Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2305 06.06.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4261 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 227, ал.
1, б. "в" ЗЗД.
Ищецът М.М.С. с ЕГН ********** *** е предявил против А.Г.А. с ЕГН ********** ***,
иск с който се иска да бъде отменен договор за дарение, извършен с Н.а. ***12.12.2017г.,
като А. ***. от ищцата в полза
на ответника на следния имот: 1370/2370
ид. ч. /хиляда триста и седемдесет върху две хиляди
триста и седемдесет идеални части/ от ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено, с площ от 2370 кв.м./две хиляди триста и седемдесет квадратни
метра/, находящо се в село С.Г. ***, съставляващо ***на
с. ****, одобрен със Заповед №
41/1989г., при
съседи на УПИ, както следва: улица, *********, ведно с цялата
построена в имота ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, с площ от 69
кв.м./шестдесет и девет квадратни метра/.
В исковата молба
се твърди, че на 12.12.2016г. М.М.С. дарила на д. си А.Г.А.,
чрез Нотариален акт н.а. ***от 12.12.2017 г., като А. ***.; следния недвижим
имот, а именно : 1370/2370 ид. ч. от посочения
по-горе недвижим имот. В замяна на това
дарение, А. била обещала на майка си да е гледа и издържа, като живеят заедно в
същия имот. Не след дълго обаче, семейството на А., съпруга й, А. лично,
започнали да се отнасят лошо с М.. Започнали да й правят забележки, карали й
се, обиждали я, имало чести скандали, даже я удряли и се стигнало до обаждане
на полиция.
След
влошаване на отношения и неполагане на грижа от страна на ответницата, ищцата
изпратила покана за месечна издръжка от 100 лева към д. си - ответник, която е отказала да
получи поканата. Издръжката била необходима на ищцата, за да си купува
лекарства и други необходими разходи, които не можела да изпълнява с полагащата
й се пенсия от 175 лева на месец. Навеждат се твърдения, че ищцата имала много заболявания,
като диабет, болно сърце, астма и др. и не можела да си обслужва нуждите.
Предвид на това се моли за отмяна на дарението до посочените в исковата молба
идеални части.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез а. А., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва факта,
че ответницата имала трайна нужда от издръжка. Твърди, че средствата, които
получава ищцата й са достатъчни за покриване на нейните разходи. Оспорва ищцата
да е отправяла покана до ответника за заплащане на месечна издръжка. Навежда
доводи, че няма обективна възможност да дава издръжка на ищцата, тъй като не
разполага с финансови средства, не работи и не получава постоянни доходи.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че ищцата
страда от множество заболявания, представено е експертно решение на ТЕЛК,
съгласно което е определена степен на инвалидност в размер на 66 %.
Ищцата представя и копие от покана за доброволно изпълнение, изпратена чрез
ЧСИ ***и район на действие Окръжен съд,
гр. Пловдив, от която е видно, че е поискана ежемесечна издръжка от ответницата
в размер на 100 лева. След запознаване със съдържанието на документа,
ответницата е отказала да получи същия.
По искане на ответницата са изискани справки за издадени и платени фактури
на нейно име от ЕВН и ВИК.
По делото са събрани и гласни доказателства, а именно разпитани са свидетелите
С.М. и Й.Д.. От показанията им се установява,
че страните по настоящото дело са в обтегнати взаимоотношения, живели са
заедно, ползват обща тоалетна и кухня, ползват и общ хладилник. Свидетелката М.
твърди, че ответницата не работи на трудов договор, като единствените й доходи
се формират от сезонна работа на полето.
По делото е изготвена и ССЕ, която
да отговори на поставени от ищеца и ответника въпроси. От експертизата се
установява, че за процесния период ищцата е получавала пенсия от 137,17 лева,
която постепенно е нараствала, като към м. 02.2019г. е била в размер на 176,46
лева. Освен това, за периода от м. 12.2016г. до м. 10.2018г. ищцата е получила
помощи в размер на 362,30 лева. Експертизата установява също, че сумата за
покупка на необходимите лекарства на ищцата се равнява на 73,87 лева/ месечно,
минималният доход, необходим за издръжка на жена на възрастта на ищцата и при
нейното здравословно състояние е между 397,32 лева и 425,23 лева. Според
заключението на вещото лице, изготвено на база поискани справки от НАП и НОИ,
се установява, че на името на ответницата няма регистрирани трудови договори за
периода от м. 12.2016г. до м. 03.2019г. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице като безпристрастно и компетентно изготвено.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
Дарението е договор, по силата на който дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно правото на собственост върху една вещ на друго
лице – дарен, който го приема. По своята правна същност дарението е едностранен
договор, тъй като поражда задължения само за едната страна – дарителя.
