№ 74
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а С.а
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Росица Г.а Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100600617 по описа за 2021 година
С присъда 21 от 01.06.2021 год. по НОХД № 1976/21 год. Районен съд Бургас признал М.
СЛ. Щ. за виновен в това, че на 16 февруари 2021 г. в близост до с. Росен, област Бургас, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 0,576 гр.
метамфетамин на стойност 14,40лв. и аналог на високо рисковите наркотични вещества –
синтетичен канабиноид 9,632 гр. и на основание чл. 354а ал.3 т.1 вр. чл. 58а ал.1 НК осъдил
на осем месеца лишаване от свобода и глоба 2000 лева.
На основание чл. 66 НК отложил изпълнение на наказанието лишаване от свобода за
срок от три години.
Наркотичните вещества са отнети в полза на държавата, като следва да се унищожат.
Щ. е осъден да заплати разноските по делото.
Недоволен от наказанието подсъдимият и защитникът обжалват присъдата.
Дефинитивно правят искане за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия или
отмяна и връщане делото за ново разглеждане. Пледира и за изменение на постановения
съдебен акт - деянието на Щ. да бъде преквалифицирано по чл. 354а ал.5 НК и вр. чл. 78а
НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
или бъде намалено наказанието. Не са изложили мотиви.
В процеса на администриране на жалбата, прокурорът бил уведомен, няма становище
по нея.
1
Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Прокурорът изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като
правилна, законосъобразна и справедлива да се потвърди. Съдът правилно отчел всички
факти, установени по делото, взел под внимание и личността на дееца, правилно приложил
закона и определил наказание.
Защитата поддържа жалбата и основанията в нея и изрази несъгласие с квалификацията на
поведението на Щ.. Налице е маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал.5 НК, през който
следва да се определи наказателната репресия. Такава била практиката на ВКС. Деецът е с
добри характеристични данни и следва да му се даде шанс. Има семейство и малки деца, за
които се грижи. Поиска отмяна на присъдата в частта им за аналог на наркотично вещество.
Наличието на определени вещества не прави дадена субстанция аналог, следва да се докаже
безспорно и въздействието на последното върху човешкия организъм. Прокурорът не е
доказал това законово изискване и следва приетото за аналог вещество да отпадне от
осъдителния диспозитив.
Подсъдимият Щ. подкрепи доводите на защитника. Присъда би повлияла отрицателно на
възможностите в бъдеще. Това е инцидентно поведение, което няма да се повтори.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата и мотивите,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Производството пред районния съд протекло по реда на глава ХХVІІ чл. 371, т. 2 от
НПК. Съдът приложил точно и пълно правилата на процесуалния закон при провеждането
на съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция. Подсъдимият Щ.
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил
съгласие да не се събират доказателства за тях. След изслушване на съдебните прения, съдът
постановил присъда. В мотивите съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Районния съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка,
обективно обсъдил доказателствените източници в тяхната пълнота и съдържание и
достигнал до обосновани изводи за обективната страна на извършеното от Щ. деяние.
На 16 февруари 2021 год. подсъдимият искал да отиде до с. Росен. Не притежавал
свидетелство за управление на МПС, затова помолил свой познат да му направи услуга.
Свид. Г. се отзовал и с автомобила на бащата на подсъдимия, потеглили в желаната посока.
Щ. се обадил по телефон на свид. П. и уговорили да се срещнат до параклис в близост до
селото. Около обяд в този ден, полицаи М., С. и Г. били на работа, преминали покрай
параклиса и видели автомобили и хора да разговарят на пътя. Това привлякло вниманието
им и се насочили да извършат проверка. Щ. се притеснил и пуснал на земята плик.
Полицаите забелязали това действие на подсъдимия, който се опитал и да се отдалечи.
Задържали го на място и на органите на реда заявил, че в плика има пико и чай за пушене,
2
за лична употреба. Извършен е оглед, при който са намерени и иззети процесните вещества.
Полиетиленов прозрачен плик съдържал кафяво-зелена тревна маса и 7 бр. плика тип
„джъмпър“. Подложени за експертно изследване, съдържанието на 7-те плика е установено
като мемамфетамин, различно количество и процентно съдържание на активно вещество,
подробно описани по делото. Другото вещество- сухата кафяво-зелена тревна маса, е
установено като синтетичен канабиноид. Последният не е включен в списъка на
наркотичните вещества на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, издадена на основание чл. 3 ал.2 от закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите – ЗКНВП. Тревната маса е химически аналог на вещества,
посочени в Наредбата като наркотични. На ДП Щ. отказал да даде обяснения.
