Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 05.03.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя
Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2098 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.239 ГПК.
Подадена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 против В.П.С., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявени
са искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца в
размер на 480.55 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, неустойки и лизингови вноски по фактури с №№ **********/01.11.2018г.,
**********/01.12.2018г., **********/01.01.2019г., **********/01.02.2019, ведно
със законна лихва считано от 20.08.2020г. до окончателното изплащане.За това
задължение, по ч.гр.д.№1459/2020г. на КРС е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, възразена от страна на длъжника, което
наложило предявяването на настоящия иск.Претендират се и направените по делото
разноски.
Към исковата
молба са приложени: копие от договор за мобилни услуги и споразумение, както и
описаните фактури.
Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с
приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок не е подал писмен
отговор.В съдебно заседание, ответникът не се яви , без да посочи уважителна
причина за това си поведение.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, след като: ответникът не е
депозирал отговор, не се яви в първото по делото съдебно заседание и е налице
искане от страна на ищеца по чл.238 ГПК.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, счита, че следва да се произнесе с
решение по чл.238, ал.1 ГПК.В този смисъл основателна е и претенцията за
присъждане на направените в хода на настоящето производство деловодни разноски.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
770 лв., като 385 лв.- по ч.гр.д.№1459/20г. и 385 лв. по
настоящето-гр.д.№2098/20г.
Водим от гореизложеното, съдът.
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на В.П.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането по заповед от 14.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1459/2020г. на КРС в полза
на„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 съществува в размер
на480.55 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойки и лизингови вноски по фактури с №№ **********/01.11.2018г.,
**********/01.12.2018г., **********/01.01.2019г., **********/01.02.2019, ведно
със законна лихва считано от 20.08.2020г. до окончателното изплащане ,
съществува.
Осъжда В.П.С. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 770 лв., като 385 лв.- по ч.гр.д.№1459/20г. и
385 лв. по настоящето-гр.д.№2098/20г.
Решението не подлежи на обжалване.
Райнен
съдия: