Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр. В., 06.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 3083
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба
във фазата по извършването й.
С
влязло в законна сила Решение № 526/10.06.2019 г., постановено в настоящото
производство, е допуснато да се извърши съдебна делба между съсобствениците П.В.К.,
ЕГН **********, и Д.Д.К., гражданин на САЩ, роден на *** г., на правото на
собственост върху следните недвижими имоти, придобити по време на брака им в
режим на СИО: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 62 кв. м,
стопанска постройка и други подобрения, построени в УПИ ХVII-28, в квартал 2 по
плана на село З., община В., с площ на поземления имот 625 кв. м, при съседи:
от две страни улици, УПИ ХVІ-36 - Т. Т. П., УПИ VIII-37 - А. П. М.и Н. И. Н.,
при ДЯЛОВЕ:
-
½ ид. част за П.В.К., ЕГН **********; и
-
½ ид. част за Д.Д.К., гражданин на САЩ, роден на *** г.
В съдебно заседание, проведено на 26.10.2022
г., съдът е приел за разглеждане заявената претенция по реда на чл. 346 ГПК от
съделителя Д.К.. Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
32, ал. 2 СК за заплащане на сумата от 37 500 евро, представляваща
½ от изплатената от Д.К. по договор за банков кредит сума, предназначена
и използвана за закупуване на делбения имот и за връщането на който страните са
отговаряли солидарно като съпрузи.
По
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза /л. 345-349/, по която вещото
лице инж. М. е дала заключение относно средната пазарна цена на допуснатите до
делба недвижими имоти, както и за възможността същите да бъдат поделени реално
между съделителите. Според вещото лице, пазарната стойност на масивната жилищна
сграда е 242 245 лева, на градинската постройка за инвентар – 10 000
лева, а на градинския открит навес – 25 000 лева. Вещото лице е
установило, че имотът, представляващ двуетажна жилищна сграда, е поделяем с
възможност за обособяване на самостоятелни дялове, отговарящи на определените
квоти, и с възможност за откриване на самостоятелни партиди за ток и вода. Посочила
е, че всеки от двата етажа на къщата представлява самостоятелно жилище,
отговарящо на строителните норми и изисквания. Всеки етаж има самостоятелен
вход, жилищно помещение и
баня-тоалетна.
Експертизата е предложила четири
варианта за разделяне на имотите, като всяка от страните е поискала да получи в
дял втори жилищен етаж и постройката за инвентар, съгласно вариант 3 от
заключението.
Третият вариант за
разделение на имотите предлага да бъдат обособени два дяла – за всекиго от
съделителите:
-
I дял – етаж 1 и дървен градински навес и
-
II дял – етаж 2 и постройка за инвентар, като за уравнение на
дяловете дял I
следва да заплати на дял II сумата от 15 000 лева.
Изслушана в съдебно заседание, вещото
лице посочва, че всеки етаж има самостоятелен вход и всички необходими
помещения, за да бъде самостоятелен обект на собственост и да се ползва
отделно, както и всеки етаж има необходимата височина, вторият етаж е
самостоятелен жилищен етаж, като дори има два входа. Не са необходими никакви
преустройства и проекти, за да бъдат разделени двата етажа. Посочва, че стойността
на градинската постройка и на дървения навес е определила по пазарни цени за
СМР.
След оспорване от страна на ищцата
относно методите за определяне на пазарната цена на жилищната сграда и допълнителните
постройки, е допусната повторна СТЕ, изготвена от инж. И.П. /л. 408-415/.
Вещото лице е изчислило действителна пазарна стойност на жилищната сграда в
размер на 137 860 лева, на стопанската сграда за инвентар – 4 007
лева, а на дървения навес – 4 725 лева.
Експертизата е предложила
четири варианта за разделяне на имотите, като всяка от страните е поискала да
получи в дял втори жилищен етаж и постройката за инвентар, съгласно вариант 2
от заключението.
Вторият вариант за
разделение на имотите предлага да бъдат обособени два дяла – за всекиго от
съделителите:
-
I дял – етаж 1 и дървен градински навес и
-
II дял – етаж 2 и постройка за инвентар, като за уравнение на
дяловете дял I
следва да заплати на дял II сумата от 359 лева.