От фактическа страна мотивите са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното
преповтаряне. Настоящата инстанция приема, че доказателствените източници правилно са
оценени като допустими, ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително
съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните
стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК.
Страните не спорят по фактите от делото.
По възраженията на защитата. Районният съд приел за правилна и законосъобразна
квалификация на деянието на Щ. по чл. 354а ал.3 НК в една от формите на изпълнително
деяние - държане. На процесното място е установено, че във владение на Щ. били два вида
забранено вещество – мемамфетамин и аналог на високо рисково наркотично вещество.
Последното е аналог и поради това не е включено в списъка на високо рисковите
наркотични вещества, по химичен състав съответства на това определение.
При индивидуализиране на отговорността на Щ. отчел, че е млад човек, неосъждан, с деца.
Това не е било достатъчно на първостепенният съд да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
В излагане позицията си относно съставомерсноттта поведението на Щ. като престъпление,
защитата е оспорила приложението на материалния закон и квалификацията по чл. 354а ал.3
НК. Според тях е налице маловажен случай и следва да намери приложение чл. 354а ал.5 НК
и вр. чл. 78а НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Според защитата са налице всички обстоятелства затова – личностни
характеристики, както и юридически предпоставки – неосъждан и не е бил освобождаван по
този ред досега. Алтернативно е посочил и възможно приложение на чл. 9 ал.2 НК. Като е
приел квалификация поведението на Щ. като деяние по чл. 354а ал.3 НК, съдът е отхвърлил
тази позиция на защитата.
Пар.1 т. 17 от ДП на ЗКНВП се съдържа легално определение на аналог на наркотично
вещество. Това са вещества извън списъците на наркотичните, „но имат сходен химически
строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм.“ Следва да се изведе, че са задължителни две предпоставки, за да се направи
такъв извод- сходен химически строеж и аналогично на наркотичното въздействие върху
3
човек. По делото е установен химическия строеж и състав на процесното вещество.
Възражението на защитата, че само това не е достатъчно за извод, че то е аналог, е
основателен. По делото не е извършено изследване, което да установи и какво е
въздействието върху човешкия организъм. Това е задължително, тъй като не всяко вещество
със съдържание на вещества, които обикновено се съдържат в наркотичните, може да има
подобно въздействие върху човека. Това въздействие следва да се докаже, а не предполага.
В този смисъл обвинението против Щ. в тази му част за държане на аналог на наркотично
вещество не е доказано според изискванията на закона и следва да бъде признат за
невиновен.
Спор между страните е и квалификация на деянието. Защитата се опита да аргументира
прилагането на по леко наказуемия състав на деяние по чл. 354а ал.5 НК.
Обстоятелствата, с които се иска друго приложение на материалния закон, са били известни
на първата инстанция. Те не са нещо ново от първостепенното производство пред Районен
съд. В мотивите си той не е обсъдил възраженията на защитата относно възможността
деянието да се оцени като малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 НК или по по леко
наказуемия състав по чл. 354а ал.5 НК. Настоящата инстанция оценя това като недостатък в
аналитичната дейност на съда но не от степен, която да обоснове отмяна на присъдата само
на това основание. С постановяване на осъдителна присъда за по тежко деяние, следва да се
приеме, че тези аргументи, макар и необсъдени, са отхвърлени. Районен съд достигнал до
извод, че извършеното деяние по чл. 354а ал.3 НК не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т. 9 НК. По никакъв повод не е била обсъдена възможността деянието да
се преквалифицира по чл. 354а ал.5 НК, независимо от пледирането на защитата. Съдът е
посочил, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, но не и такива които да обосноват
приложението на чл. 55 НК. Това не може да се изведе от количеството и стойността на
наркотичните вещества. Съдът отбелязал отказа на Щ. да даде обяснения, както и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства. Санкционните последици определят деянието като тежко
по смисъла на чл. 93 т.7 НК.
