждан .Смекчаващо отговорността обстоятелство
е самопризнанието, което прави. На основание чл.373 ал.2 от НПК, съдът определи
наказанието на Р.Д. при условията на чл.55 от НК. С оглед изложеното, съдът
наложи на подсъдимияРадослав д. . наказание, определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, като замени
предвиденото в чл.216, ал.1 от НК наказание с “пробация” за срок от 8 месеца,
налагайки пробационни мерки предвидени в чл.42а от НК: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” и
“задължителни периодични срещи с пробационен служител”.Съдът прие, че
наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително - възпитателно и предупредително - възпиращо по такъв начин, че
същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.Поради което осъди подсъдимия Р.Д. на основание чл. 216, ал.1,
в-ка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от НК вр. чл.58а,
ал.4 от НК. и чл. 55, ал.1 т.2 б.Б от НК и муналожи наказание „пробация"
му
, като му определи следните пробационни
мерки: По чл.42а ал.2 т.1 от НК – „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и
по чл.42а ал.2 т.2
от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от осем месеца .По
отношение на предевеният граждански иск съдът счита ,че същият е доказан по
основание и по размер поради което е осъдил Р.Д.Д., ЕГН: **********,*** заплати на Б.Л.Б. ЕГН ********** *** сумата от 976,60 лв
. представляващи имуществени вреди в
едно със законната лихва от датата на увреждането средата м. ноември 2017г до
окончателното изплащане на сумата., както и да заплати по сметката
за държавните такси на Р.С.Тетевен сумата от 50 лв. , представляваща
държавна такса върху уваженият размер на гражданския
иск, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът
е осъдил Р.Д.Д., ЕГН: **********да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч деловодни
разноски в размер102,22 лева, както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист , както и да заплати по сметка на РС-Тетевен деловодни разноски в размер на 878,13 лв. ,
както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист . На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от
НК приспадна времето, през което подсъдимият Р.Д.Д., ЕГН: **********,*** е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
МВР, за срок от 24 часа на дата 25.11.2017 година .
Преценявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен
начин, че подсъдимия Д.Р.
Д. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал.1, в-ка с чл. 20, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК .
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Унищожаването и повреждането е престъпление, което засяга обществените
отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими
или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на
вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по
предназначението им. За
2017 година минималната работна заплата е била 460 лева съгласно ПМС № 141/13.07.2017
г. Да вярно е, че подсъдимия Д.Д. не е осъждан
и съдът счита, че настоящия случай не се явява маловажен по смисъла на
чл.216, ал.4 от НК. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика „маловажен
случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК имаме когато степента на обществена
опасност и морална укоримост е по ниска от
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Принципно дали случаят е
маловажен е правен извод, който „... следва да се основава на всички
обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в
чл.93, т.9 НК” /в този см. Решение № 667/28.11.2003 г. по н.д.№
525/2003 г., І н.о. на ВКС/, а в частност по-ниската
обществена опасност се определя от „цялостната характеристика на деянието и
дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на предмета на
престъпното посегателство” /решение № 1045/03.01.2007 г. по н.д.№
550/2006 г., І н.о. на ВКС/. В конкретният случай
извода за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други обикновени прояви на престъплението по чл.216, ал.1 НК не може да се направи. Въпреки, че
подсъдимият Д. е непълнолетен, съдът
намира, че не са налице условията на чл.61 от НК, тъй като извършеното
престъпление е с висока степен на обществена опасност и подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност за деянието си.Тези данни, обсъдени съвкупно,
обосновават извод за не наличието на маловажност на случая по смисъла на чл.93,
т.9 НК и за приложението на чл.216, ал.4 НК.
Извършител на престъплението по чл.216, ал.1 от НК може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, което не е собственик на вещта. Следователно субект
на престъплението в настоящия случай е подсъдимият Д.Д. От субективна страна е налице пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че въздейства
върху чужди движими вещи, предвиждал е повреждането като последица от това
въздействие и е целял противоправния резултат. Причините за извършване на
престъплението са слаби морално -волеви задръжки, незачитане на законите в
страната и чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.За да
определи вида и размера на наказанието на Р.Д. на основание чл.55 от НК, съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието, на подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и/или
отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието не се отграничава от
законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на
подсъдимия е завишена. Същият е неосъждан .Смекчаващо отговорността
обстоятелство е самопризнанието, което прави. На основание чл.373 ал.2 от НПК,
съдът определи наказанието на Д.Д. при условията на чл.55 от НК. С оглед
изложеното, съдът наложи на подсъдимия Д.Д.
. наказание, определено при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, като
замени предвиденото в чл.216, ал.1 от НК наказание .При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия Д.Р.Д. на основание чл.373, ал.2 от НПК,
съдът счита, че следва да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК – като предвид обстоятелството, че за престъплението за което
е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, редуцирано съобразно чл.63 ал.4 от НК до две години ,но не по-вече от предвиденото
в закона, замени наказанието
лишаване от свобода, тъй като не е предвиден най-нисък предел с „Обществено
порицание“, поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание
„Обществено порицание“, което да се изпълни което да се изпълни чрез поставяне
на обявление на подходящо място в сградата на кметството. Безспорно
е установено по делото авторството на противоправното деяние, причинената вреда
и причинната връзка помежду им.
На основание основание чл. 53, ал. 1, б.“а“, предложение второ от НК отнема в
полза на държавата веществено доказателство
един бр. нож ,метален сив на цвят
с дължина 26 см
, дължина на острието 14 см.
Съдът,
намира че така наложеното наказание на двамата подсъдими е справедливо и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
С оглед изложеното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: