№ 60
гр. Ловеч, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Административно
наказателно дело № 20234300200194 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 83а и следващите от ЗАНН.
Постъпило е предложение за налагане на имуществена санкция на
основание чл. 83а, ал. 1 т. 1 от ЗАНН в размер на 21980,55 лева на „****“
ООД Ловеч, с ЕИК № ****, представлявано от Д. И. П., ЕГН ********** и К.
В. П. ,ЕГН **********.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа
предложението . Изтъква, че по отношение на представляващия към онзи
момент дружеството П. И. П. е внесено предложение от ОП – Ловеч, на
основание чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл. 255 ал. 4 във връзка с ал. 3, във връзка с
ал. 1 т. 2, пр. 1 от НК. Сочи, че с Решение № 41/18.05.2022 г. ,постановено по
НАХД № 118/2022 г. по описа на ЛОС съдът е признал П. за виновен и на
основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорности му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, като е
приел, че същия е осъществил престъпно деяние, в качеството си управител
на дружеството. Счита, че са налице основанията на чл. 83а от ЗАНН, тъй
като П. П. е бил управляващ и представляващ дружеството. Сочи, че от
незаконната дейност на това физическо лице дружеството се е обогатило с
оглед на това, че не е платило дължими данъци към държавата и по този
начин е придобило облага в размер на 21980,55 лева. Излага,че въпреки, че
са внесени дължимите данъци от П., това не е пречка за приложение на чл.
83а ал. 1 т. 1 от ЗАНН, с оглед на разпоредбата на чл. 83а ал. 5 от същия
закон. Счита, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки
- установено юридическо лице, което се е обогатило в резултат на
извършеното престъпление, последното е в кръга на посочените в чл. 83а, ал.
1
1 т. 1-т. 4 от ЗАНН, към настоящия момент дружеството не е заличено и
развива дейност, поради което е годен субект за понасяне на имуществена
санкция по смисъла на чл. 83а от ЗАНН.
При горните съображения моли настоящата инстанция да уважи
направеното предложение и да наложи имуществена санкция на дружеството
в размер на облагата получена от негоо в размер на 21980,55 лева.
В допълнение посочва ,че дружеството не може да бъде конституирано
като граждански ответник, тъй като тази фигура възниква при предявен
граждански иск. Моли съда да има предвид, че в случая се е
облагодетелствало юридическото лице , именно то не е платило данъците.
Процесуалния представител на юридическото лице адвокат К. - ЛАК в
съдебно заседание моли настоящата инстанция да остави без уважение
направеното предложение. Счита ,че вариантите са два – да се прекрати
производството по делото или да се постанови решение с което да се остави
без уважение предложението на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч. Счита ,че
в конкретния случай следва да се съобрази решението на Съда на ЕС от
10.11.2022 г. , съгласно което не се допуска национална правна уредба,
съгласно която национален съд да може да наложи на юридическото лице
наказателна санкция за престъпление, за което е отговорно физическото лице
, което е било овластено да формира волята на това юридическо лице или да
го представлява, в случай че на юридическото лице не е дадена възможност да
оспори действителното извършване на престъплението. Счита, че с
решението се приема, че в наказателното производство заведено срещу
управител на дружеството е било призовано и юридическото лице и то е било
уведомено за образуваното наказателното производство и то има право чрез
свой представител да защитава правата на дружеството, то тогава би могла да
се приложи разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН. Счита, че юридическото лице
може да встъпи в наказателния процес като граждански ответник. Сочи, че
има постановено Решение на Ловешкия окръжен съд ,съобразно което при
положение ,че сумата приета по обвинението като щета е възстановена в
рамките на наказателното производство няма облагодетелстване и щета за
юридическото лице, тъй като всичко е възстановено . При горните
съображения не би следвало да се прилага нормата на чл. 83а от ЗАНН. В
допълнение посочва ,че практиката сочена от представителя на обвинението
не е практика на ВКС и ВАС, поради което същата не е задължително.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в предложението,
становището на страните в съдебно заседание и приложените към делото
материали приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83а от ЗАНН, на юридическо лице , което
се е обогатило или би се обогатило от престъпление, включително и такова
по чл. 255 от НК се налага имуществена санкция, когато са извършени от
лице, овластено да формира волята на юридическото лице, от лице,
представляващо юридическото лице , от лице избрано в контролен или
надзорен орган на юридическото лице, работник или служител на който
юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е
2
извършено при или по повод на същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 83б от ЗАНН производството се образува
по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа
преписката за съответното престъпление до окръжния съд по
местоизвършването му, точка първа – след внасяне на обвинителния акт, на
постановлението ,с предложение за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение
за решаване на делото в съда.