Законът е извел дефинитивно определение за маловажен случай в чл. 93 т.9 НК и
критериите за това са комплексни – от престъплението липсват или има незначителност на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Маловажността на случая е не само в размера на вредните последици, но и
от наличието и на други смекчаващи обстоятелства /ТР 23/81г. на ОСНК/. Преценката дали
едно деяние представлява маловажен случай следва да се извършва след комплексна оценка
на обстоятелства, свързани с обективната страна на стореното, на личността на дееца,
начина на извършване на деянието, които са от значение за степента на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното. Намереното количество наркотик, само
по себе си не може да обоснове маловажен случай. Но и обратното не следва да се
надценява от съда и подцени останалите обстоятелства свързани както с личността на дееца,
така и деянието. На полицаите подсъдимият заявил, че наркотичното вещество е за лична
4
употреба, което обуславя неголяма степен на засягане на обществените отношения, предмет
на защита, свързани с опазване здравето на гражданите. Щ. е млад човек, семеен, с деца. Не
е осъждан и по делото няма данни за други наказателни производства срещу него. Няма
данни за полицейски регистрации, индиция за добро предходно на деянието и след него
поведение и прояви в обществото. Наркотичното вещество, предмет на престъплението е за
лична употреба, няма доказателства за обратното, респективно обвинение. Приложението на
чл. 354а ал.5 НК, е субективна оценка за поведението на дееца, но винаги следва да се
основава на обективно установените по делото факти. И всеобхватния им анализ,
обвързаността на деянието, дееца и последиците от престъплението, разпространението му
и значението за обществото, са обстоятелства значими в извода за наличието на маловажен
случай. Съдът приема, че с оглед на изложеното по горе, сочи на по ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Надзорната инстанция приема, че Районният съд не е отчел всички обстоятелства, свързани
с деянието и дееца и необосновано извел по голяма обществена опасност на стореното от
Щ.. Съдебната практика е утвърдила критерии, свързани както с количеството наркотично
вещество, предмет на престъпление по чл. 354а НК, така и други обстоятелства, сочещи на
извод за маловажност на деянието. В конкретния случай, обективно установеното
престъпно поведение на Щ., съчетано с характеристичните му данни, както и други
обстоятелства, посочени по горе, водят до обоснован извод, че е налице маловажност в
поведението му. При тези обстоятелства следва подсъдимият да има този шанс престъпната
му дейност да се квалифицира по по леко наказуемия състав. Освен установеното държане
на наркотични вещества, в това количество, стойност и качество, не са установени други
обстоятелства на изпълнителното деяние, сочещи на по висока степен на обществена
опасност.
Поради изложените съображения, жалбата на защитата е основателна в искането за
преквалифициране деянието в по леко наказуемо. Успоредно с това са налице условията по
чл. 78а ал.1 НК за освобождаване на Щ. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност, от деянието няма причинени вреди, както и наказанието за това престъпление е
глоба до 1000 лева.
Законът е предвидил наказание глоба от 1000 до 5000 лева. С оглед редакцията на чл. 78а
ал.5 и чл. 379 НПК, при определяне размера на административното наказание трябва да се
съблюдава чл. 27 ЗАНН, според който размерът на административното наказание не може да
бъде по висок от 1000лв. Всеки друг размер на глобата би бил незаконосъобразен поради
ограничението на чл. 78а ал.5 НК. Размер и под 1000 лева би бил незаконосъобразен и ще
противоречи на чл. 27 ал.5 ЗАНН. С оглед на изложеното на Щ. следва да се наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Неоснователно е искането за приложението на чл. 9 ал.2 НК – малозначителен случай.
Обективните и субективни характеристики на деянието и дееца не сочат липсата на
обществена опасност.
5
При разглеждане делото от БРС, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване процесуалните права на страните, дадена е възможност на
защита и обвинението чрез закона да развият в пълен обем своята дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда 21/01.06.2021 год. по НОХД №1976/21 г. по описа на Районен съд
Бургас, като оправдава М. СЛ. Щ., ЕГН ********** по обвинението в държане на аналог на
наркотично вещество и преквалифицира деянието от 354а ал.3 НК в чл. 354а ал.5 НК за
държане на високо рисково наркотично вещество метамфетамин 0,576 гр. на стойност 14,40
лв. и го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 78а НК.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК страните да се уведомят писмено за настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6