Вещото лице също сочи, че
имотът, представляващ двуетажна жилищна сграда, е поделяем с обособяване на
самостоятелни дялове, отговарящи на определените квоти, с възможност за
откриване на самостоятелни партиди за ток и вода. Сочи се, че къщата е със ЗП
от 62 кв. м и РЗП от 124 кв. м. Състои се от два етажа, като на първия етаж са
обособени хол, спалня, санитарен възел/баня с тоалетна, килер и коридор с обща
площ на етажа 62 кв. м. На втория етаж са обособени хол с кухненски бокс,
спалня, санитарен възел/баня с тоалетна, килер и коридор с обща площ на етажа
62 кв. м. Сочи се, че къщата е в много добро състояние. Второстепенната
постройка за инвентар е с размери 2,10/5,30 м и площ 11,13 кв. м, изградена от
метална конструкция и стени от термоизолирани панели. Второстепенната постройка
дървен навес е с размери 2,50/10 м и с площ 25 кв. м, изградена от дървена
конструкция и междинна тухлена стена със съседен имот и покрита с керемиди.
Съдът намира, че следва да
кредитира и да основе решението си на заключението по повторната СТЕ, което
намира за обосновано и по-мотивирано от първоначалното заключение. На първо
място, вещото лице по първоначалната експертиза е изчислило възстановителната
стойност на жилищната сграда по метода на вещната стойност, ползвайки като база
цените по еталон № 9 на СЕК, който е за цена на еднофамилна вила на два етажа.
За стойността на постройката за инвентар и градинския навес в съдебно заседание
твърди, че е изчислена по пазарни цени за материали и СМР, без в писменото
заключение да са изложени съображения и изчисления в тази насока.
От друга страна, вещото
лице по повторната СТЕ е ползвала за база цените по еталон № 2 на СЕК 2022,
който е за средни цени на двуетажна еднофамилна къща и следва да намери
приложение в настоящия случай, в който се касае именно за такъв вид сграда.
Вещото лице е ползвало подобрената стойност измежду трите варианта за средни
цени /стандарт, подобрена и лукс/, тъй като къщата е в много добро състояние. Стойността
на постройката за инвентар и градинския навес също са изчислени на база еталон
по СЕК, както следва: за постройката за инвентар по еталон № 10 на СЕК 2022
„едноетажна постройка лек тип“, а за навеса – по еталон № 11 на СЕК 2022
„универсални навеси с три стени“.
По сравнителния метод
вещото лице по първоначалната експертиза е ползвало офертни цени от интернет
сайтове за обяви, докато вещото лице по повторната експертиза е взело справка
от Агенцията по вписванията и от борсите за недвижими имоти в гр. В. за реално
извършени сделки с имоти, аналогични на делбения, през последните шест месеца
преди изготвяне на заключението, като за съпоставка са използвани три сделки с
имоти в с. З. – една през м. юли 2022 г. и 2 през м. септември 2022 г.,
продажните цени по които несъмнено отразяват действителното състояние на пазара
с аналогични недвижими имоти.
Вещото лице по повторната
експертиза е извършило на място измервания, като е установило по-малка
действителна площ на постройката за инвентар и навеса, което несъмнено се
отразява на тяхната стойност.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав намира, че заключението по повторната експертиза
се явява по-мотивирано и даващо по- обосновани отговори на поставените въпроси
и следва да бъде възприето.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свид. Р.К. – майка на ищцата П.К., която
описва подробно делбения имот, като твърди, че етажите са идентични и като
квадратура, и като разпределение, като единствената разлика е, че на първия
етаж няма изградена кухня. Заявява, че в хола на втория етаж има изграден
кухненски бокс, както и голям модулен диван, на който децата на страните спят,
когато пребивават в имота. Свидетелката твърди, че именно поради наличието на
кухня и този диван, ищцата П. К. и двете деца винаги ползват и обитават втория
етаж от къщата
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелката, като въпреки нейната близка родствена връзка с ищцата,
съдът не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност. Същите са
логични и последователни. Свидетелката е сред най-близките роднини на ищцата и
като лице от най – близкото й обкръжение има преки впечатления за ползването на
имота и неговото състояние и разпределение.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
извършването на делбата:
Основен принцип при извършването на
делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти,
съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство дяловете се
изравняват в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. В ГПК са регламентирани няколко способа
за извършване на делбата, като при избора съдът изхожда от броя на имотите,
техния вид, стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както
и от броя на съделителите и притежаваните от тях права. Получаването на дял в
натура е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий, или чрез разпределение по реда на
чл. 353 ГПК.
В случая видът на допуснатите до делба недвижими
имоти и тяхната реална поделяемост при равни права в съсобствеността - по
½ ид. ч. за всеки от съделителите обуславят възможност всяка от страните
да получи имот в свой дял. Страните са изразили становища по отношение на
способа, по който да бъде извършена делбата, като на практика и двете страни считат,
че следва да се извърши разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, като всяка
от тях обаче желае да получи втория етаж от жилищната сграда и постройката за
инвентар съгласно вариант 2 от заключението по повторната СТЕ.