От приложените към делото доказателства е видно ,че Ловешкия
окръжен съд с Решение № 41/18.05.2022 г., постановено по НАХД №
118/2022 г,влязло в законна сила на 03.06.2022 г. е признал П. П. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 255 ал. 4, във връзка с чл. 255 ал. 3 във
връзка с ал. 2 т. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лева в полза на държавата.
Следователно компетентен да разгледа предложението посочено по-горе
е Ловешкия окръжен съд.
В чл. 83г от ЗАНН са посочени правомощията на съда, след получаване
на предложението – да го върне на прокурора ,когато не е мотивирано, да го
прекрати, когато юридическото лице е заличено от търговския регистър,
поради ликвидация или несъстоятелност или да го насрочи в открито съдебно
заседание.
От приложената справката за актуално състояние на фирма „****“ ООД
, с ЕИК ****/л. 13 от делото/ е видно ,че дружеството не е заличено, като
същото към настоящия момент се представлява от К. В. П., ЕГН ********** и
Д. И. П. с ЕГН **********, като на 11.03.2022 г. е налице прехвърляне на
дялове от П. И. П., ЕГН ********** на К. В. П..
От приложената справка за актуално състояние на
дружеството/приложена на л. 15 от делото/ е видно, че към 08.01.2013 г.
управители на дружеството са били Д. И. П. и П. И. П.,като могат да го
представляват заедно и поотделно.
Съобразявайки посоченото по-горе съдът го насрочи и разгледа в
открито съдебно заседание.
При постановяване на своя акт съдът съобразно разпоредбата на чл. 83г
ал. 6 от ЗАНН трябва да прецени дали юридическото лице е получило
неправомерна облага, имали връзка между извършителя на престъпното
деяние и юридическото лице, имали връзка между престъпното деяние и
облагата за юридическото лице и какъв е видът на облагата и размерът й, ако
е имуществена.
От приложеното към делото НАХД № 118/2022 г. е видно, че Ловешкия
окръжен съд с Решение № 41/18.05.2022 г., влязло в законна сила на
03.06.2022 г. е признал П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.
255 ал. 4, във връзка с чл. 255 ал. 3 във връзка с ал. 2 т. 1 от НК, затова че на
01.02.2018 г., в гр.Ловеч, в качеството си на управител на „****" ООД, с ЕИК
3
№ ****, посредством Г.М.Г., с ЕГН **********, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗКПО на „****" ООД, с ЕИК № **** в
особено големи размери - общо 21 980,55 лева, като потвърдил неистина в
ГДД по ЗКПО за данъчен период 01.01.2017 г.-31.12.2017 г., за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на „****" ООД,
с ЕИК № ****, подадена по реда на чл.92 от ЗКПО в НАП, ТД-В.Търново,
Офис-Ловеч и заведена с вх. № 1100И0051604/01.02.2018 г., като отразил в
Част V -„Данъчен финансов резултат" - т.9.1. „Данъчна печалба" в размер на
101 830,97 лева и в т.П. - „Полагащ се корпоративен данък" в размер на 10
183,10 лева, при действителни стойности на данъчната печалба в размер на
321 636,47 лева и дължим корпоративен данък в размер на 32 163,65 лева,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с
лихвите, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева в полза на държавата.
Следователно „****" ООД, с ЕИК № **** , чрез извършване на
престъпление от страна на един от управителите на дружеството, а именно П.
И. П., ЕГН ********** , който е потвърдил неистина в ГДД по ЗКПО за
данъчен период 01.01.2017 г.-31.12.2017 г., за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък на „****" ООД, с ЕИК № ****,
подадена по реда на чл.92 от ЗКПО в НАП, ТД-В.Търново, Офис-Ловеч и
заведена с вх. № 1100И0051604/01.02.2018 г., като отразил в Част V
-„Данъчен финансов резултат" - т.9.1. „Данъчна печалба" в размер на 101
830,97 лева и в т.П. - „Полагащ се корпоративен данък" в размер на 10 183,10
лева, при действителни стойности на данъчната печалба в размер на 321
636,47 лева и дължим корпоративен данък в размер на 32 163,65 лева, е
получило неправомерна облага в размер на общо 21 980,55 лева.
Безспорно, с оглед на посочените данни от справката от търговския
регистър, П. И. П. ЕГН ********** е бил един от управителите „****" ООД,
с ЕИК № **** и в качеството си на такъв е могъл самостоятелно или заедно с
Д. И. П. с ЕГН ********** да го представляват.