Договорът за дарение има специално основание, а именно
намерението на дарителя да надари едно лице, да му отстъпи безвъзмездно правото
на собственост върху една движима или недвижима вещ.
Предвид характера на договора, законодателят в чл.
227, ал. 1 от ЗЗД лимитативно е изброил случаите, при които може да бъде
развален договорът за дарение, а именно когато дареният умишлено убие или се опита да убие
дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта, когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се
преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, или ако отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Действително даването на издръжка е едно от
основанията за отмяна на дарение. То обаче не следва да бъде абсолютизирано. Видно от останалите предвидени в закона
основания за отмяна на дарение, законодателят е целял постигане на сигурност в
правния мир, като е предвидил възможност за отмяна на дарение само в изключително редки и специфични случаи. Ето
защо, отмяната на дарение е възможна само при нарушение на изключително тежки
морални задължения, каквито са убийството и набедяването като предвидени в Наказателния
кодекс престъпления.
От своя
страна недаването на издръжка не е въздигнато в престъпление (освен в случаите,
когато става дума за произтичащо от закон задължение, каквато е издръжката на
дете). В този смисъл, за да бъде възможна отмяната на дарение, недаването на
издръжка трябва да бъде приравнено и да се приближава в изключителна степен на
останалите предвидени основания за отмяна, т.е. моралната тежест на недаването
на издръжка да се приближава до укоримостта на
убийството и набедяването.
В
настоящия случай, както се установи от събраните по делото доказателства,
финансовото състояние на ищцата действително не й позволява да покрива всичките
си нужди, включително и да закупува жизненонеобходими
лекарства. Безспорно, по делото се установява, че същата се нуждае от финансова
помощ, която би могла да й бъде предоставяна под формата на издръжка. От друга
страна обаче се установи също, че ответницата не получава постоянни доходи – не
работи по трудово правоотношение, като единствените средства, които получава са
с непостоянен характер – сезонно, от работа на полето през лятото. През
останалото време е подпомагана от съпруга си и от сина си.
С
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д.
№ 1 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, съдът приема, че „При иск за
отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.“. Това е така, защото ако се приеме обратното, а именно, че
дарителят има право да получава издръжка от надарения, а от своя страна дарения
е задължен да му я дава, то това правоотношение би следвало да се квалифицира
като договор за издръжка и гледане, който се урежда от съвсем различни по
естеството си правни норми. Ако не се прави разлика между дарение и договор за
издръжка и гледане, то това би означавало, че съществуването на единия от двата
правни института следва да се обезсмисли.
Морално укоримо и предпоставка за отмяна на дарението е поведение,
при което дареният разполага със средства, достатъчни за задоволяване на своите
нужди, както и за нуждите на близките си, и въпреки това по някаква причина
отказва да даде издръжка на своя дарител, която му е необходима. От събраните
по делото доказателства не се установи ответницата да разполага с достатъчно
финансови средства, които да й позволяват да предоставя на ищцата поисканата
издръжка. Освен това, по делото се установи също, че разходите за
домакинството, в което са живели ищцата и ответницата, като ток и вода, са
заплащани именно от ответницата, поради което, макар и не пряко чрез предоставяне
на финансови средства, същата е подпомагала ищцата.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният от ищцата иск се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
поставят направените от ответника разноски по делото, представляващи платено а.
ско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 500 лева и внесен депозит за изготвяне на ССЕ в размер на 120 лева.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на а. ското
възнаграждение на ответника, като е поискал намаляването му до минимума, с
оглед цената на иска. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за а. е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на
разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за
трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
минимум. В конкретния случай делото е със средна фактическа или правна
сложност. С оглед предмета на делото според нормата на чл. 7 ал. 6 от
Наредбата, минималният размер на а. ското
възнаграждение следва да възлиза на сумата от 600 лева, т.е. претендирания размер е под минимално определения. Това обосновава извод за
липса на основание за
редуцирането му.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М.С. с ЕГН ********** *** против А.Г.А. с
ЕГН ********** *** иск, с който се иска да бъде отменен договор за дарение,
извършен с Н.а. ***12.12.2017г., като А. ***. от ищцата в полза на ответника на следния
имот: 1370/2370 ид. ч. /хиляда триста и седемдесет
върху две хиляди триста и седемдесет идеални части/ от ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено, с площ от 2370 кв.м./две хиляди триста и седемдесет
квадратни метра/, находящо се в село С.Г. ***,
съставляващо ***на с. Г. Ч., Община С., одобрен със Заповед № 41/1989г., при
съседи на УПИ, както следва: улица, ****, ведно с цялата построена в имота
ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, с площ от 69 кв.м./шестдесет и девет
квадратни метра/.
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Г.А. с ЕГН
********** *** сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски
за процесуално представителство, както и сумата от 120 лева, представляваща
внесен депозит за изготвяне на ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