№ 110
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20213100503051 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 302329/
18.11.2021 г. на В. П. П., чрез назначения по делото особен представител адв.
З.Й., против решение № 262636/18.10.2021 г., постановено по гр.д.№
15330/2020 г. на ВРС, 49-ти състав, в частта, с която е прието за установено,
че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп”
№ 33, сума в общ размер на 303.63 лева, представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за период на потребление от 20.07.2015
г. до 17.06.2019 г.; сумата от 38.57 лева, представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 17.06.2018г. до 12.03.2020 г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.05.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед от 18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 4684/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата си особеният представител на въззивника В. П. П., излага
становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва
решаващия извод на съда за наличие на неформален договор за ВиК услуги с
ответника като собственик на водоснабдения имот, базиран единствено на
справка от Агенция по вписванията, от която не е видно, че ответникът е
единствен собственик/ползвател на имота за процесния период. Също така
1
твърди, че по делото не са събрани доказателства за наличието на сключен
между страните договор, по силата на който се дължи цена за потребена
услуга за обекта, находящ се в гр. *****, по посочената партида и абонатен
номер. На следващо място, твърди, че дори да се приеме наличието на
облигационна връзка, неясен остава моментът, от който ответникът е станал
абонат, доколкото в представената справка за недобора е посочен като абонат
П.П.., което важи и за представения хартиен карнет. Сочи се, че не са
установени и точното количество и периоди на доставка на услугите, като
съдържанието на представените карнети е своевременно оспорено. Излага, че
в карнета, в който има отбелязвания за периода 20.07.2015 г. – 14.02.2019 г.
няма положен нито един подпис на потребителя, а в графа забележки има
отбелязване „не живее тук“. Като твърди, че водомерът на процесния имот не
е от типа за дистанционно отчитане, сочи, че реалното снемане на
показанията на водомера може да се осъществи единствено чрез посещението
на обекта, който факт е останал недоказан за твърдените дати: 16.05.2018 г.,
18.06.2018 г., 16.07.2018 г., 13.08.2018 г.,13.09.2018, 16.10.2018 г., 17.01.2019
г., 14.02.2019 г. Последната посочена дата на отчитане не съответства на
датата в представената справка за измерванията, от която се установява, че и
за периода след това м. 03-04.2019 г. водомерът не е бил отчетен.
Оспорват се изводите на районния съд, че потребеното количество вода
се състои предимно от служебно начислено количество, както и такова,
отчетено при извършен реален отчет, тъй като от 2018 г. е извършван отчет
посредством ел. карнет чрез таблет, а в същото време за периода до м.
02.2019 г. е представен оспорения в съдебно заседание хартиен карнет.
Последният от своя страна, в качеството му на частен свидетелстващ
документ, без нито един подпис на абоната, не установява по безспорен начин
ползването на начисленото количество вода от ответната страна. По същия
начин и от представените по делото отчети не може да се установи, че
инкасаторът е посетил именно процесния имот и е снел показания от
водомера.
При липса на доказана регулярна проверка и засичане на водомера, както и
при липса на неправомерен отказ за достъп до него, жалбоподателят счита, че
ищецът не е доказал количествата потребена вода за процесния период, респ.
основание за остойностяването им в издадените фактури. Счита, че същите не
се установяват и от представената справка за недобора. Поради изложеното и
липсата на установена процедура/методика за формиране на задълженията,
въззивникът намира предявените искове за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне в цялост, съответно за отмяна на обжалвания акт, в частта, с която
същите са уважени.
В евентуалност, жалбоподателят моли за отхвърляне на претенцията за
главница за сумата от 26.90 лева, за която е издадена фактура № 11390511161
от 18.05.2018 г., с която е отчетено количество вода за почти тригодишен
период (20.07.2015 г. – 16.05.2018 г.), като сочи, че освен липсата на редовно
2
и вярно отчитане на водомера в този период, то и всички задължения за
периода преди 15.05.2017 г. са погасени по давност. Доколкото посочената
фактура включва суми и за този период моли за отхвърляне на претенцията в
тази й част, както и съответно намаляване на задължението за лихва за забава.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
представлявана от юриск. П.В., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и
необоснована. Твърденията са за установена облигационна връзка между
страните по делото чрез представените писмени доказателства, а именно
карнет по партида с абонатен номер 1004473, чиито титуляр е ответника, опис
на отчети по същата партида, справка по лице от Служба по вписванията,
видно от които ответникът е собственик на процесния имот. Сочи, че при
липса на насрещно твърдение, че потребител на услугите се явява трето лице,
следва да се приеме, че по силата на § 1, ал. 1, т.2, б.„б“ от ДР на ЗРВКУ,
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения период
за процесния обект. Излага също, че за ищцовото дружество няма задължение
да издирва лицата, които потребяват ВиК услуги във водоснабдените
жилища, а такова задължение имат потребителите съгласно разпоредбите на
чл. 43, ал. 2, т.11 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 5, т. 13 от
ОУ, вр. чл. 61 и сл. от ОУ.
На следващо място, въззиваемата страна сочи, че от представения опис
на отчети на абонат № 1004473 от таблет, модул, самоотчет, се установява, че
на 17.01.2019 г. и 18.02.2019 г. е извършен реален отчет на въззивника.
Отчитането чрез таблетното устройство се осъществява без да е необходимо
полагането на подпис съгласно чл. 23, ал.4 от ОУ. Твърди, че с извършения
реален отчет се потвърждават всички предходно извършени отчети през 2018
г. Излага също, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
определеното количество вода в нормативно регламентирания за това срок,
съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Сочи, че
приложима в случая е разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т.2 от ОУ, според която
водомерите, отчитащи питейно-битовото потребление на физически лица се
отчитат веднъж на тримесечие, като в междинните периоди ежемесечно се
начислява прогнозно количество вода. В случая, след 18.02.2019 г.
3
инкасаторът е начислявал минимален размер по 5м/месечно за един
обитател, както е отбелязано в карнета, което е изцяло в интерес на
потребителя. Поради изложеното, отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционния акт в обжалваната му част.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС в съответните части.
Същата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
3
Не са направени доказателствени искания.
Доколкото въззивната жалба е подадена от особен представител, то в
полза на същия следва да бъде определено от съда възнаграждение за
въззивната инстанция, което подлежи на внасяне от ищеца на основание чл.
47, ал.6 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения
представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да
бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде
заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК,
които го определят като задължено лице, независимо от изхода на спора. На
посоченото основание, разноските за особен представител следва да бъдат
възложени на въззиваемата страна – ищец по спора, комуто следва да бъде
указано, че при липса на изпълнение съдът ще постанови определение по
чл.77 ГПК за принудително събиране на сумата. Съдът, с оглед характера на
производството, липсата на доказателствени искания и с оглед разпоредбата
на чл. 9, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., намира, че възнаграждението
на особения представител следва да бъде определено в размер на 150 лева за
въззивната инстанция.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. З.Й. за
въззивна инстанция по въззивно гражданско дело № 3051/2021 г. на ВОС, в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, които следва да бъдат внесени по
сметка на ВОС за депозити и гаранции от ищеца „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, в едноседмичен срок от уведомяването с препис от настоящото
определение, да представи доказателства за заплащане депозита за
възнаграждение на особения представител на насрещната страна.
УКАЗВА на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника по делото юриск. П.В., че при липса на
изпълнение, съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за събиране
възнаграждението на особения представител.
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 3051/2021 г. на
02.02.2022 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5