Съдът намира, че делбата на процесните
имоти следва да се извърши посредством прилагане на разпоредбата на
чл. 353 ГПК и разпределянето им между съделителите. В този случай разделителен
протокол не се съставя.
Според утвърдената съдебна практика,
обобщена с ППВС № 7/28.11.1973 г., делбата се извършва чрез разпределение на
имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий би се оказало невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е
невъзможно, когато са допуснати до делба имоти, съществено различаващи се един
от друг по площ и стойност, и частите на съделителите са различни. Тегленето на
жребий е неудобно, когато то би довело до неудобства при изравняване на
дяловете. Извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното от някой
или всички съделители владение също са преценени като неудобство за теглене на
жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението. Следователно, критериите
за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ППВС №
7/1973 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните
обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване от съделителите.
Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези
критерии, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност за всеки отделен случай.
С Решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г., ВКС, I г. о.,
постановено по отменения ГПК, е прието, че големината на квотите и стойността
на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл.
292 ГПК /отм./ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко
неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове. В Решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г.,
ВКС, фактическото ползване на този дял
от някой от съделителите също е посочено като един от критериите за извършване
на разпределение по чл. 292 ГПК/отм./, защото прилагането му води до това да не
се създават на значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със
суми в големи размери. В този смисъл е и Решение № 30/27.06.2011 г. по гр. д. №
1040/2010 г., ВКС, І г. о.
В Решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.
д. № 28/2018 г., ВКС, І г. о., с което в отговор на въпроса по приложението на
чл. 353 ГПК, съдът е стигнал и по –далеч, като е прието, че разпоредбата не
поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за
извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са
свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на
съделителите и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено, или
лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата, като биха
били пречка за извършването й чрез теглене на жребий. Прието е още, че в т.5б
от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий
трябва да се счете за много неудобно. Тоест, това ППВС не изчерпва всички
хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било
много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК, а съдът следва да преценява във всяка
хипотеза. В цитираното решение делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК, като
са съобразени евентуални неудобства за единия съделител единствено от личен
характер.
С оглед установените по делото
обстоятелства и горецитираните съображения, възприети и от съдебната практика, настоящият
съдебен състав намира, че са налице предпоставките за извършване на
разпределение на имотите по чл. 353 ГПК, като следва да се приеме, че тегленето
на жребий е много неудобно. Делбата на имота не следва да се извърши чрез
теглене на жребий, независимо че до делба е допуснат имот, реално поделяем на
два самостоятелни имота, между двама съделители с равни квоти. В случая
тегленето на жребий би могло да се яви много неудобно за съделителката П.К.,
тъй като е възможно при жребия същата да получи имота, представляващ първи етаж
от сградата.
Установи се, че ищцата П.К. ползва
именно втория етаж на еднофамилната къща, където има изграден кухненски бокс,
какъвто няма на първия етаж, както и там е разположена нейната спалня и е
обособено място за нощуване на двете деца на страните. Макар двата етажа да са
абсолютно идентични като площ и разпределение на помещенията, това установено
ползване от ищцата и двете им деца следва да бъде взето предвид при
разпределението на дяловете.
Това ползване следва да се приеме за
трайно установено, тъй като след развода на страните през 2018 г., ищцата и
двете деца живеят в България, като в началото са живели именно в делбения имот,
а в последните години живеят на територията на гр. София и ежеседмично посещават
имота в с. З., при което винаги обитават втория етаж на къщата, защото там има
изграден кухненски бокс, както и се намира спалнята на ищцата, а децата спят на
легла, конструирани от частите на находящия се в хола модулен диван. От друга
страна, ответникът Д.К. не живее в България /без да е ясно точното му
местонахождение/, като неустановена по делото е и честотата, с която посещава
страната и конкретно с. З. и делбения имот. В случай че делбата бъде извършена
чрез теглене на жребий, при който в дял на ответника се падне вторият жилищен
етаж, това би довело от една страна до усложняване и изостряне на отношенията
между страните, а от друга – до съществени неудобства за ищцата и децата на
страните.
Извършвайки разпределение на процесните
имоти по реда на чл. 353 ГПК, всеки от съделителите ще получи реален дял и ще
се избегнат последващи спорове и усложнения, свързани с наличието на
облигационни отношения между тях.
С оглед установеното, че ищцата П.К.