Освен това както бе посочено по-горе в резултата на престъпното
деяние, описано по-горе дружеството е получило и имуществена облага,
представляваща данъчни задължения на обща стойност 21 980,55 лева.
Посочените по-горе изводи съдът прави въз основа на влязлото в сила
Решение № 41/18.05.2022 г., с което е признал П. П. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 255 ал. 4, във връзка с чл. 255 ал. 3 във
връзка с ал. 2 т. 1 от НК, като не съществува правна възможност, изследвайки
фактите по делото да направи различни изводи.
Съдът приема, че за да постанови своя съдебен акт освен посоченото по-
горе следва да съобрази и Решение на Съда на ЕС от 10.11.2022 г. по дело С-
203/21г., постановено във връзка с отправяне на преюдициално запитване от
Окръжен съд – гр. Бургас, свързано с тълкуване на членове 4 и 5 от Рамково
решение 2005/212/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 г. относно
4
конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и на член 49
от Хартата на основните права на Европейския съюз. В Част Правна уредба са
посочени текстове от Рамково решение 2005/212 , като чл. 2 е озаглавен
„Конфискация“. Точка втора на същия член гласи – „Във връзка с данъчни
престъпления държавите членки могат да прилага процедури, които са
различни от наказателното производство ,за да отнемат от извършителите
облагите от престъплението“. В член 4 от Решението е посочено, че“ всяка
държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира , че
заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 2 и 3
разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си. В точка 50
„По преюдициални въпроси“ – По първия въпрос отправен от Бургаския
окръжен съд , съдът на ЕС е преформулирал запитването, като е приел ,че
следва да се разбира като целящ по същество да установи дали чл. 48 от
Хартата /Харта на основните права на Европейския съюз/ трябва да се тълкува
в смисъл ,че не допуска правна уредба, съгласно която националният съд
може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за
което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята
на това юридическо лице или да го представлява ,в случай че тази
отговорност все още не е окончателно установена и в т. 67 достига до извода
,че чл. 48 от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която националния съд може да
наложи на юридическото лице наказателна санкция за престъпление, за
което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира
волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на
последното не е било дадена възможност да оспори действителното
извършване на престъплението.
От посоченото по-горе се установява ,че Съдът на ЕС е направил
посочения по-горе извод, независимо от това дали по отношение на
физическото лице, което евентуално е отговорно за престъплението от което
произлиза наказателната санкция по смисъла на чл. 83 от ЗААН има влязъл в
сила съдебен акт, т. е същият не прави такова разграничение, за ангажиране
на административно наказателната отговорност на юридическото лице .
Съдът приема ,че за да може да се наложи наказателна санкция на
юридическото лице по този текст от ЗАНН следва на същото да е дадена
възможност да участва в наказателното производство и да може да изрази
становище относно действителното извършване на престъплението.
В този смисъл следва да се посочи т.62 от Решението на Съда на ЕС
посочено по-горе, съгласно което компетентния да наложи санкция на
юридическтото лице съд има право да се произнесе само по някои конкретни
обстоятелства и не може да разглежда въпроса дали представляващото
основание за налагането на тази санкция действително е било извършено, от
което следва ,че юридическото лице не може да упражни надлежно правото
си на защита , тъй като не може да оспори действителното извършване на
престъплението и трябва да понесе последиците от водене на отделно
производство срещу овластеното да формира волята му или да го
представлява физическо лице.
5
В т. 63 от Решението съдът на ЕС е посочил, че правото на защита има
субективен характер, така че засегнатите страни трябва да могат да го
упражнят ефективно. Освен това не може да се изключи разминаване в
интересите на юридическото лице и на овластеното да формира волята и да
го представлява физическо лице.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че
следва да откаже налагане на имуществена санкция по чл. 83 ал. 1 т. 1 от
ЗАНН в размер на 21980,55 лева на „****“ ООД Ловеч, с ЕИК № ****,
представлявано от Д. И. П., ЕГН ********** и К. В. П. ,ЕГН **********.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 83г ал. 7, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да наложи имуществена санкция на основание чл. 83а ал. 1 т.
1 от ЗАНН в размер на 21980,55 лева на „****“ ООД Ловеч, с ЕИК № ****,
представлявано от Д. И. П., ЕГН ********** и К. В. П. ,ЕГН **********.
На основание чл. 83г ал. 9 от ЗАНН да се съобщи писмено на страните
,че решението заедно с мотивите е изготвено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико
Търново в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6