ползва втория жилищен етаж от къщата, в случая тегленето на жребий е неудобно,
тъй като може да доведе до нецелесъобразно разпределение на имотите и до
усложняване на отношенията между съделителите /ППВС 7/73; Решение № 397/24.10.2011 г. по гр. д. № 1499/2010 г. на I ГО
на ВКС; Решение № 832/06.07.2011 г. по гр. д. № 219/2010 г. на I ГО на ВКС/.
Целесъобразно е да се извърши
разпределение по втори вариант на заключението по повторната СТЕ, като
ответникът Д.К. получи в свой дял първи етаж от жилищната сграда и дървения навес,
обособени в дял 1 на стойност 73 655 лева, а ищцата П.К. да получи в свой
дял втори етаж от жилищната сграда и постройката за инвентар, доколкото на
втория етаж липсва складово помещение, обособени в дял 2 на стойност
72 937 лева, като за уравнение на дела Д.К. да заплати на П.К. сумата от
359 лева. Разпределението на имотите по този начин ще ограничи последващо
усложняване в отношенията между страните.
По
искa с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК:
От съделителя Д.Д.К. против съделителя П.В.К.
е предявен иск за заплащането на сумата от 37 500 евро, представляваща ½
от изплатената от Д.К. по договор за банков кредит сума за закупуване на
делбения имот и за връщането на който кредит страните са отговаряли солидарно
като съпрузи.
Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите са
солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на
жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите
с негови лични средства след прекратяване на брака, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част
от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността.
Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае се за лични
средства на съпруга и затова и в този случай претенцията би била основателна. Тъй
като, както бе посочено по-горе, тази претенция е свързана с уреждане на
имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им
/след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена
съсобственост/, ако е предявена в производството по делба, тя представлява
претенция по сметки, която съгласно чл. 346 ГПК може да се разглежда във
втората фаза на делбата /в този смисъл Решение № 139/24.10.2018 г. по гр. д. №
4625/2017 г., ВКС, I г. о., Решение № 676/13.01.2009 г. по гр. д. № 2179/2008 г., ВКС, I г. о. и др./.
Макар и необходимите за заплащането на
цената средства да са били получени по договор за заем, страна по който е бил
само съделителят Д.. К., средствата, получени по договор за заем, не са лични, тъй
като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно по
правилата на чл. 32, ал.2 СК и съответно тези средства са общи по смисъла на
СК. Според разпоредбата на чл. 32 ал. 2 СК за задължения, които единият или
двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят
солидарно. Касае се до солидарност на съпрузите, за поето задължение по време
на техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия
възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва
за задоволяване нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива
регресно право срещу другия съпруг за половината от изплатеното.
За основателността на иска в тежест на
ищеца е да докаже, че по време на брака с ответницата по иска е изтеглил банков
кредит в размер на 75 000 евро, която сума е използвана на покупка на делбения
имот, който е за задоволяване на семейни нужди, като ищецът е изплатил с лични
средства банковия кредит в пълен размер след развода на страните, респ. след
датата на фактическата им раздяла.
Между страните не е било спорно и в
производството по първа фаза на делбата беше установено, че през м. 12.2012
г. съделителят Д.. К. е изтеглил банков
заем от катарската банка в размер на 397 500 катарски риала, равняваща се
на приблизително 100 000 евро, от които 75 000 евро са били
използвани за заплащане на част от продажната цена за закупуване именно на
делбения имот. Това обстоятелство се установява и от представените заявление за
личен кредит овърдрафт и кредитна карта /л. 129-133/, видно от което Д.. К. е
кандидатствал за отпускане на кредит овърдрафт в размер на 397 500 катарски
риала /равняващи се на сумата от 96 258,41 евро/ с цел на заема „притежание на
жилище“, и от извлечение от банкова сметка /***. 77-78/, видно от което на
09.12.2012 г. му е отпуснат заем в размер на 397 500 катарски риала. Видно от
Формуляр за паричен превод от 30.01.2013 г. /л. 73-74/, на посочената дата Д.К.
е превел по банковата сметка на продавача д-р К. М.сумата от 75 000 евро с
основание „Покупка на имот/Жилище“.
Между страните не се спори, че
тегленето на заема е осъществено по време на техния брак, който е прекратен едва
на 08.03.2018 г. с влязло в сила съдебно решение.
Ищецът по този иск обаче не доказа
пълното изплащане на сумата, въпреки че с доклада по предявения иск изрично бе
указано, че не сочи доказателства за факта, че е изплатил с лични средства
банковия кредит в размер на 75 000 евро след развода на страните, респ.
след датата на фактическата им раздяла.
Единственото доказателство за извършени
плащания по кредита е електронна справка
/л. 76-78/, която е без печат и подпис на банката, ведно с превод на български
език, от която се установява, че към 29.04.2015 г. по кредита са изплатени общо
28 погасителни вноски в общ размер на 275 759,32 катарски риала /около
71 000 евро според валутния курс в периода 2012 г. – 2015 г./. Тези
плащания по кредита са извършвани по време на брака между страните и преди
фактическата им раздяла, поради което и не може да се приеме, че са били
изплатени с лични средства на Д.. К.. Доказателства за плащане на суми по
кредита след тази дата не са ангажирани, нито е оборена презумпцията за наличие
на съвместен принос. Докато е траел бракът между страните, единият съпруг, дори
и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от
другия припадащата му се част, макар и кредитът да е ползван за семейни нужди.
Това е така, защото по смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК съвместният принос се
изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в
домакинството, а съгласно ал. 3 се предполага до доказване на противното.
Ищецът по иска, въпреки указаната му
доказателствена тежест, не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си,
че е изплатил с лични средства банковия кредит в пълен размер след развода на
страните, респ. след датата на фактическата им раздяла. С оглед изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК е
неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По
разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 8 от Тарифата за
държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за
делба се събира 4 на сто върху стойността на дяловете. С оглед на цитираното
правило, всеки един от съсобствениците следва да заплати държавна такса в полза
на бюД.ета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. В. съразмерно на
своя дял в съсобствеността – по 2 946,20
лева за всеки от двамата съделители.
С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК, ответникът
Д.. К. следва да бъде осъден да заплати на ищцата
припадащата му се част от направените по делото разноски за изготвяне на
повторната експертиза съобразно съсобствеността им. Ищцата е заплатила
възнаграждението на вещото лице по повторната експертиза в размер на 300 лева, като
ответникът следва да бъде осъден да й заплати
½ от тази сума или 150 лева.
В решението съдът присъжда и дължимата
държавна такса върху съединените във втората фаза на делбата искове – 4 % върху
цената на иска за първата инстанция. Държавната такса се възлага върху ищеца за
неоснователната част от исковете и върху ответника, съобразно дължимия от тях
размер за основателната част от исковете. При следване на това правило, съделителят
Д.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния бюД.ет по сметка на
РС – гр. В. сумата от 2 933,75 лева
– държавна такса по иска по сметки, приет за неоснователен.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК в дял на П.В.К., ЕГН **********,
втори етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда, състоящ се от хол с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и коридор, с
площ от 62 кв. м, и постройка за инвентар с площ от
11,13 кв.м, построени в УПИ ХVII-28, в квартал 2 по плана на село З., община В.,
с площ на поземления имот 625 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ
ХVІ-36 - Т. Т. П., УПИ VIII-37 - А. П. М.и Н. И. Н..
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК в дял на Д.Д.К., гражданин
на САЩ, роден на *** г., първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от хол, спалня, баня с
тоалетна, килер и коридор, с площ от 62 кв. м, и дървен навес с площ от 25 кв.
м, построени в УПИ
ХVII-28, в квартал 2 по плана на село З., община В., с площ на поземления имот
625 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ ХVІ-36 - Т. Т. П., УПИ VIII-37
- А. П. М.и Н. И. Н..
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения от Д.Д.К., гражданин на САЩ, роден на ***
г. против В.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК за заплащане на сумата от 37 500 евро,
представляваща ½ от изплатената от Д.К. по договор за банков кредит
сума, предназначена и използвана за закупуване на делбения имот и за връщането
на който страните са отговаряли солидарно като съпрузи.
ОСЪЖДА
Д.Д.К., гражданин на САЩ,
роден на *** г., ДА ЗАПЛАТИ на П.В.К., ЕГН **********,
сумата от 359 лева /триста петдесет
и девет лева/ за уравнение на дела.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.Д.К.,
гражданин на САЩ, роден на *** г., ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.К., ЕГН **********, сумата
от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща заплатени разноски по делото за вещо лице съобразно припадащата
му се част от съсобствеността.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 8 от
ТДТКССГПК в полза на бюД.ета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. В.
сумата от 2 946,20 лева /две хиляди деветстотин
четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/ държавна такса върху стойността на
дела й.
ОСЪЖДА Д.Д.К., гражданин на САЩ,
роден на *** г., ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 8 от ТДТКССГПК в полза на бюД.ета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр. В. сумата от 2 946,20 лева /две
хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/ - държавна
такса върху стойността на дела му, както и сумата от 2 933,75 лева /две хиляди деветстотин тридесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ – държавна такса по отхвърления иск по сметки.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….